Тибетски мастиф

Тибетски мастиф – огромен, рунтав и защитаващ

Преди много векове кучетата Тибетски мастиф са отглеждани в Тибет като примитивна порода. Използвана предимно за охрана в трудния хималайски терен. Днес тези величествени кучета продължават да изпълняват задълженията на своите предци като пазители. Също така безпроблемно са се адаптирали към живота на безценни семейни спътници. Докато някога са били ценени от фермери и пастири, тези кучета сега се считат за луксозна порода, класирайки се като номер едно за най-скъпото куче в света.

Въпреки внушителния си размер, тези гиганти имат златни сърца. Тибетските мастифи са известни със своята твърда лоялност и привързаност към любимите си хора. Те имат дълбоко вкоренен пазителски инстинкт, което ги кара да защитават. Въпреки това, когато бъдат представени от доверени лица, тези нежни гиганти с готовност разширяват топлата си прегръдка. Демонстрирайки, че техният масивен ръст се равнява само на тяхната огромна любов и преданост.

Когато обмисляте да вземете тибетски мастиф, препоръчително е да дадете приоритет на осиновяването от спасителни организации или приюти, за да осигурите любящ дом на куче в нужда.

Всичко за породата Тибетски мастиф

Тибетският мастиф е величествена, защитна порода. Известна със своя благороден външен вид и прекрасна козина. Те са любящи, лоялни и страхотни със семейството си. Но трябва да отбележим, че изискват опитни стопани. Тези независими кучета не винаги се подчиняват на команди. И не са подходящи за състезания по послушание или ловкост. Те са склонни да бъдат тихи на закрито, но могат да лаят, ако бъдат оставени навън през нощта. Високата ограда е задължителна, тъй като те могат да се катерят по тях. Те може да не са най-подходящите кучета за семейства с малки деца. Или оживен социален живот, тъй като могат да бъдат териториални.

Социализацията е жизненоважна за тяхното развитие и те трябва да се срещат с различни хора и да ходят на различни места. Въпреки че могат да бъдат прекрасна порода в правилната обстановка, притежаването на Тибетски мастиф е приключение, което изисква внимателно обмисляне и подготовка.

Акценти на породата Тибетски мастиф

• Впечатляващ размер: Тибетските мастифи са внушителни кучета, като мъжките тежат между 41-68кг, а женските 34-54кг. Техният размер сам по себе си може да бъде възпиращ фактор за потенциални заплахи, което ги прави отлични защитници за домове и добитък.
• Лоялни пазители: Тези кучета притежават вроден защитен инстинкт. Те са известни със своята лоялност към семейството си и могат да бъдат яростно закрилящи, когато става въпрос за техните близки.
• Слабо линеене: Тибетските мастифи обикновено имат двойна козина, която линее минимално през по-голямата част от годината. Въпреки че са подложени на сезонен период на линеене, техните нужди от подстригване обикновено са управляеми.
• Тихи кучета пазачи: Те са бдителни и имат склонност да лаят, за да предупредят стопаните си, особено през нощта. Въпреки това, те обикновено са по-тихи през деня, което може да бъде предимство в блокови/жилищни условия.
• Ранна социализация: Ранната и непрекъсната социализация е от решаващо значение за тибетските мастифи, за да се гарантира, че са добре приспособени към други кучета и хора. Тази социализация им помага да правят разлика между потенциални заплахи и незаплахи, което е жизненоважно умение за породите кучета пазачи.
• Упражнения и стимулация: Подобно на много други гигантски породи, тибетските мастифи се нуждаят както от физическа, така и от умствена стимулация. За да предотвратят проблеми с поведението, свързани със скуката. Редовните упражнения и предизвикателните дейности са от съществено значение, за да останат доволни.

