Кон Морган

Кон Морган – гордостта на Америка

В далечните години след Американската война за независимост, когато младата нация още търсела своята идентичност, из цялата територия на Нова Англия отеквали копитата на един особен кон с благородна стойка, искри в очите и завидна издръжливост. Така започва историята на породата Морган, която ще се превърне не просто в кон за работа или спорт, а в истински символ на американския дух.

Всичко тръгва от един единствен жребец, наречен Фигурър, по-късно станал известен като Джъстин Морган, на името на своя собственик, учител и музикант от Вермонт. Легендите разказват, че този кон бил дребен на ръст, но с невероятна сила и скорост. Не веднъж и дваж побеждавал по-големи и по-мощни коне в състезания с впрягове и теглене на товари, оставяйки всички свидетели удивени от неговата енергия. Така започва митологията около породата, която по-късно ще носи името на този първи, необикновен жребец.

С годините конете Морган се прочуват като универсални. В ония времена фермерите се нуждаели от животни, които да могат да орат нивите, да теглят каруците до града и, когато се наложи, да носят ездача на дълги разстояния през пресечени местности.

Морганите се оказали съвършени за всичко това. Те били здрави, с широки гърди и силни задници, което им давало възможност да развиват забележителна тяга. Същевременно движенията им били елегантни, с висока, горда глава и жива походка, която ги правила любими и за официални паради.

Темперамент

Но тази порода е повече от полезна и красива, тя е известна със своя темперамент. Морганите притежават особена смесица от интелигентност, любопитство и добродушие. Лесно се привързват към хората и с радост работят с тях, което ги прави отлични партньори не само на опитните конници, но и на начинаещите. Разбират командите бързо, запомнят ги и често изглежда, че дори се стремят да угодят на своя човек.

Днес породата коне Морган е истински национален скъпоценен камък за САЩ. Срещат се във всякакви дисциплини – от класическа английска езда и дресура до западен стил, работа с добитък, дори конни спектакли. Благодарение на естествената си грация, често ги избират и за шоу програми и изложения, където впечатляват зрителите с високи, енергични стъпки и сияещ поглед.

Интересни факти за кон Морган

Интересно е да се отбележи, че макар корените на Морганите да са изцяло американски, днес те се радват на почит по цял свят. Развъждат се в Канада, Европа, дори в Австралия и Нова Зеландия, където ценят не само физическите им качества, но и прочутия им мек характер.

Погледнете един Морган и ще видите кон с благородна осанка, стабилен гръб и добре оформена шия, често със закривена като лък. Ушите му са изправени, а очите будни и топли. Гледката на такъв кон, който се движи свободно в галоп, наистина хваща дъха. А когато човек се приближи, открива едно любопитно, общително животно, което сякаш разбира повече, отколкото бихте предположили.

Това е породата Морган – сърцето на една нация, вдъхновила безброй истории, песни и картини. Кон, който е преживял войни, разширението на границите на САЩ, индустриализацията и модерното време, но е запазил същото живо, топло и несломимо сърце, с което преди повече от два века е поел по пътеките на Нова Англия. Днес, както и тогава, той остава верен приятел на човека, готов да работи, да тича, да радва и да създава незабравими моменти сред природата.

История на породата кон Морган

Историята на коня Морган започва не просто с един животновъд или с един конкретен регион, а с цяла епоха на промяна, а именно в САЩ в края на XVIII век. Това е време на неукротим ентусиазъм, младо общество, което търси своето място в света. Селата и градовете растат, стопаните обработват нови земи, пътищата се пълнят с каруци и файтони, а нуждата от издръжливи, силни и универсални коне е по-голяма от всякога.

Историята на породата всъщност се свързва с името на един човек, Джъстин Морган, учител по музика и фермер, който около 1789 година се мести в Randolph, Вермонт. Там той получава като дълг едно малко жребче – конче, което по-късно ще остане в историята под името Фигурър, но ще стане популярно като „Джъстин Морган“, наречено на своя стопанин.

Този жребец бил необикновен. Макар и сравнително нисък, около 142-145 см при холката, той впечатлявал с масивно тяло, идеално балансирано, изключително силни гърди и задници, къс, здрав гръб и невероятна издръжливост. Още като млад жребец Фигурър започнал да печели внимание. Хората разказвали истории как теглел товари, които други коне отказвали дори да помръднат. Побеждавал по-бързи, по-едри състезатели в надбягвания и съревнования по впряг. Неговият темперамент бил весел, смел и отзивчив, все качества, които се запазили у потомците му.

