Показване на 1–12 от 478 резултатаSorted by popularity
Протеин
Протеин
Бостън териерът не влиза в дома ви тихо и незабележимо. Той пристига с мнение, изражение на лицето и ясната увереност, че мястото му е точно до вас, на дивана, на леглото или в центъра на вниманието. Това не е куче, което просто съществува наоколо. Това е куче с характер, настроение и способност да ви гледа така, сякаш знае нещо, което вие не знаете.
Малък на ръст, но с голямо самочувствие, Бостън териерът е от породите, които бързо се превръщат в член на семейството, а не просто домашен любимец. Той е едновременно забавен, чувствителен и изненадващо интелигентен, което го прави любимец както на семейства, така и на хора, живеещи сами.
Бостън териерът се разбира отлично с деца, стига те да знаят как да се отнасят с куче. Той е търпелив, игрив и рядко проявява агресия. С други домашни любимци също може да съжителства спокойно, особено ако е социализиран от ранна възраст.
Породата се адаптира еднакво добре както към апартаментен живот, така и към къща с двор. Няма нужда от огромни пространства, но има нужда от внимание, разходки и умствена стимулация.
Историята на Бостън териера не започва с благородници, ловни полета или древни легенди. Тя започва в един бързо променящ се град, сред обикновени хора, в епоха, в която Америка тепърва търси собствената си идентичност, включително и в света на кучетата.
В средата на XIX век Бостън е индустриален център, пълен с работници, имигранти и нови идеи. По това време в САЩ са популярни различни типове булита и териероподобни кучета, използвани както за охрана, така и за тогавашните груби развлечения като кучешки боеве. Именно от тази среда се появява куче на име Джъдж (Judge) – смятан днес за прародител на породата Бостън териер. Той е собственост на Робърт С. Хупър и е резултат от кръстосване между английски булдог и бял английски териер, порода, която днес вече не съществува.
Джъдж е бил сравнително едро и здраво куче, с тегло около 15 килограма, тъмна окраска и характерна квадратна глава. Въпреки че първоначално такива кучета са били отглеждани за сила и издръжливост, Хупър и други развъдчици започват да забелязват нещо различно. Тези животни притежават по-мек характер, интелигентност и силна привързаност към хората. Това поставя началото на целенасочена селекция, чиято цел вече не е агресията, а балансираният темперамент и приятелската външност.
Джъдж е чифтосан с по-дребна женска, известна като Джип или Кейт, също с бул-териерни корени. От тяхното потомство се раждат кучета с по-компактно тяло, по-къса муцуна и по-уравновесено поведение. Постепенно размерът намалява, а външният вид започва да се променя в посока, която днес разпознаваме като типичен за Бостън териера. Развъдчиците в района на Бостън започват да работят съзнателно върху уеднаквяване на чертите, като търсят симетрична окраска, изразителни очи и ясно изразена квадратна форма на тялото.
В края на XIX век тези кучета вече са достатъчно различни от своите предци, за да предизвикат интереса на киноложките организации. Първоначално породата е наречена „Американски бул териер“, но това име среща сериозна съпротива от страна на почитателите на английския бултериер. За да се избегнат конфликти и объркване, през 1891 година е предложено ново име – Бостън териер, в чест на града, в който породата е създадена.

Само две години по-късно, през 1893 година, Американският киноложки клуб официално признава Бостън териера. Това го прави първата порода кучета, създадена в САЩ, която получава такова признание. В началото външният вид на породата все още варира значително и се срещат по-едри екземпляри, различни окраски и по-дълги муцуни. С времето стандартът се доизглажда, а селекцията се насочва към по-малък размер, къса козина и характерната черно-бяла, а по-късно и тигрова окраска с ясно очертани бели зони.
През първата половина на XX век популярността на Бостън териера нараства изключително бързо. Той се превръща в предпочитан домашен любимец в градските домове, благодарение на компактния си размер, добрия си характер и лесната поддръжка. Породата започва да се възприема като символ на модерния градски начин на живот и дори се появява в рекламни материали, илюстрации и университетски символи, най-известният пример е Бостънският университет, чийто талисман и до днес е Бостън териер.
