Японски хин

Отглеждане на куче от породата Японски Хин

Японски Хин произлиза от Азия, където са били ценени като компаньони повече от хиляда години. Те са били популярен член на китайските и японските императорски дворове и именно в Япония е разработен техният отличителен външен вид.

Тази порода е елегантна и изящна, мека на допир и игрива. Те се адаптират добре към живота в апартамента и дори приемат с лекота начинаещите родители на домашни любимци. Те могат спокойно да бъдат оставени сами у дома за дълги часове.

Тези кучета имат също навика да се катерят и може да се изненадате, когато откриете вашето кученце на върха на най-необичайните високи места в дома, оглеждайки тяхното владение. Обърнете много внимание и любов на Хин и ще имате спокоен, обожаващ приятел за гушкане.

Какво е по природа кучето Японски хин?

Хората, които живеят с тази порода куче, често се възхищават на способността на породата да прескача високи мебели с един скок. Японският хин е с размер на играчка и има котешка природа, която включва желанието да бъде на високи места, заради способността да се катери и склонността да се мие.

Има много случаи, когато е виждан да удря предмети, подобно на котка.

Независимо от котешките си черти, японският хин притежава всички качества, които човек търси в кучето-компаньон. Той процъфтява, когато е със стопаните си и обича всички. Хинът се справя добре в апартаменти и ще се адаптира към всяка жизнена ситуация, но малкият им размер и любовта им към човешкото общуване означават, че не са подходящи за живот на открито или в развъдник.

Породата Японски хин има класически вид на ориенталска кучешка порода с голяма, широка глава; големи, широко разположени очи; и плоско лице. Малки, V-образни уши висящи надолу, поставени точно под върха на главата. Те носят своята украсена с перо опашка весело на гърба си.

Те имат обилна козина, но външният вид е измамен. Хинът е порода, която се мие редовно и се нуждае от малко повече от седмично четкане, за да поддържа елегантния си вид. С леко изключение за ресните на ушите, козината рядко се сплъстява и не изисква никакво подстригване.

Интелигентни кучета

Интелигентен и добре възпитан, японският Хин (може да се нарече и Чин) се учи бързо, но има това е куче със собствено мнение. Ако тренировките се повтарят, той ще избере да прави нещо по-забавно. Той може да бъде труден за домашно обучение, но ако сте упорити и последователни, кучето ще разбере посланието.

Като цяло японският хин е щастливо куче, което се разбира с всички. Породата е приятелски настроена към други кучета и котки, като е доказан, игрив спътник за по-големи деца. Поради малкия си размер обаче той не е подходящ за домове с малки деца, които могат случайно да го наранят.

Хиновете са любящи и отдадени на семейството си, но имат естествена срамежливост към нови хора и нови ситуации. Не е необичайно за тях да стоят малко настрана с непознати, докато не ги опознаят.

Японският хин изисква малко упражнения и е чудесен спътник за хора, които не могат да се придвижват лесно. Той се радва на ежедневна разходка или игра, но няма да стане нетърпелив, ако просто лежите наоколо, ядете бонбони и играете с него.

Хиновете обичат да играят и се движат с такава грация и пъргавина, че рядко пречат на нещо, когато препускат през дома.

Това са чувствителни кучета. Те улавят емоциите на дома и техните собственици и ще оформят личността си, за да си паснат. Ако куче Хин живее в дом, който е тих и мрачен, тогава и кучето ще стане тихо и резервирано.

Но въпреки това ще притежава всички прекрасни черти на куче-компаньон. Ако живее в активен дом, той като цяло ще бъде оживен и общителен.

Забавен и очарователен, куче от тази порода може да бъде пристрастяващо. Хората, които го обичат, не могат да си представят живота без него, а мнозина не могат да си представят живота без две или три такива кучета.

