Какапо

Какапо – единственият нощен папагал

Представете си папагал, който не може да лети, мирише на билки и мъх, издава мистериозни нискочестотни звуци през нощта и се държи като комбинация от бухал, заек и стар мъдрец. Не, това не е измислен герой от приказките, а това е какапо (Strigops habroptilus), истинско природно чудо от Нова Зеландия. Този пухкав, зелено-кафяв папагал е не само един от най-редките видове птици на планетата, но и най-тежкият папагал в света. И макар да не може да лети, какапото има своите уникални таланти, с които компенсира липсата на криле във въздуха.

Външен вид – смес между бухал и папагал

Какапото прилича на оживяла плюшена играчка. Тялото му е закръглено, с пухкави пера в нюанси на маслинено зелено, златисто и кафяво, които му осигуряват перфектен камуфлаж сред мъховете и папратите на новозеландските гори. Очите му са големи и тъмни, с изразителен поглед, а лицето му е обрамчено от меки пера, напомнящи лицев диск на бухал и затова не случайно какапото често е наричан „бухален папагал“.

Таблица с характеристики на породата:

Средно възрастният какапо тежи около 2 до 4 килограма, което го прави шампион по тежест в света на папагалите. Макар да има крила, те са твърде къси и слаби за полет и ги използва по-скоро като баланс при катерене или за плавно слизане от дървета.

Нощен живот и навици на Какапо

Докато повечето папагали обичат слънцето, какапото предпочита тъмнината. Той е стриктно нощна птица, като през деня спи, скрит в хралупа, а през нощта излиза на лов за храна или приключения.
Храни се предимно с растителна храна – мъхове, семена, плодове, листа и корени. Любимото му лакомство е плодът на дървото rimu, чиято реколта се появява веднъж на няколко години. Интересното е, че размножителният цикъл на какапото е напълно синхронизиран именно с това дърво, като женските снасят яйца само в години, когато rimu ражда плод.

Любовта на какапото – романтика в гората

В света на какапото любовта е… шумна. През размножителния сезон мъжките се събират на специални територии, наречени “leks”, където организират нещо като нощен концерт за ухажване.
С помощта на голяма кухина в земята, мъжкият какапо издава нискочестотни звуци, наречени “booming” – дълбоки тътнещи вълни, които могат да се чуят на разстояние до 5 километра!
След това добавя серия от по-високи звуци, наречени “chings”, за да привлече вниманието на женските.
Целият този ритуал може да продължи седмици и е истинска симфония под звездите, в която мъжкият пее, а женската решава дали си струва да дойде.

Майчинството – тиха грижа в нощта

Когато настъпи времето за гнездене, женската какапо напълно поема родителството. Мъжкият изчезва от картината, а тя се скрива дълбоко в хралупа или под скала, където снася обикновено 1 до 3 яйца. През нощта излиза да търси храна, оставяйки яйцата сами за няколко часа, което често е фатално, ако температурите паднат. Затова и много малко пиленца оцеляват в природата.

Тези трудности, съчетани с ограничената им способност да се движат бързо и да се защитават, правят какапото изключително уязвим вид.

Битка за оцеляване на вида

Векове наред какапото е живял без естествени хищници в Нова Зеландия. Но когато европейците донесли котки, порове и плъхове, ситуацията се променила драматично.
Птицата, която разчитала на камуфлаж и неподвижност, изведнъж се оказала лесна плячка за хищници, които ловят по миризма.

До края на 20-ти век какапото почти изчезва. През 1995г. са известни само 50 екземпляра.
Но след грандиозни усилия на новозеландските природозащитници, видът е преместен на няколко малки, защитени от хищници острова, като Whenua Hou (Codfish Island) и Anchor Island, където се следи всяка птица по име и номер.

Благодарение на тези усилия, популацията днес надхвърля 250 индивида, но все още е критично застрашен вид, но вече не на ръба на изчезването.

• Всеки какапо има име

Да, вярно е! всеки жив какапо има собствено име и е регистриран в официална база данни. Един от най-известните е Сироко (Sirocco) – „звездата“ на социалните мрежи и истински посланик на вида. Сироко стана известен, след като по време на телевизионно предаване се опитал да се „ухажва“ с главата на биолог, оставяйки зрителите по целия свят да се смеят и да се влюбят в този чаровен ексцентрик.

Така какапото, макар и рядък, се превърнал в символ на надеждата и устойчивостта, което е доказателство, че с малко човешка намеса природата може да се възстанови.

Историята на какапото е като приказка с щастлив край, но все още незавършена.
Той ни напомня колко крехък може да бъде животът на Земята и колко важно е да пазим баланса в природата. От птица, считана за изчезнала, какапото се превърна в символ на надежда – зелен пазител на нощта, който продължава да живее сред тихите гори на Нова Зеландия, пазен от хора, които вярват в чудеса.

Какво прави Какапо, интересен като избор за домашен любимец?