История на породата Тибетски мастиф

Е, няма да е изненада за никого, че породата Тибетски мастиф произхожда не от другаде, а от Тибет. Подобно на много други породи, породата има малко документирана история от преди края на 19-ти век, но се смята, че е съществувала от много векове. ДНК доказателствата показват, че кучетата тип мастиф произхождат от Тибет преди около 5000 години.

Най-общо са отглеждани два вида мастифи: Do-Khyi, които живели в селата или пътували с номадски пастири, за да пазят стадата; и по-големите Tsang-Khyi, които често били оглеждани в ашрами, където служели като пазители на тибетските будистки монаси , или лами, които са живели там. Информацията за породата Тибетски мастиф преди 1800г. е много оскъдна. И не можем да разчитаме на точността й. За сметка на това пък, през 1800г. капитан Самуел Търнър споменава използването на „огромни кучета“ в мемоарите си.( „Разказ за посолство в двора на Тешу Лама в Тибет“)

По официални данни, през 1847г. първото куче от Тибет е внесено в Англия и дадено на кралица Виктория като подарък от лорд Хардинг. През 1873г., е създаден Английски киноложки клуб и тибетският мастиф е официално вписан в родословната книга като порода Тибетски мастиф, оставяйки предишната си титла като „голямо куче от Тибет“ зад гърба си.

През 1874г. принцът на Уелс, който по-късно става крал Едуард VII, внася още два тибетски мастифа в Англия. е са показани през 1875г. на изложението в Александра Палас. След това тибетските мастифи продължават да се внасят от време на време в Англия и Европа и първият клуб на породата Тибетски мастиф е създаден през 1931г. Споделяйки съдбата и на други породи кучета, Втората световна война слага край на развъждането и. Едва през 1976г. английските животновъди започват отново да внасят кучетата. Разбира се, породата има подобна история в Съединените щати.

В края на 50-те години два тибетски мастифи били дадени на президента на Съединените щати. Но кучетата били отведени във ферма, където изчезнаби от общественото внимание. Едва през 1970г. още няколко тибетски мастифа били внесени в Съединените щати и те станали основните кучета от линията. Като интересна информация, ще споделим, че клубът на тибетските мастифи в Америка е основан през 1974г., както и Американската асоциация на тибетските мастифи. Но забележете, породата била призната едва наскоро от Американския киноложки клуб като член на работната група през януари 2007г.

Днес в Тибет е трудно да се намери чистокръвен тибетски мастиф, но понякога може да бъде намерен да пътува с каравани и търговци, както и да пази добитък и домове.

Характеристики на породата Тибетски мастиф

Мъжкият тибетски мастиф е висок между 66-76см в рамото и тежи около 41-68кг или повече; женските индивиди са високи между 61-71см в рамото и тежат от 34-54кг или повече.

• Личност на породата Тибетски мастиф.

Думата „предизвикателна“ често се използва за тази независима, упорита порода куче. Той е интелигентен и има самочувствие. Очаква да бъде третиран като равен, а не като домашен любимец. Той иска да угоди на хората си, но също така има собствена програма. И трябва често да му се напомня какво е бил помолен да направи.

Тибетският мастиф е лоялен пазач на семейството, който приема работата си сериозно и седи настрана или е резервиран към непознати. Ранната социализация, която продължава през целия му живот, ще му помогне да не стане териториално агресивен. Записването му в клас на детска градина за кученца е страхотно начало. Редовното канене на посетители и воденето му в оживени паркове, магазини, които допускат кучета, и на спокойни разходки, за да се срещне със съседи, също ще му помогне да оформи социалните си умения.

Здравни проблеми на породата Тибетски мастиф.

Тибетските мастифи като цяло са здрави, но като всички породи кучета, те могат да бъдат подложени на определени здравословни условия. Не всички представители на породата ще получат някои или всички от тези заболявания, но е важно да сте наясно с тях, ако обмисляте тази порода.

