Норички териер

Норички териер – експлозия от енергия

Ако търсите куче, което изглежда сякаш е излязло от детска книжка, но се държи като безстрашен приключенец, Норичкият териер е точно такъв герой. Това е една от най-малките териерски породи, но и една от най-самоуверените. В него няма нищо дребно, освен ръста. Характерът му е силен, духът – неуморим, а желанието да участва във всичко, което се случва около него, е направо заразително.

Норичкият териер е куче, което живее на пълни обороти. Той не е декоративен аксесоар и не обича да бъде подценяван. Това е истински териер: смел, решителен и винаги готов да защити територията си, семейството си и… любимото си място на дивана.

Подходящ ли е Норичкият териер за вас?

Норичкият териер е отличен избор за хора, които търсят малко куче с голям характер. Той се чувства добре както в апартамент, така и в къща, стига да получава достатъчно внимание, движение и умствена стимулация.

Това не е порода за напълно пасивни стопани, но и не изисква екстремен начин на живот. Ако искате весел, лоялен и смел домашен любимец, който винаги ще бъде до вас, и физически, и емоционално, Норичкият териер определено заслужава място в сърцето и дома ви.

Произход и история – от ловец на плъхове до градски любимец

Историята на Норичкия териер започва в Англия, в района на град Норич, където през XIX век тези малки, жилави кучета били отглеждани като работни помощници. Основната им задача била да унищожават плъхове и други дребни вредители във ферми, конюшни и складове. И въпреки малкия си размер, те се справяли изненадващо добре.

Интересното е, че породата бързо станала популярна и сред студентите от Кеймбридж. Норичките териери били известни като „кучета за късмет“ и често били държани в студентски общежития. Така постепенно от сурови работни кучета те се превърнали в желани домашни любимци.

Дълго време Норичкият териер и Норфолк териерът се считали за една и съща порода. Основната разлика между тях е формата на ушите, като при Норичкия те са изправени, а при Норфолк – клепнали. Официалното им разделяне като две отделни породи става едва през XX век.

Външен вид – компактно тяло, буден поглед и вечна готовност за действие

Норичкият териер е нисък, здрав и мускулест, със силно тяло и къси крака. Това куче не е създадено за показност, а за движение и работа. Главата му е сравнително широка, муцуната е къса, а очите са тъмни, живи и винаги сякаш леко закачливи.

Изправените уши са една от най-разпознаваемите му черти. Те придават на Норичкия териер постоянно буден и любопитен вид, сякаш непрекъснато слуша за нещо интересно. Козината му е груба и плътна, с добре развит подкосъм, който го предпазва от студ и влага.

Окраската може да бъде червена, цвят жито, черна с подпал или сивкава, като всички варианти са еднакво очарователни. Това е куче, което изглежда естествено „подготвено за живот“, без излишна изнеженост.

Описание на породата:

Характер и темперамент – малък териер с голямо самочувствие

Тук Норичкият териер наистина блести. Той е весел, смел, уверен и изключително социален. За разлика от много други териери, които могат да бъдат конфликтни или прекалено независими, Норичкият териер обикновено е по-уравновесен и ориентиран към хората.

Той обича компанията и не понася добре самотата. Ако бъде оставян дълго време сам, може да започне да скучае, а скучаещият териер е творчески териер, тоест, често с разрушителни идеи. Затова тази порода е най-подходяща за хора, които имат време и желание да общуват с кучето си.

Норичкият териер е интелигентен и любознателен, но и доста упорит. Той обича да мисли самостоятелно и понякога ще се опита да наложи собственото си мнение. Това не го прави труден, но определено изисква последователност и чувство за хумор от страна на стопанина.

Отношения с деца и други животни

С децата Норичкият териер обикновено се разбира отлично, особено ако са научени да уважават личното му пространство. Той обича игрите, движението и вниманието, което децата с радост му дават. Това не е крехко куче, което лесно се плаши, но все пак не бива да бъде третирано грубо.

С други кучета обикновено се разбира добре, особено ако е социализиран от ранна възраст. Ловният му инстинкт обаче остава силен, така че съжителството с дребни животни като хамстери, мишки или декоративни зайци не е най-добрата идея.

