Съсекс шпаньол

Съсекс шпаньол – само за опитни ловци

Съсекс шпаньолът е от онези породи кучета, които не крещят за внимание, но щом ги опознаеш, остават завинаги в сърцето ти. Това е куче с дълбок поглед, бавна походка и характер, който съчетава английска сдържаност с неподправена преданост. Не е най-популярният шпаньол, но именно това го прави толкова специален. Той е истински скрито съкровище.

За кого е подходящ Съсекс шпаньолът?

Това куче е идеално за хора, които търсят спокоен, предан и уравновесен домашен любимец. Подхожда отлично на семейства, на по-спокойни домакинства и на хора, които ценят дълбоката връзка с домашния си любимец повече от зрелищните трикове.

Съсекс шпаньолът не е куче за всеки, но за правилния човек той е истинско богатство. Верен приятел, тих спътник и благородна душа в кучешко тяло.

Произход и история – роден сред мъглите на Южна Англия

Историята на Съсекс шпаньола е тясно свързана с английската аристокрация, ловните традиции на XVIII и XIX век и упоритата човешка воля да се запази нещо ценно, дори когато светът се променя. Това не е просто история на кучешка порода, а разказ за оцеляване, постоянство и вярност към първоначалната идея.

Началото – Англия преди индустриалната революция

Съсекс шпаньолът води началото си от графство Съсекс в Южна Англия, район с гъсти храсталаци, влажни гори и тежки почви. В края на XVIII век ловът на дребен дивеч е не просто хоби, а социален ритуал и необходимост за земевладелците. Тогавашните ловци се нуждаят от куче, което може да работи бавно, но сигурно, да се движи в труден терен и да вдига дивеча, без да го плаши прекалено рано.

За разлика от по-леките и пъргави шпаньоли, които вече съществуват по това време, бъдещият Съсекс шпаньол е селектиран целенасочено да бъде нисък, масивен и изключително издръжлив. Смята се, че в създаването му са участвали местни шпаньоли, както и по-стари ловни кучета тип хрътка и дори някои породи, близки до днешните басети, което обяснява дългото тяло и тежката костна структура.

Ролята на Августъс Елиът Фулър – човекът зад породата

Едно име изпъква ясно в ранната история на породата – Августъс Елиът Фулър, земевладелец и страстен ловец от имението Rosehill Park в Съсекс. Именно той е човекът, който систематизира развъждането на тези кучета и им придава отличителния вид и работен стил, които познаваме днес.

Фулър селектира кучета с дълбок глас, бавна, но неуморна походка и силен ловен инстинкт. Той държи изключително много на цвета, като златисто-чернодробният нюанс става запазена марка на породата още в този период. За Фулър кучето не е украшение, а работен партньор, и това ясно личи в начина, по който породата се оформя.

XIX век – златната ера на Съсекс шпаньола

През XIX век Съсекс шпаньолът се радва на значителна популярност сред английските ловци. Той е ценен заради способността си да работи в гъсти храсти, да проследява дивеч с нос, залепен за земята, и да „обявява“ присъствието си с характерни звуци. Това е особеност, която го отличава от повечето други шпаньоли.

В този период породата вече е ясно разграничена от Кокер шпаньола и Спрингер шпаньола, които се развиват паралелно, но с различен фокус – повече бързина и по-лека конструкция. Съсексът остава тежкият, методичен работник, предпочитан от ловци, които ценят сигурността пред скоростта.

През 1884 година породата е официално призната от The Kennel Club във Великобритания, като това едно от първите официални признания за шпаньолска порода изобщо. Това затвърждава статута ѝ и я поставя сред класическите английски кучета.

Промяната на времената и началото на упадъка

С настъпването на XX век светът започва да се променя бързо. Индустриализацията, намаляването на традиционния лов и появата на по-универсални ловни породи постепенно изместват Съсекс шпаньола от центъра на вниманието. Неговият бавен стил вече не отговаря на нуждите на модерния ловец.

Най-тежкият удар идва след Първата и особено след Втората световна война. Много развъдници изчезват, храната е ограничена, а отглеждането на големи кучета се превръща в лукс. В един момент броят на чистокръвните Съсекс шпаньоли в света спада до критично ниско ниво, говори се за по-малко от 50 регистрирани екземпляра.

