Брако Италиано

Брако италиано

Брако италиано е европейска ловна порода куче, оставила дълбока следа в развитието на съвременните пойнтери. Произхожда от Италия, където векове наред е бил ценен помощник на благородници и професионални ловци. Макар днес да е по-рядко срещан извън родината си, интересът към тази запомняща се порода куче расте заради нейните отличителни работни качества, интелигентност и благ характер.

От Италия с любов – история на ловната порода куче Брако Италиано

Историята на Брако италиано може да се проследи до Средновековието, като за съществуването му се говори още през XI–XII век. Смята се, че породата е възникнала като кръстоска между древни италиански молоси и лек тип хрътки, използвани за лов в равнинните и гористите области на Северна Италия. Възможно е в ранното ѝ формиране да са били включени и ориенталски ловни кучета, донесени в Европа през търговски пътища.

До Ренесанса Брако вече е изключително популярен сред италианската аристокрация. Породата често е изобразявана в ловни сцени от художници като Тициан, Карпачо и други майстори от периода. Кучетата били използвани за намиране и повдигане на дивеча, както и за работа в екип с мрежи. Това е техника, предшестваща използването на огнестрелни оръжия.

През XVIII–XIX век ролята на Брако се променя заедно с модерния лов. С развитието на огнестрелните оръжия породата започва да се специализира като пойнтер. Тоест, като куче, което открива дивеча, застива в стойка (пойнт) и изчаква ловеца. В този период се оформят два основни типа Брако италиано: по-едър и по-тежък „лоренски“ вариант и по-лек „пиемонтски“ тип. Днес стандартът обединява двата стила в добре балансирано, атлетично и мощно куче.

Външни особености и стандарт на породата

Брако италиано е впечатляващо на вид, куче с издължена линия, благородна осанка и характерни пропорции. На пръв поглед може да изглежда тежък, но движенията му са изненадващо плавни, широки и енергични. Главата е голяма и издължена, с ясно оформена стоп-линия и леко висящи устни. Очите са овални, в топли нюанси на кафявото, придаващи замислено и меко изражение, което е отличителна черта на породата.

• Уши

Ушите са дълги, тънки и меки, поставени ниско и прилепващи към бузите. Тялото е здраво, с добре развити мускули, широк гръден кош и силен гръб. Крайниците са прави и мощни, със суха мускулатура и добре изразени стави. В сичко в структурата на Брако италиано е създадено за работа на дълги дистанции и при труден терен.

• Козина

Козината е къса, гъста и прилепнала. Окраските включват бяло, бяло с оранжеви петна, бяло с кафяви петна, както и т.нар. „roano“ – пръскана окраска, типична за много ловни породи кучета. Теглото обикновено варира от 25 до 40кг, а височината в холката достига 55–67см, което поставя породата сред едроразмерните ловни кучета.

Таблица: Основни характеристики на Брако италиано:

Породата е известна със своята уравновесена психика:

Породата Брако италиано съчетава в себе си мекота, уравновесеност и силен ловен инстинкт. В домашна среда е изключително ласкав, привързан и деликатен.  Рядко показва агресия или нервност, което я прави подходяща и за семейства с деца.

Интелигентността му е висока, а желанието да работи със стопанина, още по-голямо. Италианото реагира прекрасно на позитивно обучение, което комбинира ясни правила, търпение и подходяща мотивация. Твърдите методи са неефективни, защото породата е чувствителна и най-добре се развива при доверие и спокойна работа.

Въпреки спокойния си домошарски нрав, Брако италиано има нужда от достатъчно движение и ментална стимулация. Това не е порода за пасивни стопани. Неговата енергия и естествен стремеж да преследва миризми го правят отличен партньор за активни хора и любители на дълги разходки, планинарство и различни спортове с кучета.