С времето агресивните черти на предците му напълно изчезват от характера на породата. Съвременният Бостън териер вече няма нищо общо с бойните кучета от миналото. Той е социален, дружелюбен и ориентиран към хората, което е пряк резултат от десетилетия целенасочена селекция. Историята му е пример за това как човешките предпочитания могат да преобразят една порода от грубо работно куче до елегантен и уравновесен семеен любимец.
Днес Бостън териерът се възприема не просто като порода, а като част от американското културно наследство. Той носи в себе си историята на един град, една нация и една епоха, в която кучетата започват да се ценят не заради силата си, а заради способността си да бъдат истински спътници на човека.
Няма как да сбъркате Бостън териер. Компактното тяло, късата муцуна, изразителните очи и характерната окраска, наподобяваща официален костюм, го правят разпознаваем отдалеч. Това е куче, което изглежда поддържано дори когато тича след топка или се въргаля по тревата.
Размерът му е идеален за градски условия, без да е крехък или прекалено нежен. Тялото е мускулесто, стойката е уверена, а походката му е енергична. Бостън териерът не е декоративен аксесоар, а истинско куче със стабилно телосложение и жив темперамент.
| Характеристика | Описание |
| Произход | САЩ, град Бостън |
| Година на оформяне | Края на XIX век |
| Признание от AKC | 1893 г. |
| Тип порода | Компаньон |
| Размер | Малък |
| Височина при холката | 38–43 см |
| Тегло | 6–11 кг |
| Телосложение | Компактно, квадратно, мускулесто |
| Козина | Къса, гладка, плътна |
| Окраска | Черно-бяла, тигрово-бяла, кафяво-бяла |
| Муцуна | Къса, квадратна |
| Очи | Големи, кръгли, изразителни |
| Уши | Изправени или полуизправени |
| Продължителност на живота | 11–15 години |
| Характер | Дружелюбен, интелигентен, игрив |
| Отношение към деца | Много добро |
| Отношение към други животни | Добро при ранна социализация |
| Подходящ за апартамент | Да |
| Ниво на активност | Умерено |
| Нужда от разходки | Ежедневни, но не интензивни |
| Леснота на обучение | Висока |
| Поддръжка на козината | Минимална |
| Чувствителност към климат | Чувствителен към жега и силен студ |
| Подходящ за начинаещи стопани | Да |
Ако трябва да се опише с една дума, това би била „личност“. Бостън териерите се характеризират със способността си да усещат настроението на стопанина. Те могат да бъдат игриви и шумни, но и тихи и нежни, когато усетят, че моментът го изисква.
Това е порода, която обича хората. Не просто ги толерира, а истински търси контакт, внимание и взаимодействие. Самотата не му понася добре, защото за него светът има смисъл само ако е споделен. В същото време не е натрапчив и просто иска да бъде част от случващото се.
Интелигентността му често се проявява под формата на хитринки, погледи, пози и леко театрално поведение, с което успява да си изпроси внимание или лакомство.
Бостън териерите имат нужда от редовни ветеринарни грижи, профилактика и навременни ваксини и обезпаразитяване, за да живеят дълъг и щастлив живот.
Първите месеци от живота на кученцето са критични за изграждането на здрава имунна система. Редовните прегледи при ветеринар са важни, за да се следи растежът, теглото, развитието на органите и общото състояние. Дори ако кучето изглежда здраво, профилактичните прегледи могат да открият проблеми преди да станат сериозни.
Бостън териерите могат да бъдат чувствителни към екстремни температури поради късата си муцуна, особено към силна жега и студ, затова е важно да се грижим за тяхната среда и разходки при подходящо време.