Спасението – шепа ентусиасти срещу забравата

Оцеляването на породата дължим най-вече на малка група британски развъдчици, които отказват да я оставят да изчезне. Сред тях особено важна роля играе Джой Фрийър от развъдник Fourclover, която посвещава десетилетия от живота си на възстановяването на Съсекс шпаньола.

Развъждането в този период е изключително трудно, поради малък генофонд, риск от инбридинг и необходимост от внимателен подбор. Въпреки това, благодарение на строга селекция и вярност към оригиналния тип, породата не само оцелява, но и запазва своя характерен външен вид и темперамент.

Съсекс шпаньолът в съвременния свят

Днес Съсекс шпаньолът остава една от най-редките признати породи кучета в света. Във Великобритания и САЩ ежегодно се регистрират сравнително малко кученца, което го прави истинска рядкост. Въпреки това, той продължава да се отглежда както като ловно куче, така и като домашен любимец.

Модерният Съсекс шпаньол вече по-рядко влиза в гъсталаците, но носи в себе си цялата история на английския лов. Той е живо доказателство, че не всяка порода трябва да бъде масова, за да бъде ценна.

Наследство, което не бърза

Историята на Съсекс шпаньола е история на куче, което никога не е бързало, нито в лова, нито в живота. Именно тази бавна, сигурна и достойна стъпка му е позволила да преживее векове, войни и почти пълно изчезване.

Днес всеки Съсекс шпаньол носи в себе си частица от стара Англия – от мъгливите поля на Съсекс до камините на селските имения. Порода с минало, което заслужава уважение, и с бъдеще, което зависи от хората, готови да оценят истинската стойност на традицията.

Външен вид – нисък, дълъг и неустоимо сериозен

Съсекс шпаньолът има уникална визия, която трудно се бърка с друга порода. Тялото му е дълго и масивно, с къси, силни крака и широка гръд. Главата е голяма, с характерно набръчкано чело и дълги, тежки уши, които рамкират лицето като старинен портрет.

Козината е гъста, права или леко вълниста, винаги в топъл златисто-чернодробен цвят, като запазена марка на породата. Очите са меки, леко тъжни на вид, но не се заблуждавайте, зад този поглед се крие буден ум и отлична памет.

Описание на породата:

 Характер и темперамент – спокоен философ с чувство за хумор

Ако Съсекс шпаньолът можеше да говори, вероятно щеше да го прави бавно и с премерени думи. Това е спокойна, уравновесена порода, която не обича излишната суматоха, но цени компанията на своето семейство повече от всичко.

Той е изключително привързан и лоялен, често избира един „любим“ човек, но остава нежен и дружелюбен към всички у дома. С децата е търпелив и внимателен, а към непознати подхожда резервирано, без агресия. Интересен детайл е, че по време на лов Съсекс шпаньолът е известен с това, че „говори“ – издава характерни звуци, докато работи, което е рядкост сред шпаньолите.

Отглеждане и ежедневие – не е спринтьор, а маратонец

Тази порода не е за хора, които търсят хиперактивно куче. Съсекс шпаньолът обича разходките, но в умерено темпо. Дълги, спокойни разходки, възможност да подуши наоколо и да изследва света, това е неговата идея за перфектен ден.

Може да живее както в къща с двор, така и в апартамент, стига да получава достатъчно внимание и движение. Самотата не му понася добре и ако бъде пренебрегван, може да стане апатичен или инатлив.

Съсекс шпаньолът и останалите шпаньоли – бавен сред бързите

Светът на шпаньолите е пъстър, енергичен и изключително разнообразен. Макар всички да произлизат от обща ловна идея, а именно куче, което намира и вдига дивеча, с времето всяка порода е поела по свой път. На този фон Съсекс шпаньолът стои леко встрани, сякаш наблюдава останалите с мъдро спокойствие. Сравнението между него и другите шпаньоли разкрива не просто разлики във външността, а напълно различна философия.

• Съсекс шпаньол срещу Английски кокер шпаньол

Английският кокер е може би най-популярният шпаньол в света, като той е компактен, весел и винаги готов за действие. Той работи бързо, с подскачаща походка и експлозивна енергия. Съсекс шпаньолът, от своя страна, е неговата пълна противоположност. Докато кокерът „лети“ през терена, Съсексът го „прочита“ бавно и методично.

