Шипобедрена костенурка

Шипобедрената сухоземна костенурка – мъдрост, закодирана в черупка

Слънцето е високо в небето, а каменистият склон пулсира от топлина. Сред тревите и дивите цветя, с бавни, премерени крачки, преминава древен обитател на тези земи – шипобедрената сухоземна костенурка (Testudo graeca). Тя не бърза. Времето за нея е относително, измерва се в сезони, мигове на топлина, сън и обновление. Това е създание, преживяло империи, катаклизми и промени. И днес, въпреки че е уязвима, тя все още се бори за мястото си под слънцето.

Външен вид – разпознаваема и скромно красива

Шипобедрената сухоземна костенурка притежава овална и куполовидна черупка, обагрена в кафяви, жълтеникави и тъмнозелени тонове, които ѝ помагат да се слива със средата. Един от най-сигурните начини да бъде различена от близката си родственица – шипоопашатата костенурка е, наличието на едно или няколко малки шипчета по бедрата, областта над задните крака, откъдето идва и името и.

Размерите варират според възрастта и местообитанието, но обикновено възрастните индивиди достигат дължина от 20 до 30 см, като женските често са по-големи от мъжките. Черупката ѝ е по-плоска в сравнение с тази на шипоопашатата, а долната част (пластронът) може да има тъмни петна върху светъл фон.

Разпространение и естествен хабитат

Шипобедрената костенурка е разпространена в обширни части на Южна Европа, Северна Африка, Близкия изток и Централна Азия. У нас тя се среща най-често в Югоизточна България в районите на Странджа, Сакар, Бургаско, части от Източните Родопи, както и в крайбрежните зони на Черноморието.

Обитава предимно сухи, слънчеви и тревисто-храстовидни местности, където има достъп до меко, песъчливо-каменно дъно за заравяне и температури, подходящи за терморегулация. В по-хладните сезони тя навлиза в хибернация, като се заравя в почвата или под корени и храсти.

Начин на живот – бавен ритъм, дълбок смисъл

Шипобедрената костенурка е самотник по природа, водещ дневен начин на живот. Изключително активна през пролетта и началото на лятото, тя обикаля в търсене на храна, топли скали за слънчеви бани или скрити места за почивка.

Хранта ѝ е растителна, състояща се от:

• диви треви и билки (глухарче, живовляк, детелина),
• листа на храсти и ниски дървета,
• цветове и малко сено,
• в някои случаи – дребни плодове или гъбички.

През есента, когато температурите спаднат и храната намалее, костенурката се подготвя за зимен сън, което е естествен процес, без който организмът ѝ не може да поддържа дългосрочен здравословен баланс.

Размножаване и развитие

Размножителният период започва през пролетта, когато мъжките се активизират и започват да ухажват женските с леки подбутвания и потраквания с черупките. След успешно оплождане, женската снася между 2 и 10 яйца, които заравя в плитка ямка.

След 60–90 дни инкубация, ако температурните условия са подходящи, се излюпват малките костенурчета. Още от първия ден те трябва сами да си осигурят укритие и храна. Малките са особено уязвими и лесна плячка за хищници, като само част от тях успяват да достигнат зряла възраст.

Шипобедрената костенурка е дълголетник. В природата, при добри условия и липса на сериозни заплахи, тя може да живее до 70–90 години. В домашни условия, при правилна грижа, понякога дори над 100 години, още едно доказателство за невероятната ѝ адаптивност.

Защита и заплахи

Въпреки устойчивия си характер, този вид е изправен пред редица предизвикателства, като:

• Унищожаване на хабитатите – чрез земеделие, урбанизация и горски пожари;
• Пътнотранспортни инциденти – често се случва костенурки да бъдат прегазени по междуселски пътища;
• Бракониерство – незаконното събиране и продажба на костенурки все още се среща, въпреки строгите забрани;
• Климатични промени – необичайно топли или студени сезони нарушават хибернацията и размножаването.

Затова Testudo graeca е защитен вид, вписан в:

• Червената книга на България;
• Приложение II и IV на Европейската директива за местообитанията;
• Приложение II на Бернската конвенция;
• Приложение II на CITES.

Забранено е събирането, притежанието, размножаването и търговията с диви екземпляри без разрешение от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Шипобедрената костенурка, е древна мъдрост, нуждаеща се от защита

Тя не прави шум. Не лети. Не лови погледа с ярки цветове. Но в нейната черупка се крие вековна устойчивост, способност за оцеляване и съвършена адаптация към света. Шипобедрената сухоземна костенурка е повече от просто животно, тя е живата ни връзка с дивото, с тишината на хълмовете, с ритъма на сезоните.