• Работни умения и ловни качества

Ловният инстинкт на Бракото е изключително силен и добре насочен. Кучето работи с високо вдигната глава, разчитайки основно на въздушни миризми, което му позволява да открива дивеч от голямо разстояние. Стойката му е типична за пойнтерите, която е статична, величествена и стабилна. След като обозначи дивеча, бракото изчаква сигнала на ловеца, което го прави много управляем в ловни условия.

Породата е подходяща за лов на яребици, фазан, бекас, пъдпъдъци и друга перната дивеч. Отличава се с издръжливост при пресечен терен, способност за работа във високи температури и добър апортировъчен инстинкт, макар апортирането да не е основната ѝ специалност.

• Социализация и обучение

Правилната социализация е особено важна за Брако италиано, въпреки че породата по природа е стабилна и приятелска. Ранният контакт с други кучета, хора и различни среди помага да се изгради уверен и спокоен характер. Обучението трябва да започне още в първите месеци, като се набляга на базови команди, контрол на импулсите и обвързване със стопанина.

В зряла възраст Брако италиано се справя отлично с по-сложни задачи. Породата е интелигентна и умее да разбира контекста, което я прави подходяща не само за лов, но и за различни киноложки дисциплини като послушание, мантрейлинг, надушване и дори каникрос.

Грижи, здравословно състояние и продължителност на живота

Брако италиано е здраво куче с минимална предразположеност към наследствени заболявания. Като едра порода куче, е възможно да се наблюдават проблеми като дисплазия на тазобедрените стави, ушни инфекции заради дългите уши и редки случаи на проблеми с очите.

Поддръжката на козината е лесна, като едно седмично разресване е напълно достатъчно. Ушите трябва да се почистват редовно, особено след излети в природата. Храненето трябва да бъде балансирано, адаптирано към нивото на активност, като за работещи кучета се препоръчват висококалорични храни, богати на протеини и мазнини.

Продължителността на живота обикновено е 10-14 години, което е стандартно за куче от този размер.

Брако италиано като домашен любимец

Въпреки ловния си произход, Брако италиано може да бъде прекрасен домашен любимец. Неговата привързаност към семейството и спокойното му поведение вкъщи го правят идеален за хора, които искат интелигентно, общително и лоялно куче. Нужно е обаче да се осигури ежедневна физическа активност, защото породата не е подходяща за живот в малко жилище без възможност за разходки.

Кучето Брако италиано е изключително социално и не обича да остава дълго сао. То се чувства най-добре, когато е част от активен дом, където може да участва в ежедневието на стопаните си. Към децата е предано, внимателно и спокойно, което го прави добър избор за семейства, стига да бъде възпитавано и обучавано с уважение.

Храна за Брако италиано според нуждите на породата

Брако италиано е енергична, едра и мускулеста порода, която се нуждае от балансирано хранене, съобразено както с възрастта, така и с нивото на активност. Породата е създадена за интензивна работа на терен, което означава повишени нужди от висококачествени протеини, бавноусвоими въглехидрати и оптимални количества мазнини, които осигуряват издръжливост и стабилна енергия.

Това е куче със сравнително чувствителна храносмилателна система и склонност към натрупване на килограми, ако не е физически активно. Затова изборът на храна трябва да включва ясен произход на месото, ниско съдържание на изкуствени добавки и функционални съставки за стави, космена покривка и чревен баланс.

При подрастващите кучета

При подрастващите кучета е важно менюто да бъде богато на протеин (мин. 26–30%) и калций-фосфор в правилно съотношение, за да се избегнат деформации при растежа. В зряла възраст храната трябва да поддържа мускулатурата и да осигурява енергия за движение. Възрастните над 7 години се нуждаят от формули с по-нисък процент мазнини, добавен глюкозамин и по-лека усвояемост, за да се намали натоварването върху ставите и храносмилането.