• Кучешка дисплазия на тазобедрената става: Това е наследствено състояние, при което бедрената кост не приляга плътно към тазобедрената става, което в крайна сметка причинява куцота или артрит. Кучета с тазобедрена дисплазия не трябва да се отглеждат. Дисплазията на тазобедрената става е наследствена, но може да се влоши от фактори на околната среда, като бърз растеж от висококалорична кучешка храна или наранявания, причинени от скачане или падане върху хлъзгави подове.
• Дисплазия на лакътя: Това също е наследствено състояние, което е характерно за кучетата от гигантски породи. Смята се, че се причинява от различни темпове на растеж на трите кости, които изграждат лакътя на кучето, причинявайки отпуснатост на ставите. Това може да доведе до болезнено накуцване. В зависимост от тежестта на проблема, вашият ветеринарен лекар може да препоръча операция, контрол на теглото или лекарства за контролиране на болката.
• Паностеит: Това състояние може най-добре да се опише като болки при кучешки растеж. Това е възпаление на дългите кости, което засяга млади кучета от едри породи и причинява куцота, която често преминава от крак на крак. Състоянието обикновено продължава от един до шест месеца и в крайна сметка отзвучава със зрелостта. Всеки дискомфорт може да се управлява с болкоуспокоителни.
• Остеохондроза: Това е ортопедично заболяване. Причинено от неправилен растеж на хрущяла в ставите и обикновено се появява в рамото, но може да засегне и лакътя. То причинява болезнено сковаване на ставата и може да бъде открито при кучета още на възраст от пет до седем месеца. Може да изисква хирургическа намеса. Тъй като изглежда, че това е наследствено заболяване, кучета с остеохондроза не трябва да се развъждат.
• Кучешка наследствена демиелинативна невропатия: Това е друго наследствено заболяване, което се среща при кученца тибетски мастиф. Когато навършат шест седмици. Състоянието засяга нервната система и причинява слабост в задните крака, която в крайна сметка прогресира до пълна парализа. Няма лечение, но селективното развъждане през във времето е намалило значително честотата на заболяването.
• Хипотиреоидизъм: Това е често срещано ендокринно разстройство, което обикновено засяга кучета на средна възраст и по-възрастни индивиди и се причинява от дефицит на тиреоиден хормон. Признаците включват наддаване на тегло, лющеща се кожа и липса на енергия. Веднъж диагностициран, хипотиреоидизмът се управлява лесно с ежедневно лечение, което трябва да продължи през целия живот на кучето.

При тибетските мастифи трябва да очаквате да видите здравни изследвания на бедрата, лактите и щитовидната жлеза. Тъй като някои здравословни проблеми не се появяват, докато кучето не достигне пълна зрялост, здравни разрешения не се издават на кучета на възраст под две години. Препоръчително е да потърсите развъдчик, който не развъжда кучетата си, докато не навършат две или три години.

Пълна грижа за куче Тибетски масти

Тибетският мастиф е куче, което трябва да живее на закрито, с достъп до голям, сигурно ограден двор, където може да спортува. Малък двор или рутинната разходка около блока не са достатъчни за неговите нужди. Тежката му козина го прави неподходящ за живот в горещ и влажен климат, въпреки че може да понася суха горещина. По време на горещо време масифът винаги трябва да има достъп до сянка и прясна вода, когато е на открито.

Изискванията за упражнения на тибетския мастиф могат да бъдат задоволени с 20 до 30 минути игра на двора или половин час разходка. Той ще се радва да има друго куче, с което да си играе, за предпочитане такова, което се доближава до неговия размер. Кученцата тибетски мастиф растат по-бързо от по-малките породи, но те не са физически зрели, докато не навършат повече от една година.

