Показване на 1–12 от 478 резултатаSorted by popularity
Протеин
Протеин
Бедлингтън териерът е от необичайните и често погрешно разбирани породи кучета. На пръв поглед той прилича повече на агне, отколкото на териер, но зад меката му, къдрава козина и изисканата осанка се крие изненадващо смело, енергично и интелигентно куче с дълбоки работни корени.
Бедлингтън териерът не е порода за всеки. Той не е типично „лесно“ семейно куче, но за хората, които търсят нещо различно, това еинтелигентен компаньон с характер, история и стил. Това е изключително възнаграждаващ избор. Това е куче, което умее да бъде едновременно нежно и смело, спокойно и енергично, а най-вече, силно привързано към своя човек.
Пътят на къдрицитеПородата произхожда от Северна Англия, по-точно от района на град Бедлингтън в графство Нортъмбърланд. В края на XVIII и началото на XIX век местните миньори и ловци са търсели универсално куче, което е достатъчно бързо за лов на зайци, достатъчно смело за борба с вредители и достатъчно компактно за живот в малки жилища. Така постепенно се оформя бедлингтън териерът – ловец, пазач и компаньон в едно.
Въпреки днешния си елегантен външен вид, породата е била използвана активно за лов на язовци, лисици и плъхове, а също и за състезания по бързина и дори за кучешки боеве, нещо трудно за вярване, ако го съдим само по визията.
Физически бедлингтън териерът се отличава с уникален силует. Извитият гръб, дългите крака и тясната глава с характерен „топ възел“ от козина му придават почти аристократична стойка. Това обаче не е декоративна порода в класическия смисъл. Тялото му е мускулесто и гъвкаво, създадено за скорост и издръжливост. Движенията са леки, но мощни, а при нужда кучето може да бъде изненадващо експлозивно.
| Характеристика | Описание |
| Произход | Великобритания, Северна Англия (Нортъмбърланд) |
| Група | Териери |
| Предназначение | Ловно куче, компаньон |
| Размер | Малък до среден |
| Височина | Около 38–44 см |
| Тегло | 7–10 кг |
| Продължителност на живота | 13–15 години |
| Тип козина | Къдрава, мека, без подкосъм |
| Линеене | Минимално |
| Поддръжка на козината | Висока – редовно разресване и подстригване |
| Цвят | Син, син с подпал, чернодробен, пясъчен |
| Темперамент | Интелигентен, привързан, смел, самостоятелен |
| Ниво на активност | Средно до високо |
| Подходящ за апартамент | Да, при достатъчно движение |
| Отношение към деца | Добро, при правилна социализация |
| Отношение към други кучета | Обикновено добро, може да е доминантен |
| Отношение към дребни животни | Силен ловен инстинкт |
| Леснота на обучение | Средна – изисква търпение и последователност |
| Здравословни особености | Риск от медна токсикоза (черен дроб) |
| Подходящ за алергични хора | Да (хипоалергенна козина) |
Характерът на бедлингтън териера е сложна, но много интересна комбинация. В дома той е спокоен, нежен и силно привързан към семейството си. Често се държи почти като котка, обича удобството, близостта и рутината. Навън обаче се събужда истинският териер: смел, решителен и понякога инатлив. Той не е куче, което се подчинява сляпо, а партньор, който уважава последователния и справедлив стопанин.
Интелигентността на породата е висока, но това не означава автоматично лесно обучение. Бедлингтънът мисли самостоятелно и бързо се отегчава от повтарящи се упражнения. Най-добри резултати се постигат с кратки, разнообразни тренировки, базирани на положително подсилване. Грубият тон или натискът често водят до обратен ефект и затваряне на кучето.
По отношение на други животни породата може да бъде предизвикателна. Ловният инстинкт е силен и дребни домашни любимци често се възприемат като плячка, особено ако не е направена ранна социализация. С други кучета бедлингтън териерът обикновено се разбира добре, но при доминиращи или агресивни индивиди може да прояви твърдост, която не отговаря на външния му вид.
Една от големите причини хората да избират тази порода е козината. Тя е мека, къдрава и почти не пада, което я прави подходяща за хора с алергии. Това обаче не означава, че поддръжката е лесна. Напротив – бедлингтън териерът изисква редовно подстригване, разресване и грижа, за да запази типичния си вид и здрава кожа. Без тази поддръжка козината лесно се сплъстява и губи формата си.
От здравословна гледна точка породата има някои специфични особености. Най-известното наследствено заболяване е медната токсикоза. Това е генетично нарушение в обмяната на медта в черния дроб. Затова отговорните развъдници задължително правят генетични тестове, а храненето трябва да бъде внимателно подбрано. При добра профилактика и правилна грижа бедлингтън териерите са дълголетни кучета, често достигащи 13-15 години.
