Холандско джудже

Заек Холандско джудже – миниатюрна порода, но сериозен домашен любимец

Холандското джудже е една от най-малките и най-разпознаваеми породи домашни зайци в света. Миниатюрното тяло, почти кръглата глава, огромните очи и необичайно късите изправени уши създават характерното бебешко излъчване, което породата запазва и като възрастна.

Зад тази привидно нежна външност обаче стои буден, темпераментен и изключително любопитен заек. Това не е просто умалена версия на обикновения домашен заек. Холандското джудже има собствен породен тип, специфична генетика и особености в поведението и отглеждането. Малкият размер също не означава, че животното се нуждае от малко пространство или по-малко внимание. Напротив, правилно отглежданото заек Холандско джудже е активно животно, което трябва ежедневно да може да тича, изследва, копае, скача и да общува.

За кого е подходящо Холандското джудже?

Това е прекрасна порода за човек, който иска малък, интелигентен и активен домашен любимец и е готов да общува с него по неговите правила. Не е най-добрият избор за човек, който търси животно, което постоянно да носи в ръце. Не е и лесен стартов домашен любимец, който може да живее постоянно в малка клетка. Холандското джудже е много по-интересно, когато му бъде позволено да бъде истински заек. То изследва, комуникира, учи, създава навици, показва предпочитания и изгражда доверие. Някои представители са смели и настоятелни, други остават предпазливи през целия си живот. Именно това превръща породата от декоративно миниатюрно животно в истински домашен компаньон със собствен характер.

Произход на Холандското джудже.

Както подсказва международното му име Netherland Dwarf, породата произхожда от Нидерландия. Развитието ѝ започва през първата половина на XX век с цел получаването на изключително малък заек със стабилен породен тип. Породата е официално призната в Нидерландия през 1940г., по-късно във Великобритания, а American Rabbit Breeders Association я признава през 1969г.

Селекцията постепенно оформя животното, което познаваме днес с много компактно тяло, къси крайници, широка и закръглена глава, големи очи и съвсем малки изправени уши. Точно тази комбинация прави Холандското джудже практически невъзможно за объркване с повечето други породи джуджета. Според породния стандарт максималното тегло на възрастен изложбено Холандско джудже е около 1,134kg, а за идеално тегло в британския стандарт се посочват приблизително 907g. Желаната дължина на ушите е около 5cm. Тялото трябва да бъде късо, набито и компактно, с добре развит гръден кош и широки рамене. Предните крака са сравнително къси и прави. Главата е непропорционално голяма спрямо тялото, със заоблен череп, а очите са големи, кръгли и силно изразителни. Именно пропорциите са по-характерни за породата от самото ниско тегло. Един дребен кръстосан заек с тегло 1kg не е непременно Холандско джудже.

Козината е къса, мека и плътна. При погалване срещу естествената и посока тя постепенно се връща обратно, което в породните стандарти се описва като „rollback“ тип козина. Това е сравнително лесна за поддържане козина. При нормални условия обикновено е достатъчно леко разресване веднъж седмично, като по време на линеене честотата трябва да се увеличи. Заекът сам извършва значителна част от ежедневната си хигиена, затова рутинното къпане не е необходимо и по принцип не се препоръчва. Породата съществува в множество цветови разновидности като черни, сини, шоколадови, бели, оранжеви, чинчила, опушени, агути и редица други признати разновидности и комбинации.

Описание на породата:

Характер – малък заек, който знае какво иска.

Тук породата става особено интересна. Холандското джудже може да бъде много любопитно, интелигентно и активно, но често е по-предпазливо към хора и резки промени в средата. При някои представители първоначалната реакция към непознат човек е отдръпване, бягство или заемане на защитна позиция. Това не трябва автоматично да се приема за агресивност. Заекът е животно-жертва и инстинктивно реагира на движение отгоре, внезапно хващане и преследване. При толкова дребна порода усещането за уязвимост може да бъде още по-силно. Затова най-добрият начин за изграждане на доверие е контактът да започва на нивото на пода. Вместо заекът постоянно да бъде вдиган, човек може да седне до него и да му позволи сам да приближи. Храната, спокойният глас и предвидимата рутина постепенно превръщат човека от потенциална заплаха в част от безопасната среда. Добре социализираното Холандско джудже може да бъде удивително контактно. Някои зайци следват стопанина си, търсят внимание, бутат ръката му с нос и активно участват в ежедневието на дома.

