Немски Вахтелхунд

Немски вахтелхунд – експертно ръководство за породата

Немският вахтелхунд е от най-специализираните германски ловни породи кучета. На пръв поглед може да напомня по-тежък шпаньол, но работният му профил е значително по-широк. Това е мощно, издръжливо куче със силно обоняние, изразена страст към дивеча и способност да работи в гъста гора, храсталаци, вода и труднопроходим терен. Породата е създадена преди всичко за практическа работа. Вахтелхундът може да претърсва терен, да вдига дивеч, да го преследва с глас, да работи по следа, да намира ранен дивеч и да апортира от вода. Тази универсалност обяснява защо в родината си породата остава силно свързана с ловците, вместо постепенно да се превърне предимно в домашен любимец.

FCI признава породата като Deutscher Wachtelhund – German Spaniel, стандарт №104, и я поставя в група 8 – ретривъри, кучета за вдигане на дивеч и водни кучета.

За кого е отличен избор?

За ловец породата предлага изключително интересна комбинация от способности – работа в гъст терен, преследване с глас, проследяване, работа във вода и апортиране. За активен човек, който не ловува, Вахтелхундът също може да бъде прекрасен партньор, но изисква сериозен ангажимент към обучение и занимания с носа. Туризъм, преходи, плуване, проследяване, надушване и контролирано проследяване са много по-подходящи за него от монотонното хвърляне на топка в парка.

Произход – куче, създадено за германската гора.

Съвременният тип започва да се оформя в Германия около края на XIX и началото на XX век. В основата му стоят традиционни германски кучета за вдигане и търсене на дивеч. Името Вахтелхунд буквално може да бъде свързано с „пъдпъдъчно куче“, но това не трябва да създава впечатление за тясно специализирана порода само за пернат дивеч. Съвременният Вахтелхунд е много по-универсално ловно куче. Особено важна фигура в ранното развитие на породата е германският ловец и кинолог Фридрих Роберт, свързван със систематизирането на развъждането в началото на XX век. Селекцията остава силно ориентирана към работните качества. Това е важно и днес: при Вахтелхунда външността не трябва да се разглежда отделно от способността на кучето да работи.

Размер и отличителни черти на породата.

Вахтелхундът е средно голямо, сравнително дълго и много мускулесто куче. Не трябва да изглежда нито прекалено леко като някои шпаньоли, нито тежко и тромаво. Според стандарта височината при холката е: мъжки: 48–54 см; женски: 45–52 см

Работното тегло обикновено се движи приблизително около 18-25 кг, в зависимост от пола, височината и конструкцията. Тялото е малко по-дълго от височината при холката. Гръдният кош е добре развит, крайниците са здрави, а мускулатурата трябва да позволява продължителна работа върху неравен терен. Това е куче, което трябва да може да премине през гъста растителност, да влезе във вода, да излезе на стръмен бряг и да продължи работа, вместо просто да демонстрира висока скорост на открито.

Главата е суха и пропорционална на тялото, без прекомерна тежест. Муцуната е силна, защото кучето трябва да може да носи дивеч. Носът е голям и добре развит. При порода, при която огромна част от работата зависи от анализиране на миризмови следи, това има очевидно функционално значение. Ушите са високо поставени, широки и висящи. Покрити са с по-дълга козина, което създава характерния „шпаньолски“ вид. Очите обикновено са тъмнокафяви и със сравнително будно, интелигентно изражение.

Зад меките уши и вълнистата козина стои куче, създадено да влезе в гъсталака, да намери следата, да работи самостоятелно, да премине през вода и да продължи, когато теренът стане труден. Именно тази комбинация от нос, физическа устойчивост, ловна страст и универсалност определя истинския Немски вахтелхунд.

Козината е една от съществените разлики между Вахтелхунда и късокосместите германски ловни породи. Тя е гъста, прилепнала и предимно вълниста, като може да бъде и къдрава или гладка в отделни участъци. Има достатъчно подкосъм, за да осигурява защита при студено и влажно време. По ушите, задната част на крайниците и опашката козината е по-дълга. Това позволява на кучето да работи при неблагоприятни условия, но създава и конкретно задължение за стопанина: след гора козината трябва да бъде проверявана за репеи, семена, тръни, кърлежи и сплъстявания, особено около ушите, слабините, подмишниците и между пръстите.