Бедлингтън териерът е малка, активна порода с бърз метаболизъм. Подходящата храна влияе директно върху енергията, кожата, козината и цялостното здраве. Тъй като имат чувствителна кожа и понякога генетична предразположеност към медна токсикоза, храненето трябва да бъде балансирано, с внимание към качеството и количеството.
Тя подпомага и зъбната хигиена, ако е с подходяща форма и размер.
Примери по тип:
Добър избор като част от дневното меню, особено при по-придирчив апетит.
Барф/домашно приготвена
Възможно, но трябва да е балансирано и консултирано с ветеринар (особено при медна токсикоза).
Тази таблица е ориентировъчна и се базира на стандартни нужди. Винаги наблюдавайте кондицията и коригирай според активността и индивидуалния метаболизъм.
| Възраст / Фаза | Тегло (кг) | Храна | Количество на ден | Начин на хранене |
| Кученце (2–4 мес.) | 3–6 | Суха храна за малки породи – puppy | 90–140 г (разделено на 3 хранения) | 08:00 / 13:00 / 18:00 |
| Кученце (4–6 мес.) | 4–7 | Суха храна за малки породи – puppy | 110–150 г (разделено на 3) | 08:00 / 13:00 / 18:00 |
| Подрастващ (6–12 мес.) | 5–8 | Суха храна за малки породи – adult | 120–160 г (разделено на 2–3) | 08:00 / 17:00 |
| Възрастен (1–7 г.) – умерено активен | 7–10 | Суха храна за малки породи – adult | 100–145 г (2 хранения) | 08:00 / 18:00 |
| Възрастен (1–7 г.) – активен/спортен | 7–10 | Суха храна за малки породи – active | 130–180 г (2 хранения) | 08:00 / 18:00 |
| Сензитив стомах/кожа | 7–10 | Специализирана sensitive формула | Според указанията + консултация | По график (2–3 х) |
| Стареещи (8+ г.) | 7–10 | Senior формула / по-ниско калорична | 90–130 г (2 хранения) | 08:00 / 18:00 |
Бедлингтън териерите дават най-добри резултати при:
Това са типови категории, а конкретният избор зависи от бюджет, предпочитания и реакция на кучето:
Медна токсикоза:
Бедлингтън териерите често имат по-висок риск за натрупване на мед в черния дроб. Това не е противопоказание за храна, но е причина да:
Кастрацията при бедлингтън териера е важна тема, която засяга не само репродуктивното здраве, но и дългосрочното поведение, метаболизма и хранителните нужди на кучето. Породата има специфичен темперамент и физиология, което прави индивидуалния подход особено важен.
При мъжките кастрацията представлява оперативно отстраняване на тестисите, а при женските, яйчниците или яйчници заедно с матката. Процедурата се извършва под пълна упойка и при здраво куче рискът е минимален. Най-често препоръчваната възраст за кастрация при бедлингтън териер е между 10 и 18 месеца, след като кучето е достигнало физическа зрялост. Прекалено ранната кастрация може да повлияе неблагоприятно върху развитието на мускулатурата и ставите, докато прекалено късната увеличава риска от хормонално обусловени проблеми.
Ползите от кастрацията включват намален риск от тумори на половите органи, по-ниска вероятност от простатни проблеми при мъжките и елиминиране на риска от пиометра при женските. При много бедлингтън териери се наблюдава и по-стабилно поведение, с по-малко хормонално обусловена агресия и скитничество. Важно е обаче да се отбележи, че кастрацията не променя основния характер на породата и тя остава интелигентният, енергичен и понякога инатлив териер.
След кастрацията настъпват метаболитни промени. Нивото на половите хормони спада, което води до по-нисък разход на енергия. При бедлингтън териера това означава повишен риск от напълняване, ако храненето не бъде коригирано. Апетитът често се увеличава, докато реалната нужда от калории намалява, което е основният капан за стопаните.
Храненето на кастриран бедлингтън териер трябва да бъде по-прецизно и контролирано. Препоръчително е преминаване към храна, обозначена като „neutered“ или „sterilised“, която е с по-ниска калорийна плътност, но със запазено високо качество на протеина. Това помага за поддържане на мускулната маса, без да се натрупват излишни мазнини. Съдържанието на фибри в тези храни обикновено е по-високо, което създава усещане за ситост и намалява просенето между храненията.
