Показване на 1–12 от 435 резултатаSorted by popularity
Апенцелерът, с научно име Appenzeller Sennenhund, е една от четирите традиционни швейцарски породи пастирски кучета, наред с Бернското планинско куче, Ентлебухера и Голямото швейцарско планинско куче. Въпреки че е по-малко познат извън пределите на родината си, тази порода впечатлява с изключителна енергия, интелигентност и преданост. Тя съчетава в себе си всичко, което символизира алпийският дух на сила, издръжливост и стабилност.
Корените на апенцелерa се простират дълбоко в швейцарската история. Смята се, че породата е възникнала в региона Апензел в Североизточна Швейцария. Това е област, известна с живописните си планини, пасища и традиционно скотовъдство. Първоначалното предназначение на апенцелерите е било да пасат и охраняват добитъка, както и да пазят стопанството от хищници и неканени гости.
Първите описания на породата датират от края на XIX век, когато Алберт Хайм, който е швейцарски геолог и любител на кучетата, предприема мащабно изследване на националните породи. През 1898г. с помощта на Федералното швейцарско общество за кучета е създаден официален развъден регистър за апенцелерите, а през 1906г. е основан и клубът на породата.
Въпреки скромния си размер и сравнително ограниченото разпространение, апенцелерът се утвърждава като незаменим помощник на фермерите, като куче, способно да работи дълго, да се ориентира отлично в планински терен и да проявява невероятна смелост.
Апенцелерът е средно голямо, мускулесто и компактно куче, с пропорционално тяло и висока подвижност. Типичната му окраска е трицветна в черно или червено-кафяво тяло с ясно изразени бели и ръждиви маркировки по гърдите, муцуната, лапите и върха на опашката. Косъмът е къс, плътен и гладък, със силно развит подкосъм, който осигурява защита срещу студ и вода, а това е необходимо качество за живот в алпийските условия.
Изражението на апенцелерa излъчва интелигентност и живост. Очите са средно големи, с тъмен ирис и буден поглед, а ушите са триъгълни, прилепнали към главата и изразяват постоянно внимание.
Характерната „спираловидна“ опашка, навита върху гърба, е отличителен белег на породата и често се възприема като символ на нейния жизнерадостен и уверен темперамент.
| Характеристика | Описание |
| Произход | Швейцария, регион Апензел |
| Пълно име | Апенцелер Сененхунд (Appenzeller Sennenhund) |
| Класификация (FCI) | Група 2 – Пинчери, шнауцери, молоси и швейцарски пастирски кучета; Секция 3 – Швейцарски планински и пастирски кучета |
| Тип | Пастирско и охранително куче |
| Размер | Средно голям |
| Височина | Мъжки: 52–56 см; Женски: 50–54 см |
| Тегло | 22–32 кг |
| Телосложение | Компактно, мускулесто, с квадратни пропорции |
| Козина | Къса, плътна, гладка с гъст подкосъм |
| Окраска | Трицветна – черно или червено-кафяво с бели и ръждиви маркировки |
| Очите | Средно големи, тъмни, с жив и интелигентен израз |
| Опашка | Завита като спирала върху гърба – отличителен белег на породата |
| Темперамент | Енергичен, умен, лоялен, предпазлив към непознати, но не агресивен |
| Интелигентност | Много висока – бързо учи и взема самостоятелни решения |
| Поведение с деца | Отлично – игрив и защитнически настроен |
| Поведение с други животни | Добро при ранна социализация; може да бъде доминантен към други кучета |
| Нужда от движение | Много висока – изисква ежедневна активност и умствено натоварване |
| Обучаемост | Висока, но изисква последователност и търпение |
| Предназначение | Пастир, пазач, семеен спътник, спортно куче |
| Поддръжка на козината | Лесна – редовно разресване, особено при линеене |
| Здравословни проблеми | Рядко срещани; възможна дисплазия на тазобедрената става |
| Продължителност на живота | 12–14 години |
| Подходящ за живот | Най-добре се чувства в къща с двор; не е подходящ за малки апартаменти |
| Отношение към времето | Устойчив на студ, чувствителен към жега |
| Ниво на лай | Средно до високо – използва гласа си за сигнализация |
| Особености | Отличен пазач, силно привързан към семейството, рядка порода извън Швейцария |
Това е енергично, интелигентно и изключително предано куче. То обича да работи и да бъде част от ежедневните дейности на семейството. За разлика от някои други пастирски породи кучета, апенцелерите не са прекалено доминантни, но притежават силно развито чувство за територия. Те са отлични кучета пазачи, защото са бдителни, но не агресивни без причина.
Това куче е силно привързано към стопанина си и често проявява недоверие към непознати. Поради това е важно социализацията му да започне още в ранна възраст, за да се избегне прекомерна подозрителност или териториална ревност.
Като типичен представител на работните породи, апенцелерът има нужда от редовна физическа и умствена активност. Той не е подходящ за хора, които търсят спокойно домашно куче, а напротив, това е порода, която вирее, когато има задачи, игри и предизвикателства.