Обучение – умно куче с мнение по въпроса

Обучението на Норичкия териер може да бъде истинско удоволствие, стига да се подходи правилно. Той учи бързо, разбира командите и обича да работи с човека си, но не търпи грубост и повтаряне до безкрай.

Най-добре реагира на позитивни методи, похвали и кратки, разнообразни тренировки. Ако усети, че обучението е скучно или безсмислено, бързо губи интерес. Това е куче, което иска да участва, не просто да изпълнява.

Грижи и поддръжка – практично куче за реалния живот

Козината на Норичкия териер не е трудна за поддържане, но изисква редовно разресване и периодично тримиране, за да запази характерната си текстура. Той не линее прекомерно, което го прави добър избор за хора, които не обичат козина навсякъде.

Това е активна порода, която има нужда от ежедневни разходки и игри. Не е нужно да тича маратони, но определено не е куче за дивана по цял ден. Обича да изследва, да души и да участва в живота около себе си.

Норички териер и другите териери – прилики, разлики и характерни нюанси

Всички териери имат нещо общо. Смелост, енергия и онази характерна искра в погледа, която подсказва, че това куче няма да се откаже лесно. Но въпреки общия си произход, териерите могат да бъдат изненадващо различни един от друг. Норичкият териер заема много интересна позиция сред тях, защото успява да съчетае типичния териерски дух с по-мек и социален характер.

В сравнение с повечето си братовчеди, Норичкият териер е по-балансиран и по-малко конфликтен. Докато някои териери сякаш винаги търсят повод за спор, било с друго куче, котка или дори с прахосмукачката. Норичкият по-често избира да се включи в компанията, вместо да доминира над нея.

• Норички териер срещу Джак Ръсел териер

Джак Ръселът е може би най-експлозивният представител на териерската група. Той е изключително енергичен, изисква постоянна ангажираност и има нужда от сериозно физическо натоварване. В сравнение с него, Норичкият териер е по-умерен. Той обича движението, но не настоява за непрекъснати игри и тичане до изнемога.

Докато Джак Ръселът често се държи като безкраен източник на адреналин, Норичкият териер умее и да се успокоява. Той с удоволствие ще се сгуши до стопанина си след разходка, без да търси следващата мисия за изпълнение.

• Норички териер и Уест Хайленд Уайт териер

Уестито е известно със своята самоувереност и донякъде инатлив характер. Макар и чаровен, той често държи на собственото си мнение и не винаги е склонен на компромиси. Норичкият териер, от друга страна, е по-гъвкав и по-ориентиран към човека.

И двата са дружелюбни и подходящи за семейства, но Норичкият по-лесно приема правила и се адаптира към различни ситуации. Той е по-малко склонен към сценични изпълнения, когато нещо не му харесва, което го прави по-лесен за отглеждане от неопитни стопани.

• Норички териер срещу Шотландски териер

Шотландският териер е сериозният философ на териерския свят. Той е независим, резервиран и често дистанциран към непознати. В сравнение с него, Норичкият териер е истински социална пеперуда. Той обича хората, търси контакт и не крие емоциите си.

Ако шотландският териер предпочита спокойствието и личното си пространство, Норичкият териер предпочита да бъде част от действието. Това го прави по-подходящ за активни семейства и домове с повече динамика.

• Норички териер и Йоркширски териер

Йоркширският териер често се възприема като куче за глезене, но под дългата козина се крие истински териерски характер. Въпреки това, Йоркито е по-чувствително и по-нежно по природа. Норичкият териер е по-здрав, по-издръжлив и значително по-практичен в ежедневието.

Докато Йоркширът изисква повече грижи за козината и е по-податлив на стрес, Норичкият териер е създаден за реалния живот. Разходки при всякакво време, игри навън и минимална суета около външния вид.

• Норички териер сред териерите – златната среда

Най-точното определение за Норичкия териер е „златната среда“ в териерската група. Той притежава смелостта и живостта на истински териер, но без крайности. Не е прекалено шумен, не е прекалено агресивен и не е прекалено независим.

Това го прави отличен избор за хора, които харесват териерите, но се притесняват от прекомерната им инатливост или безкрайна енергия. Норичкият териер предлага автентично териерско изживяване, поднесено в по-дружелюбна, по-адаптивна и по-лесна за съвместен живот форма.

