Показване на 1–12 от 107 резултатаSorted by popularity
Протеин
Протеин
Протеин
Протеин
Протеин
Протеин
Пордрастващи кученца
Подрастващи кучета
Протеин
Консерви за кучета
Протеин
Вкусна консерва
Португалското поденго е порода, която трудно се побира в клишета. То не е просто ловно куче, нито просто компаньон. Това е архетип на древния средиземноморски ловец, съхранил през хилядолетията не само физиката си, но и начина си на мислене. Да се разбере поденгото означава да се разбере една различна кучешка логика, която е независима, бърза и почти първична.
Може би най-точното описание на породата е, че тя не е за всеки. Но за правилния човек, който е активен, наблюдателен и готов да приеме куче с характер, поденгото предлага нещо рядко: партньорство, което не е базирано на подчинение, а на взаимно разбиране.
И точно тук се крие неговата уникалност. Това не е куче, което просто живее до човека. Това е куче, което живее със собствен свят… и позволява на човека да бъде част от него.
Произходът на породата води към древните кучета на финикийците и по-късно на римляните, които са се разпространили по Иберийския полуостров. В Португалия тези кучета не просто оцеляват, а се адаптират до съвършенство към суровите, каменисти терени и оскъдните ресурси. Това е важно: поденгото не е създадено чрез модерна селекция за външен вид, а е оформено от необходимостта да бъде ефективно. Затова и днес в него има нещо непипнато от човешката естетика.
В съвременния свят поденгото преживява интересна трансформация. От чисто работно куче то постепенно се превръща в компаньон, но без да губи същността си. Това създава напрежение: хората често търсят куче, което да се адаптира напълно към техния начин на живот, докато поденгото изисква обратното, адаптация от страна на човека.
Една от най-интересните особености на породата е, че съществува в три размера – малък, среден и голям. Това не е просто вариация в ръста, а функционално разделение. Малките поденгота са специалисти в лов на зайци и работят в гъсталаци, където маневреността е по-важна от силата. Средните са универсалисти, способни да ловуват както самостоятелно, така и в глутница. Големите, които днес са по-редки, са били използвани за по-едър дивеч. Тази вътрешна екосистема на породата е рядко срещана в съвременния кучешки свят.
| Характеристика | Описание |
| Произход | Португалия; древна средиземноморска линия, свързана с финикийски и римски ловни кучета. |
| Група (FCI) | Група 5 – шпицове и примитивни породи. |
| Тип | Примитивно ловно куче |
| Размери | Голям, Среден и Малък |
| Височина | ~20–30 см, ~40–55 см, ~55–70 см |
| Тегло | ~4–6 кг, ~16–20 кг, ~20–30 кг (според размера) |
| Телосложение | Сухо, атлетично, с ясно изразена мускулатура и висока издръжливост |
| Козина | Къса (гладка) или груба (жилава) |
| Оцветяване | Жълто, светлобежово, кафяво, с или без бели маркировки |
| Продължителност на живота | 12-16 години |
| Темперамент | Независим, интелигентен, бдителен, адаптивен |
| Ниво на енергия | Много високо – нужда от ежедневна интензивна активност |
| Обучаемост | Умерена – учи бързо, но не винаги се подчинява автоматично |
| Ловни качества | Изключително развити; използва зрение, обоняние и слух едновременно |
| Поведение към хора | Лоялен към семейството, резервиран към непознати |
| Поведение към животни | Силен ловен инстинкт – може да преследва дребни животни |
| Подходящ за | Активни хора, ловци, опитни стопани |
| Подходящ за апартамент | Ограничено – възможно само при много движение и ангажираност |
| Грижи за козината | Минимални – периодично разресване (повече при грубокосместите) |
| Здравословен статус | Обикновено здрав и издръжлив; малко наследствени заболявания |
| Особености | Работи добре самостоятелно или в глутница; силно развито „собствено мислене“ |
Когато се наблюдава поденго в движение, става ясно, че това не е куче, което чака команда. То постоянно сканира средата, не само с обоняние, но и със зрение и слух. Всъщност, това е едно от малкото кучета, които ловуват активно чрез комбинация от трите сетива, а не доминиращо чрез едно. Това го прави изключително ефективно, но и предизвикателно за отглеждане в градска среда. Поденгото не просто вижда котка, то я анализира като потенциална цел.
