Показване на 1–12 от 429 резултатаSorted by popularity
Брохолмерът е една от онези редки и впечатляващи породи кучета, които комбинират древно наследство, внушителна външност и удивително спокойно присъствие. Наричан още Датски мастиф, той принадлежи към групата на молосите и се смята за истинска гордост на Дания. Макар и сравнително непознат извън Скандинавия, през последните години Брохолмерът привлича вниманието на любителите на едри, уверени и балансирани кучета, подходящи както за семейна среда, така и за роли, изискващи стабилност и самоконтрол.
Корените на породата могат да бъдат проследени до средновековните скандинавски кучета тип молос, използвани за лов на голяма дивеч и за охрана на имоти. През XVII–XVIII век именно масивните датски кучета, кръстосвани с германски догове и други едри породи кучета, дават началото на това, което днес познаваме като Брохолмер. Името си породата получава от Фредерик фон Брохолм – датски благородник, който играе ключова роля в нейното систематично развъждане през XVIII век. Той се стреми да създаде силно, устойчиво и предвидимо работно куче, което да изпълнява функциите на пазач на имения и кралски имоти.
През XIX век Брохолмерът се разпространява главно в аристократичните среди и големите ферми. Тези кучета са били ценени заради способността си да балансират между сила и спокойствие, като това е комбинация, която ги прави идеални стражи. За разлика от други мастифи, които понякога са известни с бурния си темперамент, датският тип се е отличавал с укротено поведение и висока обучаемост.
Както много породи в Европа, Брохолмерът почти изчезва след Първата и Втората световна война. Липсата на ресурси, намалените развъдни програми и ниският брой останали кучета поставят породата на ръба на изчезването. През 1970-те години група ентусиасти и кинолози, подкрепени от Датския киноложки клуб, започват целенасочена програма за възстановяване. Открити са единични екземпляри, които все още запазват породните белези, и чрез внимателно и научно обосновано развъждане се поставят основите на съвременния Брохолмер.
През 1998 г. FCI официално признава породата, което спомага за международното ѝ популяризиране. До днес тя остава сравнително рядка, но добре контролирана, с изключително строг стандарт и внимателен подбор на развъдчици.
Днес Брохолмерът е ценен най-вече като семейно куче, но понякога се използва за охрана, патрулиране и работа в условия, изискващи спокойствие и физическа устойчивост. В Скандинавия породата е символ на стабилност и традиция. В други страни е по-скоро екзотична, но интересът към нея расте, особено сред хора, търсещи уравновесен голям пазач без излишна агресия.
Контролираните развъдни програми са ключът към запазването на типичните за породата черти. Регистрациите се следят внимателно, за да не се допусне прекомерно разширяване на генофонда за сметка на качеството.
Брохолмерът е типичен представител на молосите: масивен, широкогръд и силно мускулест. Мъжките достигат височина между 75 и 78см, а теглото им обикновено е над 50–60кг. Женските са малко по-дребни, но не по-малко внушителни. Главата е голяма, пропорционална към тялото, с добре изразени челюсти, широки уши и топъл, спокоен поглед. Въпреки внушителното си присъствие, походката на Брохолмера е плавна и уверена.
Козината е къса, гъста и прилепнала, адаптирана към суровия скандинавски климат. Най-често се среща в жълто-сенчести или черни окраски със задължителна черна маска при някои вариации. Косъмът е лесен за поддръжка, но изисква редовно разресване, тъй като породата линее обилно, особено през преходните сезони.