• Кафяв и кафяво-пъстър Вахтелхунд.

При породата традиционно се срещат две основни цветови направления. Едното е едноцветно кафяво, понякога с бели или прошарени участъци по гърдите и пръстите. Другото е кафяво-пъстро/роан, при което кафяви и бели косми образуват характерната прошарена окраска, често с кафяви участъци по главата и тялото. Срещат се и червени нюанси. Цветът обаче никога не е бил най-същественият критерий при тази порода. Работните качества са много по-важни.

• Вахтелхундът не е просто германски кокер шпаньол.

Това е важно разграничение, което трябва да направим. Външният вид лесно може да заблуди човек, който не познава породата. Вахтелхундът има висящи уши, средно дълга козина и типични шпаньолски пропорции, но характерът му е на много сериозно работно ловно куче. Ловният му инстинкт обикновено е силно изразен. Кучето трябва да има желание активно да претърсва терена, да прониква в гъсталаци и да продължава работа дори когато човекът не се движи непосредствено до него. Това създава значителна самостоятелност. Вахтелхундът може да бъде обучен много добре, но не трябва да се очаква механично подчинение при всяка ситуация. Когато открие силна миризма на дивеч, стимулът може да бъде огромен.

Как работи Немският вахтелхунд?

Една от най-характерните способности е претърсването на терен. Кучето трябва активно да използва носа си и да навлиза в растителността, за да открива скрит дивеч. След откриването му може да го вдигне и да го подкара от укритието. При преследване използването на глас е важно работно качество. Ловецът може да получава информация за движението на кучето и дивеча дори когато растителността не позволява визуален контакт. Вахтелхундът има способности и за работа по кръвна следа, което позволява използването му при издирване на ранен копитен дивеч. Той също така има естествен афинитет към водата и може да бъде използван за търсене и апортиране на водоплаващ дивеч. Именно комбинацията от гора, следа, претърсване, преследване и вода прави породата толкова универсална.

• Характер у дома.

Контрастът между работното и домашното поведение може да бъде значителен. Добре натовареният Вахтелхунд може да бъде спокоен, привързан и силно ориентиран към семейството. Обикновено създава близка връзка със стопанина и не е куче, което трябва просто да бъде оставено да живее самостоятелно в двор. В същото време това е уверено куче със собствена инициатива. Недостатъчно натовареният Вахтелхунд може сам да си намери работа – наблюдаване, преследване, копаене, търсене на миризми, разрушаване или прекомерна възбуда. Проблемът обикновено не е лош характер, а несъответствие между работната генетика на кучето и начина му на живот.

• Колко движение му е необходимо?

За здрав възрастен Вахтелхунд трябва да се предвиждат приблизително 90–120 минути съдържателна активност дневно, а работещите кучета могат да понасят значително повече. Но километражът не е най-важният показател. Един час механично ходене по тротоар не е равностоен на един час претърсване на пресечен терен, плуване или работа по следа. Оптималният режим комбинира движение с използване на носа. Разходките в гора, контролираното проследяване, nose work, търсенето на предмети, апортирането и плуването са много по-близки до естествения работен профил на породата.

• Водата е естествена работна среда.

Много Вахтелхунди проявяват силно желание за плуване и работа във вода. Това може да се използва като отлична форма на физическо натоварване. Плуването ангажира голяма част от мускулатурата без същото ударно натоварване върху крайниците, което се получава при продължително бягане по твърда настилка. Но кучето трябва постепенно да бъде запознато с водата. След плуване ушите се проверяват и подсушават отвън, защото комбинацията от висящи уши, козина и влага създава подходяща среда за развитие на ушни проблеми. При студено време мокрото куче не трябва да остава продължително неподвижно навън.

• Обучението започва много рано.