По характер кокерът е по-импулсивен и игрив, често със силна нужда от постоянно занимание. Съсекс шпаньолът е по-спокоен, уравновесен и замислен. Ако кокерът е куче за хора, които обичат динамиката и активния живот, Съсексът е за тези, които ценят дълбоката връзка и спокойния ритъм.

• Съсекс шпаньол срещу Английски спрингер шпаньол

Спрингер шпаньолът е атлетът сред шпаньолите. По-висок, по-лек и изключително издръжлив, той е създаден да покрива големи площи и да работи в тясна координация с ловеца. В сравнение с него Съсекс шпаньолът изглежда почти тежък, но това е измамно впечатление.

Разликата е в стила, като спрингерът разчита на скорост и обхват, докато Съсексът разчита на постоянство и сигурност. Там, където спрингерът може да пропусне следа в гъсталак, Съсекс шпаньолът ще я проследи търпеливо до край. В домашна среда спрингерът често изисква много движение и умствено натоварване, докато Съсексът е по-адаптивен към по-спокоен начин на живот.

• Съсекс шпаньол срещу Кламбър шпаньол

Това е може би най-близкото сравнение, както визуално, така и исторически. Кламбър шпаньолът също е масивен, нисък и бавен, с благородна осанка и сериозно изражение. Разликата е, че Кламбърът е още по-тежък и още по-спокоен, често описван като „флегматик“.

Съсекс шпаньолът, макар и бавен, е по-енергичен и по-гласовит по време на работа. Неговият характерен лаещ лов го отличава дори от Кламбъра. Ако Кламбърът е тихият аристократ, Съсексът е работливият джентълмен, който не се притеснява да изрази себе си.

• Съсекс шпаньол срещу Американски кокер шпаньол

Американският кокер шпаньол е еволюирал повече като шоу и компаньонско куче. С по-къса муцуна, по-богата козина и по-мек характер, той често няма силно изразен ловен инстинкт, особено в изложбените линии.

Съсекс шпаньолът, дори днес, остава много по-близо до корените си. Той може да бъде чудесен семеен любимец, но носи в себе си ясно изразена работна идентичност. Това го прави по-независим и понякога по-инатлив, но и по-автентичен като ловна порода.

Темперамент и начин на живот – кой за кого е подходящ?

Ако обобщим, повечето шпаньоли са ориентирани към активен, динамичен начин на живот. Те обичат игри, тичане и постоянно взаимодействие. Съсекс шпаньолът обаче е различен. Той предпочита стабилност, рутина и по-дълбока, спокойна връзка със стопанина си.

Докато кокерите и спрингерите често са „вечно млади“, Съсекс шпаньолът сякаш се ражда с мъдрост. Той не е куче за хора, които искат непрекъснато движение, а за тези, които търсят верен домашен любимец с характер и история.

Един шпаньол извън клишето

В сравнение с другите шпаньоли Съсекс шпаньолът не блести с бързина или популярност. Той блести с постоянство, достойнство и неподправена автентичност. Сред енергичните си роднини той е като стара английска книга. Не всеки ще я избере, но който го направи, ще открие дълбочина, каквато малцина други породи могат да предложат.

Здравословни проблеми при породата

Съсекс шпаньолът обикновено няма сериозни проблеми, но има специфични състояния, към които може да бъде предразположен:

Орто- и неврологични проблеми:

• Дисплазия на тазобедрената става – дегенеративно състояние, което може да доведе до болка и затруднено движение, особено при по-възрастни кучета.
• Интервертебрална диск болест – проблеми с междупрешленните дискове, които могат да причинят болка, неврологични симптоми и в тежки случаи парализа.

Сърдечни заболявания:

Някои Съсекс шпаньоли могат да развият вродени или придобити сърдечни проблеми като Patent Ductus Arteriosis (PDA) или шумове на сърцето, които изискват мониторинг и евентуално хирургично лечение.

Ушни и кожни проблеми:

Дългите уши и гъстата козина правят породата по-податлива на ушни инфекции, които могат да се повторят при недостатъчна грижа за ушите и влагата.