Какво да очаквате от породата Японски Хин

• Японският Хин прилича на котка в много отношения. Винаги може да видите тези кучета да се подстригват, да облизват лапите си и избърсват главата си. Освен това им е приятно да са високо и ще кацнат на облегалките на диваните и върху масите.
• Смятан за средно линеещ, японският хин изисква няколко минути четкане всеки ден, за да отстрани скъсаните косми и да предпази козината от заплитане.
• Хинът не понася много добре топлината и трябва да бъде наблюдавана в горещите дни, за да се гарантира, че няма да се натоварва прекалено много.
• Поради плоското лице на породата, японският хин често пръхти, подсмърча или киха. Като цяло това куче все още може да диша през носа си, но ако кихащата атаката стане тежка, можете да опитате леко да го погалите по врата.
• Тази порода е подходяща за отглеждане в апартаменти.
• Въпреки че японските хинове са интелигентни и нетърпеливи да угодят, те се нуждаят от интересни, изпълнени със забавление тренировки. В противен случай се отегчават и ще насочат вниманието си към нещо по-забавно.
• Тез кучета се справя много добре с по-големи деца, но не се препоръчва за домове с по-малки деца поради малкия им размер. Те могат да бъдат сериозно наранени с минимална сила.
• Японски хин са кучета-компаньони, които процъфтяват, когато са с хората, които обичат. Те не трябва да живеят навън или в развъдник далеч от семейството си.
• Изисква по-малко упражнения в сравнение с други породи, но се радва на ежедневна разходка или игра в двора.
• Не обичат да се разделят със семейството си и безпокойството от раздяла е често срещан проблем при породата.

Как се е появил Японския хин?

Японският хин е древна порода, която вероятно произхожда от китайския императорски двор. Високо ценен, той често е даван като подарък на емисари от други земи и вероятно като подарък за императора на Япония той се е насочил към тази островна държава, която му е дала името.

В Япония, хинът не се разглеждала като куче, а като отделно същество (Хин). Там той вероятно е бил кръстосан с малки кучета тип шпаньол и в крайна сметка е постигнал вида, който има днес.

Кучетата Японски хин остават непознати за външния свят до 1853 г., когато комодор Матю Пери отплавал в пристанището Урага близо до Едо – сега съвременен Токио – и въвежда Япония в международната търговия. Японскиян пив се превръща в популярна стока и много от тях били внесени във Великобритания и Съединените щати..

Каква грижа изискват кучетата от порода Японски хин?

Тази порода изисква много малко упражнения. Представителите на тази порода са доволни от ежедневна разходка или приятна игра, но са склонни да изискват и нещо друго. Обучението може да бъде малко трудно, тъй като те имат темперамент и се отегчават от повтарящи се тренировки.

Когато ви харесват обаче, те ще работят усилено, за да ви угодят. Когато направят грешка, твърд тон на гласа е всичко, от което се нуждаете, за да ги вкарате в релси. По-силните корекции само ще имат обратен ефект и ще накарат хинът ви упорито да отстоява позициите си.

Те могат да бъдат трудни за домашно обучение, но с търпение и последователност обикновено можете да очаквате да бъдат обучени до 4-месечна възраст.

Японски хин са кучета-компаньони и не трябва да живеят на открито или в развъдници. Те стават много привързани към своите хора и много от тях страдат от тревожност при раздяла. С ниските си нужди от упражнения японските хинове са чудесни обитатели на апартаменти.

Вратът на японския хин е много деликатен и е силно препоръчително да използвате колан вместо нашийник, когато го разхождате.

Храна за Японски хин

Препоръчителната дневна доза е: 1/4 до 1/2 чаша висококачествена суха храна за кучета на ден, разделена на две хранения.

Важно е, когато храните своето куче Япорски хин, да изберете храна с високо съдържание на фибри. Хинът може да страда от засегнати анални жлези, когато в диетата им липсват добри диетични фибри.

Японският Хин се разбира добре с други кучета и котки, но трябва да се пази от по-големи кучета, които могат случайно да ги наранят по време на игра. Ноктите на котката могат да наранят големите им очи, така че е важно да се уверите, че всички играят добре заедно.