Ваксините стимулират имунната система да се бори с опасни вируси и инфекции. Има основни ваксини, които се препоръчват за всички кучета, и допълнителни според начина на живот и риска от контакт с други животни.
6-8 седмици – Първа доза на комбинирана ваксина (DHPP) срещу чума, хепатит, парвовирус и парагрип (в някои схеми първата доза може да е на 6 седмици).
10-12 седмици – Втора доза на DHPP; възможно поставяне на Bordetella (кашлица на кучетата) и/или Leptospirosis според риска.
14-16 седмици – Трета доза на DHPP и първа доза срещу бяс. Bordetella и други допълнителни ваксини могат да бъдат поставени, ако е необходимо.
След първата година: Обикновено годишен преглед и бустерни дози за DHPP и бяс. Някои ваксини (като DHPP в някои случаи) имат интервали до 3 години, но това зависи от ветеринарния лекар и конкретния продукт.
Важно: точният график винаги трябва да бъде съобразен с инструкциите на ветеринарен лекар и спецификата на региона, защото законите и здравните препоръки (например за бяс) могат да варират.
Паразитите могат да причинят сериозни здравословни проблеми, ако не се контролират. Обезпаразитяването включва лечение срещу вътрешни паразити (като кръгли и тении) и превенция на външни (паразити като бълхи и кърлежи), както и сърдечни червеи в райони, където са разпространени.
За кученца:
От първите месеци на живота кучето трябва да бъде защитено от външни паразити (бълхи, кърлежи), които могат да предават болести и да причиняват дискомфорт. Това се прави чрез спот-он апликации, таблетки или нашийници, обикновено на месечен принцип през активния сезон. Конкретният продукт и честота зависят от избора на лекар и средата, в която живее кучето.
Освен ваксинации и обезпаразитяване, редовните прегледи са важни през целия живот на кучето, поне веднъж годишно, а през първата година дори на всеки няколко месеца. Това позволява навременно откриване на зъбни проблеми, кожни реакции, алергии, сърдечни и очни заболявания, които при Бостън териерите могат да се проявяват по-често заради структурата на муцуната и очите.
Важно е да се следи и теглото на кучето, да му се осигурява подходяща диета и редовно движение. Тези фактори значително подпомагат имунната система и общото здравословно състояние.
Бостън териерът е порода с чувствителна кожа и имунна система, което я прави по-склонна към различни видове алергии. Те рядко са животозастрашаващи, но могат сериозно да влошат качеството на живот на кучето, ако не се разпознаят и контролират навреме. Добрата новина е, че при правилен подход повечето алергии могат да се държат под контрол и кучето да живее напълно нормално.
Комбинацията от къса козина, чувствителна кожа и наследствени фактори прави породата по-реактивна към външни и вътрешни дразнители. Кожата им често реагира по-бързо на промени в храната, околната среда или паразити. Освен това сгънатата муцуна и кожните гънки могат да задържат влага и бактерии, което допълнително утежнява кожните реакции.
Хранителните алергии са сред най-разпространените при Бостън териерите. Те се развиват постепенно и често се бъркат с храносмилателни проблеми или чувствителен стомах. Най-честите виновници са определени животински протеини, зърнени култури или изкуствени добавки.
Контактните и сезонните алергии се причиняват от полени, прах, акари, мухъл, треви или препарати за почистване. Те обикновено се засилват през определени периоди от годината и засягат кожата и лапите.
Алергията към ухапвания от бълхи е особено неприятна, защото дори едно ухапване може да предизвика силен сърбеж и възпаление при чувствителни кучета.
Симптомите рядко се появяват внезапно. Обикновено започват с лек сърбеж, който постепенно се засилва. Кучето може да се чеше често, да ближе лапите си или да търка муцуната си в мебели и килими. Зачервяване на кожата, обриви, пърхот, косопад и чести ушни инфекции също са чести признаци.
При хранителни алергии често се наблюдават и стомашно-чревни симптоми като диария, газове или повръщане. Ако симптомите се повтарят или не изчезват, това почти винаги е сигнал за алергична реакция, а не за временен проблем.
