Показване на 1–12 от 391 резултатаSorted by popularity
Американският мастиф, с известния си външен вид и благородна история, е порода, която се отличава с уникалната си комбинация от грациозност и мощ. Този великолепен представител на кучешкия свят привлича вниманието със своята импозантна стойка и благороден изглед.
Типичният американски мастиф е голямо и мускулесто куче, с мощна глава и широки рамене. Изяществото на тялото му се допълва от изразителните му очи и добре дефинирани черти на лицето. Козината му е къса и гладка, често в различни нюанси на палитрата на тигрени и тъмни цветове. Характерът на това куче е изключително добродушен и предан. Те са известни с меката си натура и спокойното си поведение. Въпреки своята внушителна външност, те са отлични с децата и се свързват добре с други домашни любимци, особено ако са социализирани от ранна възраст.
Американският мастиф има дълбока история, свързана с неговите корени, които се зареждат с английски мастифи и други древни молосъкови породи. Тази порода е развита в Съединените щати, където е била използвана като страж на имения и добитък, а също така и като защитник на семействата си. С времето, американският мастиф се е утвърдил като популярен домашен любимец и отличен компаньон.
Американският мастиф е внушителна, но същевременно спокойна и добродушна порода куче, създадена с цел да съчетае величествения вид на класическите мастифи с подобрено здраве и по-малко слюноотделяне. Това е гигантско куче със силно телосложение, широко тяло и мощна мускулатура. Главата му е масивна и пропорционална, с широк череп, умерено изразени краища и интелигентен, мек израз в очите.
Тази гигантска порода куче има къса и плътна козина, която прилепва по тялото и го защитава добре от различни климатични условия. Окраската може да варира от кайсиево, сребристо, светло до тигрово, като се допълва от черна маска около муцуната. Типично за породата са сравнително „сухите устни“, които правят тези кучета много по-малко склонни към обилно лигавене в сравнение с английския мастиф.
По характер американският мастиф е уравновесен, търпелив и любящ към семейството си. Той е естествен пазач, като внимателно следи за всичко около дома, но не е агресивен без причина. С децата се държи с изключителна нежност и търпение, а с гостите проявява сдържано любопитство, стига да разбере, че са добре дошли.
Това е порода, която се развива добре в среда, където има пространство за движение, макар че в дома е доста спокойна и обича да лежи в близост до хората си. Изисква умерена физическа активност, редовни разходки и психическа стимулация, за да поддържа форма и добро настроение.
Характеристика | Описание |
Произход | САЩ (1980-1990 г.) |
Основатели на породата | Фредерика Вагнер, Flying W Farms, Охайо |
Тип | Гигантска порода, молосоиден тип |
Височина при холката | Мъжки: 76–86 см, Женски: 71–81 см |
Тегло | Мъжки: 80–90+ кг, Женски: 65–80+ кг |
Цвят на козината | Кайсиев, сребрист, светъл, тигров, винаги с черна маска |
Тип козина | Къса, плътна, прилепнала |
Средна продължителност на живота | 10–12 години |
Темперамент | Спокоен, лоялен, предпазлив, нежен с деца |
Слюноотделяне | Значително по-малко от английския мастиф |
Нужда от движение | Умерена, нуждае се от ежедневни разходки |
Подходящ за | Семейства с деца, домове с двор, хора с опит в кучета |
Основни здравословни рискове | Дисплазия, торзия на стомаха (както при повечето гиганти) |
Американският мастиф е порода, която въплъщава величие, доброта и защитнически инстинкт. Съчетава гордия силует на древните мастифоподобни кучета със спокоен, уравновесен характер, който го прави идеален спътник за семейства. Ако се отглежда с любов, внимание и правилна социализация, този нежен гигант ще бъде верен и предан приятел за много години напред.
Американският мастиф не само че е великолепен представител на своята порода, но и възхитителен приятел и компаньон. Със своите уникални качества и добри характеристики, тези кучета неизменно завладяват сърцата на тези, които имат честта да ги притежават.
Американският мастиф е сравнително млада порода, но с корени, които дълбоко се преплитат с вековната история на едни от най-старите и най-внушителни кучета в света – мастифите. Тази порода се ражда от човешкото желание да се създаде гигантско куче-компаньон, което да съчетава впечатляващия външен вид и защитническите качества на старите мастифи с по-добро здраве, по-малко слюноотделяне и мек, семеен темперамент.
