Показване на 1–12 от 477 резултатаSorted by popularity
Съсекс шпаньолът е от онези породи кучета, които не крещят за внимание, но щом ги опознаеш, остават завинаги в сърцето ти. Това е куче с дълбок поглед, бавна походка и характер, който съчетава английска сдържаност с неподправена преданост. Не е най-популярният шпаньол, но именно това го прави толкова специален. Той е истински скрито съкровище.
Това куче е идеално за хора, които търсят спокоен, предан и уравновесен домашен любимец. Подхожда отлично на семейства, на по-спокойни домакинства и на хора, които ценят дълбоката връзка с домашния си любимец повече от зрелищните трикове.
Съсекс шпаньолът не е куче за всеки, но за правилния човек той е истинско богатство. Верен приятел, тих спътник и благородна душа в кучешко тяло.

Историята на Съсекс шпаньола е тясно свързана с английската аристокрация, ловните традиции на XVIII и XIX век и упоритата човешка воля да се запази нещо ценно, дори когато светът се променя. Това не е просто история на кучешка порода, а разказ за оцеляване, постоянство и вярност към първоначалната идея.
Съсекс шпаньолът води началото си от графство Съсекс в Южна Англия, район с гъсти храсталаци, влажни гори и тежки почви. В края на XVIII век ловът на дребен дивеч е не просто хоби, а социален ритуал и необходимост за земевладелците. Тогавашните ловци се нуждаят от куче, което може да работи бавно, но сигурно, да се движи в труден терен и да вдига дивеча, без да го плаши прекалено рано.
За разлика от по-леките и пъргави шпаньоли, които вече съществуват по това време, бъдещият Съсекс шпаньол е селектиран целенасочено да бъде нисък, масивен и изключително издръжлив. Смята се, че в създаването му са участвали местни шпаньоли, както и по-стари ловни кучета тип хрътка и дори някои породи, близки до днешните басети, което обяснява дългото тяло и тежката костна структура.
Едно име изпъква ясно в ранната история на породата – Августъс Елиът Фулър, земевладелец и страстен ловец от имението Rosehill Park в Съсекс. Именно той е човекът, който систематизира развъждането на тези кучета и им придава отличителния вид и работен стил, които познаваме днес.
Фулър селектира кучета с дълбок глас, бавна, но неуморна походка и силен ловен инстинкт. Той държи изключително много на цвета, като златисто-чернодробният нюанс става запазена марка на породата още в този период. За Фулър кучето не е украшение, а работен партньор, и това ясно личи в начина, по който породата се оформя.
През XIX век Съсекс шпаньолът се радва на значителна популярност сред английските ловци. Той е ценен заради способността си да работи в гъсти храсти, да проследява дивеч с нос, залепен за земята, и да „обявява“ присъствието си с характерни звуци. Това е особеност, която го отличава от повечето други шпаньоли.
В този период породата вече е ясно разграничена от Кокер шпаньола и Спрингер шпаньола, които се развиват паралелно, но с различен фокус – повече бързина и по-лека конструкция. Съсексът остава тежкият, методичен работник, предпочитан от ловци, които ценят сигурността пред скоростта.
През 1884 година породата е официално призната от The Kennel Club във Великобритания, като това едно от първите официални признания за шпаньолска порода изобщо. Това затвърждава статута ѝ и я поставя сред класическите английски кучета.
С настъпването на XX век светът започва да се променя бързо. Индустриализацията, намаляването на традиционния лов и появата на по-универсални ловни породи постепенно изместват Съсекс шпаньола от центъра на вниманието. Неговият бавен стил вече не отговаря на нуждите на модерния ловец.
Най-тежкият удар идва след Първата и особено след Втората световна война. Много развъдници изчезват, храната е ограничена, а отглеждането на големи кучета се превръща в лукс. В един момент броят на чистокръвните Съсекс шпаньоли в света спада до критично ниско ниво, говори се за по-малко от 50 регистрирани екземпляра.
Оцеляването на породата дължим най-вече на малка група британски развъдчици, които отказват да я оставят да изчезне. Сред тях особено важна роля играе Джой Фрийър от развъдник Fourclover, която посвещава десетилетия от живота си на възстановяването на Съсекс шпаньола.