| Характеристика | Описание |
| Порода | Брохолмер (Broholmer), датски мастиф |
| Произход | Дания |
| Тип | Молос, едро работно куче |
| Първоначално предназначение | Охрана на имения, пазач, лов на едър дивеч |
| FCI Класификация | Група 2 – Пинчери, шнауцери, молоси и швейцарски пастирски кучета; Секция 2.1 Молосоидни кучета – тип мастиф |
| FCI Признаване | 1998 г. |
| Размер | Едър |
| Височина (мъжки) | 75–78 см |
| Височина (женски) | 70–75 см |
| Тегло (мъжки) | 50–70+ кг |
| Тегло (женски) | 40–60+ кг |
| Телосложение | Масивно, мускулесто, широко тяло, мощна глава |
| Козина | Къса, плътна, прилепнала |
| Окраска | Жълтеникава, златисто-кафява, черна; при някои – черна маска |
| Очаквана продължителност на живота | 8–12 години |
| Темперамент | Спокойен, уравновесен, уверен, наблюдателен, умерено доминантен |
| Отношение към непознати | Резервиран, но не агресивен; добър пазач |
| Отношение към деца | Отлично, много търпелив и защитен |
| Отношение към други животни | Добро при ранна социализация |
| Интелигентност | Средно-висока, обучава се добре при позитивни методи |
| Тип активност | Умерена; нуждае се от спокойни, но редовни разходки |
| Ниво на енергия | Ниско до умерено |
| Груминг | Ниска поддръжка, но обилно линее |
| Подходящ дом | Къща с двор, семейна среда |
| Тип собственик | Спокоен, последователен човек с опит с едри породи |
| Здравословни рискове | Дисплазия (лакти/таз), завъртане на стомаха, проблеми с ставите |
| Особености | Силен териториален инстинкт; типичен „тих пазач“ |
Датският мастиф е просто пословичен със спокойствието си. Това не е компулсивно енергично куче, нито порода, която ще търси конфликти. По-скоро Брохолмерът е уравновесен, уверен и наблюдателен. При непознати може да бъде резервиран, но не агресивен. Когато се почувства сигурен, показва топъл темперамент и дори нежност. Това е нещо, което често изненадва хората при тази внушителна външност.
Семейната среда е идеална за Мастиф Брохолмер. Той обикновено се привързва силно към членовете на домакинството, особено към деца, като проявява търпение и деликатност. Важно е обаче социализацията да започне рано. Породата е интелигентна, но понякога инатлива, затова позитивните методи на обучение са най-ефективни.
Като типичен мастиф, Брохолмерът е териториален. Инстинктът му на пазач е силен, но се проявява по-скоро чрез присъствие, отколкото чрез агресия. Той предупреждава с дълбок, звучен лай и стои между потенциалната опасност и семейството си – спокойна, но твърда защитна реакция.
Въпреки размерите си, Брохолмерът не е маратонско куче. Той не изисква интензивни физически натоварвания, но се нуждае от ежедневни разходки, умерени игри и възможност да поддържа мускулатурата си. Продължителното стоене в ограничено пространство не му се отразява добре, като е необходимо простор или поне достъп до по-голям двор.
Същевременно породата обича да прекарва време близо до стопанина и не е подходяща за живот в изолация или навън на синджир. Психологическият комфорт е ключов за балансираното поведение на породата.
При правилна социализация Брохолмерът може да живее спокойно с други кучета или дори с котки. Инстинктът му не е силно ориентиран към лов или гонене, но доминиращото му присъствие понякога може да стресне по-малки животни. Препоръчва се ранна и внимателна адаптация към други домашни любимци.
Както повечето едри породи кучета, Брохолмерът може да бъде податлив на дисплазия на тазобедрената или лакътната става. Водещите развъдници провеждат задължителни тестове, за да минимизират риска. Често срещани са и проблеми, характерни за големите кучета, като например завъртане на стомаха, поради което ви препоръчваме хранене на по-малки порции няколко пъти дневно.
Окосмяването не изисква специални грижи, освен редовното четкане. Ушите трябва да се почистват периодично, а здравината на лапите и ноктите, да се следи, особено при по-активни екземпляри. Средната продължителност на живота на породата е 8-12 години, което е добър показател за куче от този размер.