Миниатюрният размер създава погрешното впечатление, че това е идеален домашен любимец за малко дете. Всъщност често е обратното. Зайците имат сравнително крехка костна система и силни задни крайници. Ако уплашен заек започне да рита, докато е държан неправилно, може да падне или да получи сериозна травма. Трябва да направим конкретно предупреждение, че зайците не обичат непременно да бъдат вдигани и че гръбначният им стълб може да бъде сериозно увреден при падане. При Холандското джудже към това се добавят малкият размер и бързите реакции. Породата е много по-подходяща за възрастен стопанин или семейство с по-големи деца, които разбират, че общуването със заек не означава непрекъснато носене на ръце.

Интелигентност и обучение.

Холандското джудже е малко, но съвсем не е примитивно животно. Зайците могат да изграждат асоциации между звук, действие и награда, да запомнят маршрути и ежедневни ритуали и да разпознават кога предстои хранене. С подходящ подход могат да бъдат научени да използват тоалетна, да идват при повикване или определен звук и да изпълняват прости упражнения. Обучението трябва да се основава на положително подкрепление. Малко парченце подходящ зеленчук или част от дневната порция гранули може да бъде достатъчна награда. Наказването няма практическа стойност. То по-скоро учи заека да избягва човека.

Домашните зайци са социални животни. Човешкото внимание е ценно, но не възпроизвежда напълно комуникацията между два съвместими заека. Затова при подходящи условия може да се обмисли отглеждането на съвместима двойка. Отбелязваме, че компанията на подходящ друг заек сред важните условия за добро качество на живот. Това обаче не означава просто да поставим две непознати животни заедно. Запознаването трябва да бъде постепенно и контролирано, а кастрацията/стерилизацията обикновено играе важна роля за успешно и устойчиво съжителство.

Малкият заек не се нуждае от малък дом.

Една от най-сериозните грешки при тази порода е изборът на миниатюрна клетка само защото животното тежи под килограм. Размерът на жилищното пространство трябва да позволява нормално движение, изправяне, лягане в цял ръст, последователни подскоци и разнообразно поведение. Самата клетка не бива да представлява целия свят на заека. Холандското джудже има нужда от безопасна зона за свободно движение всеки ден. Това може да бъде голямо заграждение или обезопасена част от помещение. В нея трябва да има скривалище, тоалетна, постоянен достъп до сено и вода, тунели, предмети за гризане и възможности за търсене на храна. Това е активен заек. Ако средата му предлага единствено купичка и място за спане, физическите му размери може да са малки, но проблемите от скуката могат да станат големи.

Храна за Холандско джудже според нуждите му.

Малкият размер не променя фундаменталната физиология на храносмилателната система на заека. Основата на храненето трябва да бъде качествено тревно сено с постоянен достъп през цялото денонощие. То доставя структурни влакнини и подпомага както нормалната чревна моторика, така и естественото износване на непрекъснато растящите зъби. Към сеното се добавят подходящи листни зеленчуци и контролирано количество качествена пълноценна гранулирана храна според възрастта, телесното състояние и конкретния продукт. Плодовете и по-сладките зеленчуци трябва да се разглеждат като лакомство, а не като основна част от менюто. При толкова малък заек дори сравнително малка допълнителна порция представлява значим процент от дневния енергиен прием. Затова „само още малко“ гранули или лакомства ежедневно може постепенно да доведе до наднормено тегло. Прясна чиста вода трябва да бъде достъпна постоянно.

Хранителен режим за Холандско джудже

Зъбите са особено важни.

Всички зайци имат непрекъснато растящи зъби, поради което правилното хранене и дъвкателното поведение са критично важни. При Холандското джудже трябва да се обръща специално внимание на устната кухина и начина на хранене. Породата има много компактна и закръглена глава, а ветеринарните източници посочват стоматологичните заболявания сред проблемите, които се наблюдават при нея. Тревожни признаци са отказът от твърда храна, изпускане на храна от устата, слюноотделяне, мокра козина около брадичката, промяна в размера или количеството на изпражненията, отслабване и необичайно продължително дъвчене. При подобни симптоми не трябва просто да се сменя храната, необходим е ветеринарен преглед.

Храносмилателната система не прощава дългото гладуване.

