Ландзеер

Ландзеер – водата е неговата сила

Ландзеерът е силно впечатляваща и същевременно най-недооценени породи кучета в Европа. Често бъркан с нюфаундленда заради близката им историческа и морфологична връзка, ландзеерът днес е самостоятелно призната порода с ясно изразен тип, темперамент и предназначение. Той съчетава изключителна физическа сила, интелигентност и забележителна мекота в характера, което го прави едновременно работно, спасително и семейно куче от най-висок клас.

Подходящ ли е ландзеерът за вас?

Ландзеерът не е порода за малки апартаменти или за хора с напълно заседнал начин на живот. Той се нуждае от пространство, редовни разходки и най-вече от човешко присъствие. Това е куче, което страда, ако бъде изолирано или използвано само като дворен пазач. В замяна предлага рядко срещана комбинация от величие, доброта и преданост.

Исторически произход и развитие на породата

Корените на ландзеера водят към големите водни кучета, използвани в крайбрежните райони на Нюфаундленд и Европа през XVII-XVIII век. В Англия тези кучета са били селекционирани в две основни направления, изцяло черни и черно-бели. Именно черно-белият тип става особено популярен на континента, където германски и швейцарски развъдчици започват целенасочена селекция, различна от британската линия.

Името на породата идва от художника сър Едуин Ландзир, който често изобразява черно-бели кучета с внушителен ръст, благородна осанка и силно изразена емоционалност. Континенталната селекция постепенно оформя по-висок, по-елегантен и по-лек като конструкция тип, който през XX век получава официално признание като отделна порода.

Външен вид и анатомични особености

Ландзеерът е едро, хармонично изградено куче с изразен правоъгълен формат. Височината при мъжките често достига и надхвърля 75 см, а теглото варира между 60 и 80кг, без това да води до тромавост. Напротив, породата се отличава с изненадваща лекота на движението за размерите си.

Главата е масивна, но суха, с ясно изразен край и удължена муцуна. Очите са средни по размер, тъмнокафяви, с мек и интелигентен израз. Ушите са прилепнали, триъгълни, носени близо до главата. Козината е дълга, права или леко вълниста, с плътен подкосъм, адаптиран за студена вода. Окраската е строго дефинирана, като чисто бяла основа с ясно очертани черни петна по тялото и главата, като бялата ивица по муцуната е силно желана.

Описание на породата:

Показател	Описание
Име на породата	Ландзеер (Landseer, Европейско континентално куче)
Произход	Германия и Швейцария (континентална линия, отделена от нюфаундленда)
Класификация (FCI)	Група 2 – Пинчери, шнауцери, молосоидни и швейцарски планински кучета; Секция 2.2 – Молосоиди, планински тип
Предназначение	Водно спасително куче, семейно куче, терапевтично и помощно куче
Размер	Много едра порода
Височина при холката	Мъжки: 72–80+ см; Женски: 67–72 см
Тегло	Приблизително 55–80 кг
Телосложение	Мощно, хармонично, по-елегантно и по-високо от нюфаундленда
Глава	Масивна, но суха; ясно изразен стоп; удължена муцуна
Очи	Средни, тъмнокафяви, мек и интелигентен израз
Уши	Средни, триъгълни, прилепнали към главата
Козина	Дълга, права или леко вълниста, с гъст подкосъм
Окраска	Бяла основа с ясно очертани черни петна; желана бяла ивица по муцуната
Движения	Свободни, плавни и изненадващо леки за размерите
Темперамент	Спокоен, уравновесен, неагресивен, изключително социален
Отношение към деца	Много търпелив и внимателен
Отношение към други животни	Добро, особено при ранна социализация
Охранителни качества	По-скоро възпиращо присъствие, отколкото агресивна охрана
Обучаемост	Висока, но изисква мек и позитивен подход
Ниво на активност	Умерено
Любов към водата	Много силно изразена
Здравословни рискове	Дисплазия (тазобедрена и лакътна), сърдечни проблеми, стомашна торзия
Средна продължителност на живота	9–11 години
Подходяща среда	Къща с двор; не е подходящ за малък апартамент
Подходящ за	Семейства, активни хора, спасителна и терапевтична работа
Неподходящ за	Хора, търсещи агресивно охранително куче или минимални грижи

 Темперамент и поведенчески профил

Характерът на ландзеера е една от най-силните му страни. Това е уравновесено, спокойно и уверено куче с изключително ниско ниво на агресия. То притежава вродено чувство за отговорност към хората около себе си, което го прави отличен пазител без да бъде нападателно. Ландзеерът не реагира импулсивно и рядко лае без причина.