Развъждането в този период е изключително трудно, поради малък генофонд, риск от инбридинг и необходимост от внимателен подбор. Въпреки това, благодарение на строга селекция и вярност към оригиналния тип, породата не само оцелява, но и запазва своя характерен външен вид и темперамент.
Днес Съсекс шпаньолът остава една от най-редките признати породи кучета в света. Във Великобритания и САЩ ежегодно се регистрират сравнително малко кученца, което го прави истинска рядкост. Въпреки това, той продължава да се отглежда както като ловно куче, така и като домашен любимец.
Модерният Съсекс шпаньол вече по-рядко влиза в гъсталаците, но носи в себе си цялата история на английския лов. Той е живо доказателство, че не всяка порода трябва да бъде масова, за да бъде ценна.
Историята на Съсекс шпаньола е история на куче, което никога не е бързало, нито в лова, нито в живота. Именно тази бавна, сигурна и достойна стъпка му е позволила да преживее векове, войни и почти пълно изчезване.
Днес всеки Съсекс шпаньол носи в себе си частица от стара Англия – от мъгливите поля на Съсекс до камините на селските имения. Порода с минало, което заслужава уважение, и с бъдеще, което зависи от хората, готови да оценят истинската стойност на традицията.
Съсекс шпаньолът има уникална визия, която трудно се бърка с друга порода. Тялото му е дълго и масивно, с къси, силни крака и широка гръд. Главата е голяма, с характерно набръчкано чело и дълги, тежки уши, които рамкират лицето като старинен портрет.
Козината е гъста, права или леко вълниста, винаги в топъл златисто-чернодробен цвят, като запазена марка на породата. Очите са меки, леко тъжни на вид, но не се заблуждавайте, зад този поглед се крие буден ум и отлична памет.
| Характеристика | Описание |
| Произход | Великобритания, графство Съсекс |
| Тип порода | Ловно куче, шпаньол |
| Предназначение | Вдигане и проследяване на дивеч в гъст терен; днес и компаньон |
| Размер | Среден |
| Височина | Около 33–38 см при холката |
| Тегло | Приблизително 16–23 кг |
| Телосложение | Ниско, дълго и масивно тяло със здрава костна структура |
| Глава | Широка, с добре изразено чело и леко набръчкано изражение |
| Уши | Дълги, ниско поставени, плътно прилепнали |
| Очи | Средни, меки, често с „замислен“ или тъжен израз |
| Козина | Плътна, права или леко вълниста |
| Окраска | Само златисто-чернодробен цвят |
| Темперамент | Спокоен, уравновесен, лоялен, привързан |
| Отношение към семейството | Много силна привързаност, обича близостта |
| Отношение към деца | Търпелив и внимателен |
| Отношение към непознати | Сдържан, но не агресивен |
| Активност | Умерена; предпочита дълги спокойни разходки |
| Обучаемост | Интелигентен, но с независим характер |
| Подходящ за апартамент | Да, при достатъчно движение |
| Подходящ за двор | Да, но не обича да бъде изолиран |
| Поддръжка на козината | Редовно разресване, умерени грижи |
| Чести здравословни грижи | Уши, контрол на теглото |
| Средна продължителност на живота | 12–14 години |
| Рядкост | Много рядка порода в световен мащаб |
Ако Съсекс шпаньолът можеше да говори, вероятно щеше да го прави бавно и с премерени думи. Това е спокойна, уравновесена порода, която не обича излишната суматоха, но цени компанията на своето семейство повече от всичко.
Той е изключително привързан и лоялен, често избира един „любим“ човек, но остава нежен и дружелюбен към всички у дома. С децата е търпелив и внимателен, а към непознати подхожда резервирано, без агресия. Интересен детайл е, че по време на лов Съсекс шпаньолът е известен с това, че „говори“ – издава характерни звуци, докато работи, което е рядкост сред шпаньолите.
Тази порода не е за хора, които търсят хиперактивно куче. Съсекс шпаньолът обича разходките, но в умерено темпо. Дълги, спокойни разходки, възможност да подуши наоколо и да изследва света, това е неговата идея за перфектен ден.