Да я опазим не е просто екологичен дълг, а това е израз на култура, съзнание и човечност. За да продължи да крачи бавно, но уверено по пътеките на бъдещето.

Разлики между Шипобедрена и Шипоопашата костенурка

Законова защита на вида Шипобедрена костенурка в България

Важно: За отглеждане в домашни условия е необходимо разрешение от МОСВ. Без такова, отглеждането на диви костенурки е незаконно и подлежи на санкции.

Примерна схема за грижа при отглеждане на шипобедрена костенурка (при разрешение)

Шипобедрената костенурка в България

Тиха, бавна и забележително устойчива, шипобедрената сухоземна костенурка е една от най-старите обитателки на българската природа. Със своята мозаечна черупка и кротко поведение тя е не само биологично чудо, оцеляло от праисторически времена, но и жива връзка между природата и човека. В България нейното присъствие е белязано с дълбока екологична стойност, но и с нужда от сериозна защита.

Къде се среща в България?

Шипобедрената костенурка е естествен обитател на южните и югоизточните части на страната. Най-голяма концентрация се наблюдава в:

• Странджа и Сакар – топли и влажни склонове с храстовидна растителност;
• Източните Родопи – каменисти места и изоставени пасища;
• Тракийската низина – при определени условия с наличие на подходящи убежища;
• Преходните зони между ливади и храсти, включително старите лозови масиви и необработвани земи.

Тя предпочита слънчеви, топли и сухи местообитания, но винаги близо до ниска растителност, под която може да се скрие при опасност или жега.

Как да я разпознаем?

Шипобедрената костенурка често се бърка с близката си роднина – шипоопашатата. Разликите обаче са осезаеми, ако се вгледаме внимателно:

• Има два характерни шипа в областта над задните крайници, откъдето идва и името ѝ.
• Черупката ѝ е по-закръглена и по-плоска, със златисто-кафяви петна, подредени като мозайка.
• Пластронът (коремната част) обикновено е светъл, често почти без черни петна.
• Обикновено достига дължина от 20 до 30 см, което я прави малко по-голяма от шипоопашатата.

Костенурките от този вид са по-пасивни, с кротък характер, и често се заравят плитко в почвата в най-горещите часове.

Законова защита и заплахи

В България шипобедрената костенурка е строго защитен вид. Това означава, че всякакви дейности, свързани с улов, притежание, отглеждане, търговия или изнасяне, са забранени без специално разрешение от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Основните заплахи за вида в България включват:

• Разрушаване на местообитанията – вследствие на строителство, земеделска обработка и пожари;
• Пътнотранспортни произшествия – най-често през пролетта, когато се придвижват за размножаване;
• Нелегална търговия и отглеждане в домашни условия;
• Бракониерство – събиране за „домашни любимци“ или износ;
• Домашни хищници – кучета, котки и дори свине могат да наранят или убият костенурките.

Нарушенията на закона подлежат на санкции, включително глоби от 500 до 10 000 лв., както и конфискация на животното.

Екологична роля

Шипобедрената костенурка не е просто старовремско същество, което се разхожда бавно из храстите. Тя играе важна роля в екосистемите:

• Поддържа естественото равновесие на растителността, като се храни с треви, билки и паднали плодове;
• Служи като храна за хищници, но най-вече е индикатор за здравето на средата, в която живее;
• Разнася семена чрез изпражненията си, подпомагайки възобновяването на растителни видове.

Какво можем да направим ние?

Всеки от нас има роля в опазването на тази древна костенурка:

• Не я вдигайте и не я местете без причина – особено ако я видите в природата;
• Не я прибирайте у дома – тя принадлежи на дивата природа;
• Ако видите костенурка на пътя – внимателно я преместете в посоката, в която се е движела;
• Не купувайте костенурки от пазари или съмнителни търговци – това е незаконно;
• Ако намерите наранена костенурка, се обърнете към най-близката РИОСВ или спасителен център за диви животни;
• Участвайте в природозащитни инициативи или разкажете на децата си за костенурките, защото те ще ги пазят след нас.

Последната крачка на едно хилядолетие

Когато срещнеш шипобедрена костенурка в България, виждаш не просто влечуго, а виждаш част от пейзажа на миналото, оцеляло до днес. Виждаш бавния, но сигурен ритъм на природата, който напомня, че устойчивостта не е в бързината, а в постоянството. Съхранявайки я, съхраняваме хармонията на един жив свят, в който човекът не е господар, а пазител.

Посетете Petstation.bg!

Често задавани въпроси