Работещи или активно трениращи кучета Брако италиано

Работещите или активно трениращи кучета Брако италиано имат нужда от храни с по-високо съдържание на мазнини (14–20%), които осигуряват продължителна енергия за ловни излети, бягане или спортна активност. Чувствителните екземпляри се повлияват добре от хипоалергенни формули с агнешко, сьомга или заешко, както и от храни, съдържащи пребиотици и лесно смилаеми протеини.

Таблица: Специален хранителен режим за Брако италиано:

Храненето на Брако италиано при установена хранителна алергия изисква прецизен, внимателно структуриран подход. Породата има склонност към чувствително храносмилане и кожни реакции, затова правилната храна за кучета е ключова както за контрол на симптомите, така и за възстановяване на кожната бариера и имунния баланс.

Хранене при установена хранителна алергия при Брако италиано

След поставяне на диагноза хранителна алергия, обикновено чрез елиминационна диета или ветеринарен тест, следващата стъпка е строга, хипоалергенна храна за кучета, която напълно изключва виновния протеин или друг алерген. Храната трябва да бъде ограничена до един, добре поносим източник на протеин или до хидролизиран протеин, който организмът разпознава като неутрален. Важно е да се елиминират всички лакомства, добавки и остатъци от човешка храна, които могат да съдържат следи от алергени.

Храни за кучета с алергии

Храните за кучета с алергии най-често се базират на агнешко, сьомга, заек, патешко или насекомен протеин. Хидролизираните формули използват протеини, разградени до много малки частици, което предотвратява имунна реакция. Пребиотиците и диетичните фибри подпомагат чревната микробиота, а добавените омега-3 мастни киселини намаляват възпалението и ускоряват възстановяването на кожата.

При алергия е важно храненето да бъде много последователно. Резултатите се наблюдават в срок от 6 до 12 седмици, като подобрението може да включва намаляване на сърбежа, изчезване на зачервявания, по-малко възпаления на ушите и по-добра структура на козината. При най-малко съмнение за връщане на симптомите се прави нова проверка за евентуален скрит алерген в менюто.

Таблица: Специален режим при хранителна алергия:

Обучение на Брако италиано за лов

Обучението на Брако италиано за лов е процес, който изисква търпение, постоянство и разбиране на природните инстинкти на породата. Това е куче, развивано в продължение на векове именно за работа с дивеч, което означава, че много от ключовите умения са заложени генетично. Правилното обучение не ги създава, а ги канализира, изграждайки уверен, интелигентен и управляем ловен партньор.

• Малки кучета

Първата стъпка започва още в ранна възраст, когато кученцето се приучава към основните команди, социализация и контрол на импулсите. Брако италиано е чувствителна порода и реагира най-добре на спокоен, позитивно ориентиран обучителен подход. Прекомерната строгост или наказания могат да доведат до стрес и колебливост, което е нежелано при ловно куче, което трябва да работи в уверен контакт с водача си. Още в този период се развива връзката между кучето и стопанина – качеството на тази връзка е основният определящ фактор за бъдещите успехи в ловните излети.

• Обучението включва

След изграждане на основното послушание започва постепенното въвеждане в билинг (работа на терен). Породата по природа търси с високо вдигната глава, което позволява ранно развитие на умението да „вдига“ миризмата на дивеч във въздуха. Обучението включва работа на открито, където кучето се учи да покрива терен със спокойни, широки движения. С времето Брако започва да демонстрира естествената си стойка – стабилно застиване при откриване на дивеч. На този етап е важно водачът да не прибързва и да изчаква кучето да изгради стабилна стойка самостоятелно, без прекомерна намеса.

Апортът също се развива постепенно. Макар породата да не е апортиращо куче по природа в същата степен като ретривърите, Брако италиано може да се обучи добре да връща отстреляния дивеч. Това става чрез систематично надграждане – първо с меки предмети, после с тренировъчна птица и накрая с истински дивеч. Важно е апортът да бъде научен без принуда, защото Брако е деликатен и често отказва работа при прекомерно натиск.