Темпераментът му често се описва като „независим“, но това е опростяване. По-точно би било да се каже, че то притежава автономна интелигентност. За разлика от породи, създадени да следват човешки инструкции без колебание, поденгото преценява ситуацията. Ако команда няма смисъл според неговата вътрешна логика, то може да я игнорира. Това не е инат, а форма на когнитивна селекция, изградена през векове на самостоятелен лов.
Поденгото създава силна връзка със своя човек, но не е натрапчиво. То няма нужда от постоянно внимание, но има нужда от смисъл, физическа активност, задачи, среда за изследване. Без това може да стане разрушително, не от злоба, а от скука.
Поденгото използва богата гама от вокализации и език на тялото, особено когато работи в глутница. В ловен контекст то буквално „говори“ с другите кучета, координирайки действията си. Тази черта се запазва и в домашни условия и често собствениците отбелязват, че кучето „коментира“ случващото се около него.
Козината съществува в два варианта, гладка и груба. Грубокосместите поденго имат почти „селски“ вид, който всъщност е изключително практичен, защитава от храсти и климатични влияния. Гладкокосместите са по-аеродинамични, което също има своето функционално значение при лов.
При породата Португалско поденго здравословният профил е необичайно чист за съвременните стандарти, което се дължи на факта, че дълго време тя е била развъждана по функционален, а не естетически критерий. Това обаче не означава липса на специфични рискове, а по-скоро те са по-фини, често свързани с начина на живот и физиологичната структура на породата.
Един от по-често срещаните проблеми, макар и не масов, е тазобедрена дисплазия, особено при средните и големите разновидности. За разлика от тежките породи, тук тя обикновено протича по-леко, но може да остане дълго незабелязана заради високия праг на болка и адаптивността на кучето. Управлението изисква не толкова медикаменти, колкото контрол върху натоварването в растежна възраст, поддържане на оптимално тегло и добре балансирана физическа активност. Прекомерните скокове в ранна възраст са по-рискови от самото бягане.
При по-възрастни индивиди може да се развие артрит, особено ако кучето е било активно ловно или спортно използвано. Интересното е, че при поденгото симптомите често се проявяват късно. Първият признак не е куцане, а промяна в поведението, например по-малко желание за изследване. Управлението тук е мултифакторно: умерено движение, контрол на теглото, добавки като глюкозамин и внимателно наблюдение на натоварването спрямо възрастта.
Очните проблеми също заслужават внимание, макар и да не са доминиращи. Среща се прогресивна атрофия на ретината, което е генетично състояние, което води до постепенно влошаване на зрението. При порода, която разчита силно на визуални стимули, това има по-голямо поведенческо значение, отколкото при други кучета. Ранното откриване чрез генетични тестове е ключово, защото позволява адаптиране на средата, като избягване на внезапни промени, поддържане на предвидимост в пространството и засилване на други сетива чрез игри и обучение.
При грубокосместите варианти понякога се наблюдават кожни раздразнения или леки форми на дерматит, най-често свързани с външни фактори, като паразити, алергени или неподходяща грижа за козината. Това не е породна слабост, а по-скоро резултат от несъобразена среда. Управлението е просто, но изисква последователност: редовна проверка за паразити, щадящи шампоани и избягване на прекомерно къпане, което нарушава естествената защита на кожата.
Друг аспект, който често се подценява, е склонността към травми. Поденгото е експлозивно, бързо и често действа импулсивно при преследване. Това го прави податливо на навяхвания, разтежения и микронаранявания, особено в неравен терен или градска среда с твърди настилки. Тук управлението не е медицинско, а поведенческо: контролирано освобождаване на енергия, безопасни пространства за бягане и избягване на неконтролируеми ситуации, в които ловният инстинкт изключва преценката.
Метаболитно породата е ефективна и икономична, тя не е склонна към затлъстяване, освен ако не бъде поставена в напълно неактивен режим. Но именно тази ефективност означава, че неправилното хранене (прекалено калорично или бедно на хранителни вещества) може да има по-бърз ефект. Балансираната храна с високо качество на протеина е по-важна от количеството.
Общото при управлението на здравето на поденгото е, че то не търпи крайности. Нито прекомерна протекция, нито пренебрежение. Това е порода, създадена да функционира, когато ѝ се даде възможност да живее активно, но разумно структурирано, повечето потенциални проблеми остават в латентна форма или изобщо не се проявяват.
