Кокер шпаньол

Английски кокер шпаньол

Кокер шпаньола е една от най-търсените за отглеждане породи в днешни дни. С миловидното си излъчване и средни размери, тези кучета са подходящи за отглеждане в апартамент. Заради спокойния си нрав могат да съжителстват спокойно с малки деца. Топ храна за Кокер шпаньол от Кучеландия.

История на породата Кокер шпаньол

Породата Кокер шпаньол има дълбоки исторически корени, датиращи от Средновековието, когато терминът „шпаньол“ (от старофренското espaigneul, означаващо „испански“) се е използвал като общо название за ловни кучета от испански произход. Смята се, че шпаньолите са били пренесени на Британските острови от испански търговци или войници около XIV век. Оттам започва и тяхната еволюция в отделни разновидности според предназначението им при лова.

• През XVI и XVII век

През XVI и XVII век шпаньолите вече се разделяли на два основни типа – сухоземни и водни шпаньоли. Сухоземните били използвани за откриване и подгонване на дивеч, докато водните подпомагали ловците при намиране на птици във водоеми. Постепенно от сухоземните шпаньоли се оформя групата, наречена „Field Spaniels“, от която по-късно произхожда и Кокер шпаньолът.

• През XIX век

През XIX век в Англия се предприемат целенасочени усилия за селекциониране на шпаньоли по размер и ловни качества. По онова време всички кучета под 11 килограма, използвани за подгонване на горски птици, особено бекаси, наричани на английски woodcock, били наричани кокер шпаньоли. Оттук произлиза и името на породата. Английският Кокер шпаньол започва да се оформя като самостоятелен тип около 1870 година, когато английските развъдчици установяват стандарти за размер, окраска и пропорции. През 1892г. Британският киноложки клуб официално признава Кокер шпаньола като отделна порода.

• В началото на XX век

В началото на XX век породата се разпространява в Северна Америка, където постепенно се появяват различия в екстериора и характера между английския и американския тип. Американските развъдчици предпочитали по-компактни кучета с по-късо лице, закръглен череп и изразителни очи, докато английският тип запазил по-спортен вид с по-дълга муцуна и по-издължено тяло. Това довело до официалното разделяне на двете разновидности през 1946г., когато Американският киноложки клуб признава Американския Кокер шпаньол като отделна порода.

• Днес

Днес Кокер шпаньолът, независимо от своята разновидност, остава един от най-популярните представители на шпаньолската група. Той съчетава ловни инстинкти и енергия с дружелюбен, уравновесен темперамент, което му осигурява дългогодишна популярност както като ловно, така и като домашно куче-компаньон. Историческото му развитие от работещо куче до домашен любимец отразява промяната в ролята на кучетата в човешкото общество. От функционални помощници към емоционални спътници, запазвайки при това своята изключителна интелигентност и преданост.

Основни характеристики на породата Кокер шпаньол:

Как да се грижим за Кокер шпаньол?

Грижата за Кокер шпаньол изисква внимание, постоянство и добра организация, тъй като породата съчетава висока активност, интелигентност и чувствителен темперамент. За да се осигури пълноценен живот и оптимално здраве, трябва да се спазват стандартизирани практики, включващи правилно хранене, редовна хигиена, поддържане на козината и достатъчно физическа активност.

• Козина

Козината на Кокер шпаньола е гъста, копринена и склонна към сплъстяване, поради което се изисква ежедневно или поне през ден разресване с мека четка и гребен с дълги зъбци. Особено внимание трябва да се отделя на областите зад ушите, по гърдите и корема, където се образуват възли. Професионално подстригване е препоръчително на всеки шест до осем седмици, за да се запази формата и здравината на козината. Къпането трябва да се извършва веднъж месечно с неутрален шампоан, предназначен за дългокосмести породи. След баня е задължително пълното подсушаване на ушите и основата им, тъй като влагата може да предизвика инфекции.

• Уши

Ушите са едно от най-уязвимите места при тази порода. Тяхната дължина и форма ограничават циркулацията на въздух и създават условия за натрупване на влага и бактерии. Затова се препоръчва седмично почистване със специален лосион и памучен тампон, без дълбоко проникване в ушния канал. Също така, след всяка разходка или ловна дейност ушите трябва да се проверяват за тръни, семена или други чужди тела.

• Храненето на Кокер шпаньол

Храненето на Кокер шпаньола трябва да бъде съобразено с възрастта, активността и телесното му състояние. Препоръчва се висококачествена храна, богата на животински протеин и есенциални мастни киселини, които поддържат лъскава козина и здрава кожа. Поради склонността към наднормено тегло, дневната дажба трябва да се измерва точно, като се избягват прекомерни лакомства. За възрастни кучета са подходящи две хранения дневно, а за подрастващи от три до четири, разпределени равномерно през деня. Достъпът до прясна вода трябва да бъде постоянен.