• Напредването на обучението кучето

С напредването на обучението кучето се въвежда в различни типове терени, като равнини, ливади, храсталаци и по-гъсти участъци. Породата е създадена да работи спокойно, методично и издръжливо, без ненужно бързане. Добре обученото Брако трябва да поддържа постоянен контакт със своя водач, да следи инструкции и да се връща при извикване дори в момент на висока възбуда при следа на дивеч. Контролът на дистанцията е ключов, защото прекалено разпръсната работа може да доведе до пропуски или липса на координация по време на излет.

Особеностите на породата

Една от особеностите на породата е необходимостта от продължителна практика за изграждане на увереност. Работата с жива птица е незаменим елемент, като първоначално се започва чрез поставена птица, а след това и в реални ловни условия. Брако италиано постепенно усвоява изкуството да задържи стойката, докато ловецът се приближи, както и да не преследва дивеча след излитане, ако това не е изрично изискано. Важно е водачът да бъде последователен, защото породата е умна, но и чувствителна към непоследователни сигнали.

С времето се изгражда пълен ловен цикъл от откриване, стойка, изчакване, изстрел, апорт и връщане. Брако италиано работи най-добре, когато има спокойна атмосфера, ясни инструкции и силна връзка с водача си. Ключът към успешното обучение е дългосрочната практика и умението на стопанина да „чете“ кучето. Това е порода, която работи с душа и интуиция, и когато бъде правилно насочена, се превръща в изключителен ловен партньор, който е прецизен, отговорен и издръжлив.

С какви други ловни кучета може да се комбинира породата?

Брако Италиано може да се комбинира успешно с няколко други ловни породи кучета, стига техните работни стилове да се допълват и темпераментът им да е съвместим. Най-често се комбинира с породи, които работят по-бързо или по-динамично, така че да се покрие по-голям терен и да се постигне по-пълноценен ловен екип. Подходящи са сетери като Английски, Ирландски и Гордън, които работят с по-широк обхват и по-енергично претърсване, докато Брако Италиано поддържа по-спокойно, методично и прецизно търсене.

Добра комбинация се получава и с пойнтери, които имат по-висока скорост и по-остър стил на работа, но често се нуждаят от балансиращ партньор с по-стабилен характер и по-плътно държане на следата. Роля, в която Брако Италиано се справя отлично.

Породата може да се комбинира и с курцхаар или дракхаар, особено при лов в разнообразен терен, тъй като тези немски птичари добавят издръжливост, универсалност и силна работа след изстрел. Важно е кучетата в екипа да имат сходно ниво на подчиняемост, да се уважават взаимно на терен и да не си пречат по време на претърсването, което при правилен подбор и обучение Брако Италиано постига лесно поради своя уравновесен и социален характер.

ТОП 5 интересни факти за ловджии

Истинските традиционни ловджийски свирки първоначално са били изработвани от рог на животни или кост, защото тези материали дават по-плътен и далечен звук, идеален за комуникация между ловец и куче на големи разстояния.

В миналото ловджиите са използвали гълъби като „сигнализатори“. Когато птицата отлита рязко от определена посока, това е било знак за наличие на дивеч, особено при лов на хищници или едър дивеч.

Най-старите писмени сведения за лов с кучета са на повече от 8000 години и идват от Близкия изток. На древни стенописи се виждат кучета, които много приличат на съвременните птичари и гончета.

Миризмата на човека може да се усеща от дивеча на над 300 метра при определени метеорологични условия. Затова опитните ловджии преценяват вятъра още преди да стъпят в терена, а това често е по-важно от избора на оръжие.

Един добре трениран птичар може да различи до няколко десетки отделни миризми в един и същи терен и да следва само тази, която е релевантна за текущия лов. Това умение превръща породи като Брако Италиано, сетери и пойнтери в незаменими партньори.

Разгледайте Petstation.bg, за да откриете най-подходящите продукти за Вашия домашен любимец.

Често задавани въпроси