С други думи, при поденгото ветеринарната грижа не започва в клиниката, а в начина на живот. И точно там се печели или губи неговото дългосрочно здраве.
Португалското поденго като домашен любимец е своеобразен парадокс. То може да бъде изключително отдадено семейно куче, но само ако човек приеме, че това не е порода, която се наглася лесно към удобствата на модерния живот. Поденгото не е декоративен любимец, защото е активно същество с вътрешна динамика, която не може да бъде игнорирана без последствия.
В отношенията с деца поведението му зависи силно от възпитанието и социализацията, но като цяло породата има потенциал да се разбира добре с тях. Поденгото не е агресивно по природа и обикновено проявява търпение, особено ако е израснало заедно с деца. В същото време обаче то не е тип куче, което търпи грубо отношение или постоянно дърпане и притискане. То предпочита взаимодействие, а не натиск. С по-големи деца, които разбират границите, често се изгражда много жива и интелигентна връзка. Кучето вижда в тях партньор за игра и изследване, а не просто източник на шум.
При малки деца е важно присъствие на възрастен, не защото поденгото е опасно, а защото е чувствително към хаос и може да се отдръпне или да реагира с избягване. Това е куче, което комуникира ясно, но тихо, ако сигналите му не се разчитат, могат да възникнат недоразумения.
Отношението към други животни е по-сложно и е пряко свързано с ловния инстинкт. Поденгото е създадено да преследва и улавя дребен дивеч, което означава, че котки, гризачи или птици често се възприемат като „движещи се обекти“, а не като съквартиранти. Въпреки това, при ранна социализация и постепенно привикване, е възможно да живее мирно с котка, но това никога не е напълно гарантирано. Дори добре социализирано поденго може инстинктивно да реагира при внезапно движение.
С други кучета обикновено се разбира добре, особено ако комуникацията е ясна. Породата има силно развит социален език и често се чувства по-комфортно в присъствието на други кучета, отколкото сама. Интересното е, че в група поденгото често показва кооперативно поведение, останало от ловната му история.
Животът в апартамент е възможен, но само при определени условия. Най-важното е, че пространството вътре не е решаващият фактор, а решаващо е какво се случва извън него. Поденгото може да бъде спокойно и дори тихо вкъщи, ако е получило достатъчно физическа и умствена стимулация навън. Ако не, то ще намери начин да си създаде работа, което често означава разрушително поведение или неспокойствие.
Това не е куче за кратки разходки около блока. Нужни са дълги, активни излизания, възможност за тичане, на сигурно място, игри, които ангажират ума му. В противен случай апартаментът се превръща в ограничение, а не в дом. В същото време, когато нуждите му са удовлетворени, поденгото може да бъде изненадващо адаптивно, да се излежава спокойно, да наблюдава, да „присъства“ без да натоварва.
Шумът също е фактор. Някои поденга са по-вокални и реагират на звуци или движение, което може да бъде предизвикателство в жилищна сграда. Това поведение може да се управлява, но не и напълно да се елиминира, то е част от бдителната им природа.
В крайна сметка, като домашен любимец, поденгото не е нито лесно, нито трудно, то е последователно. Ако му се даде структура, движение и уважение към неговата природа, се превръща в изключително интересен и жив партньор в ежедневието. Ако се очаква от него да бъде пасивно и безусловно покорно, резултатът почти винаги е разочарование и за двете страни.
Да си вземеш кученце от породата Португалско поденго не е въпрос само на желание, а на точен момент и добра подготовка. При тази порода времето има значение, защото тя се формира силно от ранната среда и преживяванията си.
Най-подходящият момент да вземете кученцето е не просто когато то достигне класическите 8-10 седмици, а когато и вашият начин на живот позволява активно присъствие през първите седмици. Поденгото не е куче, което ще порасне само. Първият месец у дома е критичен, защото тогава се изграждат навици, доверие и първите граници. Ако този период съвпада с натоварена работа, пътувания или хаос вкъщи, резултатът често е по-трудно за управление поведение в бъдеще.
Сезонът също не е без значение. Пролетта и ранната есен са най-благоприятни, защото позволяват постепенно запознаване със света, като различни шумове, повърхности, хора, животни, без екстремни температури. Поденгото учи чрез преживяване, а не чрез изолация. Колкото по-богата, но контролирана е средата в началото, толкова по-стабилно ще бъде кучето като възрастен индивид.