• Физическата активност

Физическата активност е ключов фактор за доброто състояние на Кокер шпаньола. Породата има висока енергия и се нуждае от минимум два интензивни излета на ден, включващи разходка, тичане и игри на открито. Освен това умствената стимулация е също толкова важна, защото кучето трябва да се занимава с упражнения за послушание, търсене на предмети или дресировъчни игри, които ангажират неговия ловен инстинкт и интелект.

• Ветеринарни прегледи

Здравните грижи включват редовни ветеринарни прегледи, ваксинации и обезпаразитяване. Породата е предразположена към офталмологични проблеми, като катаракта и прогресивна атрофия на ретината, сърдечни заболявания и ортопедични нарушения като дисплазия на тазобедрената става. Ранното откриване чрез профилактични прегледи значително подобрява прогнозата и качеството на живот.

• Психическо състояние

Психическото състояние на Кокер шпаньола зависи от близкия контакт със собственика. Тези кучета са силно социални и не понасят продължителна изолация. Продължителното оставяне сами може да доведе до тревожност, деструктивно поведение и депресия. Ето защо се препоръчва те да живеят в среда с активни членове на домакинството, които могат да им отделят достатъчно внимание и време.

Грижата за Кокер шпаньол е комплексна и изисква постоянство, но се възнаграждава с изключителна привързаност и интелект от страна на животното. При правилна поддръжка, балансирано хранене и адекватна социализация, тази порода остава жизнена, здрава и емоционално стабилна дълги години.

Хранене и режим за породата Кокер шпаньол

Храненето на Кокер шпаньола представлява ключов аспект от неговото здраве, физическо развитие и дълголетие. Породата притежава активен метаболизъм, комбиниран с изразен апетит, което я прави склонна към натрупване на излишно тегло, особено при недостатъчна физическа активност. Следователно хранителният режим трябва да бъде строго контролиран, балансиран и съобразен с възрастта, телесното състояние и нивото на активност на животното.

Кученца

Кученцата от породата Кокер шпаньол имат интензивен растеж през първите шест месеца, поради което се нуждаят от висококачествена храна, богата на животински протеини (пилешко, агнешко, риба), мазнини с високо съдържание на омега-3 и омега-6 мастни киселини, както и минерали като калций и фосфор за здрави кости и зъби.

Препоръчва се храненето им да се извършва три до четири пъти дневно, на малки порции, за да се подпомогне усвояването на хранителните вещества и да се избегне стомашно натоварване. В този период е от съществено значение храната да съдържа съставки, подпомагащи когнитивното развитие и зрението, като DHA (докозахексаенова киселина).

• След навършване на година

След навършване на една година, Кокер шпаньолът преминава към режим за възрастно куче, при който се препоръчват две хранения дневно. Храната трябва да съдържа умерено количество калории, съчетано с достатъчен дял протеин (около 25-30%), за да се поддържа мускулният тонус без натрупване на мазнини. Храната трябва да включва също източници на сложни въглехидрати (кафяв ориз, овес, сладък картоф), които осигуряват продължителна енергия, както и фибри за добро храносмилане. Добавянето на антиоксиданти, витамини A, E и C, както и микроелементи като цинк и селен, подпомага имунната система и здравината на кожата и козината.

• Предразположеност към затлъстяване

Особено внимание трябва да се обърне на поддържането на идеално телесно тегло. Кокер шпаньолите имат предразположеност към затлъстяване, което може да доведе до редица заболявания, включително диабет, сърдечни проблеми и дегенеративни ставни изменения. Затова е важно количеството храна да се определя спрямо реалната активност на кучето, а не само според възрастта или общите препоръки. При по-слабо активни екземпляри може да се наложи използването на диетични храни с редуцирано съдържание на мазнини.

• Воден баланс

Водният баланс също играе критична роля. Кокер шпаньолът трябва да има постоянен достъп до чиста и прясна вода, тъй като дехидратацията може да доведе до проблеми с бъбреците и кожата. При хранене със суха гранулирана храна водата е още по-необходима, за да се подпомогне правилното смилане и абсорбция на хранителните вещества.

При възрастни кучета

При възрастните кучета (над 8 години) се препоръчва преминаване към специализирана храна за възрастова група. Тя е с намалено съдържание на калории и мазнини, но обогатена с добавки за поддържане на ставите (глюкозамин, хондроитин) и антиоксиданти, които забавят клетъчното стареене. В този етап от живота е важно храната да бъде лесносмилаема и с по-висока влажност, за да се щади храносмилателната система.