Може да живее както в къща с двор, така и в апартамент, стига да получава достатъчно внимание и движение. Самотата не му понася добре и ако бъде пренебрегван, може да стане апатичен или инатлив.
Светът на шпаньолите е пъстър, енергичен и изключително разнообразен. Макар всички да произлизат от обща ловна идея, а именно куче, което намира и вдига дивеча, с времето всяка порода е поела по свой път. На този фон Съсекс шпаньолът стои леко встрани, сякаш наблюдава останалите с мъдро спокойствие. Сравнението между него и другите шпаньоли разкрива не просто разлики във външността, а напълно различна философия.
Английският кокер е може би най-популярният шпаньол в света, като той е компактен, весел и винаги готов за действие. Той работи бързо, с подскачаща походка и експлозивна енергия. Съсекс шпаньолът, от своя страна, е неговата пълна противоположност. Докато кокерът „лети“ през терена, Съсексът го „прочита“ бавно и методично.
По характер кокерът е по-импулсивен и игрив, често със силна нужда от постоянно занимание. Съсекс шпаньолът е по-спокоен, уравновесен и замислен. Ако кокерът е куче за хора, които обичат динамиката и активния живот, Съсексът е за тези, които ценят дълбоката връзка и спокойния ритъм.
Спрингер шпаньолът е атлетът сред шпаньолите. По-висок, по-лек и изключително издръжлив, той е създаден да покрива големи площи и да работи в тясна координация с ловеца. В сравнение с него Съсекс шпаньолът изглежда почти тежък, но това е измамно впечатление.
Разликата е в стила, като спрингерът разчита на скорост и обхват, докато Съсексът разчита на постоянство и сигурност. Там, където спрингерът може да пропусне следа в гъсталак, Съсекс шпаньолът ще я проследи търпеливо до край. В домашна среда спрингерът често изисква много движение и умствено натоварване, докато Съсексът е по-адаптивен към по-спокоен начин на живот.
Това е може би най-близкото сравнение, както визуално, така и исторически. Кламбър шпаньолът също е масивен, нисък и бавен, с благородна осанка и сериозно изражение. Разликата е, че Кламбърът е още по-тежък и още по-спокоен, често описван като „флегматик“.
Съсекс шпаньолът, макар и бавен, е по-енергичен и по-гласовит по време на работа. Неговият характерен лаещ лов го отличава дори от Кламбъра. Ако Кламбърът е тихият аристократ, Съсексът е работливият джентълмен, който не се притеснява да изрази себе си.
Американският кокер шпаньол е еволюирал повече като шоу и компаньонско куче. С по-къса муцуна, по-богата козина и по-мек характер, той често няма силно изразен ловен инстинкт, особено в изложбените линии.
Съсекс шпаньолът, дори днес, остава много по-близо до корените си. Той може да бъде чудесен семеен любимец, но носи в себе си ясно изразена работна идентичност. Това го прави по-независим и понякога по-инатлив, но и по-автентичен като ловна порода.
Ако обобщим, повечето шпаньоли са ориентирани към активен, динамичен начин на живот. Те обичат игри, тичане и постоянно взаимодействие. Съсекс шпаньолът обаче е различен. Той предпочита стабилност, рутина и по-дълбока, спокойна връзка със стопанина си.
Докато кокерите и спрингерите често са „вечно млади“, Съсекс шпаньолът сякаш се ражда с мъдрост. Той не е куче за хора, които искат непрекъснато движение, а за тези, които търсят верен домашен любимец с характер и история.
В сравнение с другите шпаньоли Съсекс шпаньолът не блести с бързина или популярност. Той блести с постоянство, достойнство и неподправена автентичност. Сред енергичните си роднини той е като стара английска книга. Не всеки ще я избере, но който го направи, ще открие дълбочина, каквато малцина други породи могат да предложат.
Съсекс шпаньолът обикновено няма сериозни проблеми, но има специфични състояния, към които може да бъде предразположен:
Някои Съсекс шпаньоли могат да развият вродени или придобити сърдечни проблеми като Patent Ductus Arteriosis (PDA) или шумове на сърцето, които изискват мониторинг и евентуално хирургично лечение.