Здравословни проблеми при Норички териер

Норичкият териер е здраво куче с дълъг живот (12-15 години), но има някои специфични здравни предразположения, за които е добре да знаете и да следите редовно при ветеринаря си:

• Дихателна система и трахеален колапс – Един от по-често срещаните здравословни проблеми при малките териери като Норичкия е трахеалният колапс. Това е състояние, при което пръстените в трахеята отслабват и се сплескват, затруднявайки дишането. Симптомите може да включват суха кашлица с „крещящ“ звук и умора. Най-добрата превенция е да разхождате кучето с нагрудник, а не с нашийник, за да намалите натиска върху трахеята.
• Проблеми със зъбите – Норичките териери често имат проблеми с плака, зъбен камък и пародонтални заболявания. Редовното миене на зъбите, използването на дъвчащи лакомства и професионално почистване при ветеринар могат значително да намалят това.
• Катаракта и очни заболявания – С напредване на възрастта някои кучета могат да развият катаракта или други очни проблеми, които е добре да се следят при преглед.
• Генетични и ортопедични състояния – Норичкият териер може да има предразположеност към тазобедрена дисплазия, луксация на патела и други ортопедични проблеми, типични за малки породи кучета.
• Епилепсия и други неврологични състояния – Някои териери развиват епилепсия или други нервни нарушения, които изискват диагнозата и насоките на ветеринар.
• Тегло и гръбначни проблеми – За тези малки кучета е важно да поддържат здравословно тегло, защото излишните килограми натоварват гръбначния стълб и ставите им.

График за ваксинация

Правилната ваксинация е ключова за защита срещу опасни заболявания като парвовирус, кучешка хепатит, бяс и др. Ето ориентировъчен график, който ветеринарите обикновено препоръчват за малки породи кучета като Норичкия териер:

Кученце (6–16 седмици):

• 6–7 седмици: първа ваксина срещу парвовирус, кучешка гана.
• 8–9 седмици: втора ваксина DHPP.
• 12–13 седмици: трета ваксина DHPP + по избор срещу лептоспироза.
• 15–16 седмици: ваксина срещу бяс (задължителна).

Възрастен териер (над 1 година):

Годишно: реваксинация срещу болести като парвовирус, кучешка хепатит, гана, лептоспироза и бяс – според препоръките на ветеринаря.

Допълнителни ваксини (по избор): Бордетела (кашлица), Лаймска болест, кучешки грип – особено ако кучето често е на обществени места или пътува.

В България ваксинацията срещу бяс е законово задължителна и се вписва в паспорта на кучето.

Обезпаразитяване – вътрешно и външно

Правилното обезпаразитяване предпазва кучето от глисти, тении, бълхи, кърлежи и други паразити, които могат да причинят сериозни здравословни проблеми. Обикновено се прилага по следния принцип:

Вътрешно обезпаразитяване (глисти):

• Кученца: започва около 2-3 седмици и се повтаря на всеки 2-4 седмици до 12-16 седмици.
• Млади/възрастни кучета: на всеки 3-6 месеца – зависи от начина на живот и риска от заразяване.

Този график е ориентировъчен и ветеринарят може да го коригира според индивидуалните нужди на животното.

Външно обезпаразитяване (бълхи, кърлежи, комари)

• През топлите месеци – обикновено ежемесечно с подходящ препарат.
• През студените месеци – според риска, често по-рядко, но пак редовно.
• Винаги проверявай кучето след разходки в природата и при контакт с други кучета.

Какво още да правите за здравето на Норички териер

• Редовни годишни прегледи при ветеринар – включително контрол на зъбите, сърцето, очите и ставите.
• Поддържайте здравословно тегло и подходящ режим на хранене.
• Избирайте нагръдник вместо нашийник при разходки, за да намалите натиска върху трахеята на кучето.
• Кръвни изследвания и проверки за по-възрастни кучета поне веднъж годишно.

Кастрация на Норички териер – какво трябва да знаем

Кастрацията при Норичкия териер е тема, която вълнува много стопани, особено заради малкия размер на породата и силния ѝ характер. Истината е, че тази процедура може да има както сериозни ползи, така и някои особености, които е важно да се обмислят внимателно, за да се вземе правилното решение за конкретното куче.