За да разберем историята на Американския мастиф, трябва да се върнем хилядолетия назад. Мастифоподобни кучета са описвани още в античността. Известно е, че големи и мощни кучета са използвани от вавилонци, персийци, гърци и римляни както за войни, така и за охрана на имоти. През Средновековието тези кучета били отглеждани в Европа като пазачи на замъци и имения. С течение на вековете тези гигантски кучета постепенно се превърнали в породата, която днес наричаме английски мастиф.
Американският мастиф като отделна порода се оформя в края на 80-те години на XX век в Съединените щати. Всичко започва с усилията на Фредерика Вагнер (Fredericka Wagner) от Flying W Farms в Охайо, която си поставя амбициозната цел да създаде мастиф, който да има:
За да постигне това, тя започва внимателно развъдна програма, като кръстосва английски мастифи с анатолийски овчарки. Анатолийската овчарка е известна със здравото си тяло, дълголетието и сухите устни, което води до по-малко слюноотделяне. Резултатът бил едри, атлетични кучета със здрава стойка, внушителен външен вид и много по-сухи устни от типичните мастифи.
След няколко поколения селекция за стабилен тип, Фредерика нарича създадената от нея линия „Американски мастиф“. През 2000 година е основан AMBCA (American Mastiff Breeders Council of America), който започва да регистрира и защитава стандарта на породата.
Американският мастиф все още не е официално признат от Американския киноложки клуб (AKC), но е признат от Continental Kennel Club (CKC) и American Rare Breed Association (ARBA). В САЩ породата е високо ценена като семеен пазач и верен спътник.
Защо породата става популярна?
Популярността на американския мастиф нараства най-вече заради неговия характер. Той притежава благ нрав, стабилна психика и е спокоен в дома, което го прави чудесен избор за семейства с деца. Същевременно, в случай на заплаха, тези кучета показват типичната за мастифите смелост и защитен инстинкт. Освен това сравнително по-малкото слюноотделяне се смята за голям плюс, особено в сравнение с английския мастиф.
Историята на американския мастиф е пример за съвременното целенасочено развъждане, при което човек търси да запази величието и охранителния инстинкт на древните мастифоподобни кучета, но да ги съчетае със здраве, по-дълъг живот и по-приемлив за съвременния дом характер. Така от древните бойни арени и замъци, мастифът еволюира до предания пазител и нежен великан на днешните американски семейства.
Кучето Американски мастиф, макар и известно със сравнително по-здравата си конституция в сравнение с някои други гигантски породи, все пак изисква внимателна и целенасочена грижа за здравето, за да живее пълноценно и дълго. Като голямо куче с масивна костна структура, той е предразположен към някои типични за едри породи проблеми, които могат да бъдат овладени или дори избегнати с правилно хранене, движение и редовни ветеринарни прегледи.
Най-същественото в грижата за здравето на един американски мастиф започва още с купичката му. Тези кучета растат бързо и достигат впечатляващи размери още в първите две години от живота си. Затова е важно да се осигури балансирана храна с подходящо съдържание на протеини, мазнини, витамини и минерали, като специално се следи нивото на калция и фосфора, за да не се провокират проблеми в развитието на костите и ставите.
Прекалено бързото израстване или прекомерното тегло натоварват ставите и увеличават риска от дисплазия. Американският мастиф не трябва да е дебел. Отстрани трябва да се вижда лек контур на талията, а ребрата да се усещат при лек натиск с ръка. Контролът на теглото през целия живот е един от най-важните фактори за здравето и дълголетието на тази порода.
Въпреки своя внушителен вид, американският мастиф не е „атлет“ в класическия смисъл. Той не обича да тича дълго време, а по-скоро предпочита по-умерено, но редовно движение. Ежедневните разходки са задължителни както за здравето на ставите, така и за ума му, защото това куче има нужда да „провери територията“, да подуши и да взаимодейства с околната среда.
Важно е да се избягва прекалено интензивно натоварване в периода на растеж, тоесто през първите 18-24 месеца, за да не се увредят развиващите се стави и сухожилия. Скокове по стълби, резки завои или бързо тичане не са подходящи за малките американски мастифчета.
Както при повечето гигантски породи кучета, дисплазията на тазобедрената и лакътната става е едно от предизвикателствата, за което вие като стопани трябва да сте особено бдителни. Изборът на развъдник, който извършва рентгенови проверки на родителите и не допуска в развъдна програма кучета с дисплазия, е първата и най-важна стъпка за намаляване на риска.
След това, правилното хранене и контрола на теглото, както и избягването на прекомерно физическо натоварване в ранна възраст, са критични за запазване здравето на ставите.