Дългите уши и гъстата козина правят породата по-податлива на ушни инфекции, които могат да се повторят при недостатъчна грижа за ушите и влагата.
Въпреки че тези състояния са описани при породата, не всички кучета ще ги развият. Ранната профилактика и редовните ветеринарни прегледи са ключови.
Ваксинациите защитават от сериозни, често животозастрашаващи болести. Това е обща препоръчителна схема! Консултирай се с твоя ветеринар за адаптация към конкретния живот и здравословно състояние на твоя Съсекс шпаньол:
| Възраст | Ваксинация |
| 6–7 седмици | Първа базова ваксина срещу парвовироза, хепатит, гонe, параинфлуенца* (първична имунизация) |
| 8–9 седмици | Втора ваксина (multi-component) |
| 10–12 седмици | Трета ваксина (multi-component, първа доза срещу бяс) |
| 14–16 седмици | Финална бустерна доза, включително бяс |
| ~20 седмици | (клинично в някои схеми) бустер на бяс |
| След 6 месеца | Ваксина против лайшманиоза (ако е препоръчана от ветеринар, особено в рискови райони). |
*Multi-component включва: парвовироза, хепатит, гонe, параинфлуенца и др.
Ваксинациите трябва да се правят, когато кучето е здраво. Ако е болно или стресирано, ветеринарят може да нагласи графика.
При кученца:
При възрастни:
Съсекс шпаньолът не е от онези породи, които „изгарят“ всичко при първата разходка. Той е спокоен, масивен и с отличен апетит, което прави храненето му особено важно. Правилната прана за кучета при тази порода не е въпрос на глезене, а на дългосрочно здраве, защото склонността към напълняване е една от малките, но реални слабости на Съсекса.
Съсекс шпаньолът се чувства най-добре на висококачествена пълноценна храна за средни породи кучета с умерена активност. Протеинът трябва да бъде с животински произход и в разумни количества. Прекалено високите нива не са необходими, защото породата не е хиперактивна. Мазнините трябва да са контролирани, за да не се натоварват ставите и гръбначният стълб.
Храна с добавени глюкозамин и хондроитин е силно препоръчителна, тъй като подпомага ставите и гръбнака, като това е слабо място при дългото и ниско тяло на породата. Омега-3 и омега-6 мастни киселини са важни за кожата и ушите, които често са чувствителни.
Домашно приготвената храна за кучета също е възможна, но само при много добър контрол на състава. Съсекс шпаньолът не понася добре небалансирани кучешки храни и липсата на калций, витамини от група B или микроелементи може да доведе до проблеми още в млада възраст.
Количеството храна винаги трябва да се съобразява с реалното тегло, възрастта и активността, а не само с породата. Съсекс шпаньолът обикновено тежи между 16 и 23кг, като повечето възрастни кучета са около 18-20кг.
Кученце на възраст от 2 до 4 месеца, което тежи между 6 и 9кг, се нуждае от приблизително 220-260 грама суха храна на ден, разделена на три хранения. В този период растежът е интензивен и храната трябва да е за кученца от средни породи.
Между 4 и 8 месеца, при тегло около 10-15кг, дневната дажба обикновено е между 280 и 340 грама, отново разделена на три хранения. В този етап не бива да се натиска с храна, защото прекалено бързото наддаване натоварва ставите.
От 8 до 12 месеца, когато кучето вече доближава финалното си тегло, дневното количество е около 300-360 грама, разделени на две хранения. Преходът към храна за възрастни се прави постепенно около 10-12 месечна възраст.
Възрастен Съсекс шпаньол с тегло около 18-20кг и нормална активност се нуждае средно от 260-320 грама висококачествена суха храна на ден, разделена на две хранения. Ако кучето живее по-спокойно и разходките са кратки, количеството по-скоро трябва да клони към долната граница. При по-активни екземпляри може да се доближи до горната.
При кастрирани кучета или такива с тенденция към напълняване дневната дажба често се намалява до около 230-260 грама, като се избира храна с по-ниска енергийна плътност.
Възрастен Съсекс шпаньол над 7-8 години обикновено се чувства най-добре с около 220-280 грама на ден, в зависимост от метаболизма и движението, като храната трябва да е за възрастни или сеньори, с по-ниско съдържание на мазнини и повече добавки за стави.