Апенцелерите се отличават с високо ниво на обучаемост и способност да вземат самостоятелни решения. Това е търсено качество, което произлиза от техните корени на пастирски кучета. Те лесно усвояват команди и реагират добре на позитивни методи на обучение, които включват поощрение, игра и търпение.
Въпреки това, техният независим характер може да ги направи леко упорити, особено ако усетят, че стопанинът не е последователен. Ето защо е важно възпитанието да започне рано и да бъде изграждано на основата на уважение и взаимно доверие.
Тази порода се справя отлично в кучешки спортове като агилити, обидиънс и драйвинг (управление на стадо). Благодарение на своята ловкост и бързина, апенцелерът е сред малкото пастирски кучета, които могат да се адаптират както към фермерска работа, така и към съвременен градски живот, стига да получава достатъчно движение.
Апенцелерът е една от най-здравите швейцарски породи, с продължителност на живота между 12 и 14 години. В резултат на внимателна селекция и строг контрол в развъдните програми, породата рядко страда от сериозни генетични заболявания. Все пак е възможна поява на проблеми с тазобедрената става (дисплазия), както и определени кожни алергии.
Като активна и често работеща на открито порода куче, то е изложено на постоянен риск от паразити. Независимо дали живее в планински район, ферма или градска среда, кучето може лесно да се зарази с бълхи, кърлежи или вътрешни паразити чрез почвата, тревата или контакт с други животни.
Обикновено се извършва с таблетки, пасти или капки, съдържащи активни вещества като пирантел, празиквантел и фебантел.
При ловни или фермерски кучета, препоръчваме по-често третиране на всеки 6–8 седмици.
Редовното вътрешно обезпаразитяване предотвратява инфекции с глисти, тении и анкилостоми, които могат да причинят сериозни проблеми, като диария, отслабване, анемия и дори увреждане на органите.
Включва защита срещу бълхи, кърлежи, въшки и комари, които могат да пренасят опасни заболявания като бабезиоза и лаймска болест.
Използват се капки, нашийници или таблетки с дълготрайно действие (например с флураланер, афоксоланер или перметрин). Прилага се целогодишно, особено в топлите месеци. Важно е препаратът да се подбира според теглото и възрастта на кучето.
След всяко третиране е добре апенцелерът да не се къпе поне 48 часа, за да не се намали ефективността на препарата.
Кастрацията при апенцелерите не е задължителна, но е силно препоръчителна, особено когато кучето не е предназначено за развъждане. Тази мярка не само предотвратява нежелано потомство, но и носи редица ползи за здравето и поведението.
Ранната кастрация може да намали риска от някои заболявания, но е важно решението да се вземе след консултация с ветеринарен лекар, който ще прецени индивидуалното развитие на кучето.
При мъжките:
При женските:
След кастрация метаболизмът се забавя, което може да доведе до покачване на тегло, ако храната не се адаптира. Препоръчваме преминаване към специализирана храна за кастрирани кучета, с намалено съдържание на мазнини и повече фибри.
След операцията кучето трябва да се пази от физически натоварвания за 7-10 дни, да не ближе раната и да се следи температурата. При правилна грижа възстановяването е бързо и без усложнения.
Много ветеринари препоръчват комбиниран график, при който обезпаразитяването се извършва преди и след кастрацията, за да се предотвратят евентуални инфекции. Поддържането на този режим гарантира стабилно здравословно състояние и добра реакция на организма при всяка ветеринарна намеса.
Поддръжката на козината е сравнително лесна, като е необходимо само редовно разресване, особено по време на смяната на косъма. Апенцелерите имат добра устойчивост към студ, но не понасят добре високите температури и не бива да се оставят продължително време на жега.
Апенцелерът е активно и издръжливо куче, създадено за тежка физическа работа и движение в планински условия. Затова хранителните му нужди са пряко свързани с неговата висока енергийна консумация. Правилно подбраният хранителен режим е от решаващо значение за поддържането на мускулатурата, ставите и здравата имунна система на това динамично куче.
Храната на апенцелерa трябва да бъде пълноценна, богата на белтъчини и умерена на мазнини, като същевременно осигурява всички жизненоважни витамини и минерали. Породата има бърз метаболизъм, затова храната трябва да бъде висококачествена, лесно усвоима и поднесена в точно определени порции.
Периодът на растеж е най-важен. Малкият апенцелер се нуждае от енергийно богата, но балансирана храна, която поддържа развитието на костите и мускулите, без да води до прекомерно наддаване на тегло.
Препоръчителни марки: Purina Pro Plan Medium Puppy with Chicken, Royal Canin Medium Puppy, Advance Medium Puppy.
Активният апенцелер има нужда от поддържаща, високоенергийна храна за кучета. Най-добре се справя с храна за активни или работни кучета.
В напреднала възраст метаболизмът на апенцелерa се забавя, но активността често остава висока. Необходима е диета, която намалява калориите, но поддържа мускулите и ставите.
При домашно хранене е важно да се спазва точен баланс на макронутриентите. Примерно меню:
Забранени храни: шоколад, лук, чесън, грозде, авокадо, пържени и солени продукти.