Генетични и метаболитни състояния:

• PDP1 дефицит – наследствено метаболитно нарушение, което може да доведе до слабост след физическо натоварване.
• Хипотиреоидизъм – недостатъчно производство на тиреоидни хормони, което влияе на метаболизма, кожата и енергията.

Други заболявания:

• Проблеми с аналните жлези – болезнено състояние, което може да изисква специално хранене, медикаменти или хирургия.

Въпреки че тези състояния са описани при породата, не всички кучета ще ги развият. Ранната профилактика и редовните ветеринарни прегледи са ключови.

• График за ваксинации при кучета

Ваксинациите защитават от сериозни, често животозастрашаващи болести. Това е обща препоръчителна схема! Консултирай се с твоя ветеринар за адаптация към конкретния живот и здравословно състояние на твоя Съсекс шпаньол:

За кученца:

*Multi-component включва: парвовироза, хепатит, гонe, параинфлуенца и др.

За възрастни кучета:

• Ежегодно: реваксинации на core ваксини (парвовироза, хепатит, гонe, параинфлуенца) и бяс.
• По преценка на ветеринар: ваксина срещу кучешка кашлица, лайшманиоза или други неспецифични заболявания.

Ваксинациите трябва да се правят, когато кучето е здраво. Ако е болно или стресирано, ветеринарят може да нагласи графика.

• Обезпаразитяване – вътрешно и външно

Вътрешно (чревни паразити)

При кученца:

• на 2 седмици до 4-ия месец – повторни обезпаразитявания.
• след това, на всеки 3-6 месеца според риск и начин на живот.

При възрастни:

• Минимум 2-4 пъти годишно, в зависимост от средата и контакти с други животни.

Външно (кърлежи, бълхи):

• Защитата обикновено се прилага сезонно (през топлите месеци) или целогодишно в зависимост от климат и препоръки на ветеринар.
• Редовна профилактика е важна – кърлежите предават болести, а бълхите причиняват сърбеж и кожни проблеми.

Профилактика, която спасява животи:

• Редовни прегледи веднъж годишно.
• Преглед на уши за инфекции.
• Контрол на теглото (намалява риск от ортопедични проблеми).
• Профилактични изследвания за сърдечни и гръбначни заболявания.

 Храна за Съсекс шпаньол – какво, колко и как да храним

Съсекс шпаньолът не е от онези породи, които „изгарят“ всичко при първата разходка. Той е спокоен, масивен и с отличен апетит, което прави храненето му особено важно. Правилната прана за кучета при тази порода не е въпрос на глезене, а на дългосрочно здраве, защото склонността към напълняване е една от малките, но реални слабости на Съсекса.

Каква храна е най-подходяща?

Съсекс шпаньолът се чувства най-добре на висококачествена пълноценна храна за средни породи кучета с умерена активност. Протеинът трябва да бъде с животински произход и в разумни количества. Прекалено високите нива не са необходими, защото породата не е хиперактивна. Мазнините трябва да са контролирани, за да не се натоварват ставите и гръбначният стълб.

Храна с добавени глюкозамин и хондроитин е силно препоръчителна, тъй като подпомага ставите и гръбнака, като това е слабо място при дългото и ниско тяло на породата. Омега-3 и омега-6 мастни киселини са важни за кожата и ушите, които често са чувствителни.

Домашно приготвената храна за кучета също е възможна, но само при много добър контрол на състава. Съсекс шпаньолът не понася добре небалансирани кучешки храни и липсата на калций, витамини от група B или микроелементи може да доведе до проблеми още в млада възраст.

Практическо ръководство за хранене на Съсекс шпаньол в грамове

Количеството храна винаги трябва да се съобразява с реалното тегло, възрастта и активността, а не само с породата. Съсекс шпаньолът обикновено тежи между 16 и 23кг, като повечето възрастни кучета са около 18-20кг.

Кученце на възраст от 2 до 4 месеца, което тежи между 6 и 9кг, се нуждае от приблизително 220-260 грама суха храна на ден, разделена на три хранения. В този период растежът е интензивен и храната трябва да е за кученца от средни породи.