Правилното хранене е ключово при управление на алергиите. При съмнение за хранителна алергия ветеринарният лекар обикновено препоръчва елиминационна диета, при която кучето преминава на храна с нов или хидролизиран протеин за период от няколко седмици.
Важно е да се избягват резки смени на храната и да не се дават лакомства с неизвестен състав. При Бостън териерите често се наблюдава добро повлияване от храни, предназначени за чувствителна кожа и храносмилане, с ограничен брой съставки и добавени омега-3 и омега-6 мастни киселини.
Редовната, но умерена хигиена е важна част от контрола на алергиите. Честото къпане с неподходящи шампоани може да влоши състоянието на кожата, като отмие естествения защитен слой. Препоръчваме специализирани хипоалергенни или дерматологични шампоани, използвани само при нужда.
Почистването и подсушаването на кожните гънки, лапите и ушите помага да се предотвратят вторични инфекции, които често усложняват алергичните състояния. Дори при късокосместа порода като Бостън териер, редовното разресване стимулира кожата и намалява натрупването на алергени.
Околната среда играе огромна роля, особено при сезонните алергии. Редовното почистване на дома, пране на леглото на кучето и избягване на агресивни препарати значително намаляват натоварването върху имунната система.
След разходки в тревисти или прашни зони е добра практика лапите и коремът да се измиват с вода, за да се отстранят полени и прах. Това е особено полезно през пролетта и лятото, когато симптомите обикновено се засилват.
В по-тежки случаи ветеринарният лекар може да препоръча медикаментозно лечение за овладяване на сърбежа и възпалението. Това може да включва антихистамини, специализирани терапии за контрол на имунния отговор или лечение на вторични инфекции.
Важно е никога да не се дават лекарства за хора без ветеринарна консултация. Алергиите са хронично състояние и управлението им е дългосрочен процес, а не еднократно решение.
Живот с алергичен Бостън териер.
Алергиите не означават, че кучето ще има лош живот. С постоянство, наблюдение и правилни грижи, повечето Бостън териери с алергии живеят дълго, активно и щастливо. Ключът е в ранното разпознаване, последователния подход и добрата комуникация с ветеринарния лекар.
Бостън териерът изглежда малък и непретенциозен, но когато става дума за хранене, той има своите особености. Породата е склонна към чувствителен стомах, газове, кожни реакции и напълняване, ако храната и порциите не са добре подбрани. Затова храненето не бива да се оставя на случайността, правилният режим и качествената храна имат пряко влияние върху здравето, енергията и дори характера на кучето.
Най-важното правило е постоянството. Честата смяна на храни, прекалено многото лакомства или хранене „на око“ почти винаги водят до стомашни проблеми. Бостън териерите се чувстват най-добре, когато ядат по едно и също време, в точно определени количества и с балансиран състав.
Качественият животински протеин трябва да бъде основата на менюто. Той поддържа мускулатурата и енергията, без да натоварва излишно организма. Мазнините са важни, но в умерени количества, защото породата лесно качва килограми. Въглехидратите трябва да са лесноусвоими и в разумни нива, за да не предизвикват подуване и газове.
В първите месеци кученцето расте бързо и има нужда от енергийно богата, но добре балансирана храна. Най-подходящи са формули за малки породи, съобразени с растежа и развитието на костите.
До около 3–4 месечна възраст храненето обикновено е три до четири пъти дневно. След това постепенно се преминава към два до три приема. Важно е храната да е лесносмилаема, тъй като стомахът на Бостън териера е чувствителен още от ранна възраст.
След навършване на около 10-12 месеца повечето Бостън териери преминават към храна за възрастни кучета. Два хранения на ден са напълно достатъчни. Това помага за по-добро храносмилане и намалява риска от подуване.
При възрастните кучета основният фокус е поддържането на оптимално тегло. Породата не се нуждае от високоенергийна храна, освен ако кучето не е много активно. По-често проблемът е обратният, прекалено много калории за сметка на движение.