Две хранения на ден са златният стандарт за породата. Едно хранене често води до преяждане, а свободният достъп до храна почти сигурно ще доведе до наднормено тегло. Купата трябва да се вдига след хранене, дори ако има остатък.
Редовното претегляне е много важно. Ако ребрата не се усещат лесно под пръстите, значи количеството храна е прекалено голямо. При Съсекс шпаньола дори 1-2 излишни килограма могат да се отразят сериозно на ставите и гърба.
Лакомствата трябва да се включват в общия дневен прием. Ако кучето получава лакомства за обучение, дневната дажба храна трябва леко да се намали. Най-подходящи са сушено месо, функционални лакомства за стави или малки парчета варено месо.
Добавки с глюкозамин, хондроитин и омега-3 са особено полезни, но не бива да се комбинират безразборно с храна, която вече ги съдържа в достатъчни количества.
Съсекс шпаньолът е куче, което ще ви гледа с тъжни очи и ще ви убеди, че е гладно дори след пълна купа. Най-голямата грижа, която можете да му дадете, е да не се поддавате. Правилно дозираното хранене е ключът към дълъг, активен и безболезнен живот за този достоен английски джентълмен.
Съсекс шпаньолът не е капризна порода куче, но има ясни изисквания към средата си. Ниското, дълго тяло, спокойният темперамент и силната привързаност към хората означават, че комфортът и правилното пространство са не просто удобство, а здравословна необходимост.
Съсекс шпаньолът може да живее спокойно в апартамент, стига да има достатъчно място за свободно движение. Минимално препоръчително жилищно пространство е около 50-60 кв.м, не защото кучето има нужда от бягане вкъщи, а защото трябва да може да се движи без да скача и да се извива рязко. Стълбите не са забранени, но не трябва да са ежедневие, особено при млади и възрастни кучета, заради риска за гръбначния стълб.
Ако живее в къща с двор, дворът не замества разходките. Той трябва да е сигурен, ограден и с равен терен. Най-добре се чувства в двор с площ от поне 100-150кв.м, но винаги с достъп до дома, защото породата не понася изолацията.
Поради дългото си тяло Съсекс шпаньолът има нужда от по-голямо легло, отколкото бихте предположили по височината му. За възрастно куче оптималният размер на леглото е минимум 90×70см, като за по-едри екземпляри 100×75см е още по-добър избор.
Леглото трябва да бъде с ортопедична или мемори пяна, със средна твърдост. Прекалено меките легла не поддържат правилно гръбнака, а твърдите създават напрежение в ставите. Висок ръб е полезен, защото много Съсекс шпаньоли обичат да подпират глава или брадичка, но входът трябва да е нисък, за да не се налага скачане.
Поставянето на леглото трябва да е далеч от течение, директен климатик или печка, на спокойно място с добра видимост към стаята.
За Съсекс шпаньол ви препоръчваме купички с вместимост около 1,2-1,5 литра, изработени от неръждаема стомана или керамика. Пластмасовите купички не са подходящи, защото задържат бактерии и често причиняват кожни раздразнения около муцуната.
Височината на купичките също е важна. Най-добре е да бъдат поставени на стойка с височина 12-18см от пода. Това намалява натоварването на врата и гърба по време на хранене и помага за по-спокойно поглъщане на храната.
Купата за вода трябва да е по-тежка или с гумена основа, защото породата има навик да я мести с муцуна.
Съсекс шпаньолът понася добре умерен климат, но не обича екстремни температури. Идеалната вътрешна температура за него е между 18 и 22°C. В горещо време трябва винаги да има достъп до сянка и прясна вода, а разходките да са рано сутрин и вечер.
Зимата не е проблем при нормални условия, но при външно отглеждане (което не е препоръчително) ще е необходимо добре изолирано място и допълнителна защита от влага.
Съсекс шпаньолът няма нужда от огромни площи за тичане, но има нужда от регулярност. Две до три разходки дневно са идеални, като общото време е около 60-90 минути. Повърхностите трябва да са щадящи, като трева, пръст и горски пътеки. Продължителното ходене по твърд асфалт не е препоръчително.