Mъжки Норички териери

При мъжките Норички териери кастрацията най-често се извършва с цел предотвратяване на нежелано размножаване и намаляване на типичното териерско поведение, свързано с маркиране на територия, скитане и повишена агресия към други мъжки кучета. След процедурата много стопани забелязват, че кучето става по-спокойно, по-фокусирано и по-лесно за контролиране по време на разходки. Това обаче не означава, че Норичкият териер губи своята жизненост. Той просто насочва енергията си по по-балансиран начин.

 Женски Норички териери

При женските кастрацията има още по-ясно изразени здравословни ползи. Тя значително намалява риска от сериозни заболявания като пиометра, което е животозастрашаваща инфекция на матката, както и вероятността от развитие на тумори на млечните жлези, особено ако операцията се извърши преди първото или второто разгонване. За порода с дълъг живот като Норичкия териер това е важен фактор, който може да окаже влияние върху качеството на живота в дългосрочен план.

Много стопани се притесняват, че кастрацията ще направи кучето мързеливо или ще доведе до напълняване. При Норичкия териер това не е неизбежно. Той по природа е активен и игрив, а промяната в теглото обикновено е резултат от прекомерно хранене и недостатъчно движение, а не директно следствие от операцията. С подходяща храна за кучета и редовни разходки кастрираният Норички териер остава в отлична форма.

Възрастта, на която се извършва кастрацията, също има значение. При повечето Норички териери ветеринарите препоръчват процедурата да се направи след като кучето достигне физическа зрялост, но преди да се затвърдят нежелани поведенчески навици. Това обикновено означава възраст между шестия и дванадесетия месец, като точният момент зависи от пола, развитието и индивидуалното здравословно състояние на кучето.

Възстановяване след кастрация

Възстановяването след кастрация при тази порода обикновено е бързо и без усложнения. Норичкият териер е издръжлив и се адаптира лесно, но в първите дни след операцията е важно да се ограничи активността му и да се следи оперативната рана. Тъй като това е енергично куче, стопанинът често трябва да бъде по-строг от самото животно, което бързо забравя, че е било оперирано.

В крайна сметка кастрацията при куче Норички териер не е просто рутинна ветеринарна манипулация, а решение, което трябва да бъде взето с мисъл за здравето, начина на живот и бъдещето на кучето. Когато е добре планирана и извършена от опитен ветеринар, тя може да допринесе за по-дълъг, по-спокоен и по-здравословен живот на този малък, но изключително харизматичен териер.

Контролиране на алергиите при Норички териер

Алергиите при тази порода куче не са рядкост и често се проявяват по сходен начин с други малки териерски породи. Те могат да бъдат хранителни, контактни или сезонни и в повечето случаи се изразяват чрез сърбеж, зачервяване на кожата, прекомерно чесане, облизване на лапите и повтарящи се ушни инфекции. Макар симптомите понякога да изглеждат леки, хроничните алергии могат сериозно да влошат качеството на живот на кучето, ако не бъдат контролирани правилно.

Чувствителност на кожата

Норичкият териер има сравнително чувствителна кожа, скрита под грубата му козина, което понякога забавя разпознаването на проблема. Стопаните често забелязват алергията едва когато кучето започне да се чеше непрекъснато или когато се появят оплешивели участъци. Най-честата причина са хранителните алергии, като реакциите обикновено са свързани с определени животински протеини или зърнени съставки. Контролът в тези случаи започва с внимателен подбор на храната и постепенно елиминиране на потенциалните алергени, докато се установи какво понася добре конкретното куче.

 Сезонни алергии

При сезонните алергии, причинени от полени, прах или акари, симптомите често се засилват през пролетта и есента. Норичкият териер, макар и активен и обичащ разходките, може да реагира чувствително на околната среда. Редовното почистване на лапите и корема след разходка значително намалява контакта с алергени и облекчава сърбежа. Поддържането на дома чист, с редовно пране на леглата и одеялата на кучето, също играе ключова роля в контрола на симптомите.

Контактните алергии

Контактните алергии при тази порода често се дължат на препарати за почистване, шампоани или дори на материали, с които кучето влиза в ежедневен досег. Използването на щадящи, хипоалергенни продукти за къпане и поддръжка е особено важно за Норичкия териер. Прекалено честото къпане обаче може да влоши състоянието на кожата, като наруши естествената ѝ защита, затова трябва да се прави само при нужда и с подходящи продукти.