Подготовката започва още преди кученцето да прекрачи прага. Най-важното нещо не са купичките или леглото, а структурата. Трябва да е ясно къде ще спи, кога ще се храни, кога ще излиза. Поденгото усеща несигурността и ако няма рамка, започва само да си създава правила. Това може да изглежда като инат, но всъщност е липса на яснота.
Домът трябва да бъде адаптиран не толкова за безопасност, макар че и това е важно, а за управление на енергията. Всичко, което може да бъде дъвкано или разрушено, трябва да бъде или премахнато, или заменено с позволени алтернативи. Това не е порода, която просто ще лежи и ще гледа, тя ще изследва.
Поденгото изисква време, но и отношение. Добре е предварително да се разбере, че това куче няма да реагира като класически послушен ученик. То ще тества, ще избира, ще мисли. Това означава, че обучението трябва да бъде последователно, но гъвкаво. Повече като диалог, отколкото като команда.
Социализацията трябва да започне рано и да бъде целенасочена. Запознаване с различни хора, звуци, градска среда, други кучета и всичко това трябва да се случва постепенно и позитивно. При тази порода пропуснатата социализация трудно се наваксва по-късно, защото естествената ѝ предпазливост може да се превърне в
Физическата активност в началото трябва да е умерена, но редовна. Малките поденгота имат много енергия, но ставите им все още се развиват. Вместо интензивно натоварване, по-подходящи са чести, разнообразни разходки и игри, които стимулират мисленето.
И още нещо важно: трябва да сте готови да приемете кучето такова, каквото е, а не такова, каквото очаквате да бъде. Поденгото няма да стане по-спокойно просто защото живее в апартамент, нито ще загуби ловния си инстинкт. Но ако му дадете структура, движение и ясна комуникация, ще получите не просто домашен любимец, а изключително буден и интересен партньор.
Най-кратко казано, правилният момент не е когато имате желание, а когато имате време, търпение и готовност за активно участие в развитието на едно много будно същество. Ако тези условия са налице, поденгото се отплаща с нещо, което трудно се намира при други породи. Истинско взаимодействие, а не просто съжителство.
Храненето на куче от тази порода трябва да се разглежда не като колко да яде кучето, а като стратегия за управление на енергия, метаболизъм и поведение. Това е порода с висока ефективност и тя изразходва много, но и използва храната много добре. Именно затова грешките в храненето при поденгото се виждат бързо или в прекомерна възбуда, или в загуба на кондиция.
Поденгото не е тежко работно куче като северните породи, но има постоянна, пулсираща активност. Това означава диета с:
При активни кучета оптималните нива често са около 25-35% протеин и по-високи мазнини, което подпомага мускулите и издръжливостта . Прекаляването с протеин обаче не дава „по-добро куче“, просто по-трудно управляемо.
Най-важното правило при поденгото е ритъмът, а не марката храна. Това куче се чувства най-добре, когато:
Поденгото не обича резки промени. Смяната на храна трябва да е бавна, поне 7-10 дни. В противен случай дори качествена храна може да доведе до стомашен дискомфорт.
Много добър подход е комбинираното хранене с качествен гранулат и малко прясна храна, като месо, яйца и зеленчуци. Това подобрява апетита и разнообразието, без да се губи балансът.
Най-често срещаната грешка е прехранването на активността. Хората виждат енергично куче и увеличават храната, но поденгото често не напълнява, а става по-напрегнато и трудно за контрол.
Втората грешка е избор на много лека храна. Това води до куче, което изглежда вечно гладно, губи мускулатура и започва да търси стимул навън, включително преследване.
Третият проблем е хаотично хранене в различни часове, различни количества. При тази порода това директно влияе на поведението.
За поденго най-добре работят формули за активни или спортни кучета, които съдържат:
Ето примери за подходящи рецепти:
Тези храни са създадени за кучета с висока активност и съдържат повече енергия и качествен протеин. Например формули като Gemon Performance са разработени специално за кучета с повишени енергийни нужди и включват съставки за стави и имунитет.
| Тегло на кучето | Дневна дажба | Разпределение |
| 5 кг (Pequeno) | 80–100 г | 2 × 40–50 г |
| 8 кг | 110–130 г | 2 × 55–65 г |
| 12 кг | 160–180 г | 2 × 80–90 г |
| 15 кг | 190–210 г | 2 × 95–105 г |
| 20 кг (Médio) | 230–260 г | 2 × 115–130 г |
| 25 кг | 270–310 г | 2 × 135–155 г |
Тези стойности са в съответствие с реални хранителни препоръки за активни кучета със сходна енергийна нужда .