При Вахтелхунда една от най-важните команди е надеждното отзоваване. Кученцето трябва още от ранна възраст да научи, че връщането при стопанина винаги има висока стойност. Първоначално се работи в контролирана среда. След това постепенно се добавят миризми, други кучета и естествен терен. Практичен инструмент за млад Вахтелхунд е дълъг повод от 7–10 метра. Той позволява кучето да използва носа си и да се отдалечава, без собственикът да губи физически контрол. Пускането без повод в гората трябва да бъде резултат от обучение, а не метод за обучение.

Живот в апартамент.

Технически е възможен. Практически зависи изцяло от стопанина. Вахтелхунд, който получава сутрешна разходка, сериозно вечерно занимание и редовни излизания сред природата, може да бъде значително по-спокоен в апартамент от куче, което има голям двор, но никога не го напуска.

• Дворът не е физическо натоварване.

След първите няколко дни кучето познава всяка миризма в него. За ловното куче новият терен и новите миризми са много по-ценни.

• Вахтелхунд и деца.

Правилно социализираният Вахтелхунд може да бъде отличен семеен любимец. Той обаче е физически силно и енергично куче. Младият представител може неволно да събори малко дете при игра. По-важно е децата да бъдат научени да не безпокоят кучето по време на хранене и сън и да не го дърпат за дългите уши или козината. Взаимодействието с малки деца трябва да бъде наблюдавано от възрастен.

• Може ли да живее с котка?

Възможно е, особено когато кучето израсне с котката от малко. Но това не означава, че Вахтелхундът автоматично ще възприема всички котки като домашни животни. Котката вкъщи и бягаща непозната котка навън могат да предизвикат съвсем различна реакция. При зайци, декоративни птици и други дребни животни трябва да се проявява още по-голямо внимание. Силният ловен инстинкт е фундаментална характеристика на породата.

Здравословни особености на породата.

Вахтелхундът е създаден като работна порода и функционалността традиционно има голямо значение при развъждането. Това обаче не го прави защитен от наследствени заболявания. При развъдните животни особено значение има оценката на тазобедрените стави, тъй като тазобедрената дисплазия е проблем, който трябва да бъде контролиран при породата. Могат да се срещат и някои наследствени очни заболявания, поради което офталмологичният контрол на развъдните линии е разумна практика. В ежедневието значително по-често собственикът ще трябва да мисли за ушите, кожата, лапите, паразитите и травмите, свързани с работа на терен. При активно куче всяка необичайна куцота след лов трябва да бъде проследена. Вахтелхундът има силно желание за работа и може да продължи да се движи въпреки сравнително сериозен дискомфорт.

• Не е куче за ранно тежко натоварване.

Кученцето може да изглежда неизчерпаемо, но това не означава, че скелетът му е готов за продължително натоварване. През периода на растеж трябва да се избягват дълги принудителни бягания до велосипед, многократно скачане от високо и километри движение по асфалт. Много по-подходящи са свободното контролирано движение върху естествен терен, кратките занимания с носа и постепенно увеличаващите се разходки. Издръжливостта има достатъчно време да бъде изградена след физическото съзряване.

При добри грижи Немският вахтелхунд обикновено достига приблизително 12–14 години, като конкретната продължителност зависи от генетиката, начина на използване, телесното тегло, храненето и ветеринарната профилактика. За работещото куче дългосрочното поддържане на нормално тегло и добър мускулен тонус е много по-ценно от опитите животното постоянно да изглежда масивно.

Храна и хранителен режим за Немски вахтелхунд.

Храненето на Немския вахтелхунд трябва да следва натоварването му, а не просто теглото. Това е мускулесто работно куче, способно на часове движение в гора, плуване и работа по следа. Затова разликата между домашен Вахтелхунд и активно ловуващо куче може да бъде значителна по отношение на необходимата енергия.

Основата е висококачествен животински протеин, който поддържа мускулатурата и възстановяването след работа. За здраво активно възрастно куче суха храна с приблизително 25–30% протеин е разумна отправна точка, като качеството и усвояемостта на протеина са по-важни от самия процент. Мазнините са особено важни за тази порода. При умерено активно куче приблизително 12-16% мазнини в сухата храна обикновено са достатъчни, докато активно работещ Вахтелхунд може да се нуждае от по-енергийна формула с около 16-22% мазнини. Не е необходимо обаче домашно куче автоматично да получава „performance“ храна само защото породата е ловна.