Ветеринарен контрол

Ветеринарният контрол е основен фактор при управлението на алергиите. При по-тежки случаи може да се наложат изследвания, кожни тестове или специални храни, както и медикаментозна терапия за овладяване на възпалението и сърбежа. Ранната диагностика помага да се избегне хронично раздразнение и вторични инфекции, които са често срещани при активно чесане.

Най-важното при контролирането на алергиите при Норичкия териер е постоянството. Това не е проблем, който се решава с еднократна промяна, а процес, който изисква наблюдение, адаптация и грижа. Когато алергените са под контрол и кучето получава подходящо хранене, грижи и ветеринарно наблюдение, Норичкият териер остава също толкова жизнен, игрив и щастлив, какъвто е по природа, без алергиите да диктуват ежедневието му.

Храна за Норички териер – практическо ръководство за хранене в грамове

Норичкият териер може да е малък на ръст, но метаболизмът му е бърз, апетитът е отличен, а нуждите от качествена храна са напълно сериозни. Правилното хранене е ключово не само за поддържане на идеално тегло, но и за здравето на ставите, кожата, козината и дълголетието на тази порода куче. При този териер „малко, но точно“ е най-доброто правило.

Възрастният Норички териер тежи средно между 5 и 6кг и има умерено до високо ниво на активност. Това означава, че се нуждае от храна с висока хранителна плътност, добър животински протеин и умерено съдържание на мазнини. Прехранването е често срещан проблем, защото породата има склонност да проси и да убеждава, че е гладна, дори когато не е.

Колко грама храна са нужни на ден?

Посочените количества са ориентировъчни и са изчислени за висококачествена суха храна за Норички териер със стандартна енергийна стойност около 380-420 kcal на 100г.

Ако храната е по-калорична или беззърнена с високо съдържание на мазнини, количеството трябва да се намали с около 10-15 процента.

Разпределение на храненията през деня

Кученцата Норички териер се хранят по-често, защото имат малък стомах и високи енергийни нужди. До 4-месечна възраст храната се разделя на 3-4 порции дневно. Между 4 и 8 месеца обикновено са достатъчни 3 хранения, а след навършване на една година преминаването към 2 хранения на ден е напълно подходящо.

Това разпределение помага за по-добро храносмилане и предотвратява резки колебания в кръвната захар, което е важно за активна порода като Норичкия териер.

Суха, мокра или комбинирана храна?

Сухата храна е най-практичният избор за ежедневието и подпомага поддържането на зъбите. Ако се използва мокра храна или паучове, е важно да се преизчисли дажбата. При комбинирано хранене обикновено се намалява сухата храна с около 30-40г и се добавя 100-150г мокра, в зависимост от калорийността ѝ.

При чувствителен стомах или склонност към алергии Норичкият териер често се чувства по-добре на храна с ограничен брой съставки и ясно посочен източник на протеин.

Лакомствата трябва да се включват в дневната дажба, а не да се дават „отгоре“. За Норички териер това означава, че ако през деня получава награди по време на обучение, дневната порция храна трябва да се намали с около 10 процента. В противен случай излишните калории бързо се превръщат в наднормено тегло, което натоварва ставите и гръбначния стълб.

Как да разберете дали храните кучето си правилно?

Добре храненият Норички териер има ясно изразена талия, ребрата се напипват лесно, но не стърчат, а енергията му е стабилна през целия ден. Ако кучето започне да наддава, най-често решението не е смяна на храната, а корекция в грамовете.

Норички териер с капризен апетит – как да се справите без излишна драма

Капризният апетит при Норичкия териер е по-често срещан, отколкото много стопани очакват. Това не е защото кучето е болно или разглезено по рождение, а защото породата е интелигентна, наблюдателна и бързо разбира как може да влияе на човека си. Норичкият териер отлично усеща кога има шанс да получи нещо по-вкусно и често отказва стандартната си храна с надеждата, че ще последва по-добра оферта.