Така от само себе си се създала малка, но твърдо установена популация от коне, произлезли от този жребец. Нарекли ги просто „Моргани“, заради човека, който ги дал на света, макар всъщност заслугата да била по-скоро на самия жребец и на природата.

Развитието на породата през XIX век

През първата половина на XIX век Съединените щати преживяват огромно териториално разширение и индустриално начало. Пътищата стават по-натоварени, селата се свързват с нови търговски центрове, а по-късно се появяват и железниците. Морганите се оказват изключително подходящи за всичко това. Използвали ги за впрягове на пощи и дилижанси, за оран на нивите, за превоз на дървен материал, а също и като ездови коне за фермери, пътешественици и военни.

В Гражданската война в САЩ (1861-1865) много от конете в кавалерията били именно Моргани, заради тяхната издръжливост и приспособимост. Те можели да вървят дълги дни, да носят ездач с пълна екипировка и да останат здрави там, където по-меките породи се предавали.

През това време породата се разпространява все по-широко. Развъдниците в Нова Англия, по-късно и в щатите като Ню Йорк, Пенсилвания и чак до Средния запад, започват системно да развъждат Моргани. По този начин породата започва да придобива още по-ясен, еднотипен облик.

Институционализиране и модерни времена

В края на XIX век, когато вече ставало модерно да се създават породни регистри, почват първите опити да се документират родословията на Морганите. През 1894 година е публикуван първият официален American Morgan Horse Register, който фиксира линиите и основополага стандарта на породата.

В началото на ХХ век породата продължава да играе важна роля в американския живот. Дори след навлизането на автомобилите, Морганите остават популярни в малките ферми, за спорт и като ездачни коне за удоволствие. В годините на Голямата депресия тяхното икономично изхранване и непретенциозен характер ги правят още по-ценни.

След Втората световна война започва нов подем, а породата се популяризира масово за шоута, дресура, западен стил езда, надпревари с теглене и дори за кино и телевизия. Създават се множество клубове и изложби, които насърчават запазването на типичния за Моргана външен вид и темперамент.

Кон Морган днес е световно богатство

Днес породата Морган се отглежда не само в САЩ. Има сериозни популации в Канада, Великобритания, Германия, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка. Организациите, които следят стандарта, наблягат на това Морганът да запази характерната си хармония, балансирано тяло, интелигентност и лесен контакт с човека.

Съвременният Морган често е висок около 145-155 см при холката, със здрава мускулатура, дълбок гръден кош, изразена шия с благородна извивка и буден, дружелюбен поглед. Освен традиционното им използване за всестранна езда, днес често се виждат и в уестърн състезания, в класическа дресура, надбягвания в лек впряг и дори в терапевтични програми за хора с физически или емоционални затруднения.

Наследството на Морган

Когато погледнем назад към началото, към онзи дребен, но несломим жребец Фигурър от Вермонт, можем само да се възхищаваме на това как една почти случайна комбинация на генетика и среда е създала цяла порода, която дава на света не просто работен или спортен кон, а истински приятел на човека.

Морганът днес е живо свидетелство за духа на една млада Америка – практична, силна, но и изпълнена с чар. Точно затова, макар да има много конски породи, малко са онези, които могат да се похвалят с толкова романтична, дълбока и богата история, колкото породата Морган.

А най-хубавото е, че тази история продължава и днес в полетата, арените и сърцата на хората по цял свят, които са избрали да вървят редом до този удивителен кон.

Пълно описание на породата кон Морган

Морганите са известни със своя изключително балансиран и пропорционален облик. Тялото им е компактно и мускулесто, със здрава костна структура и хармонично съчетание между дължина на гърба, шията и крайниците. Впечатлението, което оставят, е на кон с мощ и сила, но същевременно с грациозност и енергия, излъчващи се във всяко движение.

Типичният Морган трябва да съчетава красота, издръжливост, интелигентност и жив темперамент, видими още от първия поглед.