Изключително социален, той изгражда дълбока емоционална връзка със семейството си и е особено търпелив с деца. Инстинктът му за помощ и спасяване е силно изразен, като много представители на породата демонстрират спонтанно защитно поведение във вода, дори без специално обучение. Това не е куче за хора, които търсят доминиращ или остро охранителен тип, а за онези, които ценят интелигентността, стабилността и емпатията.

• Работни качества и обучение

Ландзеерът е високо интелигентна порода, но с чувствителна психика. Той реагира най-добре на спокойно, последователно и позитивно обучение. Груби методи или повишен тон могат да доведат до затваряне в себе си и загуба на мотивация. При правилен подход обаче кучето учи бързо и демонстрира отлична памет и желание за сътрудничество.

Традиционно породата се използва за водно спасяване, теглене, терапевтична работа и като помощно куче. Физическата му издръжливост, комбинирана с психическа стабилност, го прави подходящ и за съвременни спортни дисциплини, стига натоварването да е съобразено с растежа и ставите.

Здравословни проблеми при породата Ландзеер и тяхното управление

Ландзеерът, както повечето едри и бързо растящи породи, има специфичен здравословен профил, който изисква информиран и превантивен подход от страна на стопаните и развъдчиците. Като цяло породата се счита за сравнително стабилна, особено при отговорна селекция, но размерът и генетичният ѝ фон носят определени рискове, които не бива да се подценяват. Средната продължителност на живота е около 9–11 години, като отговорната селекция и правилната грижа могат значително да подобрят качеството му.

Проблеми свързани с опорно-двигателния апарат

Най-често срещаните проблеми са свързани с опорно-двигателния апарат. Дисплазията на тазобедрените и лакътните стави е основен риск, характерен за всички гигантски породи. Тя се влияе както от генетиката, така и от начина на отглеждане. Прекомерно натоварване в периода на растеж, наднормено тегло и неподходящо хранене могат значително да влошат състоянието. Затова е изключително важно контролираното движение в първите 18-24 месеца, както и поддържането на оптимално телесно тегло през целия живот.

Сърдечните заболявания

Сърдечните заболявания, включително дилатативна кардиомиопатия и други структурни аномалии, също се срещат при породата. В ранните етапи те често протичат безсимптомно, което прави профилактичните кардиологични прегледи особено важни, особено при кучета, използвани за разплод или активно натоварване. Ранното откриване позволява значително по-добро управление и качество на живот.

Гастричната дилатация и волвулус

Друг сериозен риск е гастричната дилатация и волвулус, което е животозастрашаващо състояние, типично за дълбокогръдите породи. Управлението тук е предимно превантивно: хранене на няколко по-малки порции дневно, избягване на физическа активност непосредствено преди и след хранене и ограничаване на прекомерното поглъщане на въздух. При някои линии се обсъжда и профилактична гастропексия.

Склонност към алергии

По отношение на кожата и имунната система, ландзеерът може да проявява склонност към алергии, макар и не по-често от други породи с гъста козина. Алергиите най-често са хранителни или атопични (свързани с околната среда) и се проявяват чрез сърбеж, зачервяване на кожата, хронични ушни инфекции или прекомерно облизване на лапите. Управлението им изисква системен подход, а не само симптоматично лечение.

При съмнение за хранителна алергия най-ефективният метод остава елиминационната диета под ветеринарен контрол, с ясно дефиниран източник на протеин и въглехидрат. Важно е да се избягва честата смяна на храни на сляпо, тъй като това може да замаскира истинския причинител. При атопични алергии управлението често включва комбинация от контрол на средата, поддържане на здрава кожна бариера чрез подходящи добавки (омега-3 и омега-6 мастни киселини) и, при нужда, медикаментозна терапия.

Грижа за кожата и козината

Редовната грижа за козината и кожата също има пряко значение за здравето. Гъстата козина на ландзеера може да задържа влага и замърсявания, което създава условия за вторични бактериални или гъбични инфекции, особено при кучета, които често плуват. Правилното подсушаване, умереното къпане с щадящи продукти и редовният оглед на кожата са важна част от профилактиката.