Много е важно първо да се направи разлика между истински проблем с апетита и селективност. Ако кучето е жизнено, активно и поддържа стабилно тегло, в повечето случаи става дума за каприз, а не за здравословен проблем. Норичкият териер е порода, която може да гладува доброволно ден-два, ако смята, че така ще спечели нещо по-апетитно. Това поведение често започва след периоди на прекалено много лакомства, човешка храна или честа смяна на марки и вкусове.

Хранителен режим

Контролът започва с ясен хранителен режим. Храната трябва да се предлага в точно определени часове и купичката да се прибира след около 15-20 минути, ако кучето не е яло. При Норички териер този подход работи изключително добре, защото той бързо разбира, че няма „план Б“. Оставянето на храна на свободен достъп почти винаги води до още по-капризно поведение.

Качеството и ароматът на храната също имат значение

Норичкият териер често реагира по-добре на храни с ясно изразен животински протеин и умерено съдържание на мазнини. Ако храната е прекалено бедна на аромат или твърде суха, интересът бързо спада. Леко навлажняване с топла вода или добавяне на малко от собствен сос от мокра храна може да върне интереса, без да се разваля хранителният баланс.

Важно е да се внимава с честата смяна на храната. Макар да изглежда логично да търсите по-вкусен вариант, при Норичкия териер това често води до още по-изразена селективност. Кучето научава, че отказът води до нов вкус, и започва съзнателно да го използва. Ако храната е пълноценна и подходяща за породата, най-добре е да се даде време на кучето да я приеме.

Капризният апетит понякога е свързан и с липса на достатъчно движение

Този приятел, макар и малък, има нужда от активност. След добра разходка или игра апетитът почти винаги се подобрява. Физическата активност не само стимулира глада, но и помага за по-добро храносмилане и психически баланс.

Проблеми със зъбите

Не бива да се подценяват и проблемите със зъбите. При малките породи кучета те са честа причина за отказ от храна, особено ако гранулите са твърди. Ако капризният апетит е съпроводен с дъвчене само от едната страна, изпускане на храна или неприятен дъх, прегледът при ветеринар е задължителен.

В крайна сметка, при Норичкия териер капризният апетит рядко е истински проблем, но почти винаги е тест за търпението и последователността на стопанина. Когато режимът е ясен, храната е качествена, а лакомствата са под контрол, този малък териер бързо разбира, че редовното хранене е част от ежедневието, а не тема за преговори.

Отглеждане на Норички териер – конкретно и практично ръководство

Това е малко куче, но не е миниатюрно в поведението си. То обича комфорт, сигурност и ясно определено лично пространство, но също така има нужда от движение и участие в ежедневието на дома. Затова при отглеждането му детайлите имат значение. От размера на леглото до височината на купичките.

Легло

Леглото за Норички териер трябва да бъде компактно, но стабилно и добре подплатено. Най-подходящият размер е около 55×45см или 60×50см, което позволява на кучето да се свие на кълбо или да се излегне настрани без да виси извън леглото. Меките легла с леко повдигнати бордове са отличен избор, защото породата обича да се опира и да се чувства защитена. Ако кучето е по-едро или спи по гръб, по-добре е да се избере модел в горната граница на тези размери.

Купички

Купичките също не бива да се избират на око. За Норички териер са подходящи купички с вместимост между 250 и 400мл. Те трябва да бъдат ниски, но тежки или с гумена основа, за да не се плъзгат по пода, защото това е активна и нетърпелива порода. Височината на купичката обикновено е около 5-7см, като повдигнати стойки не са задължителни, освен ако ветеринар не е препоръчал друго. Купата за вода трябва да е винаги пълна и разположена на спокойно място, далеч от зоната за игра.

Мястото за хранене

Мястото за хранене е добре да бъде постоянно и тихо. Норичкият териер се храни по-добре, когато няма разсейване. Ако живее в апартамент, кухнята или отделен ъгъл в трапезарията са най-подходящи. Честото местене на купичките може да увеличи капризния апетит, характерен за породата.

Пространство

По отношение на пространството у дома, Норичкият териер няма нужда от голямо жилище, но има нужда от ясно определени зони. Идеално е да разполага с място за почивка, място за хранене и място за игра. Общата площ, която активно използва у дома, обикновено е около 6-10 квадратни метра, но най-важното е да има достъп до хората, а не изолирано помещение. Тази порода не обича да бъде отделяна и се чувства най-добре, когато леглото ѝ е в стая, в която семейството прекарва време.