Режимът на хранене трябва да се комбинира с редовна физическа активност. Ежедневните разходки, игри и упражнения поддържат не само мускулатурата, но и правилната обмяна на веществата. Храненето непосредствено преди или след активност не се препоръчва, тъй като може да предизвика стомашен дискомфорт или риск от завъртане на стомаха. Оптималното време за хранене е около един час след разходка и поне два часа преди следващо физическо натоварване.

От гледна точка на профилактиката, добре е периодично да се прави оценка на телесното състояние и да се консултира диетата с ветеринарен специалист. Това позволява своевременно коригиране на хранителния режим при установяване на тенденции към напълняване, алергични реакции или храносмилателни смущения.

Кога е подходящо да си вземем Кокер шпаньол?

Изборът на подходящ момент за вземане на Кокер шпаньол изисква внимателна преценка както на биологичните особености на кученцето, така и на готовността на бъдещия стопанин да осигури стабилна и сигурна среда. Най-благоприятната възраст за отделяне на малкия Кокер шпаньол от майката е между осмата и дванадесетата седмица от живота му.

В този период кученцето вече е преминало през основните фази на социализация с майката и братята си, научило е основни поведенчески модели и е физически подготвено за адаптация в нов дом. По-ранното отделяне може да доведе до емоционална нестабилност, повишена тревожност и затруднения при обучение, докато прекалено късното може да ограничи способността му да се свърже трайно с новия собственик.

Преди да се вземе решение за придобиване на Кокер шпаньол, трябва да оцените своите възможности и начин на живот. Това е порода, която се характеризира с висока енергичност, интелигентност и нужда от човешко внимание.

Хора с динамично ежедневие, които прекарват дълго време извън дома, могат да затруднят адаптацията на кучето и да провокират поведенчески проблеми като прекомерно лаене или разрушително поведение. Следователно най-подходящият момент да се вземе Кокер шпаньол е тогава, когато разполагате с време за обучение, социализация и установяване на стабилна рутина.

Сезонният фактор също има значение. Пролетта и ранната есен са най-подходящи периоди за вземане на кученце, тъй като климатичните условия в България позволяват по-лесно приучване към разходки и хигиенни навици без риск от температурен стрес. Топлите месеци улесняват и социализацията, защото разходките навън са по-чести, а това е от съществено значение за развитието на психическа устойчивост и адаптивност.

Важно е да се уверите, че избраното кученце произхожда от регистриран развъдник, където се спазват стандартите на породата и се извършват генетични и здравни тестове на родителите. Това намалява риска от наследствени заболявания и гарантира стабилен темперамент. При посещение на развъдника трябва да се наблюдават поведението, апетитът и социалното взаимодействие на кученцето, тъй като тези признаци често са индикатор за неговото общо здраве и темперамент.

В психологически аспект моментът на вземане на Кокер шпаньол е подходящ, когато в дома е осигурена спокойна среда без големи промени или стресови фактори. Първите седмици изискват постоянство и внимание. Кученцето трябва да се адаптира към новото си място за спане, хранене и игра, както и да изгради доверие към човека. Ако в дома предстоят пътувания, ремонти или промени в ежедневието, по-добре е придобиването да

Характеристики

Английският кокер шпаньол е изключително подвижно и енергично куче с добър характер. Дружелюбен и лесно поддаващ се на обучение. Той достига средни размери, като една от най-отличителните му черти, е големите уши.

Славата му на интелигентно куче е оправдана, но въпреки това е необходима добра дресировка и строга дисциплина в началото, за да може кучето да разбере какво се иска от него.

Ръстът при тези кучета варира, но обикновено мъжките са високи около 38-43 сантиметра, а женските – 36-41. Нормалното тегло за един кокер шпаньол е приблизително 13-16 или 12-15 при двата пола. Разбира се, теглото е строго индивидуално, защото има значение какъв е хранителния режим на Вашето куче и дали има специфични придружаващи го състояния.

Кучетата от тази порода, както всички останали, имат нужда от ежедневни разходки и движение, придружавани с игри, които да развиват и стимулират мозъчната им дейност.

Кокерчетата имат много дълбок и добре развит гръден кош, но не могат да издържат на прекалено голямо натоварване. Трябва да прецените натоварването, на което ще подлагате кучето и как ще се отрази това за него.

Здраве

Заради специфичните си дълги уши те са склонни към ушни заболявания и е изключително важно да ги следите, особено през лятото. Често докосващите земята уши са лесна мишена за различни кърлежи и бълхи, така че е препоръчително след всяка разходка ( особено такава сред природата ) да ги проверявате за евентуални паразити.

Разгледайте разнообразието от продукти, които предлагаме и изберете най-доброто заВащите домашни любимци!

Често задавани въпроси