За да предотвратите ортопедични увреждания:

• Ограничете упражненията до свободна игра в двора и избягвайте дългите разходки, докато вашето кученце не навърши една година.
• Започнете обучението в деня, в който донесете вашето кученце тибетски мастиф у дома. Те са интелигентни и се учат бързо, но техният независим и упорит характер означава, че стриктното и формално обучение на послушание не носи най-добрите резултати.
• Бъдете търпеливи, твърди и последователни, за да развиете най-силната връзка с вашия тибетски мастиф.
• Винаги търсете поведение, което можете да възнаградите, вместо да го наказвате за нарушения. Редовното обучение и социалното взаимодействие ще ви помогнат да живеете заедно щастливо. Един отегчен или самотен тибетски мастиф е по-разрушителен и шумен, отколкото можете да си представите.

Обучение на Тибетски мастиф

Домашното обучение е лесно за тибетския мастиф. Обучението в кутия подпомага този процес и не позволява на вашето кученце да дъвче неща, които не трябва, или по друг начин да си навлече проблеми, когато вие не сте наоколо, за да го наблюдавате. Кутията също така му дава безопасно убежище, където може да се оттегли, когато се чувства претоварен или уморен. Кутията никога не трябва да се използва като наказание.

Обучението на каишка също е важно, особено след като вашият тибетски мастиф в крайна сметка ще тежи близо 70кг или повече и ще може да ви дърпа, където иска. Тибетските мастифи никога не трябва да бъдат разхождани без каишка и добрите маниери на каишка са от съществено значение както за състоянието на вашите мускули, така и за вашето щастие.

Социализацията е задължителна за тази порода

Не само, че тибетските мастифи могат да бъдат прекалено доминиращи спрямо други кучета, а и защото те са склонни да станат прекалено защитни към дома и семейството си. Класовете по социализация на кученцата са чудесно начало, но социализацията не трябва да свършва дотук. Посетете много различни магазини, подходящи за кучета, паркове и събития. Поканете различни хора в дома си многократно, така че вашият тибетски мастиф да научи, че други могат да дойдат във вашия имот и на неговата територия. С подходящо обучение, последователност и социализация, вашият тибетски мастиф може да бъде прекрасен член на семейството, който ви пази, защитава и обича безусловно.

Хранене на Тибетски мастиф

Препоръчителното дневно количество кучешка храна, е 4 до 6 или повече чаши висококачествена храна за кучета дневно, разделени на две хранения. За да избегнете дилатация на стомаха волвулус, известна още като подуване, въздържайте се от храна и вода поне за един час след интензивно упражнение. Колко яде вашето възрастно куче зависи от неговия размер, възраст, телосложение, метаболизъм и ниво на активност. Кучетата са индивидуалности, също като хората, и не всички се нуждаят от еднакво количество храна. Почти от само себе си се разбира, че едно високоактивно куче ще се нуждае от повече енергия от куче, излежаващо се на дивана.

Качеството на кучешката храна, която купувате, също има значение. Колкото по-добра е кучешката храна, толкова по-добре ще подхранва вашето куче и толкова по-малко от нея ще трябва да разклащате в купата му. Поддържайте своя тибетски мастиф в добра форма, като измервате храната му и го храните два пъти на ден, вместо да оставяте храна навън през цялото време. Ако не сте сигурни дали е с наднормено тегло, направете му очен тест и практически тест. Първо погледнете надолу към него.

Трябва да можете да видите талията. След това поставете ръцете си на гърба му, палците по протежение на гръбнака, с пръсти разтворени надолу. Трябва да можете да усещате, но не и да виждате ребрата му, без да се налага да натискате силно. Ако не можете, то кучето ви се нуждае от по-малко храна и повече упражнения. За повече относно храненето на вашия тибетски мастиф, винаги може да ни се обадите и да направим пълен план за хранене.

Цвят на козината и подстригване

Тибетският мастиф има двойна козина с дълга, гъста покривна козина с груба текстура и тежък,  но мек, вълнест подкосъм. Ще забележите, че подкосъмът е по-тънък през топлите месеци. Козината е твърда и права, никога къдрава, вълниста или копринена. Тежка грива покрива врата и раменете, а опашката и бритите (горната част на бедрата) имат тежка козина и мъх.