Какапо, макар и изключително рядък и защитен вид, е толкова уникален, че мнозина мечтаят да имат такова същество у дома. Макар това да е невъзможно по закон. Но нека си представим защо толкова хора се впечатляват от идеята какапо да бъде домашен любимец. Причината е проста: няма друга птица, която да съчетава толкова чар, интелигентност и индивидуалност в едно пухкаво тяло.

• Характер 

Първото, което грабва вниманието, е неговият характер. Какапо не се държи като типичен папагал – не крещи, не лети и не руши мебели. Вместо това е спокоен, наблюдателен и невероятно любопитен. Той обича да изследва околността, да се катери, да помирисва, да докосва с човката си всичко, което го заинтригува. Поведението му напомня повече на котка или малко дете, отколкото на птица, с онзи неподправен интерес към света, който кара всеки, който го срещне, да се усмихне.

• чувство за индивидуалност

Какапото притежава и забележително чувство за индивидуалност. Всяка птица има собствено поведение и темперамент. Някои са игриви и социални, други по-сдържани и мъдри. Те запомнят хора, реагират на гласа им и дори проявяват нещо, което много биолози описват като емоционална привързаност. Когато един какапо реши, че ви харесва, той може да стои близо до вас с часове, да ви наблюдава и дори да се покатери на рамото ви с плавни, комични движения.

Друга причина, поради която какапото би бил изключителен домашен любимец, е неговата неподражаема симпатия. Той изглежда така, сякаш е създаден, за да вдъхва добро настроение, с пухкавото си оперение, кръглото лице и онзи постоянен израз на любопитно удивление. Движи се с тромава грация, която е толкова неумела, че става очарователна. Когато се разхожда, разперва леко крилете си за баланс, поклаща глава и изглежда като герой от детски филм, попаднал случайно в реалния свят.

• тих папагал

Освен това какапото е удивително тих папагал. Той не издава пронизителни звуци като повечето папагали, а комуникира с меки, ниски гласове, често звучащи като далечен тътен или приглушено мърморене. Това му придава нещо мистично и успокояващо, като живо същество, което сякаш идва от друго време.

• доверчивост

И все пак най-интересното качество на какапото е неговата доверчивост. Поради хилядолетия живот без хищници, този папагал няма естествен страх от хората. Вместо да бяга, когато се приближиш, той може просто да те погледне, да помирише обувката ти и да реши, че си му симпатичен. Тази невинна наивност е не само трогателна, но и символ на света, който някога е бил чист и без заплахи.

 Какапото е защитен вид

Разбира се, реалността е, че какапото никога няма да бъде домашен любимец в обичайния смисъл. Той е строго защитен вид, живеещ единствено под грижата на природозащитници в Нова Зеландия. Но ако се запитаме защо хората толкова се впечатляват от него, отговорът е ясен – какапото олицетворява онова, което търсим в животните: чиста доброта, мъдрост и неподправена автентичност. В неговата тежка походка и любопитен поглед има нещо, което напомня колко крехка и същевременно магична е природата.

Да имаш какапо до себе си би било като да имаш малко парче от изгубения рай – същество, което не просто живее, а ни напомня какво означава да живееш в хармония, с доверие и простичко удоволствие от всяка минута.

Храна и хранителни навици

В дивата природа какапото е строго растителнояден вид. Храната му е напълно съобразена с богатството на новозеландските гори, където всичко е свежо, зелено и богато на растителни влакна. То не търси семена или ядки, както повечето папагали, а предпочита меки зелени части на растенията, плодове и корени.

Основата на неговото меню са:

• Млади листа и стъбла от местни растения.
• Плодове на дървото rimu – изключително важни за размножителния му цикъл.
• Корени, мъхове и папрати, богати на фибри и минерали.
• Сокове и прашец, които получава, дъвчейки свежа растителност.

Какапото има особен начин на хранене, като дъвче растителния материал, извлича соковете му, а след това изплюва влакнестите остатъци. Това поведение показва колко приспособен е организмът му към бавен, внимателен и високофибрен режим на хранене.

Как би изглеждала подходяща диета при домашно отглеждане?

Ако си представим какапо в контролирана среда (като защитен център или хипотетично домашно отглеждане), менюто му трябва да бъде максимално близко до естественото:

Сутрин може да се предложи смес от пресни листа, например спанак, глухарче, млади стръкове от глухарчета. Те осигуряват фибри и витамини, а свежестта стимулира храносмилането.
През деня е подходящо да получава мек плод, например киви, манго или круша, но само в малки количества, тъй като какапото не е привикнало към високо съдържание на захари.

Вечер храната му може да включва варен сладък картоф, морков или малко количество сварен зелен фасул, нарязани на ситно и поднесени с пресни тревни кълнове. Важно е храната винаги да е мека, без подправки и с възможност птицата сама да я дъвче.

За да се имитира естественото му поведение на изстискване на растенията, може да се осигурят клонки от нетоксични дървета, например върба или ябълка, които той да гризе за забавление и поддържане на човката.