Кастрацията и обезпаразитяването при Мастиф Брохолмер са две теми, които често решават повече проблеми, отколкото създават, стига да се правят навреме и с разбиране за породата.
Кастрацията при Брохолмера не е просто формалност. Това е порода, която узрява бавно, както физически, така и хормонално. Затова ранната кастрация (например на 6 месеца) не се препоръчва. При толкова едро куче ставите, мускулите и костите имат нужда от пълна хормонална подкрепа по време на растежа. Най-често ветеринарите препоръчват процедурата да се прави след навършване на 18 до 24 месеца, когато тялото е вече оформено. Правилният тайминг намалява риска от ортопедични проблеми, което е критично при такава масивна порода. При мъжките кастрацията ограничава доминантното поведение, склонността към маркиране и интереса към безцелни „любовни авантюри“, които често водят до бягства, скандали с други кучета или просто безсмислен стрес. При женските процедурата намалява риска от пиометра (опасно гнойно възпаление на матката) и определени тумори. Накратко, кастрацията не е магическа панацея, но е едно дългосрочно улеснение за здравето и поведението на кучето.
Обезпаразитяването при Брохолмера е повече от рутина, като това е буквално поддръжка на здрава житейска формула. Вътрешното обезпаразитяване трябва да се прави редовно, на всеки три месеца, защото паразитите при големите породи протичат по-трудно забележимо, но изтощават организма много по-сериозно. Глисти, тении и други подобни гадинки могат да доведат до анемия, подуване, загуба на тегло, намаляване на имунитета, а при растящо куче, и до забавяне на развитието. Брохолмерите имат стабилни стомаси, но когато паразитите се развият, симптомите често се проявяват внезапно и рязко, затова профилактиката е по-добрият подход.
Външното обезпаразитяване (кърлежи, бълхи, комари) е почти задължително целогодишно, особено ако кучето живее в двор или се разхожда в тревни райони. Големите кучета като Мастиф Брохолмер не винаги реагират веднага на ухапвания, но кърлежовите инфекции, включително бабезиоза и лаймска болест, протичат при тях тежко. Добре подбраният спот-он, таблетка или противопаразитна каишка поддържат кучето защитено и правят живота на стопанина много по-спокоен.
Като цяло, кастрацията и редовното обезпаразитяване са две основи на здравословния живот за един Мастиф Брохолмер. Те не променят характера му, не го правят „по-малко куче“, а просто му помагат да живее по-дълго, по-комфортно и с по-малко здравословни рискове. И когато имаш до себе си животно с такава сила и величие, това определено е целта.
Брохолмерът е порода, която подхожда най-вече на хора, търсещи уравновесено и стабилно куче с внушително присъствие и мек характер. Той е идеален за семейства, които имат пространство, спокойна домашна среда и желание да отглеждат голямо куче, което е силно привързано към стопаните си. Това не е порода за нервни или непоследователни хора, нито за стопани, които очакват хиперактивно или цирково енергично куче. Брохолмерът цени рутината, тишината и усещането за сигурност.
Породата е подходяща за човек, който умее да бъде спокоен лидер. Брохолмерът инстинктивно пази, но без да е агресивен, затова се чувства най-добре при стопанин, който може да му осигури ясни граници, ранна социализация и умерени ежедневни разходки. Той не се нуждае от интензивни тренировки или спортни натоварвания, но държи да участва в живота на семейството и не търпи изолация.
Това куче е прекрасен избор за хора с деца, стига домът да е организиран и всички да разбират, че размерите му изискват уважение и внимание. Брохолмерът е търпелив, деликатен и защитен, което го прави надежден партньор в семейна среда. Подходящ е и за стопани, които имат други животни, ако социализацията започне навреме.
Ако някой живее в малък апартамент или често отсъства от дома, породата няма да се чувства добре. Брохолмерът наистина се развива най-добре в къща с двор, в дом, където има достатъчно място да се движи свободно, и при хора, които предпочитат спокойния, балансиран начин на живот пред динамичния, шумен ритъм на големия град.