Клетка или транспортен бокс

Ако се използва клетка или транспортен бокс, подходящият размер за Норички териер е около 60×40×40см. Той трябва да позволява на кучето да се изправя, да се обръща и да лежи удобно. Боксът не бива да се възприема като наказание, а като безопасно лично пространство, особено полезно при пътувания или когато кучето трябва да остане само за кратко.

Тоалетните навици

Тоалетните навици при Норичкия териер се изграждат сравнително лесно, но изискват постоянство. Ако се използват подложки у дома, стандартен размер от около 60×60см е напълно достатъчен. Подложката трябва да е поставена на едно и също място, далеч от леглото и купичките. При малките апартаменти най-често това е банята или балконът.

Играчки

Играчките са задължителна част от ежедневието на Норичкия териер. Най-подходящи са здрави гумени или текстилни играчки с размер около 8-12см, които кучето може да носи в устата си без усилие. Твърде малките играчки крият риск от поглъщане, а прекалено големите бързо губят интереса му. Редуването на играчките поддържа любопитството и предотвратява скуката.

За разходки най-подходящ е нагръдник с размер XS или S, в зависимост от телосложението. Обиколката на гърдите при Норички териер обикновено е между 40 и 48см. Повод с дължина 120-150см дава достатъчно свобода, без да губите контрол. Нашийникът може да се използва само за идентификация, но не и за водене, за да се щади трахеята.

Отглеждането на Норички териер е най-успешно, когато всичко около него е съобразено с размера и темперамента му. Това е куче, което се адаптира лесно, стига да има собствено място, ясен режим и близост с хората си. С правилните размери на аксесоарите и добре организирано пространство, този малък териер се превръща в изключително удобен и приятен домашен любимец.

ТОП 5 интересни занимания за Норички териер

Норичкият териер е малък, но изключително деен и интелигентен. Ако не му се предложат смислени занимания, той сам ще си ги измисли, обикновено за сметка на обувки, възглавници или нервите на стопанина. Ето пет занимания, които отговарят идеално на характера и инстинктите на породата.

• Игри за търсене и душене у дома и навън

Норичкият териер има отлично обоняние и силно развит ловен инстинкт. Скриването на лакомства или любима играчка из апартамента или в тревата навън го ангажира едновременно физически и психически. Това занимание го изморява много по-ефективно от обикновеното тичане и е идеално за дни, когато времето не позволява дълги разходки. Дори 10-15 минути търсене могат да го направят спокоен и удовлетворен.

• Мини аджилити – скачане, минаване и заобикаляне

Норичкият териер е бърз, пъргав и обича предизвикателства. Мини аджилити с ниски препятствия, тунели или импровизирани трасета от възглавници и столове е чудесен начин да изразходва енергията си. Това занимание развива координацията му и укрепва връзката със стопанина, защото кучето работи активно с човека си, а не самостоятелно.

• Интерактивни играчки и пъзели за кучета

Тази порода мисли бързо и се отегчава още по-бързо. Интерактивните играчки, от които трябва да се извади храна чрез бутане, въртене или отваряне, са отличен избор за Норички териер. Те задоволяват нуждата му да работи за наградата си и помагат особено много при кучета с капризен апетит или склонност към скука, когато остават сами.

• Кратки, но редовни тренировъчни сесии

Норичкият териер не е куче за дълги, монотонни тренировки, но обожава кратки и динамични занимания. Ученето на трикове като „дай лапа“, „завърти се“, „скочи“ или „донеси“ го стимулира умствено и го кара да се чувства полезен. Най-добре работят сесии от 5-10 минути, но по няколко пъти на ден. Това поддържа концентрацията му и предотвратява инатливо поведение.

• Социални разходки и срещи с други кучета

Макар да е териер, Норичкият териер обикновено е социален и любопитен. Разходки на различни места, срещи с други кучета и нови миризми са изключително важни за психическото му равновесие. Тези занимания не са просто физическо натоварване, а начин кучето да „прочете новините“ на света около себе си. Това го прави по-уравновесен и по-малко склонен към лай и напрежение у дома.

Разгледайте Petstation.bg, за да откриете най-подходящите продукти за Вашия домашен любимец.

Често задавани въпроси