Ръст и тегло

• Средната височина при холката е между 145 и 155 см (14.2 – 15.2 хендa), макар понякога да се срещат екземпляри извън този диапазон.
• Теглото обикновено е 450 – 545 кг, в зависимост от ръста, линията и кондицията.

Глава

• Форма: Сравнително къса и изискана, права или леко изпъкнала.
• Профил: Често с прав нос (някои имат много лека изпъкналост, но в никакъв случай вдлъбнат „арабски“ профил).
• Уши: Малки до средни, подвижни и фино очертани, често леко насочени навътре в горната част което придава жив и внимателен израз.
• Очи: Големи, тъмни и изразителни, с буден, интелигентен и мек поглед.
• Ноздри: Широки, подвижни, добре развити – показват способност за поемане на много въздух.

Шия

• Форма: Дълга до средна дължина, с красиво извит горен контур („гребен“).
• Захващане: Излиза плавно и високо от гърдите, което осигурява горда, издигната стойка на главата.
• Мускулатурата е добре очертана, но никога груба или „булдозерна“.

Гръден кош и холка

• Гърди: Дълбоки и широки, което позволява голям капацитет на белите дробове и сърцето.
• Холка: Добре изразена, често по-дълга и „преминаваща плавно“ в гърба, което осигурява добър седеж за седлото и естествен баланс.

Гръб, кръст и задница

• Гръб: Къс до умерено дълъг, здрав и стабилен.
• Кръст: Широк и силен, мускулест, плавно свързващ се със задницата.
• Задница (крупа): Плътна, закръглена и леко наклонена, със силни бедра и добре развити седалищни мускули. Това е един от характерните „маркери“ на Моргана, осигуряващ му тягата и бързите ускорения.

Опашка

• Захващане: Високо поставена, често носена с естествена дъга нагоре при движение, което подсилва гордата осанка.
• Коса: Гъста и често дълга, както и гривата, които придават допълнителен чар на породата.

Крайници

• Предни крака: С правилен ъгъл в рамото, добре очертани сухожилия, здрави и прави.
• Задни крака: Мощни, с дълги мускули, даващи сила за изтласкване напред.
• Копита: Средни по размер, твърди и добре оформени, обикновено черни, устойчиви на напукване и подходящи дори за каменисти терени.

Мускулатура

Цялото тяло е с ясно изразена, гладка, но плътна мускулатура. Няма рязка грубост и всичко е хармонично и добре скроено, което позволява както сила, така и гъвкавост.

Движения

Морганът се движи високо, с импулс и коляно, без да е пресилено парадно. Стъпките са енергични и чисти, галопът е закръглен и балансиран. Той има естествена способност за събиране което го прави отличен за дресура и всестранна езда.

Цветове

Най-често срещани са кестеняв (червеникав), черен и бай (тъмнокафяв с черни гриви и опашки). По-рядко се срещат сиви или паломино, но не са типични. Бели отбелязвания (звезда, малки чорапи) са допустими, но прекомерно белите петна по тялото не се насърчават.

Съвкупен облик

Ако трябва да се опише с едно изречение, Морганът е кон, който съчетава:

• мощ в компактно тяло,
• горда стойка и благородна шия,
• жив темперамент и дружелюбен характер,
• и всичко това, увенчано с красиви гриви и опашки, които се носят с лекота и движение.

Таблица: Стандарти и отклонения при породата кон Морган

Бележка: Стандартът за породата Морган се цени не само като средно аритметично, а най-вече като хармонично съчетание на всички тези качества, излъчващо баланс, жизненост и благородство.
Една лека отклоняваща се характеристика може да се компенсира, ако цялостното впечатление е типично „Морганско“.

Здравословни проблеми при породата кон Морган

Морганите са известни със своята издръжливост и дълголетие. Това е една от причините породата да е оцеляла в почти непроменен вид още от края на XVIII век. Те често достигат 25-30 години в отлично здраве и се ползват за езда дори в по-зряла възраст. Въпреки това, както при всяка порода коне, и при тях има някои генетично или анатомично обусловени проблеми, които се срещат сравнително по-често и е важно собствениците да ги познават.