С напредване на възрастта метаболизмът се забавя. По-възрастните Бостън териери се чувстват по-добре с храни с по-ниско съдържание на мазнини, добавени вещества за стави и антиоксиданти за поддържане на имунната система. Порциите може да се намалят леко, но храненето трябва да остане редовно.
Количеството храна зависи от теглото, възрастта и активността на кучето, но като ориентир повечето възрастни Бостън териери се нуждаят от около 120-200 грама суха храна на ден, разделени на две хранения. Това е ориентировъчно и винаги трябва да се съобразява с указанията на производителя и индивидуалните нужди на кучето.
Редовното следене на телесното състояние е по-важно от самото число в грамове. Ако талията изчезва и ребрата не се усещат леко при допир, порциите вероятно са твърде големи.
Сухата храна е най-практичният и балансиран вариант за повечето стопани. Тя помага и за механичното почистване на зъбите, което е важно за породата.
Мократа храна може да се използва като допълнение или за по-претенциозни кучета, но трябва да се внимава с количествата, тъй като е по-калорична.
Домашно приготвената храна е възможна, но само ако е добре балансирана и изготвена с помощта на ветеринарен специалист. Само месо и ориз не са достатъчни и могат да доведат до дефицити.
Бостън териерите често страдат от газове, което обикновено е знак за неподходяща храна или прекалено бързо хранене. По-малки гранули, бавно хранене и избягване на храни с много зърнени култури или соя често решават проблема.
Кожните реакции също могат да бъдат свързани с храната. При сърбеж, зачервяване или повтарящи се ушни инфекции е добре да се премине към хипоалергенна формула или храна с ограничен брой съставки.
Правилното хранене на Бостън териер не е сложно, но изисква внимание и последователност. Когато храната е съобразена с възрастта, активността и индивидуалната чувствителност на кучето, резултатът е видим – здрава кожа, добра кондиция и енергично, доволно куче.
Бостън териерът е куче, което се чувства най-добре, когато живее вътре с хората, а не изолирано в двор или външна постройка. Макар да е издръжлив и жизнен, той има физически особености, които изискват добре обмислена среда, правилен размер на леглото, подходящи купички, безопасно пространство и контролирана температура.
Тази порода куче е напълно подходящо за апартамент, дори с малка квадратура. Не му е нужно голямо пространство за тичане у дома, но му трябва спокойна, предвидима среда без резки температурни промени.
Оптималната стайна температура е между 18 и 24°C. Породата е чувствителна както към жега, така и към студ заради късата муцуна и късата козина. Не е подходящо да се държи на тераса, в коридор без отопление или близо до климатик.
Бостън териерът обича да спи удобно и често сменя позата си. Леглото не трябва да е прекалено малко, дори ако кучето е компактно.
Леглото трябва да е с мека, но стабилна основа, леко повдигнати ръбове и подвижен калъф за пране. Най-добре е да се постави на тихо място, далеч от течение, входна врата и директна слънчева светлина, но не напълно изолирано – породата обича да усеща присъствието на хората.
Заради късата муцуна купичките трябва да са плитки и широки, за да не затрудняват храненето и дишането.
Най-подходящи материали са неръждаема стомана или керамика. Пластмасовите купички не са препоръчителни, защото могат да задържат бактерии и да предизвикат кожни реакции около муцуната.
Добра практика е купичките да са поставени върху неплъзгаща се подложка или в стойка, за да се избегне разливане и напрежение във врата при хранене.
Храненето трябва да се случва на спокойно и постоянно място, без движение и шум. Това намалява стреса и риска от поглъщане на въздух, което при Бостън териерите често води до газове.
Подът около купичките е добре да бъде лесен за почистване – плочки, винил или подложка за хранене.
Ако кучето живее в апартамент и няма постоянен достъп до двор, е полезно да има определена тоалетна зона за спешни случаи или обучение на кученце.