Между 4 и 8 месеца, при тегло около 10-15кг, дневната дажба обикновено е между 280 и 340 грама, отново разделена на три хранения. В този етап не бива да се натиска с храна, защото прекалено бързото наддаване натоварва ставите.

От 8 до 12 месеца, когато кучето вече доближава финалното си тегло, дневното количество е около 300-360 грама, разделени на две хранения. Преходът към храна за възрастни се прави постепенно около 10-12 месечна възраст.

Възрастен Съсекс шпаньол с тегло около 18-20кг и нормална активност се нуждае средно от 260-320 грама висококачествена суха храна на ден, разделена на две хранения. Ако кучето живее по-спокойно и разходките са кратки, количеството по-скоро трябва да клони към долната граница. При по-активни екземпляри може да се доближи до горната.

При кастрирани кучета или такива с тенденция към напълняване дневната дажба често се намалява до около 230-260 грама, като се избира храна с по-ниска енергийна плътност.

Възрастен Съсекс шпаньол над 7-8 години обикновено се чувства най-добре с около 220-280 грама на ден, в зависимост от метаболизма и движението, като храната трябва да е за възрастни или сеньори, с по-ниско съдържание на мазнини и повече добавки за стави.

Честота на хранене и контрол на теглото

Две хранения на ден са златният стандарт за породата. Едно хранене често води до преяждане, а свободният достъп до храна почти сигурно ще доведе до наднормено тегло. Купата трябва да се вдига след хранене, дори ако има остатък.

Редовното претегляне е много важно. Ако ребрата не се усещат лесно под пръстите, значи количеството храна е прекалено голямо. При Съсекс шпаньола дори 1-2 излишни килограма могат да се отразят сериозно на ставите и гърба.

Лакомства и добавки

Лакомствата трябва да се включват в общия дневен прием. Ако кучето получава лакомства за обучение, дневната дажба храна трябва леко да се намали. Най-подходящи са сушено месо, функционални лакомства за стави или малки парчета варено месо.

Добавки с глюкозамин, хондроитин и омега-3 са особено полезни, но не бива да се комбинират безразборно с храна, която вече ги съдържа в достатъчни количества.

Съсекс шпаньолът е куче, което ще ви гледа с тъжни очи и ще ви убеди, че е гладно дори след пълна купа. Най-голямата грижа, която можете да му дадете, е да не се поддавате. Правилно дозираното хранене е ключът към дълъг, активен и безболезнен живот за този достоен английски джентълмен.

Условия за отглеждане на Съсекс шпаньол – практично ръководство 

Съсекс шпаньолът не е капризна порода куче, но има ясни изисквания към средата си. Ниското, дълго тяло, спокойният темперамент и силната привързаност към хората означават, че комфортът и правилното пространство са не просто удобство, а здравословна необходимост.

Пространство за живот у дома

Съсекс шпаньолът може да живее спокойно в апартамент, стига да има достатъчно място за свободно движение. Минимално препоръчително жилищно пространство е около 50-60 кв.м, не защото кучето има нужда от бягане вкъщи, а защото трябва да може да се движи без да скача и да се извива рязко. Стълбите не са забранени, но не трябва да са ежедневие, особено при млади и възрастни кучета, заради риска за гръбначния стълб.

Ако живее в къща с двор, дворът не замества разходките. Той трябва да е сигурен, ограден и с равен терен. Най-добре се чувства в двор с площ от поне 100-150кв.м, но винаги с достъп до дома, защото породата не понася изолацията.

Легло – размерът има значение

Поради дългото си тяло Съсекс шпаньолът има нужда от по-голямо легло, отколкото бихте предположили по височината му. За възрастно куче оптималният размер на леглото е минимум 90×70см, като за по-едри екземпляри 100×75см е още по-добър избор.

Леглото трябва да бъде с ортопедична или мемори пяна, със средна твърдост. Прекалено меките легла не поддържат правилно гръбнака, а твърдите създават напрежение в ставите. Висок ръб е полезен, защото много Съсекс шпаньоли обичат да подпират глава или брадичка, но входът трябва да е нисък, за да не се налага скачане.

Поставянето на леглото трябва да е далеч от течение, директен климатик или печка, на спокойно място с добра видимост към стаята.