Здравето на ландзеера в голяма степен зависи от баланса между генетика, отговорно развъждане и информирано отглеждане. Това не е проблемна порода, но изисква стопани, които са готови да мислят дългосрочно, да инвестират в превенция и да наблюдават кучето си внимателно. При такъв подход ландзеерът може да води пълноценен, активен и комфортен живот, въпреки предизвикателствата, които размерът му носи.

Хранене на Ландзеер – съобразено с нуждите на породата

Храненето на ландзеер не е просто въпрос на количество, а на стратегия. Това е порода с бавен растеж, масивен скелет и чувствителна храносмилателна система, при която грешките в храната често се проявяват късно, но с трайни последици. Основната цел е да се поддържа стабилен растеж, здрави стави и оптимално тегло, без излишно натоварване на стомаха и сърцето.

Ландзеерът има сравнително умерен метаболизъм за размерите си и не бива да се прехранва. Излишната енергия в периода на растеж увеличава риска от ставни проблеми, а при възрастните кучета, от затлъстяване и сърдечни усложнения. Храната трябва да бъде висококачествена, с ясно дефиниран животински протеин, умерено съдържание на мазнини и контролиран баланс калций-фосфор.

Разделяне на дневната дажба на минимум две хранения

Разделянето на дневната дажба на минимум две хранения е задължително, както за контрол на теглото, така и за намаляване на риска от стомашна дилатация и волвулус. Физическата активност трябва да се избягва поне час преди и след хранене.

Висококачествената суха храна

Висококачествената суха храна е най-практичният и безопасен избор за повечето кучета ландзеер, стига да е формулирана за едри и гигантски породи. За подрастващите е критично важно храната да е предназначена специално за големи или гигантски породи кученца, с по-ниска енергийна плътност и контролиран калций, за да се избегне твърде бърз растеж.

При възрастните кучета е желателна формула за едри породи с добавени хондропротектори (глюкозамин, хондроитин), омега-3 мастни киселини и умерено съдържание на протеин. При по-ниска активност или кастрирани животни често се налага преминаване към „light“ или „joint care“ формули, без рязко намаляване на качеството.

• Консерви и мокра храна – как и кога

Консервите могат да бъдат полезно допълнение, но не бива да са основен източник на храна при ландзеера. Те са по-ароматни и апетитни, но обикновено с по-високо съдържание на мазнини и по-ниска хранителна плътност. Подходящи са като добавка към сухата храна, за кучета с по-слаб апетит, в периоди на възстановяване или при нужда от по-висок прием на течности.

Важно е консервите да са от същия или сходен хранителен клас като сухата храна и да не се смесват безразборно различни марки и формули, за да се избегнат храносмилателни разстройства.

• Чувствителен стомах и алергии

При ландзеери със склонност към алергии или чувствително храносмилане се предпочитат храни с ограничен брой съставки, един източник на животински протеин и без изкуствени оцветители и аромати. Често се понасят добре агнешко, риба или патица, но изборът трябва да е индивидуален. Преходът към нова храна винаги трябва да е плавен, в рамките на 7-10 дни.

Примерен хранителен режим за Ландзеер:

Възраст / Състояние	Тип храна	Хранения на ден	Основни акценти
Кученце (2-6 м.)	Суха храна за гигантски породи – puppy	3	Контролиран растеж, умерена енергия, калций под контрол
Кученце (6-18 м.)	Суха храна за едри породи – junior	2-3	Подкрепа на ставите, бавен и равномерен растеж
Млад възрастен (18-36 м.)	Суха храна за едри породи	2	Баланс между енергия и поддържане на мускулатура
Възрастен (3-7 г.)	Суха храна за едри породи + опция за консерва	2	Контрол на теглото, сърдечна и ставна подкрепа
Възрастен с ниска активност	Light / joint care формула	2	Намалена енергия, защита на ставите
Куче с алергии	Хипоалергенна или mono-protein формула	2	Ограничени съставки, кожна и храносмилателна стабилност

Правилното хранене на ландзеера е инвестиция в бъдещето му. Това не е порода, при която „повече храна“ означава „по-здраво куче“. Напротив, умереността, постоянството и качеството са ключови. Когато храната е съобразена с реалните нужди на породата, ландзеерът развива стабилен скелет, поддържа добра кондиция и запазва типичната си спокойна и уравновесена природа през целия си живот.