Подходящи са:
Мястото трябва да е далеч от леглото и купичките, но лесно достъпно.
Бостън териерът се нуждае от ежедневни разходки, но не от интензивно натоварване. Две разходки по 20-30 минути са напълно достатъчни за повечето кучета от породата.
При топло време разходките трябва да са рано сутрин и вечер, защото породата трудно регулира телесната си температура. През зимата може да се наложи леко яке, особено при температури под 5°C.
Поради чувствителната трахея и късата муцуна, нагръдникът е силно препоръчителен вместо нашийник.
Размери за стандартен Бостън териер:
Повод с дължина 1,2-1,5 м е най-практичен за градска среда.
Бостън териерите са интелигентни и лесно скучаят. Нужно е да имат няколко безопасни играчки, съобразени с размера на устата им.
Подходящи са играчки с дължина 8-12 см, от мека гума или плат, без малки части. Прекалено твърдите играчки могат да увредят зъбите.
Добре е да се осигури:
Бостън териерът не изисква луксозни условия, но изисква добре организирано пространство, комфорт и внимание към детайла. Когато леглото е с правилния размер, купичките са подходящи, а средата е спокойна и безопасна, кучето се адаптира бързо и се чувства истински у дома.
Бостън териерът има странния талант едновременно да бъде енергичен и мързелив. В един момент тича из дома с ентусиазма на малко дете, а в следващия се е разположил удобно и ви гледа така, сякаш играта е приключила завинаги. Истината е, че тази порода не обича безсмисленото тичане. Обича игри с идея, внимание и взаимодействие.
Бостън териерите са изключително подходящи за игри в затворено пространство. Те не се нуждаят от голям хол, а от няколко добре подбрани занимания. Играта с хвърляне и връщане на мека топка на късо разстояние е класика, но при тази порода често се превръща в комедия. Кучето може да върне топката, но може и да реши, че е по-забавно да седне върху нея и да ви гледа предизвикателно.
Дърпането с въже или мека играчка също е много любимо занимание, стига да не се прекалява със силата. Бостън териерът не е порода за груби игри, но обожава кратки, енергични моменти на „състезание“, след което доброволно си взима почивка.
Навън Бостън териерът показва най-игривата си страна, но е важно игрите да са съобразени с физическите му възможности. Кратки спринтове, гонене на топка или фризби по земята са много по-подходящи от дълго тичане. Той обича да изследва, да подушва и да се включва в това, което правите, без да се натоварва прекомерно.
Особено забавни за него са игрите, при които трябва да намери нещо, играчка или лакомство, скрито в тревата. Това го уморява не толкова физически, колкото умствено, а именно от това има най-голяма нужда.
Интелигентността на Бостън териера често остава подценена. Той учи бързо и обича да решава задачи, особено ако накрая го чака награда. Пъзел играчките, интерактивните купи и домашните игри тип „намери лакомството“ са изключително ефективни.
Можете просто да скриете малки лакомства из стаята и да го насърчите да ги търси. Това занимание го ангажира напълно и често го уморява повече от дълга разходка. За Бостън териера мисленето е също толкова забавно, колкото тичането.
За тази порода обучението никога не трябва да бъде сухо и строго. Бостън териерите реагират най-добре, когато командите са поднесени като игра. Кратки сесии от по 5-10 минути, с много похвали и награди, са напълно достатъчни.
Команди като „донеси“, „седни“, „завърти се“ или дори малки трикове се превръщат в забавна игра, която укрепва връзката между кучето и стопанина. Те обичат вниманието и с радост ще участват, стига да усещат, че това е общо преживяване, а не задължение.
Най-любимата дейност на Бостън териера всъщност сте вие. Той може да превърне дори обикновеното следване из дома в игра. Да ви наблюдава, да реагира на гласа ви, да участва във всичко, това е истинското му щастие.

