Червенобуза костенурка

Червенобуза костенурка – цветна звезда в аквариума, сенчест натрапник в природата

Малко са животните, които предизвикват толкова противоречиви чувства като червенобузата костенурка (Trachemys scripta elegans). Със своите яркочервени петна отстрани на главата, тя се превръща в любимец на поколения деца и възрастни по света. Първоначално внесена в Европа и Азия като декоративен вид и домашен любимец, тази костенурка се разпространява толкова масово, че днес е призната за един от най-успешните и най-проблемни, инвазивни видове костенурки на планетата. Нейната история е пример за това как човешката симпатия може неволно да доведе до екологична катастрофа.

Но от къде идва Червенобузата костенурка?

Червенобузата костенурка произхожда от южните части на Съединените щати, предимно Мисисипи, Луизиана и околните щати. Там тя обитава езера, блата, реки и всякакви сладководни водоеми с топъл климат и богата растителност. С настъпването на 60-те години на XX век започва масово развъждане на вида в САЩ и износът ѝ като домашен любимец се превръща в мултимилионна индустрия.

През последните десетилетия, освен в Америка, тя се разпространява в Европа, Азия, Африка и Австралия, първоначално в домашни аквариуми, а по-късно и в природата, след като хиляди стопани я изоставят. Днес червенобузата костенурка се среща в диво състояние в над 70 държави, включително в България, където вече съществуват стабилни популации в някои райони.

Най-лесно разпознаваемата черта на червенобузата костенурка е именно червената лента – „буза“, която преминава зад окото и контрастира с тъмнозелената или маслинена основа на главата. Черупката (карапаксът) има овална форма и в млада възраст е зелена с жълтеникави шарки. С възрастта обаче цветът потъмнява до маслиненокафяв, а шарките избледняват.

Пластронът, тоест долната част на черупката, е светложълт с по-тъмни петна. Крайниците, главата и опашката са покрити с зелени и жълтеникави линии, които ѝ придават шарен и динамичен вид. Женските са по-едри и достигат до 25-30 см дължина, докато мъжките обикновено не надвишават 20 см. Отличителна черта при мъжките са дългите нокти на предните крайници и по-дългата, дебела опашка.

Поведение и начин на живот

Червенобузата костенурка е дневно активен вид, който обожава да се припича на слънце. В естествена среда тя прекарва голяма част от деня на камъни, клони или платформи над водата, откъдето лесно може да се гмурне при опасност. В домашно отглеждане проявява сходно поведение, като обича да се суши под лампата, да наблюдава за храна и дори разпознава човека, който я храни.

Този вид е много добър плувец, но също така може да се движи изненадващо бързо и на сушата. През зимата, в райони с по-ниски температури, червенобузите костенурки изпадат в хибернация, заравяйки се в тинята на дъното или под брега. При благоприятен климат обаче те остават активни през цялата година.

Хранене – от хищник към тревопасно

Червенобузата костенурка е всеядна, като хранителните и навици се променят с възрастта. Малките се нуждаят от много протеини и основно се хранят с животинска храна като червеи, охлюви, водни насекоми, малки риби и ларви. С израстването започват да предпочитат растителна храна: водорасли, меки водни растения, глухарче, тиквички, краставици, маруля и моркови.

В домашни условия е важно диетата ѝ да бъде разнообразна, включваща:

• гранулирана храна за костенурки;
• замразени или живи безгръбначни;
• пресни зеленчуци;
• калциеви добавки за здравата черупка.

Храненето винаги трябва да се извършва във водата, тъй като костенурките не отделят слюнка и не могат да преглъщат на сухо.

Отглеждане в домашни условия

Много хора купуват червенобуза костенурка, без да осъзнават, че това животно може да живее над 30-40 години и изисква сериозна грижа. Когато е малка, тя изглежда симпатична и лесна за отглеждане, но с порастването ѝ изискванията се увеличават:

• Акватерариум с обем поне 100–150 литра за възрастен индивид;
• Воден филтър за поддържане на чиста вода;
• UVB осветление за синтез на витамин D3 и правилен метаболизъм на калций;
• Зона за сушене с температура около 30-32°C;
• Водна температура между 24–26°C;
• Постоянен достъп до прясна храна и минерали.

Без тези условия, костенурката може да развие метаболитна костна болест, деформации на черупката, инфекции и дори да умре преждевременно.

Екологична заплаха и правен статус

Червенобузата костенурка е най-разпространеният инвазивен вид сладководна костенурка в света. В България вече има регистрирани диви популации в София, Пловдив, Бургас, Стара Загора и други региони, където е била пусната в паркови езера, канали или водоеми.

Тя е агресивна, по-устойчива от местната Европейска блатна костенурка, изяжда яйца на други видове, конкурира ги за храна и местообитание, и пренася паразити. Поради това от 2016 г. Европейският съюз забрани вноса, размножаването, продажбата и освобождаването ѝ в природата.

Ако вече притежавате червенобуза костенурка, можете да я гледате, но нямате право да я продавате, подарявате или освобождавате в природата.

Червенобузата костенурка е забележително животно, красиво, интелигентно и любопитно. Тя може да бъде чудесен домашен любимец за ангажирани и информирани стопани, но не е лесна или временна грижа. Най-големият проблем с този вид не са самите костенурки, а незнанието и безотговорността на хората.

Ако вече имате такава костенурка, грижете се за нея с уважение. Ако обмисляте да вземете, уверете се, че разполагате с нужните условия. А ако вече не можете да се грижите за нея, никога не я пускайте в природата. Това, което изглежда като акт на милост, може да бъде пагубно за местната екосистема.

Среща ли се в България?

Да, червенобузата костенурка се среща в България, но не е местен вид.

Първоначално тя е внесена като декоративен домашен любимец и дълги години се продавала свободно в зоомагазините у нас. С течение на времето много хора, без да подозират за екологичните рискове, започнаха да я пускат на свобода в паркови езера, реки, язовири и блата, когато костенурките станат прекалено големи или трудни за отглеждане.

В резултат на това, червенобузата костенурка днес е установена в диви популации на различни места в България, включително в София (Панчарево, Южния парк, Борисовата градина), Пловдив, Бургас, Стара Загора, Русе, както и в други региони с подходящ климат.

Тези костенурки успешно преживяват зимата в някои части на страната и дори се размножават, което поставя под риск местните видове, особено европейската блатна костенурка, която е защитен и уязвим вид. Затова червенобузата костенурка е включена в списъка на инвазивните чужди видове, забранени за продажба и разпространение в целия Европейски съюз от 2016 г.

С други думи:

• Да, среща се в България.
• Не е естествена за нашата природа.
• Представлява сериозна заплаха за екосистемите и местните видове.

Посетете Petstation.bg!

Често задавани въпроси