• Режим на хранене и активност

Какапото е нощна птица, затова най-активен е след залез слънце. При отглеждане в контролирана среда, храненето трябва да се съобрази с този биологичен ритъм.
Основното хранене се провежда привечер, когато какапото започва да се движи и търси храна. През деня трябва да има възможност да почива на тихо и затъмнено място.

Важно е да се поддържа нискокалоричен, но богат на фибри режим. Какапото няма нужда от много енергия, зазщото се движи бавно и не лети, затова лесно би напълнял, ако получава прекалено много плодове или зърна. Затлъстяването е една от най-големите заплахи за здравето му при домашно отглеждане.

Освен правилното хранене, какапото има нужда от умствена и физическа стимулация, като катерене, копаене в почва, изследване на околната среда. Без това той бързо би загубил интерес и жизненост. В природата какапото прекарва часове, обикаляйки територията си в търсене на храна, затова в изкуствена среда трябва да се симулира същото поведение чрез скриване на лакомства и естествени препятствия.

Какапото обикновено получава по-голямата част от водата си чрез храната, от сочните растения и плодове, които яде. Въпреки това, винаги трябва да има прясна, чиста вода на разположение, особено в по-топъл климат.

Не се препоръчват никакви добавки или витаминни смеси без изрично ветеринарно предписание, тъй като видът има изключително специфичен метаболизъм. Дори малки отклонения от естествената диета могат да доведат до храносмилателни проблеми.

ТОП 5 любопитни факти за Какапо от научна гледна точка

Какапо е единственият нелетящ папагал в света.

От всички над 350 вида папагали, само какапото напълно е загубил способността си да лети. Това е резултат от милиони години еволюция в изолация на Нова Зеландия – място, където дълго време не е имало сухоземни хищници. Без нужда да бяга или да лети, мускулите на гърдите му, отговорни за полета, са атрофирали, а костите на крилата са станали по-тежки.
Въпреки това, какапото използва крилете си за баланс, когато се катери по дървета, и за парашутиране при слизане. Той се спуска плавно, като използва крилата си, за да забави падането.

Неговото обоняние е едно от най-развитите сред всички птици

Почти всички папагали разчитат на зрението си, но какапото е изключение – той има изключително чувствително обоняние. Учените са установили, че частта от мозъка, отговорна за мириса, е значително по-развита при какапото в сравнение с други папагали.
Това му помага да намира храна през нощта, дори в пълна тъмнина може да открие узрели плодове по аромата им. Интересното е, че самият какапо има приятен, отчетлив аромат, който често е описван като смес от сладък мед, билки и мускус, което вероятно играе роля в социалната му комуникация и привличането на партньори.

Размножава се само когато природата „каже“ – синхронизация с дървото rimu

Какапото е един от малкото животински видове, чийто репродуктивен цикъл е пряко зависим от цъфтежа и плододаването на определено дърво. Дървото rimu дава обилни плодове само на всеки 2 до 4 години, и точно тогава женските какапо влизат в размножителен период.
Причината е проста, но гениална. Плодовете на това дърво са богати на витамин D и мазнини, които осигуряват енергия за изхранване на пиленцата. Без плодове няма достатъчно храна, затова и няма гнездене. Това прави вида биологично свързан с ритъма на гората и е един от най-добрите примери за екологична адаптация.

Ухажващият концерт на какапото е акустическо чудо

Мъжките какапо издават нискочестотен тътен, известен като booming, който може да се чуе на разстояние до 5 километра. Този звук се създава чрез специална въздушна торбичка в гърдите, която действа като резонатор. Звуковите вълни се разпространяват през земята и въздуха, насочвайки женските към мястото, където мъжкият пее. Изследванията показват, че тези звуци се движат в честотен диапазон от 35 до 50 Hz – толкова ниско, че човек почти не ги чува, а по-скоро ги усеща. Това е едно от най-редките проявления на инфразвукова комуникация при птици, сравнима само с някои видове гълъби.

Генетичният код на какапото разкрива тайните на дълголетието му

През 2020 г. новозеландски учени успешно секвенират целия геном на какапото – един от най-детайлно проучените геноми на птица в света. Резултатите показват, че какапото има нисък мутационен темп и гени, свързани с бавен метаболизъм, което вероятно обяснява дълголетието му – някои екземпляри живеят до 90 години. Също така, в генома му са открити адаптации, които подпомагат устойчивостта на оксидативен стрес, механизъм, който забавя клетъчното стареене. Тези открития поставят какапото сред най-интересните обекти за изучаване на дълголетие и еволюция в света на орнитологията.

Какапото е не просто рядка птица, а живо еволюционно чудо. Всеки негов биологичен детайл разказва историята на свят без хищници, пълен с зеленина, тишина и време. Затова и науката продължава да го изучава не само като вид, който трябва да бъде спасен, а като ключ към разбирането на това как природата създава съвършена хармония между форма, поведение и среда.

Разгледайте разнообразието от продукти, които предлагаме и изберете най-доброто заВащите домашни любимци!

Често задавани въпроси