Непропорционалност между масата и ставите

Морганите са коне със сравнително тежка, компактна и замускулена горна част на тялото, комбинирана с често по-леко издържани крайници. Това може да създаде условия за натоварване на ставите и сухожилията при прекомерна работа, особено в ранна възраст. Типични проблеми са леките артритни изменения или тендинити (възпаление на сухожилията), ако конят бъде стартиран твърде рано или претоварен с дълги галопи по твърд терен.

Генетични мускулни заболявания

При породата Морган е установено наличие, макар и не масово на гена, който причинява тип 1 на полисахаридно складираща миопатия (PSSM1). Това е наследствено мускулно нарушение, при което мускулите натрупват неправилни форми на гликоген. В резултат при определени диети или натоварване конят може да прояви симптоми като скованост, тремор, болки в задницата и дори отказ от движение. Този проблем се контролира сравнително лесно чрез хранене с ниско съдържание на скорбяла и богата на мазнини храна за коне, както и добре планиран режим на работа.

Очни проблеми

Макар по-рядко, при Морганите е описан синдром на морганска наследствена ретинопатия -дегенерация на ретината, която в напреднал стадий може да доведе до частична загуба на зрението. Най-често се проявява при по-възрастни коне и протича бавно, без болка. В повечето случаи обаче, конят се адаптира добре, ако промените са постепенни.

Ламинит

Подобно на много лесно охранващи се породи коне, Морганите имат тенденция да наддават бързо, ако се хранят с богата на захари трева или концентрати. Това крие риск от метаболитни проблеми, включително ендокринно индуциран ламинит. Характерно е най-вече при коне с по-ниска физическа активност, които пасат сочна пролетна или есенна трева. Ламинитът се проявява с възпаление на тъканите вътре в копитото, което е силно болезнено и изисква незабавно ветеринарно внимание.

Алтернативно свързани заболявания

• Заболяване на меките части на копитата – се среща понякога при по-възрастни Моргани (над 15 г.), като води до дълга, накъдрена козина, загуба на мускули по гърба и предразположение към ламинит.
• Дермални тумори – макар не специфично за породата, Морганите, както и много други светлокожи коне, могат да развият кожни образувания, които са доброкачествени, но трябва да се следят.

Въпреки тези потенциални рискове, Морганът продължава да бъде сред най-здравите и „желязни“ породи в конния свят. При разумна работа, балансирано хранене и редовни ветеринарни профилактики, той може да се радва на дълъг и активен живот без сериозни здравословни проблеми.

Какви грижи изисква отглеждането на кон Морган?

Отглеждането на кон Морган не е по-различно като основа от отглеждането на повечето други коне, но има някои особености, които идват от неговия темперамент, телосложение и склонност да се охранва лесно.

Морганите са известни със своя лесен характер, интелигентност и готовност да работят. Това ги прави сравнително лесни за ежедневна работа и контакт, а това от своя страна облекчава и общата грижа. Но доброто отношение, търпението и постоянството са ключови за развитието на доверие, те са умни и веднага усещат грубото или несигурно отношение.

Хранене

Морганите са типични „easy keepers“, което означава, че се охранват лесно дори на умерено пасище или при скромна дажба сено. Това налага особено внимание, за да не натрупат излишни килограми, които могат да доведат до ламинит или метаболитен синдром. Обикновено е достатъчно доброкачествено пасище или качествено сено, плюс минерална добавка, без много концентрати. Ако са в работа, може да се добави малко овес или балансиран мюсли, но винаги с оглед на теглото и натоварването.

През пролетта и есента, когато тревата е богата на захари, трябва да се внимава с времето на пашата. Някои стопани използват намордници за паша, за да ограничат приема.

Поддръжка на копита и крака

Добрата поддръжка на копитата е изключително важна. Здравите и добре оформени копита са една от характерните черти на породата, но редовното посещение на ковач, на всеки 6-8 седмици, е задължително. Особено важно е да се следят за начални признаци на ламинит, като леко топли копита, необичайна пулсация или скованост.

При младите Моргани, които още развиват мускулатурата и се учат да се движат балансирано под ездач, трябва да се внимава за претоварване на ставите и сухожилията. Постепенното въвеждане в работа е начинът да предпазите коня.

Тренировки и движение

Морганите са много енергични и умни коне, които обичат да имат задача. Затова ежедневното движение, дали ще е под седло, на корда или свободна игра на плаца, е важно не само за физическото им състояние, но и за психиката им. Ако се оставят без работа дълго, могат да станат отегчени и да започнат да развиват нежелано поведение.