В дома трябва да има свободно пространство от поне 2-3 метра в права линия, където кучето да може да се обръща и движи без да се блъска в мебели.
Това куче не понася добре дългата самота. Ако остава сам повече от 6-7 часа дневно, трябва да има обособена зона с легло, вода и играчки за дъвчене. Клетка може да се използва само ако е достатъчно голяма, минимум 90×60×65см, и само като безопасно място, а не като затвор.
Отглеждането на Съсекс шпаньол не изисква лукс, а мисъл. Достатъчно пространство без стрес, легло с правилен размер, стабилни купички и спокойна среда са основата за здрав и уравновесен живот. Когато тези условия са изпълнени, тази порода се отплаща с тиха, но дълбока привързаност – такава, която не се нуждае от много думи.

Обучението на Съсекс шпаньол за лов е различно преживяване в сравнение с по-бързите шпаньоли. Това не е порода за прибързани хора или за обучение по учебник. Съсексът е бавен, методичен и мислещ ловец, който работи най-добре, когато му се даде време да разбере задачата и смисъла ѝ. Ако се опитатате да го ускорите насила, ще получите съпротива; ако го водите спокойно, ще получите изключително надежден партньор.
Първите основи започват още на 3-4 месеца, но не с реален лов, а с изграждане на увереност и връзка с вас. В този период Съсекс шпаньолът трябва да се запознае с различни терени, като трева, храсти, лека кал и горски пътеки. Целта не е да търси дивеч, а да се научи да се движи уверено с нос, насочен към земята.
Истинската ловна работа започва около 8-10 месеца, когато кучето вече е физически стабилно и може да работи по-дълго без риск за ставите и гърба.
Преди да се мисли за дивеч, Съсекс шпаньолът трябва да има стабилен контрол. Команди като „ела“, „стой“ и „до мен“ са задължителни и трябва да се изпълняват спокойно, без викове и натиск. Тази порода не реагира добре на грубост, тя не се плаши, а просто решава, че няма да съдейства.
Контактът с водача е ключов. По време на обучение кучето трябва често да проверява къде се намирате, без да се налага постоянно викане. Това се постига чрез честа смяна на посоката по време на разходка и награждаване, когато кучето ви „следи“ само.
Съсекс шпаньолът е роден за работа с носа. За разлика от спрингерите, които вдигат дивеча с бързи движения, Съсексът проследява бавно и сигурно. Тренировките трябва да насърчават това поведение.
В началото се използват влачени следи с пера или парче кожа, като следата е къса и лесна. Постепенно се увеличава дължината и сложността. Кучето трябва да се остави да работи само, без да бъде водено с повод или насочвано постоянно. Намесата на водача трябва да е минимална.
Съсекс шпаньолът не „експлодира“ при контакт с дивеч. Той се приближава спокойно и го вдига сигурно, често като издава характерни звуци. Това поведение не бива да се потиска, защото то е част от породната специфика и е полезно за ловеца, който знае къде работи кучето.
Важно е кучето да не преследва дивеча след вдигането му. Тук се затвърждава командата за спиране и контрол, още преди да се използва огнестрелно оръжие.
Привикването към изстрел трябва да става постепенно и от разстояние. Първо кучето свързва силния звук с нещо положително, като храна или игра. Никога не се започва директно с изстрел над главата. При Съсекс шпаньола този процес обикновено протича спокойно, защото породата е уравновесена и не е нервна.
Едва когато кучето показва пълно спокойствие при изстрел, се преминава към реална ловна ситуация.
Съсекс шпаньолът може да апортира, но това не е най-силната му страна. Затова апортирането трябва да се обучава търпеливо и без принуда. Започва се с меки предмети и къси разстояния. Важно е кучето да донесе дивеча спокойно и без да го мачка.
При някои екземпляри апортирането остава второстепенно умение, което е напълно приемливо за породата.
Най-голямата грешка при обучението на Съсекс шпаньол за лов е опитът да бъде направен „бърз шпаньол“. Той няма да стане такъв и не трябва. Истинската му стойност е в постоянството, надеждността и способността да работи дълго време без да се изтощава психически.