Накратко, това е куче за уравновесени, ангажирани и спокойни стопани, които искат голям, защитен, но мек и добродушен домашен партньор, приспособен към семеен живот и ежедневна умереност.
Това е едра молосоидна порода, която се развива бавно и тежи много, затова храненето е критичен фактор за здравето му. Тялото му расте дълго през първата година и половина, което означава, че прекалено богатата на калций, мазнини или калории храна може да претовари ставите и да предизвика дисплазии. Най-добрият избор е висококачествена храна за едри породи, която е балансирана за бавно израстване и нормално ниво на енергия.
В зряла възраст Брохолмерът е сравнително спокоен и няма нужда от хиперкалорични формули, но все пак трябва да приема достатъчно протеин, за да поддържа масата и мускулите си. Рибните и агнешките формули са отличен избор, защото поддържат ставите и намаляват риска от кожни реакции. Задължително е контролиране на теглото, защото породата лесно качва килограми, а това увеличава натоварването върху ставите и сърцето.
При възрастните кучета храненето трябва да бъде разделено на две хранения дневно, за да се намали рискът от подуване на стомаха, което е познат проблем при масивните породи. През периода на растеж младото куче яде по-често, но в точни, контролирани порции. Няма място за свободно оставена купа, при Брохолмера храненето винаги е дозирано и премерено.
| Възраст | Хранене на ден | Количество (ориентировъчно) | Тип храна | Бележки |
| 2–4 месеца | 3 хранения | 250–350 г дневно | Puppy Large Breed | Бавно покачване на калории, без „power“ храни |
| 4–6 месеца | 3 хранения | 350–450 г дневно | Puppy Large Breed | Следи се ръстът да е равномерен |
| 6–12 месеца | 2–3 хранения | 450–600 г дневно | Puppy/Junior Large Breed | Избягват се добавки с калций |
| 12–18 месеца | 2 хранения | 500–650 г дневно | Junior Large Breed | Плавен преход към храна за възрастни |
| Над 18 месеца | 2 хранения | 550–750 г дневно | Adult Large Breed | Калориите се коригират според активността |
| Над 7 години | 2 хранения | 450–600 г дневно | Senior Large Breed | Подкрепа за стави и контрол на теглото |
Мастифът Брохолмер, не е имунизираn срещу хранителни алергии, но при него има няколко ясно забележими тенденции. Най-често срещаните реакции са към протеинови източници като телешко, пилешко и млечни продукти, тъй като имунната система на някои кучета развива свръхчувствителност към определени животински белтъци. Понякога виновникът се оказват и зърнени култури като пшеница или царевица, особено ако кучето има по-чувствителна храносмилателна система. При Брохолмерите това често се проявява с кожни раздразнения около ушите, подмишниците и корема. Също така периодични ушни инфекции, обилно чесане, пърхот, поява на горещи точки или хронични проблеми с изпражненията. От разстройства до прекомерно газообразуване, което при такава голяма порода може да бъде… впечатляващо.
Интересното е, че Брохолмерите обикновено са сравнително устойчиви здравословно, но при тях хранителната непоносимост се появява по-често около първата до третата година, когато организмът вече е стабилизиран след растежа. Понякога стопаните бъркат алергия с реакция към прекалено мазна или нискокачествена храна, затова първата стъпка винаги е елиминационна диета. Тя включва хранене само с един нов протеин и един въглехидрат в продължение на 6 до 8 седмици, за да се проследи дали симптомите изчезват. Ако изчезнат, виновникът е налице и постепенно се въвеждат нови съставки, за да се установи кои точно не се понасят.
Най-лесно се управлява алергичният риск при добър подбор на храна. За Брохолмер най-често се понасят добре рецепти с агнешко, сьомга или патица, както и беззърнени варианти, ако кучето показва чувствителност към глутен. Съставките трябва да са максимално чисти, без излишни пълнители и изкуствени овкусители, защото при кучета от такъв размер дори леко възпаление в организма може да доведе до спад в тонуса, проблеми със ставите или намаляване на имунната защита.