Ръководство за грижа за породата Ландзеер – практичен и конкретен подход

Грижата за куче ландзеер изисква планиране и осъзнаване на мащаба на породата. Това не е куче, което се наглася към средата, а обратното, средата трябва да бъде адаптирана към него. При правилна организация обаче поддръжката е напълно управляема и не по-сложна от тази на други гигантски породи.

• Пространство и място за почивка

Тази порода куче се нуждае от реално пространство, както вътре, така и навън. В жилището трябва да има свободна зона, в която кучето може да се обръща и ляга без да се блъска в мебели. Най-добре е да разполага със собствено място за почивка, далеч от течение и интензивен трафик.

Леглото трябва да бъде ортопедично, с висока плътност на пяната, за да се щадят ставите. Подходящите размери за възрастен ландзеер са минимум 120×90 см, а за по-едри мъжки често се налагат легла 140×100 см. Тънки постелки или възглавници не са достатъчни и с времето водят до дискомфорт и ставни проблеми.

• Купички и хранене

Купичките за храна и вода трябва да бъдат повдигнати, особено при възрастни кучета. Идеалната височина на стойката е приблизително 35-45 см, в зависимост от ръста на конкретното куче. Това намалява натоварването на врата и може да помогне за по-спокойно хранене.

Обемът на купичките трябва да е минимум 2,5-3 литра за вода и 1,5-2 литра за храна, изработени от неръждаема стомана или керамика. Водата трябва да е постоянно достъпна, тъй като породата има висока нужда от хидратация, особено при топло време.

• Грижа за козината и кожата

Козината на ландзеера е гъста, дълга и водоотблъскваща, което изисква редовна, но не прекомерна поддръжка. Разресването 2-3 пъти седмично е достатъчно при нормални условия, като се използва комбинация от пин четка и гребен за подкосъм. В периодите на смяна на козината, обикновено пролет и есен, разресването трябва да бъде почти ежедневно.

Къпането не бива да е често, обикновено на 2-3 месеца или при реално замърсяване, като се използват щадящи шампоани за кучета с чувствителна кожа. След плуване в езера, реки или море козината трябва да се изплакне с чиста вода и добре да се подсуши, особено в областта зад ушите, под мишниците и около слабините, за да се избегнат кожни инфекции.

• Движение и физическа активност

Ландзеерът не е хиперактивна порода, но се нуждае от редовно движение, за да поддържа мускулатура и психически баланс. Две умерени разходки дневно по 30-45 минути са напълно достатъчни за възрастно куче, като плуването е една от най-подходящите активности, щади ставите и използва естествените му способности.

При подрастващите кучета трябва да се избягват бягане по твърди настилки, скачане и продължително натоварване до завършване на растежа, което при породата може да отнеме до 24 месеца.

• Хигиена – уши, очи, лапи и нокти

Ушите трябва да се проверяват поне веднъж седмично, тъй като прилепналата им форма и честият контакт с вода създават предпоставки за ушни инфекции. Почистването се извършва само при нужда, с ветеринарен лосион, без агресивно бъркане.

Очите обикновено не създават проблеми, но е добре да се следят за зачервяване или прекомерно сълзене. Лапите трябва да се преглеждат редовно, особено след разходки по груб терен, а ноктите да се подрязват, ако не се изтриват естествено, обикновено на 4-6 седмици.

• Психическа грижа и социален контакт

Ландзеерът има силна нужда от контакт с хората си. Това не е куче, което се чувства добре изолирано в двор или развъдник. Липсата на внимание води не до разрушително поведение, а до апатия и затваряне в себе си. Редовното общуване, спокойното обучение и участието в ежедневието на семейството са също толкова важни, колкото храната и разходките.

Грижата за куче ландзеер е грижата за голямо, чувствително и интелигентно същество. Той изисква стабилна среда, качествени аксесоари, умерено движение и постоянен човешки контакт. В замяна то предлага изключителна лоялност, спокойствие и усещане за сигурност, което малко породи могат да дадат.