Те се радват на разнообразие, лека езда в манежа, разходки в гората, дори уестърн дисциплини или лека работа с каручка. Това ги прави отлични семейни коне.

Грижа за козината и кожата

Морганите имат плътна, често лъскава козина, която не изисква специални грижи, освен редовно четкане. През зимата развиват гъст зимен косъм, който ги защитава добре, но ако конят е в интензивна работа през студените месеци, може да се обмисли частично подстригване, за да се намали изпотяването.

Тъй като Морганите понякога развиват саркоиди (малки кожни туморчета), полезно е да се прави редовен оглед за нови бенки или ранички.

Социални и психически нужди

Това са коне с изключително развит социален инстинкт. Те обичат компанията на други коне и често се свързват силно със стадото или с конкретен партньор. Ако се отглеждат самостоятелно, трябва да се осигури възможност поне за визуален и звуков контакт с други коне. Някои собственици дори ползват кози или понита като другари, когато няма друг кон.

Грижата за кон Морган не е по-сложна от тази за други породи, но изисква внимание към теглото, добро пасищно и сенно хранене, редовна работа и много социален контакт. В замяна, той ще се отблагодари с безкрайна лоялност, любознателност и една от най-приятните усмивки, които може да се види у кон.

Храна и режим за кон Морган

Морганът е прочут с това, че е лесен за хранене, тоест, при него дори умерени количества качествена храна се отразяват много добре. Това е благословия за собственика, защото не изисква големи инвестиции в скъпи концентрати, но същевременно е и предизвикателство, тъй като този кон лесно качва килограми. А при конете, излишните килограми не са само естетически въпрос, а те натоварват ставите, копитата и сърцето, и крият риск от ламинит.

Основата: сено и пасище

Най-добрата храна за един Морган е висококачественото ливадно сено, с умерено съдържание на протеин и без прекалено много детелина или люцерна, които са по-богати. Един средностатистически Морган (450-500 кг) се нуждае от около 1,5–2% от теглото си в сено на ден, което прави приблизително 7–10 кг сено дневно, разделено на няколко хранения или оставено на свободен достъп.

През лятото доброто пасище е отлично решение, но при пасища с много млада, сочна трева (пролет/есен) е важно времето за пасене да се ограничава. Тогава тревата е богата на неструктурни въглехидрати (захари), които при Морганите могат да отключат метаболитен синдром или ламинит. Някои собственици използват намордници за пасене, които позволяват на коня да пасе, но намаляват обема на поетата трева с до 80%.

Концентрати за коне – кога и защо?

В повечето случаи кон Морган, който се ползва за хоби езда, не се нуждае от концентрирани смески или зърно. Ако конят работи по-интензивно например, за туризъм по няколко часа на ден, лека спортна работа или впряг, тогава се включват овес или готови балансирани мюсли, но в умерени количества, напр. 1–2 кг дневно, в зависимост от натоварването. Важно е да се избягват смески с много моласа (захарен сироп) и да се гледат етикетите за ниско съдържание на скорбяла.

За коне с установена PSSM (мускулна болест) или склонност към метаболитни проблеми, диетата трябва да е високомазнинна и нисковъглехидратна, добавят се растителни масла или специални високомазнинни мюсли.

Минерали и сол

Дори на добро сено и трева, често има дефицит на някои минерали, особено на мед и цинк. Затова се дава минерален блок или прахообразен минерален премикс, предназначен за коне.
Постоянен достъп до солен блок също е задължителен, така конете регулират приема според нуждите си.

Режим и график за хранене

Морганите обичат рутина. Най-добре се чувстват, когато храненето е разпределено на поне две-три хранения дневно, с по-малки количества, които стимулират правилното храносмилане и предотвратяват язви и колики.

Ако стоят на пасище, добре е да се контролират часовете, особено сутрин след студени нощи (тогава захарите в тревата са най-високи). Много стопани ги пускат да пасат следобед и привечер.

Вода

Конете, включително Морганите, се нуждаят от 30–50 литра вода дневно, а в горещо време и повече. Най-добре е водата да е чиста и леко хладка, не ледено студена. Трябва да има постоянен достъп.