Купички за храна и вода

За Съсекс шпаньол ви препоръчваме купички с вместимост около 1,2-1,5 литра, изработени от неръждаема стомана или керамика. Пластмасовите купички не са подходящи, защото задържат бактерии и често причиняват кожни раздразнения около муцуната.

Височината на купичките също е важна. Най-добре е да бъдат поставени на стойка с височина 12-18см от пода. Това намалява натоварването на врата и гърба по време на хранене и помага за по-спокойно поглъщане на храната.

Купата за вода трябва да е по-тежка или с гумена основа, защото породата има навик да я мести с муцуна.

Температура и климат

Съсекс шпаньолът понася добре умерен климат, но не обича екстремни температури. Идеалната вътрешна температура за него е между 18 и 22°C. В горещо време трябва винаги да има достъп до сянка и прясна вода, а разходките да са рано сутрин и вечер.

Зимата не е проблем при нормални условия, но при външно отглеждане (което не е препоръчително) ще е необходимо добре изолирано място и допълнителна защита от влага.

Движение и ежедневен режим

Съсекс шпаньолът няма нужда от огромни площи за тичане, но има нужда от регулярност. Две до три разходки дневно са идеални, като общото време е около 60-90 минути. Повърхностите трябва да са щадящи, като трева, пръст и горски пътеки. Продължителното ходене по твърд асфалт не е препоръчително.

В дома трябва да има свободно пространство от поне 2-3 метра в права линия, където кучето да може да се обръща и движи без да се блъска в мебели.

Самота и психически комфорт

Това куче не понася добре дългата самота. Ако остава сам повече от 6-7 часа дневно, трябва да има обособена зона с легло, вода и играчки за дъвчене. Клетка може да се използва само ако е достатъчно голяма, минимум 90×60×65см, и само като безопасно място, а не като затвор.

Отглеждането на Съсекс шпаньол не изисква лукс, а мисъл. Достатъчно пространство без стрес, легло с правилен размер, стабилни купички и спокойна среда са основата за здрав и уравновесен живот. Когато тези условия са изпълнени, тази порода се отплаща с тиха, но дълбока привързаност – такава, която не се нуждае от много думи.

Обучение на Съсекс шпаньол за лов – търпение, ритъм и уважение към породата

Обучението на Съсекс шпаньол за лов е различно преживяване в сравнение с по-бързите шпаньоли. Това не е порода за прибързани хора или за обучение по учебник. Съсексът е бавен, методичен и мислещ ловец, който работи най-добре, когато му се даде време да разбере задачата и смисъла ѝ. Ако се опитатате да го ускорите насила, ще получите съпротива; ако го водите спокойно, ще получите изключително надежден партньор.

Кога да започне ловното обучение?

Първите основи започват още на 3-4 месеца, но не с реален лов, а с изграждане на увереност и връзка с вас. В този период Съсекс шпаньолът трябва да се запознае с различни терени, като трева, храсти, лека кал и горски пътеки. Целта не е да търси дивеч, а да се научи да се движи уверено с нос, насочен към земята.

Истинската ловна работа започва около 8-10 месеца, когато кучето вече е физически стабилно и може да работи по-дълго без риск за ставите и гърба.

Основата – контрол и контакт

Преди да се мисли за дивеч, Съсекс шпаньолът трябва да има стабилен контрол. Команди като „ела“, „стой“ и „до мен“ са задължителни и трябва да се изпълняват спокойно, без викове и натиск. Тази порода не реагира добре на грубост, тя не се плаши, а просто решава, че няма да съдейства.

Контактът с водача е ключов. По време на обучение кучето трябва често да проверява къде се намирате, без да се налага постоянно викане. Това се постига чрез честа смяна на посоката по време на разходка и награждаване, когато кучето ви „следи“ само.

Работа с носа – силната страна на породата

Съсекс шпаньолът е роден за работа с носа. За разлика от спрингерите, които вдигат дивеча с бързи движения, Съсексът проследява бавно и сигурно. Тренировките трябва да насърчават това поведение.

В началото се използват влачени следи с пера или парче кожа, като следата е къса и лесна. Постепенно се увеличава дължината и сложността. Кучето трябва да се остави да работи само, без да бъде водено с повод или насочвано постоянно. Намесата на водача трябва да е минимална.