Количеството храна след кастрация почти винаги трябва да бъде намалено спрямо предишния режим. В практиката това означава редукция с около 10-20 процента, като точната корекция се прави според кондицията на кучето, нивото му на активност и възрастта. При бедлингтън териерите, които по природа са подвижни и любопитни, е важно да се запази ежедневната физическа активност чрез разходки и игри, за да се компенсира забавеният метаболизъм.
Честотата на хранене е добре да остане два пъти дневно, в строго определени часове. Това подпомага храносмилането и улеснява контрола върху теглото. Лакомствата следва да бъдат ограничени и, ако се използват за обучение, да се включват в общия дневен калориен прием. Подходящи са нискокалорични награди или малки парченца от основната храна.
При някои кастрирани бедлингтън териери се наблюдава по-чувствителна кожа или промени в козината. В такива случаи храна с добавени омега-3 и омега-6 мастни киселини, цинк и биотин може да бъде от полза. Предвид породната предразположеност към чернодробни проблеми, изборът на храна трябва да бъде съобразен и с умерено съдържание на минерали, особено мед, и редовни ветеринарни контролни прегледи.
Кастрацията не е универсално решение за всички проблеми, но при правилно планиране и последващо хранене тя може да допринесе за по-дълъг и по-спокоен живот на бедлингтън териера. Най-важното остава балансираният подход, информирано решение, съобразено с индивидуалното куче, и внимателно адаптиране на режима след процедурата, така че животното да остане здраво, активно и в добра кондиция.
Бедлингтън териерът е куче с две лица. У дома често е спокоен и нежен, но щом усети стимул за игра, се превръща в бърз, изобретателен и изненадващо настойчив териер. За да бъде балансиран и щастлив, той има нужда не просто от разходки, а от игри, които ангажират както физиката, така и интелекта му.
Една от най-подходящите игри за тази порода е гоненето. Това може да бъде хвърляне на топка, мека играчка или фризби, но не с безкрайно повтаряне, а в кратки серии. Бедлингтънът обича скоростта и рязката смяна на посоката, което прави тази игра особено удовлетворяваща. Добре е да се редуват бързи спринтове с паузи, защото кучето може да се увлече и да се преумори, без да го покаже веднага.
Игри, които включват търсене, са отличен начин да се използва ловният инстинкт на породата по контролиран начин. Скриването на лакомство или любима играчка в дома или в двора стимулира обонянието и концентрацията. Бедлингтън териерът е изключително наблюдателен и често намира „плячката“ по-бързо, отколкото се очаква, което го кара да се чувства уверен и удовлетворен.
Интелектуалните игри са не по-малко важни. Пъзел играчки, при които кучето трябва да премести капаче, да завърти елемент или да избутва части, за да стигне до награда, са отличен избор. Тази порода обича да „мисли“ и често се отегчава, ако няма умствено предизвикателство. Кратки сесии с подобни игри могат да изморят бедлингтън териера повече от дълга разходка.
Обучението, превърнато в игра, също е изключително ефективно. Вместо стандартни команди, могат да се включат малки трикове като обикаляне около предмет, скачане през ниско препятствие или носене на конкретна играчка по име. Бедлингтън териерите реагират много добре, когато задачата им се поднася като забавление, а не като задължение.
За по-енергичните представители на породата подходящи са и игри тип „мини аджилити“. Няколко конуса, тунел или ниски препятствия, подредени в двора или парка, дават възможност на кучето да използва своята бързина и координация. Тези активности са особено полезни за поддържане на добра физическа форма и увереност в движенията.
Важно е игрите да се съобразяват с характера на конкретното куче. Някои бедлингтън териери предпочитат спокойни, интелектуални занимания, докато други търсят динамика и адреналин. Редуването на различни типове игри предотвратява скуката и нежеланото поведение, като копаене или разрушаване на вещи.
Най-ценното в игрите с бедлингтън териер обаче е връзката, която се изгражда. Това е порода, която обича вниманието на своя човек и се чувства най-добре, когато участва в съвместни дейности. Дори най-простата игра става изключително забавна, когато е споделена, а щастливият и ангажиран бедлингтън териер е най-доброто доказателство, че си намерил правилния подход към него.
Бедлингтън териерът не е масова порода и това не е случайно. Той е подходящ за хора, които търсят куче с характер, интелигентност и индивидуалност, а не просто лесен за отглеждане домашен любимец. Най-добре се чувства при стопани, които обичат активното общуване с кучето си и са готови да изградят връзка, основана на доверие и последователност.
Породата е особено подходяща за хора, които живеят в апартамент или къща без голям двор, но са склонни да осигуряват редовни разходки и време за игра. Бедлингтън териерът може да бъде спокоен и ненатрапчив у дома, стига навън да получава достатъчно движение и умствена стимулация. Това го прави добър избор за градска среда, при условие че стопанинът не разчита само на кратки разходки около блока.