При по-висока активност, например лов, бягане или спорт, количеството може да се увеличи с 10-20%. При по-спокоен начин на живот, да се намали.
Поденгото не трябва да се храни на око. Най-добре е храната да се мери, защото това предотвратява както недохранване, така и излишна енергия.
Водата е критична. Активните кучета с по-суха храна трябва да имат постоянен достъп до прясна вода, особено след движение.
Лакомствата трябва да са част от дневната дажба, а не допълнение. Иначе лесно се натрупват излишни калории.
И може би най-важното: храната трябва да подкрепя начина на живот, а не да го компенсира. Поденгото няма да стане спокойно от по-тежка храна, нито по-щастливо от повече гранули. Балансът идва от правилната комбинация между движение, структура и адекватно хранене.
Отглеждането на куче от тази порода изисква повече мислене, отколкото оборудване. Това е порода, която не се впечатлява от скъпи аксесоари, но реагира много чувствително на организацията на пространството и ежедневния ритъм. Практическите детайли обаче имат значение – особено ако са съобразени с активната ѝ природа.
На първо място идва мястото за почивка. Поденгото не е куче, което ще лежи неподвижно дълго време, но когато почива, го прави дълбоко. Леглото трябва да бъде стабилно, не прекалено меко и с размер, който позволява изпъване на тялото. За малък поденго подходящ размер е около 50-60 см, за среден е 70-90 см, а за по-едър, над 100 см. Високите бордове не са задължителни, но по-важно е леглото да не задържа влага и да се почиства лесно. Добре е да бъде поставено на тихо място, но с видимост към стаята. Поденгото обича да наблюдава, дори когато си почива.
Купичките често се подценяват, но при тази порода те влияят върху начина на хранене. Най-подходящи са метални или керамични, стабилни, с леко по-голям диаметър от стандартното за размера. За малко поденго е около 12-15 см, а за средно – 18-22 см. Дълбочината трябва да е умерена, защото поденгото не обича да рови в храна. Поставката не е задължителна, но може да помогне при по-едрите кучета. Водата трябва да е винаги налична, като съдът е добре да е по-голям от този за храна, защото това куче пие повече, отколкото изглежда.
Каишката и нагръдникът са особено важни. Поденгото има силен импулс за преследване, затова контролът навън не е въпрос на обучение, а на сигурност. Нагръдник тип „Y“ е най-добрият избор, защото позволява свободно движение на раменете. Каишката не бива да е твърде къса, например около 1.5-2 метра дава достатъчно свобода без загуба на контрол. Автоматичните поводи често създават проблеми при тази порода, защото насърчават дърпане и неконтролирано ускоряване.
Ежедневната грижа не е сложна, но трябва да е постоянна. Поденгото не изисква тежка поддръжка на козината, а гладкокосместите се почистват с гумена четка веднъж седмично, а грубокосместите, с по-груба четка или ръкавица. Къпането трябва да е рядко, само при нужда. По-важно е редовното проверяване на лапите, защото това куче често тича по груби терени и може да получи малки наранявания.
Минимум два пъти дневно, като поне едната трябва да е активна и не просто ходене, а движение, търсене, игра. Поденгото има нужда да работи с ума си, игри с търсене на храна или следи са изключително подходящи. Ако това липсва, енергията се пренася у дома под формата на неспокойствие.
Вътре в дома поведението зависи изцяло от това какво се е случило навън. Добре изведено поденго е спокойно, почти незабележимо. Недостатъчно ангажирано, напрегнато и разрушително. Затова играчките не са лукс, а инструмент. Най-подходящи са здрави, устойчиви на дъвчене, както и такива, които изискват мислене, например пъзели за храна.
Хигиената включва редовно почистване на уши, особено при изправените уши, които събират прах, подрязване на нокти при нужда и наблюдение на зъбите. Поденгото не е склонно към тежки стоматологични проблеми, но липсата на грижа води до натрупване на зъбен камък с времето.