Мъжките обикновено имат повече козина от женските, включително по-гъста грива около врата и раменете. Козината се предлага в черно, кафяво, златно и синьо, със или без светлокафяви петна над и около очите, отстрани на муцуната, на гърлото и в долната част на предните крака, вътрешната страна на задните краката, бричовете и долната страна на опашката. Някои тибетски мастифи имат малки бели петна по гърдите и краката, но никъде другаде по тялото. Подкосъмът може да бъде в по-светли нюанси на доминиращия цвят или сив или жълтокафяв при черно-кафявите кучета.

Тибетският мастиф отделя малко козина и може или не може да линее сезонно, в зависимост от климата, в който живе. Изчетквайте го един до три пъти седмично с телена четка за кучета, за да премахнете мъртвата или разхлабена коса. Не забравяйте да проверите за заплитания или рогозки в гривата, бричовете и опашката, където козината е най-тежка. Къпете се според нуждите.

Тази порода има слаба миризма, така че обикновено не се нуждае от баня повече от веднъж месечно. Други нужди от поддържане включват хигиена на зъбите и грижа за ноктите. Почистете зъбите на вашия тибетски мастиф поне два или три пъти седмично, за да премахнете натрупания зъбен камък и придружаващите го бактерии. Като съвет от нас – всеки ден е по-добре.

Подстригвайте ноктите му веднъж или два пъти месечно или според нуждите. Ако можете да чуете ноктите да щракат по пода, те са твърде дълги. Късите нокти поддържат краката в добро състояние и не се закачат в килима и се късат. Ако стъпалата трябва да се подредят с подстригване, най-добрият момент за това е, когато подрязвате ноктите. Проверявайте ушите всяка седмица, за да сте сигурни, че няма остатъци, зачервяване или възпаление. Почистете ушите, ако е необходимо, с памучна топка и почистващ препарат. Препоръчан от развъдчика на вашето куче или вашия ветеринарен лекар. Избършете около външния ръб на ушния канал и не пъхайте памучната топка по-дълбоко от първото кокалче на пръста си.

Започнете да привиквате вашия тибетски мастиф да бъде четкан и преглеждан, още когато е кученце. Дръжте често лапите му. Кучетата са докачливи за краката си – и погледнете в устата и ушите му. Направете подстригването положително изживяване, изпълнено с похвали и награди. И ще положите основите за лесни ветеринарни прегледи и други манипулации, когато стане възрастен индивид.

Тибетски мастиф и други домашни любимци

Тибетският мастиф е подходящ за семейства с по-големи деца. Но той може да бъде твърде голям, за да прекарва безопасно, дълго време с малки деца. Той никога не би искал да ги нарани, но лесно може да ги събори или да ги настъпи. Научете децата си никога да не бягат и да крещят в присъствието на тибетски мастиф. Шумът и активността могат да го развълнуват. Той просто е твърде голям, за да му бъде позволено да гони деца или да си играе грубо с тях. Той може също така да почувства необходимостта да защити „своите“ деца от други. Особено ако се борят или по друг начин изглежда, че се бият.

Винаги наблюдавайте играта, така че той да знае, че вие ​​отговаряте. Винаги учете децата как да се приближават и докосват кучета. И наблюдавайте всяко взаимодействие между кучета и малки деца. За да предотвратите ухапване или дърпане на уши или опашка от страна на която и да е от страните. Научете детето си никога да не се доближава до куче, докато спи или яде, или да се опитва да вземе храната на кучето. Никое куче никога не трябва да бъде оставяно без надзор с дете.

Тибетските мастифи се разбират добре с други кучета и котки, когато са отгледани с тях. Като възрастни, те може да се нуждаят от по-дълъг период на приспособяване, преди да приветстват появата на друго куче в семейството.

Често задавани въпроси