В крайна сметка, хранителните алергии при Мастиф Брохолмер се управляват отлично, стига да има внимание към реакциите му и постоянство в избора на храна. Ако до вчера е ял всичко, а изведнъж започне да си гризе лапите като чужди, добре е първо да се мисли за непоносимост, а не за просто суха кожа. При тази порода детайлите наистина имат значение, защото когато едно 60-килограмово куче се чувства зле от храна, цялото ежедневие го усеща.
Аксесоарите за Мастиф Брохолмер не са просто готини неща, а реална необходимост, защото това е порода, която е голяма, тежка, силна и… има свои собствени стандарти за комфорт. Ако вземете произволен нашийник или легло за средни кучета, Брохолмерът буквално ще ви се изсмее през муцуната и ще ги счупи за три дни.
Най-важното започва с екипировката за разходки. Нашийникът трябва да е масивен, широк и добре подплатен, защото шията на породата е изключително мощна. Твърде тънък или лошо изработен нашийник може да предизвика триене, а при силно дърпане, направо да се скъса. Много стопани предпочитат нагръдник, но само ако е предназначен за гигантски породи кучета и стои стабилно, без да се усуква около тялото. Каишката също не е дреболия, като тя трябва да е здрава, с метални карабинери, широка поне 3 см и от материал, който не се „реже“ в ръката при напрежение. Това куче може да дръпне като малък трактор, затова всичко по разходката трябва да е надеждно.
Леглото е другото важно нещо, защото Брохолмерът има нужда от голямо, дебело и ортопедично място за спане. Едрите породи са уязвими към дисплазия и проблеми със ставите, така че доброто легло е не лукс, а профилактика. Размерът трябва да е такъв, че кучето да може да се изпъне напълно, без лапи да висят по диагонал. Поддръжката на ставите не приключва тук. Добре е винаги да има и нехлъзгащи се постелки в дома, ако подът е ламинат или плочки, защото подхлъзването при такова телосложение води до травми.
Купите за храна и вода трябва да бъдат големи, стабилни и за предпочитане, повдигнати. Това помага на кучето да се храни удобно, намалява натоварването върху врата и най-вече намалява риска от подуване на стомаха – едно от най-опасните състояния при гигантските породи. Повдигнатите стойки стоят по-естествено за тялото на Брохолмера и правят храненето по-спокойно. Освен това водната купа трябва да има сериозен обем, защото тези кучета пият много повече от средното, особено след разходка.
Играчките са… особен случай. Всичко, което не е обозначено като „за големи или агресивни дъвкачи“, ще бъде компрометирано за минути. Най-подходящи са дебелите въжета, масивните каучукови играчки и здравите кокалоподобни дъвки. Плюшените играчки могат да се дават, но само като наградни, а не за дъвчене. Иначе ще приличат на разкъсана възглавница след 30 секунди.
Не на последно място идва транспортът. Ако ще возите Брохолмер, седалките на колата няма да го удържат. Нужен е голям багажник, стабилна транспортна клетка или здрав колан за кучета, който издържа внезапно спиране. Породата е тежка и инерцията ѝ е сериозна, така че безопасността тук е ключова и за кучето, и за хората в автомобила.
В крайна сметка аксесоарите за Мастиф Брохолмер са повече въпрос на качество, отколкото на количество. Когато сте взели куче, което тежи колкото човек, всеки детайл в екипировката ви става важен, защото нищо, което е „средно“, не работи добре за животно от този калибър. Това е порода, която изисква здрави, големи и удобни аксесоари за кучета, но когато ги осигурите, ежедневието става далеч по-спокойно и безопасно.