Успешният лов със Съсекс шпаньол е резултат от партньорство, а не от строга дисциплина. Когато кучето усеща уважение към своя ритъм, то работи с пълна отдаденост и превръща всяко излизане на лов в премерен, сигурен и изключително ефективен процес.
Ако искате бързина и зрелище, изберте друг шпаньол. Ако искате сигурност, дълбочина и куче, което мисли заедно с вас, Съсекс шпаньолът ще ви възнагради с лов, който не бърза, но рядко разочарова.
Съсекс шпаньолът не впечатлява със зрелищни движения, а с резултат. Това е порода куче, създадена за практичния ловец, който цени ефективността повече от скоростта. Неговите ловни качества са ясно оформени още при създаването на породата и почти не са се променили до днес.
Съсекс шпаньолът има много фин и устойчив нос, който работи отлично при влажни терени, гъсталак и тежки почви. Той проследява дивеча бавно, но с изключителна точност, без да губи следата дори когато теренът е силно замърсен с миризми. Това го прави особено ценен при лов в трудни условия, където по-бързите кучета често грешат.
Едно от най-големите му предимства е начинът, по който покрива терена. Съсекс шпаньолът не прелита през ловното поле, а го претърсва систематично и равномерно. Това означава по-малко пропуснат дивеч и по-голям контрол върху ловната ситуация, особено в гъсти храсти и тръстики.
Когато открие дивеч, Съсекс шпаньолът го вдига уверено, но без паника. Той не се хвърля и не преследва безразсъдно, което дава на ловеца време за реакция. Това качество е изключително важно при групов лов или при лов в ограничени пространства.
Въпреки бавния си ритъм, Съсекс шпаньолът може да работи дълги часове без да губи концентрация. Той не се изтощава психически бързо и запазва качеството на работата си от началото до края на лова. Това го прави надежден избор за продължителни ловни излети.
Съсекс шпаньолът е известен с това, че често издава звуци по време на лов. Това не е недостатък, а предимство. Ловецът винаги знае къде се намира кучето и в какъв етап на работа е. В гъст терен тази черта е безценна и отличава породата от почти всички други шпаньоли.
Разгледайте Petstation.bg, за да откриете най-подходящите продукти за Вашия домашен любимец.
Отговор: Да, породата може да бъде подходяща за начинаещи, но само за хора с търпение и спокойна нагласа. Съсекс шпаньолът не е труден за отглеждане, но има независим характер и не реагира добре на груби методи. Ако стопанинът е последователен и спокоен, кучето се адаптира отлично.
Отговор: Средно около 60 до 90 минути разходки на ден са напълно достатъчни. Това не трябва да бъде интензивно тичане, а равномерно движение с възможност за подушване и изследване. Прекомерното натоварване не е препоръчително заради ставите и гърба.
Отговор: Да, породата се чувства добре в апартамент, стига да не бъде оставяна дълго време сама и да получава редовни разходки. Той е спокоен у дома, не е разрушителен и не изисква голямо вътрешно пространство, но има нужда от стабилен дневен режим.
Отговор: В ежедневието си Съсекс шпаньолът не е шумен. Характерната „гласовитост“ се проявява основно по време на лов или при силна възбуда. В домашна среда лае умерено и обикновено има конкретна причина.
Отговор: Обучаемостта е добра, но не моментална. Това е порода, която мисли самостоятелно и има нужда от време, за да приеме командите. При позитивно обучение и ясни правила Съсекс шпаньолът става надежден и стабилен домашен любимец, но не е подходящ за хора, които очакват бързи резултати.
Изборът на хранителен режим за кучето ви е от ключово значение за неговото здраве, енергия и дълголетие. Сред най-често използваните варианти са сухата, мократа и смесената диета. Всеки от тях […]
Вижте повече
Хранителните разстройства и стомашната чувствителност са често срещани при много кучета. Повръщане, разстройства, газове или липса на апетит могат да бъдат знак, че храната не е подходяща. Подборът на правилната […]
Вижте повече
Добавянето на вода към сухата храна на кучето е често препоръчван подход от ветеринарни специалисти. Целта е да се подобри хидратацията, да се улесни дъвченето и да се намали рискът […]
Вижте повече
Добре дошли в PetStation! Истинският рай за домашни любимци! Пълен стомах, любов и почивка.