Бедлингтънът бързо разбира какво се иска от него, но не е безусловно подчинен. Той е най-добър партньор за стопанин, който подхожда с търпение, чувство за хумор и ясни правила. За човек, който очаква кучето му да изпълнява команди механично и без въпроси, тази порода може да се окаже предизвикателство.
Бедлингтън териерът е добър избор и за хора с лека до умерена алергия към кучета, тъй като козината му почти не пада. Това обаче е подходящо само за стопани, които са готови да инвестират време и средства в редовна поддръжка и подстригване. Породата не е за хора, които търсят куче с минимални изисквания към козината.
За семейства с по-големи деца бедлингтънът може да бъде чудесен любимец. Той е игрив, привързан и обича вниманието, но не толерира грубо отношение. Затова не е най-добрият избор за домове с много малки деца, които още не умеят да уважават личното пространство на кучето. При правилна социализация и ясно поставени граници обаче породата се вписва добре в семейна среда.
Не е идеален избор за хора, които вече имат дребни домашни животни като хамстери, зайци или свободно живеещи котки. Ловният му инстинкт е силен и дори добре възпитан бедлингтън териер може да реагира импулсивно. С други кучета обикновено се разбира добре, но при доминиращи индивиди може да покаже твърдост и увереност, които изненадват неопитните стопани.
Бедлингтън териерът почти винаги предизвиква въпроси и коментари заради външния си вид, а това е част от „пакета“. Той е избор за стопани, които търсят нещо различно и са готови да се ангажират с индивидуалните нужди на кучето си.
В обобщение, бедлингтън териерът е подходящ за активни, ангажирани и търпеливи хора, които искат интелигентен любимец с характер и стил. За правилния стопанин тази порода е изключително лоялна и удовлетворяваща, но за неподготвения може да се окаже повече предизвикателство, отколкото очаква.
За да намерите най-доброто за вашия домашен любимец, разгледайте продуктите на Petstation.bg и осигурете всичко необходимо за здравето и комфорта му.
Отговор: Бедлингтън териерът може да бъде първо куче, но не е най-лесният избор за човек без никакъв опит. Породата е интелигентна и чувствителна, но и самостоятелна, което изисква последователно възпитание и разбиране на териерския характер. Начинаещ стопанин ще се справи добре, ако е готов да инвестира време в обучение и социализация, вместо да разчита на инстинктивно послушание.
Отговор: Въпреки елегантния си вид, бедлингтън териерът има нужда от ежедневна физическа активност. Две разходки на ден, комбинирани с активна игра или тренировка, са минимумът за поддържане на добра физическа и психическа форма. При недостатъчно движение породата не става хиперактивна, но може да развие нежелано поведение, свързано със скука и натрупана енергия.
Отговор: Най-специфичният риск за бедлингтън териера е наследствената медна токсикоза, която засяга черния дроб. Затова е изключително важно кучето да произхожда от тествани родители и да се следи храненето и чернодробните показатели. Освен това породата може да бъде предразположена към очни проблеми и пателарна луксация, но при отговорно развъждане тези рискове са значително намалени.
Отговор: Козината не пада и е подходяща за хора с алергии, но поддръжката ѝ изисква постоянство. Редовното разресване предотвратява сплъстяване, а професионалното подстригване на всеки шест до осем седмици е необходимо, за да се запази типичният силует на породата. Без тази грижа козината бързо губи форма и може да доведе до кожни проблеми.
Отговор: С други кучета породата обикновено е социална и уверена, особено ако е добре социализирана от ранна възраст. При по-дребни животни обаче ловният инстинкт остава силен и не бива да се подценява. Дори при спокойно поведение у дома, бедлингтън териерът може да реагира импулсивно навън, което налага контрол и внимание от страна на стопанина.
Изборът на хранителен режим за кучето ви е от ключово значение за неговото здраве, енергия и дълголетие. Сред най-често използваните варианти са сухата, мократа и смесената диета. Всеки от тях […]
Вижте повече
Хранителните разстройства и стомашната чувствителност са често срещани при много кучета. Повръщане, разстройства, газове или липса на апетит могат да бъдат знак, че храната не е подходяща. Подборът на правилната […]
Вижте повече
Добавянето на вода към сухата храна на кучето е често препоръчван подход от ветеринарни специалисти. Целта е да се подобри хидратацията, да се улесни дъвченето и да се намали рискът […]
Вижте повече
Добре дошли в PetStation! Истинският рай за домашни любимци! Пълен стомах, любов и почивка.