Накратко

• Сено/паша – основа на храненето, около 7–10 кг дневно.
• Малко концентрати само ако има работа, и внимателно подбрани (нискозахарни, нискоскорбялни).
• Минерали и сол на свободен достъп.
• Чиста вода да е винаги налична.
• Разпределяне на дажбите храна през деня за по-добро храносмилане.

Обучение кон Морган

Обучението на кон Морган е истинско удоволствие за мнозина, не само защото това е интелигентна, будна и общителна порода, но и защото Морганите имат естествена склонност да угаждат на човека. Техният спокоен и едновременно енергичен темперамент ги прави подходящи както за любители, които тепърва се учат да работят с коне, така и за опитни ездачи, търсещи финес в изпълнението.

Какво представлява обучението на кон Морган?

Ранно обучение

Всичко започва още от жребчето. Морганите са умни и бързо запомнят доброто или лошото, затова още от първите дни се работи върху доверие и социализация: внимателно четкане, повдигане на крачета, докосване по цялото тяло, водене на юзда за кратки разстояния. Това ги подготвя за лесно бъдещо подковаване, ветеринарни манипулации и работа под юзда.

Приблизително на 2-3 години, според линията и зрелостта на кончето, започва по-сериозната подготовка: водене на корда, привикване към седло и юзда, реакция на лек натиск с повода и командите на гласа.

Работа под ездач

На 3,5–4 години повечето Моргани са достатъчно физически и психически зрели да започнат да носят ездач за кратки периоди. Породата е известна с това, че рядко проявява буйно или паническо поведение, но много Моргани приемат седлото и първото възсядане с любопитство, а не със страх.

Тук е много важно работата да бъде постепенна и положителна, с къси, ясни уроци. Един млад Морган ще научи най-бързо чрез повтарящи се кратки упражнения, които винаги завършват с успех.

Видове дисциплини за породата

Това е порода „универсал“, което означава, че може да бъде обучена почти за всичко:

• Класическа езда (дресура): Морганите често се движат с естествена „рамка“, имат висок коленен ход и добър баланс.
• Туризъм и пътеки: благодарение на стабилния си нрав и издръжливост, са отлични за продължителни преходи.
• Уестърн: много Моргани се справят чудесно с рейнинг, трейл и други уестърн дисциплини заради своята маневреност и бързина на реакция.
• Впряг: традиционно силна страна на породата, подходящи са за лек и дори състезателен впряг.
• Паради и шоу програми: с красивия си ход и горда осанка, често се виждат в шоу ринговете.

Какво е важно в обучението на коня?

• Последователност: Морганът помни и добре, и лошо. Ако един ден му позволите да дърпа, а на следващия го накажете за това, ще се обърка.
• Търпение: въпреки че учат бързо, не бива да се бърза с тежка работа, докато растат мускулите и ставите.
• Много похвала: това е кон, който работи за усмивка, затова честите поощрения, глас и потупване са по-ефективни от натиск.
• Редовност: няколко кратки сесии седмично са по-полезни от едно дълго натоварване веднъж на 10 дни.

Обучение за психическа зрялост

Морганите са много любопитни, но понякога това ги прави и малко хитри. Те ще опитат да намерят по-лесен начин да изпълнят задачата. Затова доброто обучение включва не само физическо натоварване, но и умствени предизвикателства, като смяна на упражненията, работа с конуси, бариери, даже тренировки за десен и ляв мозък.

Обучението на кон Морган е прекрасно изживяване за всеки, който иска кон-компаньон, а не просто инструмент за яздене. Те са умни, ентусиазирани и чувствителни към човека, ако подходиш с уважение и постоянство, ще получиш кон, който буквално чете мислите ти.

Как се справя в спорта?

Конят от породата Морган се справя изключително добре в редица спортни дисциплини, което се дължи на неговата уникална комбинация от интелигентност, физически качества и желание да се хареса на човека. Това е една от най-гъвкавите и универсални породи коне в света, която лесно може да премине от една дисциплина в друга – от аристократичната дресура до приключенския крос или елегантните състезания с впряг.