Съвместното време на дивана, кратките игри между задачите през деня и малките ритуали са също толкова важни, колкото и активните занимания. За Бостън териера забавлението не е в сложните игри, а в това да бъде част от вашия свят.
Важно е да се разпознаят моментите, в които кучето се изморява. Заради късата муцуна Бостън териерите могат да се задъхат бързо, особено в топло време. Когато играта започне да губи ентусиазъм или кучето просто се отпусне и легне, това е знак, че е време за почивка.
В крайна сметка, най-добрите игри за Бостън териер са тези, които комбинират движение, мислене и близост с вас.
Бостън териерът е майстор на изразителния поглед. Той може да ви гледа дълго и съсредоточено, сякаш анализира ситуацията или планира следващия си ход. Често този поглед е придружен от леко наклонена глава и създава усещането, че кучето води вътрешен диалог, обикновено за това как да получи лакомство или място на дивана.
Тази порода има вроден актьорски талант. Ако нещо не се случи по неговия начин, разходката е свършила твърде рано или играчката е паднала под дивана, Бостън териерът може да въздъхне дълбоко, да се отпусне театрално на пода и да ви накара да се почувствате леко виновни.
За разлика от по-шумните породи кучета, Бостън териерите рядко лаят без причина. Вместо това използват езика на тялото, мимиките и странни, тихи звуци. Те буквално „говорят“ с очи, пози и кратки въздишки, които стопаните бързо започват да разбират като отделен език.
Един момент Бостън териерът дреме спокойно, а в следващия прави няколко бързи обиколки из стаята, сякаш е натиснал невидим бутон за турбо режим. Тези кратки, комични изблици на енергия са напълно нормални и обикновено приключват толкова рязко, колкото са започнали.
Бостън териерът искрено вярва, че всичко се върти около него, графикът ви, настроението ви и дори мебелите в дома. Той не се натрапва грубо, но присъствието му е постоянно и уверено. Ако седнете, той е там. Ако станете, той идва с вас. И винаги изглежда изненадан, когато не сте забелязали колко е очарователен в този момент.
Разгледайте Petstation.bg, за да откриете най-подходящите продукти за Вашия домашен любимец.
Отговор: Средната продължителност на живота на Бостън териер е между 11 и 15 години. С добра грижа, правилно хранене и редовни ветеринарни прегледи много представители на породата достигат до 14–15 години в добро здраве.
Отговор: Да, породата е идеална за градски апартаменти. Те са компактни, адаптивни и не се нуждаят от огромни пространства за тичане. Основното е ежедневни разходки и няколко кратки игри за умствена и физическа стимулация.
Отговор: Не, Бостън териерите имат къса и лесна за поддръжка козина. Къпане веднъж на 4–6 седмици с подходящ шампоан е напълно достатъчно. Прекомерното къпане може да изсуши кожата и да предизвика раздразнение.
Отговор: Да, те са социални и дружелюбни кучета. Ранната социализация е много важна – кученцето трябва да се запознае с деца и други животни, за да изгради спокойни и правилни поведенчески навици.
Отговор: Породата е сравнително здрава, но може да има предразположеност към дихателни проблеми заради късата муцуна, очни заболявания и кожни алергии. Редовните ветеринарни прегледи, ваксини и профилактика значително намаляват риска.
Изборът на хранителен режим за кучето ви е от ключово значение за неговото здраве, енергия и дълголетие. Сред най-често използваните варианти са сухата, мократа и смесената диета. Всеки от тях […]
Вижте повече
Хранителните разстройства и стомашната чувствителност са често срещани при много кучета. Повръщане, разстройства, газове или липса на апетит могат да бъдат знак, че храната не е подходяща. Подборът на правилната […]
Вижте повече
Добавянето на вода към сухата храна на кучето е често препоръчван подход от ветеринарни специалисти. Целта е да се подобри хидратацията, да се улесни дъвченето и да се намали рискът […]
Вижте повече
Добре дошли в PetStation! Истинският рай за домашни любимци! Пълен стомах, любов и почивка.