При заека внезапното намаляване или спиране на храненето е сигнал, който не трябва да се подценява. Промяна в апетита, липса или значително намаляване на изпражненията, отпуснатост, стоене в прегърбена позиция или видим дискомфорт могат да бъдат признаци на сериозен проблем с гастроинтестиналната моторика или друго заболяване. Затова при Холандското джудже ежедневното наблюдение е изключително полезно. Стопанинът трябва да знае приблизително колко яде неговият заек и как изглеждат нормалните му изпражнения. При животно под килограм промените в общото състояние могат да бъдат особено значими.

Освен стоматологичните проблеми трябва да се следят очите, кожата и козината, телесното тегло, лапите и зоната под опашката. При зайците замърсяването около задната част на тялото не е просто козметичен проблем. Особено през топлите месеци то увеличава риска от нападение от мухи и развитие на ларви върху животното, което представлява спешно ветеринарно състояние. Важно е също да се обсъди с ветеринарен лекар профилактиката и ваксинацията според заболяванията и ваксините, актуални за държавата, в която се отглежда животното. Най-добрият избор е ветеринарен лекар с реален опит със зайци и други екзотични домашни любимци.

Колко живее Холандското джудже?

Тук малкият размер идва с дългосрочен ангажимент. Различните ветеринарни източници посочват приблизително 7-12 години в зависимост от популацията и условията на отглеждане. Следователно Холандското джудже не трябва да се купува като краткосрочен „малък домашен любимец“. При добри грижи то може да бъде част от семейството в продължение на значителна част от десетилетие, а понякога и повече.

Ежедневието с Холандско джудже.

Най-интересните моменти обикновено започват, когато заекът получи достатъчно свобода. Тогава може да се наблюдава истинското му поведение. Внезапни спринтове, подскоци и завъртания във въздуха, изследване на нов предмет, копаене, бутане на играчки и търсене на скрита храна. За обогатяване на средата не са необходими непременно сложни играчки. Картонени тунели, безопасни кутии с няколко входа, постелка за ровене, топки и предмети за гризане могат да предоставят часове занимание. Особено подходящо е храненето чрез търсене. Вместо цялата порция да се поставя в купа, част от подходящата храна може да бъде скрита на различни места. Така храненето се превръща в задача и стимулира естественото изследователско поведение.

ТОП 5 любопитни факти за Холандско джудже.

1. Съществува ген, който буквално определя „джуджешкия“ външен вид.

Миниатюрните пропорции на Холандското джудже са свързани с т.нар. ген на джудето. При развъждането това създава интересен генетичен ефект. Не всички малки в едно котило непременно имат еднакво изразен джуджешки тип. Зайците без копие на гена могат да станат по-едри и с по-дълги уши и лице.

2. Две копия на джуджешкия ген са несъвместими с нормалното развитие.

Генетиката на породата има и по-сериозна страна. Когато малкото наследи джуджешкия вариант от двамата родители, може да се получи т.нар. двойно джудже или фастъче. Такива зайчета са изключително малки, развиват се неправилно и обикновено не оцеляват. Именно затова генетиката е важна част от отговорното развъждане на породата.

3. Холандското джудже е помогнало за създаването на други миниатюрни породи зайци.

Породата не остава изолирана в историята на зайцевъдството. Нейният характерен джуджешки тип е използван при развитието на редица други малки породи. Един от известните примери е Мири Рекс, при чието създаване Netherland Dwarf е използван за намаляване на размера, докато се запази характерната рексова козина.

4. Има изненадващо много официално признати цветове.

Когато човек чуе „Холандско джудже“, обикновено си представя бял, сив или кафяв миниатюрен заек. В действителност породата има впечатляващо цветово разнообразие. При различните развъдни организации се признават десетки разновидности, организирани в групи като агути и оранжеви. Така два чистопородни холандски джуджета могат визуално да изглеждат като напълно различни зайци.

5. Изложбеният стандарт създава своеобразна оптична илюзия.

При идеалния представител главата трябва да изглежда сякаш е поставена почти непосредствено върху тялото. Вратът е толкова къс и визуално скрит, че силуетът се възприема като две компактни сфери – голяма кръгла глава и закръглено тяло. Това не е случайна особеност, а част от търсения породен тип и една от причините Холандското джудже да има толкова характерно „бебешко“ изражение дори като възрастно животно.

Често задавани въпроси