Тови вид мастиф блести в нещо много специфично. Той е изключително добър в ролята на уравновесен, стабилен и надежден пазач, който съчетава спокойствие с внушително присъствие. Той не е хищно настървен, не е шумен, не е импулсивен. Тази порода е най-добра в това да държи дом, семейство и територия под дискретно, уверено наблюдение, без да превръща всеки шум в драма. Това е куче, което първо преценява ситуацията, после реагира. Точно тази комбинация от интелигентност, контрол и физическа мощ го прави толкова ценен.
Брохолмерът е и невероятен семеен пазител. Той интуитивно усеща настроенията на хората, особено децата, и умее да бъде деликатен въпреки внушителните си размери. Най-силното му качество е именно балансът, да бъде едновременно силен, спокоен и защитен, без да се превръща в куче, което създава проблеми. Неговата лоялност е тиха, но непоклатима. Когато се привърже, той го прави категорично.
Освен че е чудесен пазач и семеен партньор, Брохолмерът е забележително добър в това да работи като куче-компаньон в ситуации, които изискват стабилност и нервна устойчивост. Неговият темперамент е уверен, но не агресивен, а това го прави подходящ за обучение и социализация, които се базират на доверие, а не на насилие. Той е от онези големи кучета, които не се „палят“ от външни дразнители и могат да запазят фокус дори в натоварена среда.
Ако трябва да го сведем до едно изречение: Брохолмерът е най-добър в това да бъде тихият, железен, предан пазител, който не се хвали, не демонстрира сила и не прави сцени. Просто стои там и уверено държи реда. И в един свят, който често е прекалено шумен, това е суперсила.
Разгледайте разнообразието от продукти, които предлагаме и изберете най-доброто за Вашите домашни любимци!
Отговор: Не, освен ако не бъде провокиран или възпитан неправилно. По природа Брохолмерът е спокоен, уравновесен и обмислен. Това е куче, което реагира само при реална заплаха и винаги след оценка на ситуацията. Повечето агресивни прояви, характерни за други породи, при него липсват, защото темпераментът му е зрял и стабилен.
Отговор: Брохолмерът не е маратонец и не е хъски, но има нужда от ежедневни разходки и умерена активност. Той се уморява бързо от тежки натоварвания, но изисква достатъчно движение, за да поддържа добра физическа форма и да не натрупва излишно тегло. Идеална за него е комбинацията от дълги спокойни разходки и лека умствена стимулация.
Отговор: Да, стига децата да са научени да уважават кучето и да не го третират грубо. Брохолмерът е внимателен и често много по-нежен, отколкото подсказва размерът му. Той е търпелив и защитен, но заради физическата му сила игрите с по-малки деца трябва да се случват под наблюдение.
Отговор: Породата е интелигентна, но не е „робот за команди“. Кучето учи бързо, когато усеща смисъл и доверие в обучението. Най-добре реагира на спокоен, последователен и справедлив подход, а не на викане или наказания. При уважително отношение Брохолмерът се превръща в изключително стабилно и обучаемо куче.
Отговор: Най-често срещаните са дисплазия на тазобедрената става, ставни проблеми заради голямото телесно тегло и риск от превъртане (подуване) на стомаха – проблем, типичен за гигантските породи. Контролираното хранене, качествената диета, умереното движение и редовните ветеринарни прегледи значително намаляват рисковете.
Градинското езеро е жив организъм, който постоянно взаимодействува с околната среда. С падането на листа, цветчета, клони и други органични материали във водата, те започват да се разграждат. Това е […]
Вижте повече
Когато изграждате ново езеро, едно от най-важните неща е да създадете стабилна и здрава екосистема още от самото начало. Тук на помощ идват стартовите бактерии. Те са малки, но важни […]
Вижте повече
Водорасли – неразделна част от всяко градинско езеро. Те са естествени обитатели на водната среда и в умерени количества дори са полезни. Те произвеждат кислород и помагат да се поддържа […]
Вижте повече
Добре дошли в PetStation! Истинският рай за домашни любимци! Пълен стомах, любов и почивка.