Вдигане на дивеч – контролирана увереност

Съсекс шпаньолът не „експлодира“ при контакт с дивеч. Той се приближава спокойно и го вдига сигурно, често като издава характерни звуци. Това поведение не бива да се потиска, защото то е част от породната специфика и е полезно за ловеца, който знае къде работи кучето.

Важно е кучето да не преследва дивеча след вдигането му. Тук се затвърждава командата за спиране и контрол, още преди да се използва огнестрелно оръжие.

Привикване към изстрел

Привикването към изстрел трябва да става постепенно и от разстояние. Първо кучето свързва силния звук с нещо положително, като храна или игра. Никога не се започва директно с изстрел над главата. При Съсекс шпаньола този процес обикновено протича спокойно, защото породата е уравновесена и не е нервна.

Едва когато кучето показва пълно спокойствие при изстрел, се преминава към реална ловна ситуация.

Апортиране – не силна, но важна черта

Съсекс шпаньолът може да апортира, но това не е най-силната му страна. Затова апортирането трябва да се обучава търпеливо и без принуда. Започва се с меки предмети и къси разстояния. Важно е кучето да донесе дивеча спокойно и без да го мачка.

При някои екземпляри апортирането остава второстепенно умение, което е напълно приемливо за породата.

Работа в екип, не подчинение

Най-голямата грешка при обучението на Съсекс шпаньол за лов е опитът да бъде направен „бърз шпаньол“. Той няма да стане такъв и не трябва. Истинската му стойност е в постоянството, надеждността и способността да работи дълго време без да се изтощава психически.

Успешният лов със Съсекс шпаньол е резултат от партньорство, а не от строга дисциплина. Когато кучето усеща уважение към своя ритъм, то работи с пълна отдаденост и превръща всяко излизане на лов в премерен, сигурен и изключително ефективен процес.

Ако искате бързина и зрелище, изберте друг шпаньол. Ако искате сигурност, дълбочина и куче, което мисли заедно с вас, Съсекс шпаньолът ще ви възнагради с лов, който не бърза, но рядко разочарова.

ТОП 5 ловни качества на Съсекс шпаньол – силата на бавния и сигурен ловец

Съсекс шпаньолът не впечатлява със зрелищни движения, а с резултат. Това е порода куче, създадена за практичния ловец, който цени ефективността повече от скоростта. Неговите ловни качества са ясно оформени още при създаването на породата и почти не са се променили до днес.

• Изключителна работа с носа

Съсекс шпаньолът има много фин и устойчив нос, който работи отлично при влажни терени, гъсталак и тежки почви. Той проследява дивеча бавно, но с изключителна точност, без да губи следата дори когато теренът е силно замърсен с миризми. Това го прави особено ценен при лов в трудни условия, където по-бързите кучета често грешат.

• Методично претърсване без пропуски

Едно от най-големите му предимства е начинът, по който покрива терена. Съсекс шпаньолът не прелита през ловното поле, а го претърсва систематично и равномерно. Това означава по-малко пропуснат дивеч и по-голям контрол върху ловната ситуация, особено в гъсти храсти и тръстики.

• Контролирано и сигурно вдигане на дивеча

Когато открие дивеч, Съсекс шпаньолът го вдига уверено, но без паника. Той не се хвърля и не преследва безразсъдно, което дава на ловеца време за реакция. Това качество е изключително важно при групов лов или при лов в ограничени пространства.

• Издръжливост и постоянство при дълга работа

Въпреки бавния си ритъм, Съсекс шпаньолът може да работи дълги часове без да губи концентрация. Той не се изтощава психически бързо и запазва качеството на работата си от началото до края на лова. Това го прави надежден избор за продължителни ловни излети.

• „Гласовита“ работа – уникална породна черта

Съсекс шпаньолът е известен с това, че често издава звуци по време на лов. Това не е недостатък, а предимство. Ловецът винаги знае къде се намира кучето и в какъв етап на работа е. В гъст терен тази черта е безценна и отличава породата от почти всички други шпаньоли.

Разгледайте Petstation.bg, за да откриете най-подходящите продукти за Вашия домашен любимец.

Често задавани въпроси