Температурният комфорт също е важен. Въпреки че произхожда от топъл климат, поденгото не обича крайности. През зимата, особено при гладкокосместите, може да е необходима лека дреха при студено време. През лятото трябва да се избягват най-горещите часове, а активността се измества рано сутрин и вечер.
В крайна сметка, условията за отглеждане не са въпрос на пространство или лукс, а на баланс. Поденгото може да живее в апартамент или къща, стига ежедневието му да има ритъм, движение и яснота. Това е куче, което не изисква много като вещи, но изисква много като присъствие. И ако това присъствие е налице, то се адаптира изненадващо добре към почти всяка среда.
Повечето кучета разчитат основно на едно сетиво – обоняние или зрение. Поденгото обаче използва зрение, слух и обоняние в синхрон. Това го прави изключително ефективно, но и постоянно „включено“ към средата. Разходката с него не е просто ходене, а е непрекъснат анализ на света.
Това не е класически послушно куче. Поденгото има вътрешна логика и взема решения. Ако нещо не му изглежда смислено, може да го игнорира. Това често се бърка с инат, но всъщност е форма на интелигентност, изградена за самостоятелен лов.
Малко породи имат такава функционална вариативност. И трите вида португалски поденгота, не са просто „по-голямо или по-малко куче“, а различни ловни инструменти. Това прави породата уникална и тя е като система, а не единичен тип.
Поденгото не се изморява по начина, по който хората очакват. Ако няма физическо натоварване, енергията се превръща в умствена активност, като търсене, разрушаване и изследване. То винаги ще намери какво да прави. Въпросът е дали това ще съвпада с вашите планове.
Много кучета търсят постоянно внимание. Поденгото е различно и то създава силна връзка със своя човек, но запазва независимост. Може да бъде до вас, без да ви залепва. Това създава усещане за партньорство, а не за зависимост.
Отговор: В повечето случаи – не напълно. Дори отлично обучено поденго запазва силен ловен рефлекс, който може да се активира мигновено при движение на птица, котка или шум. Тук не става дума за липса на обучение, а за приоритет на инстинкта над командата. Надеждното пускане без повод е възможно само в контролирана среда, като оградени пространства. В открита среда управлението трябва да се базира на превенция, а не на доверие в перфектно послушание.
Отговор: Само при правилна нагласа. Поденгото не е трудно в класическия смисъл – няма тежка агресия или сложна поддръжка, но изисква разбиране на независимото поведение. Начинаещ, който очаква автоматично подчинение, ще се сблъска с фрустрация. Начинаещ, който е готов да учи и да бъде последователен, може да се справи отлично. Разликата не е в опита, а в подхода.
Отговор: Това е подвеждащ въпрос. Поденгото не се нуждае само от физическа умора, а от комбинация от физическо и когнитивно натоварване. Един час бягане без мисловна стимулация често е по-малко ефективен от 40 минути разходка с търсене, задачи и взаимодействие. Целта не е изтощение, а удовлетворение на инстинкта за изследване и ловно поведение.
Отговор: Възможно е, но никога не е напълно изключен рискът. Ранната социализация значително увеличава шанса за съвместимост, но ловният инстинкт остава. Това означава, че дори години на спокойно съжителство не гарантират липса на реакция при внезапен стимул. Управлението е чрез контрол на средата, а не чрез пълно доверие в поведението.
Отговор: Че е просто активно куче. В действителност поденгото е когнитивно активно куче. Ако се гледа само като енергично, хората се опитват да го изморят, вместо да го ангажират. Това води до парадокс – кучето получава движение, но остава психически неудовлетворено. Истинската нужда е от смислена активност, а не просто от повече километри.
5 признака, че шампоанът не е подходящ Грижата за козината и кожата е съществена част от поддържането на доброто здраве на кучето. Много стопани обръщат внимание на храненето, ваксинациите и […]
Вижте повече
Паучове или суха храна – ръководство за правилен избор Изборът между паучове и суха храна е една от най-честите дилеми пред стопаните на домашни любимци. Независимо дали става дума за […]
Вижте повече
Паучове за кучета с алергии – какво наистина стои зад избора? Храненето при кучета с чувствителност не е просто въпрос на вкус, а на контрол. Особено при породи със склонност […]
Вижте повече
Добре дошли в PetStation! Истинският рай за домашни любимци! Пълен стомах, любов и почивка.