Обучение на Ландзеер като работно куче – практическо ръководство от основите до специализацията

Това е природно работно куче, но не от типа, който се чупи с натиск. Неговата сила е в стабилната психика, желанието за помощ и способността да взема самостоятелни решения в спокойна среда. Успешното обучение изисква търпение, последователност и ясно разбиране, че това е късно зрееща порода, както физически, така и психически.

• Подготовка и правилен старт

Работното обучение започва още от кученце, но не с тежки задачи, а с изграждане на основи. До около 6-7 месеца фокусът трябва да бъде върху социализация, увереност и доверие. Кучето трябва да свикне с различни повърхности, шумове, хора, вода и транспорт, без да се поставя под стрес.

Ландзеерът учи най-добре в спокойна, предвидима среда. Кратки сесии от 5-10 минути, няколко пъти дневно, са много по-ефективни от дълги тренировки. Тонът на водача трябва да бъде спокоен и уверен, като повишаването на глас или грубите корекции често водят до блокиране, а не до подчинение.

• Основно послушание – фундамент на работата

Преди каквато и да е специализация, послушанието трябва да бъде стабилно, но не механично. Команди като „седни“, „легни“, „ела“, „стой“ и ходене на свободен повод са задължителни, но при ландзеера е по-важно надеждното изпълнение, отколкото скоростта.

Особено внимание се отделя на извикването. Работното куче от тази порода трябва да се връща спокойно и сигурно, дори от разсейваща среда. Тренировките трябва да изграждат доверие, а не страх от наказание. Ландзеерът реагира отлично на похвала, гласово одобрение и умерени хранителни награди.

• Работа с вода – естествената стихия на породата

Водната работа е най-силната страна на ландзеера, но тя трябва да се развива постепенно. Първият контакт с вода трябва да бъде позитивен и доброволен, без бутане, дърпане или насилие. Много кучета от породата влизат сами, ако стопанинът е спокоен и уверен.

Началните упражнения включват плуване на къси разстояния, извличане на плаващи предмети и следване на човек във вода. Едва след пълното физическо развитие, обикновено след 18-24 месеца, се преминава към теглене, работа с лодки или симулации на спасителни ситуации. Ранното натоварване може да увреди ставите и да създаде негативни асоциации.

• Развитие на самостоятелно мислене

За разлика от породи, които работят в постоянен контакт с водача, ландзеерът често трябва да взема решения сам. Това е особено важно при спасителна и помощна работа. Тренировките трябва да включват ситуации, в които кучето трябва да помисли. Например избор между няколко обекта или реакция при променящи се условия.

Трябва да избягвате свръхконтрол. Ако кучето се колебае, му се дава време. Това изгражда увереност и стабилност, които са ключови качества за работно куче от тази порода.

• Физическа подготовка и издръжливост

Физическата кондиция се изгражда постепенно и внимателно. Плуването, разходките по неравен терен и умереното теглене, след пълно израстване, са подходящи. Бягане по асфалт, скачане и резки завои трябва да се избягват, особено в млада възраст.

Работното обучение винаги трябва да бъде съобразено с индивидуалното развитие на кучето, а не с календарната му възраст. Ландзеерът може да изглежда зрял рано, но ставите и сухожилията му се развиват бавно.

• Психическа устойчивост и емоционален баланс

Ландзеерът е чувствителен към напрежение и конфликти. Ако обучението се превърне в натиск, кучето може да стане пасивно и неуверено. Затова тренировките трябва да завършват позитивно, дори ако задачата не е изпълнена перфектно.

Работното куче от тази порода се нуждае и от почивка от работа. Тоест, време, в което просто е куче, част от семейството. Това поддържа мотивацията и предотвратява психическо прегаряне.

Обучението на ландзеер за работно куче не е бърз процес, а дългосрочно партньорство. Успехът не идва от твърда ръка, а от доверие, яснота и уважение към природата на породата. Когато подходът е правилен, ландзеерът се превръща в надежден, спокоен и изключително ефективен работен партньор, способен да действа там, където силата и разумът трябва да вървят заедно.

ТОП 5 факта за породата Ландзеер

Ландзеерът е официално отделна порода, а не разновидност на нюфаундленда

Въпреки общия произход, в кинологията ландзеерът е самостоятелно признат като European Continental Type. Континенталната селекция води до по-висок ръст, по-суха конструкция и различен функционален тип в сравнение с нюфаундленда. Това разделение е резултат от целенасочена работа на германски и швейцарски развъдчици, а не просто цветова вариация.