Полезни са омега-3 мастните киселини EPA и DHA, особено при активно куче за поддържане на нормалната функция на ставите, кожата и козината. Необходими са още правилно балансирани калций и фосфор, витамини и микроелементи, но при качествена пълноценна храна те вече присъстват и не трябва произволно да се добавят.

• Дневен хранителен режим.

Таблицата е ориентировъчна за пълноценна суха храна с около 360–400kcal/100g. При по-калорична работна формула количеството в грамове трябва да бъде по-малко.

*Интензивна работа означава реални часове лов, продължителни преходи или друго сериозно физическо натоварване, а не обичайните ежедневни разходки.

• Хранене в ловния сезон.

При Вахтелхунда режимът е добре да бъде сезонен. Ако през ловния сезон кучето работи по няколко часа, не е оптимално просто да се увеличава огромно количество от обичайната храна. По-подходяща може да бъде по-енергийно плътна формула с повече мазнини. При намаляване на натоварването след сезона дажбата също трябва да бъде коригирана. В противен случай същото количество енергия, което е поддържало кучето във форма по време на лов, бързо може да доведе до натрупване на мазнини.

Възрастният Вахтелхунд е най-добре да получава дневната си дажба в две хранения. Голямо хранене непосредствено преди или след интензивна работа не е добра практика. След тежко натоварване първо се осигуряват почивка, охлаждане и вода, а основното хранене се дава след успокояването на кучето.

• Режим на кученцето.

Растящият Вахтелхунд не трябва да бъде „угояван“, за да стане по-едър. Желателен е равномерен растеж и стройна телесна кондиция.

При кученце на пълноценна храна не трябва самоволно да се добавя калций. Нарушаването на минералния баланс по време на растежа не прави костите „по-здрави“.

Вахтелхундът не трябва да разчита на локви, потоци или други случайни водоизточници. При лов и продължителни преходи собственикът трябва да носи чиста вода и преносима купа и да предлага вода периодично. При работа в топло време необходимостта от вода нараства значително. Прекомерното задъхване, забавянето, нарушената координация или необичайното поведение са причина натоварването да бъде прекратено незабавно.

Отглеждане на Немски вахтелхунд.

Както вече стана ясно, немският вахтелхунд е средно голямо, силно и много активно работно куче – около 18–25кг и 45–54см при холката. При отглеждането най-важни са достатъчно пространство за почивка, здраво оборудване и ежедневна работа с носа.

Легло 90×70 см е подходящо за повечето възрастни Вахтелхунди. При мъжки около горната граница на стандарта бих избрал 100×70 см. Матракът трябва да позволява кучето да лежи изпънато и да не потъва до пода. Вахтелхундът може да живее в апартамент, но само ако получава сериозна ежедневна активност. Дворът е предимство, но не заменя излизането. Породата е селектирана за активно претърсване на големи територии, следова работа и работа във вода.

За здраво възрастно куче предвиждайте приблизително 90–120 минути съдържателна активност дневно, разделена на поне две излизания. Част от нея трябва да включва душене, търсене, проследяване или апортиране, а не само ходене.

Дългият 7-10-метров повод е особено полезен при младо куче. Вахтелхундът има силно желание за намиране и следване на дивеч и е способен да работи самостоятелно на дистанция от водача. Свободното пускане в гора трябва да идва след изграждане на надеждно отзоваване.

• Козина, уши и лапи.

Гъстата, обикновено вълниста козина с подкосъм е предназначена да защитава кучето при работа в гора и вода. Разресване 2 пъти седмично е добра основа, но след всяко сериозно излизане проверявайте ушите, подмишниците, слабините и козината между пръстите за осили, репеи, тръни и кърлежи. След плуване подсушавайте добре кучето и проверявайте ушите. Лапите се оглеждат за порязвания и чужди тела след всеки дълъг преход или лов.

Често задавани въпроси