• Дресура – Морганите често се открояват в дресурата, дори когато се състезават редом с европейски топ породи. Причината е в тяхното естествено носене, защото те имат вродена склонност да се движат „на рамка“, с изправена шия и активен заден крак, което е в основата на дресурата. Съчетано с интелигентността им и бързото учене, това ги прави много подходящи за тази дисциплина, особено на средно ниво.
• Шоу програми и Saddle Seat – В САЩ Морганите традиционно се представят в Saddle Seat – стил на езда, който подчертава високия ход и грацията на предните крайници. Те участват в класове за English Pleasure, Park Saddle и други, показвайки високо повдигане на коленете и гордо вдигната глава.
• Уестърн дисциплини – Въпреки че не са типични каубойски коне, много Моргани се справят отлично в уестърн дисциплини като reining, western pleasure, trail и дори cutting. Те имат бърз ум и са изключително маневрени, което ги прави чудесни за работа с добитък и за изпълнение на бързи спирания и завои.
• Впряг – Това е може би най-традиционната спортна сцена за Моргана. Исторически те са използвани като леки каретни коне, а днес участват в състезания с впряг на едноконен и дву-конен трен. Отличават се с енергия, отлична колекция и издръжливост, което им позволява да вървят на продължителни трасета с хубаво темпо.
• Шоу джъмпинг и крос – Докато не са толкова високи като специализираните спортни породи, Морганите често показват добър резултат в ниските и средните класове по прескачане на препятствия. Те са смели и имат добър отскок, а тяхната внимателност и равномерен ритъм помагат да избегнат грешки. Също така участват в крос-кънтри, особено по-леките терени.
• Трейл състезания и туризъм – Една от най-големите им сили е ендюранс и трейл – благодарение на твърдите си копита, издържливост и спокоен, но бодър темперамент. Те могат да поддържат темпо часове наред, без да се изтощават психически или физически, което ги прави много подходящи за дълги състезания по пресечен терен.

С какво се отличават в спорта?

• Гъвкавост – могат да преминат от дресура в уестърн или впряг без особени затруднения.
• Интелект и лесно учене – бързо хващат нови задачи и схеми.
• Добър характер – дори в напрегната състезателна обстановка рядко стават нервни или горещи.
• Красиво представяне – винаги изглеждат елегантни, с гордо вдигната глава и хубав ход, което впечатлява съдиите.

Макар Морганът да не е специализирана „спорт-машина“ като топ топлите кръвни за Гран При дресура или топ английски скачащи линии, той компенсира с многофункционалност и чар. Това е кон, с който можеш да участваш в дресура, да минеш трейл, да отидеш на турнир по впряг и пак да се върнеш за неделна разходка в гората. За собственици, които искат приятел и съотборник, а не просто състезателна машина, Морганът е идеален избор.

ТОП 5 интересни факти за породата

№1 Един прародител е създал цялата порода

За разлика от много други породи, които произлизат от множество основатели, почти всички Моргани могат да проследят родословието си директно до един единствен жребец – Figure, по-късно наречен Джъстин Морган, кръстен на собственика си. Това прави породата една от най-чистите в генетичен смисъл.

№2 Известни с невероятна издръжливост и сила за ръста си

Морганите не са високи коне, средно 145-155 см в холката, но са изключително мускулести и здрави. Има много исторически свидетелства, че са теглили товари, които по тегло значително надвишават собствения им, без проблем и часове наред.

№3 Първата официална американска порода коне

Макар в САЩ да има и други известни породи, като Куотър Хорс, породата Морган е първата, развита изцяло в САЩ и призната като американска порода, още в началото на 19 век. Те са буквално „американската гордост“ в света на коневъдството.

№4 Създавали са музика с техните стъпки

В миналото собствениците на Моргани често твърдели, че когато конете им се движат в тръс или галоп, се чувал специфичен ритъм, толкова правилен и мелодичен, че сякаш чували музика на копитата им. Това било повод за гордост и се смятало за символ на класата на породата.

№5 Звезди в киното и историческите възстановки

Благодарение на класическата си визия, грациозна шия, благородна глава, красиво носене, Морганите често се използват във филми и исторически фестивали, изобразяващи коне от 18-19 век. Те играят роли на кавалерийски и пощенски коне в много холивудски продукции.

Вашият Морган заслужава най-доброто. Разгледайте нашите селектирани продукти за хранене, хигиена и поддръжка, специално подбрани за нуждите на елегантни и активни породи.

Често задавани въпроси