Апенцелерът не е склонен към затлъстяване, ако получава достатъчно движение. Въпреки това, прекомерното количество лакомства или неподходяща храна могат да доведат до натоварване на ставите.
Високата активност на апенцелерa изисква постоянен достъп до чиста вода. При спортни или работни кучета се препоръчва добавяне на електролити през горещите дни.
Полезни добавки включват:
Храненето на апенцелерa е ключов фактор за неговата жизненост, енергия и продължителност на живота. Балансираната диета, съчетана с достатъчно движение и редовни ветеринарни прегледи, ще запази това интелигентно и работливо куче в отлична форма години наред.
Най-добре апенцелерът се чувства в къща с двор или ферма, където има пространство за движение. Макар че може да се адаптира и към градска среда, това изисква ежедневни дълги разходки, физическа активност и разнообразни занимания. Без достатъчно натоварване, кучето може да стане неспокойно, разрушително или прекалено шумно.
Тази порода обича да бъде част от семейството и не понася дълга изолация. Апенцелерът не е типично „куче за двор“ и има нужда от социален контакт и внимание.
Всяко куче Апенцелер е отличен семеен спътник, притежаващо вярност и игривост. То се разбира добре с деца, особено ако е отгледан заедно с тях, и често се превръща в техен неуморим партньор в игрите. В същото време пази дома си ревностно и ще алармира при всеки подозрителен шум.
С други домашни любимци се разбира сравнително добре, стига да е социализиран правилно. С кучета от същия пол може да прояви конкурентни отношения, особено ако не е кастрирано.
№1 Името „Sennenhund“ означава буквално „куче на сенерите“ – пастири, живеещи в швейцарските Алпи.
№2 Породата е известна със своя уникален „смях“ – звуци, напомнящи радостно лаене, които използва при игра или ентусиазъм.
№3 Апенцелерите са отлични плувци и често се използват и като помощници при водни спасителни операции.
№4 Тъй като са редки извън Швейцария, чистокръвните представители на породата са високо ценени в киноложките среди.
Апенцелерът е изключителна порода куче, комбинация от сила, интелект и лоялност, създадена да живее в хармония с природата и човека. Той не е куче за всеки и изисква опитен стопанин, който разбира нуждата му от активност, ангажираност и смислена работа. Но за онези, които му осигурят любов, движение и цел, апенцелерът се отплаща с преданост и енергия, които остават за цял живот.
Разгледайте разнообразието от продукти, които предлагаме!
Отговор: Апенцелерът може да се адаптира към живот в апартамент, но това не е идеалната среда за него. Той е изключително енергична порода, която се нуждае от много движение и пространство. Ако живеете в апартамент, трябва да осигурявате поне две дълги разходки дневно и достатъчно умствена стимулация чрез игри, тренировки и активности. Без това апенцелерът може да стане неспокоен и разрушителен.
Отговор: Козината на апенцелера е естествено устойчива на замърсяване и не изисква често къпане. Обикновено е достатъчно веднъж на всеки 2-3 месеца, освен ако кучето не се е изцапало силно. По-честото къпане може да премахне защитния слой от кожата и да доведе до сухота или раздразнение. Междувременно редовното разресване веднъж седмично помага да се премахнат мъртвите косми и да се запази здравият блясък на козината.
Отговор: Апенцелерът е сред най-здравите швейцарски породи. Благодарение на строгия селекционен контрол, наследствените заболявания са редки. Все пак, възможни са дисплазия на тазобедрената става, алергии или зъбен камък при неправилна хигиена. За превенция е важно редовно ветеринарно наблюдение, балансирана диета и достатъчно движение, което поддържа ставите и мускулите в добра форма.
Отговор: Апенцелерите са отлични семейни кучета, игриви, внимателни и защитнически настроени към децата. При правилна социализация от ранна възраст те изграждат стабилен характер и се разбират добре с други кучета и домашни животни. Все пак, имат силно развит инстинкт за охрана и могат да проявят предпазливост към непознати, затова е важно да се обучават да реагират спокойно на нови хора и ситуации.
Отговор: Основната разлика е в темперамента и физическите размери. Апенцелерът е по-малък и по-енергичен от Бернското и Голямото швейцарско планинско куче. Той е по-жив, по-бдителен и по-подходящ за активен начин на живот, спорт и работа. Освен това е единственият от четирите швейцарски пастирски породи с спираловидна опашка, която се извива върху гърба, отличителен знак за породата.
Градинското езеро е жив организъм, който постоянно взаимодействува с околната среда. С падането на листа, цветчета, клони и други органични материали във водата, те започват да се разграждат. Това е […]
Вижте повече
Когато изграждате ново езеро, едно от най-важните неща е да създадете стабилна и здрава екосистема още от самото начало. Тук на помощ идват стартовите бактерии. Те са малки, но важни […]
Вижте повече
Водорасли – неразделна част от всяко градинско езеро. Те са естествени обитатели на водната среда и в умерени количества дори са полезни. Те произвеждат кислород и помагат да се поддържа […]
Вижте повече
Добре дошли в PetStation! Истинският рай за домашни любимци! Пълен стомах, любов и почивка.