Породата зрее изключително бавно – пълното развитие отнема до 3 години

От киноложка гледна точка ландзеерът се счита за една от най-късно зреещите породи. Макар физически да изглежда „готов“ около 18 месеца, скелетът, сухожилията и психиката му се стабилизират значително по-късно. Това има пряко значение за изложбена оценка, работно обучение и разплод.

Стандартът поставя акцент върху функционалността, не върху екстремния тип

За разлика от много молосоидни породи, при ландзеера стандартът изрично изисква свободни движения, добра издръжливост и балансирана конструкция. Прекомерна масивност, къси крайници или тежка глава се считат за недостатъци, тъй като компрометират работоспособността, особено във вода.

Окраската е строго регламентирана и има киноложко значение

Черно-бялата окраска не е просто естетика. Стандартът изисква ясни, добре очертани петна и доминиращо бяло тяло. Тази окраска исторически е била предпочитана за водна работа, тъй като осигурява по-добра видимост на кучето във вода и при спасителни операции. факт с реално функционално значение.

Ландзеерът е една от малкото породи с вроден спасителен инстинкт

Киноложки наблюдения и дългогодишна практика показват, че при ландзеера спасителното поведение често се проявява спонтанно, без формално обучение. Това включва плуване към човек в затруднение, задържане и теглене към брега. Този инстинкт е резултат от селекция, а не от случайно поведение, което го отличава от много други едри породи.

За да намерите най-доброто за вашия домашен любимец, разгледайте продуктите на Petstation.bg и осигурете всичко необходимо за здравето и комфорта му.

Често задавани въпроси

Подходяща ли е породата ландзеер за първо куче, ако стопанинът е мотивиран и информиран?

Отговор: Теоретично – да, но на практика рядко е най-добрият избор. Ландзеерът не е труден заради характера си, а заради своя мащаб, бавно физическо развитие и нужда от внимателно управление на натоварването. Грешките при първо куче от гигантска порода често са свързани с хранене, движение или прекалено ранно физическо натоварване, което може да доведе до сериозни ортопедични проблеми. За мотивиран начинаещ с достъп до добър ветеринар, треньор и достатъчно пространство това е възможно, но рискът остава по-висок от средното.

Колко работен е ландзеерът в сравнение с други водни или служебни кучета?

Отговор: Ландзеерът е работно куче във функционален, а не в спортно-дисциплинарен смисъл. Породата не е създадена за висока скорост, експлозивни реакции или непрекъснато повторение на упражнения, както например белгийските овчарки. Неговата сила е в издръжливостта, самостоятелното мислене и спокойното поведение в критични ситуации, особено във вода. Затова ландзеерът се справя отлично в спасителна, помощна и терапевтична работа, но не е оптимален избор за спортове, изискващи постоянен драйв и висока динамика.

Каква е най-честата грешка при отглеждането на ландзеер?

Отговор: Най-сериозната грешка е прекомерното физическо натоварване в ранна възраст, често комбинирано с прехранване. Много стопани се подвеждат от големия размер на младото куче и започват да го третират като напълно зряло. В действителност ставите и сухожилията на ландзеера остават уязвими дълго след като кучето изглежда физически развито. Това може да доведе до проблеми, които се проявяват на 3–5 годишна възраст и често погрешно се приемат за генетични.

Може ли ландзеерът да живее целогодишно навън?

Отговор: Козината и телосложението на ландзеера му позволяват да понася студ и влажни условия, но породата е силно ориентирана към човека. Продължителното изолиране в двор може да доведе до апатия, емоционално отдръпване и загуба на мотивация. Ландзеерът не е типично дворно куче-пазач, а партньор, който се нуждае от ежедневен контакт и активно участие в живота на стопанина си.

Какво отличава добрия развъдчик на ландзеери от посредствения?

Отговор: Добрият развъдчик не поставя акцент върху размера, цвета или ефектния външен вид, а върху правилната структура, движение и стабилна психика. Той извършва реални здравни изследвания, познава линиите си поне две–три поколения назад и може ясно да обясни защо е направена дадена комбинация между родители. При ландзеера качеството не може да се оцени напълно на 8 седмици, затова сериозният развъдчик мисли в перспектива от години, а не в бързи продажби.