Тази порода, като всички големи породи с дълбок гръден кош, е застрашен от животозастрашаващото състояние стомашна дилатация с торзия, известно още като превъртане на стомаха. То може да се случи внезапно и изисква спешна ветеринарна намеса. За да се намали рискът, е добре да се храни кучето на малки порции два-три пъти дневно, да не му се позволява активно тичане веднага след хранене, както и да има спокоен режим на пиене на вода.
Козината на американския мастиф е къса и лесна за поддържане. Редовното сресване с мека четка премахва мъртвите косми и разпределя естествения себум по кожата. Ушите трябва да се проверяват и почистват редовно, за да се предотвратят инфекции, особено ако кучето е склонно към натрупване на ушна кал.
Зъбите на този гигант също се нуждаят от внимание, като редовното миене или поне дъвчене на специални играчки и лакомства за зъби помага да се избегнат зъбен камък и гингивити.
Най-накрая, но също толкова важно, са редовните посещения при ветеринарен лекар. Годишните ваксини, профилактичните изследвания на кръв и урина, както и ортопедичните прегледи могат да уловят навреме потенциални проблеми и значително да удължат активния и щастлив живот на американския мастиф.
Грижата за здравето на американския мастиф е съчетание от правилно хранене, умерено движение, контрол на теглото, добра хигиена и редовна ветеринарна профилактика. В замяна ще получите предан, величествен приятел, който ще ви се отблагодари с безусловна любов, нежност и лоялност. Все качества, които правят от този „нежен гигант“ не просто куче, а истински член на семейството.
Американският мастиф, със своето внушително телосложение и спокойна натура, е не само гордост за своите стопани, но и куче, което има същите физиологични потребности като всяка друга порода, включително нуждата от редовно обезпаразитяване. Тази процедура е от решаващо значение за неговото здраве и дълголетие, особено имайки предвид големия му размер, който прикрива по-незабелязано начални признаци на проблеми.
Обезпаразитяването е превантивна и лечебна мярка срещу вътрешни паразити (червеи, като глисти и тении) и външни паразити (бълхи, кърлежи, акари). Макар че понякога присъствието им остава незабелязано в началото, тези паразити могат да доведат до:
За гигантските породи като американския мастиф това е дори по-важно, защото големите кучета често прикриват симптомите по-дълго, а когато се появят, вече може да е налице значителен здравословен проблем.
Това се извършва чрез таблетки или пасти, които се дават през устата. Най-често се използват широкоспектърни препарати, които унищожават както кръгли, така и плоски червеи.
Важно е дозата да се изчисли точно според теглото на кучето. При американски мастиф, който може да надвишава 80–90 кг, често се налага да се дават повече таблетки или специална голяма доза, препоръчана от ветеринар.
Това включва защита срещу бълхи, кърлежи и акари. Може да се осъществи чрез:
През активния сезон на кърлежите, а именно пролет и есен е жизненоважно да се правят редовни прегледи на козината след разходки и да се прилагат продукти, които също предотвратяват ухапвания.
Заради голямата телесна маса, някои стандартни пипети или таблетки не са подходящи. Нужно е да се използват продукти с дозировка за „XL кучета“ или да се комбинират няколко опаковки според предписание на ветеринар.
Добре е да си водите календар, в който да записвате кога е било последното обезпаразитяване и кога е следващото. При съмнения за паразити, като видими сегменти на тении в изпражненията или червеи при повръщане, незабавно се взема проба и се консултирате с ветеринар, който може да назначи специална схема на обезпаразитяване.
Обезпаразитяването предпазва не само мастифа, но и неговото семейство, тоест вас. Някои паразити като токсокарите могат да се предадат и на хора, особено на деца, които обичат да играят с кучето. Освен това лечението на тежки паразитни инфекции често е по-скъпо и по-рисково за здравето на кучето от редовната профилактика.
Обезпаразитяването е една от най-важните и лесни за изпълнение мерки, които може да вземете, за да гарантирате дълъг и здравословен живот на своя американски мастиф. Съчетано с правилно хранене, умерени физически натоварвания и редовни ветеринарни прегледи, това е основата за един спокоен и щастлив живот на този величествен „нежен гигант“ край вас.
Кастрирането (при мъжките) и стерилизирането (при женските) е тема, която винаги предизвиква много въпроси и размисъл сред собствениците на кучета, особено когато става дума за голяма и впечатляваща порода куче като американски мастиф. Това решение не е само въпрос на контрол над популацията, но и важна стъпка, която може да окаже влияние върху здравето, поведението и качеството на живот на кучето.
При мъжките кучета кастрацията е хирургично отстраняване на тестисите, а при женските стерилизацията най-често означава отстраняване на яйчниците и матката (овариохистеректомия). Това спира продукцията на полови хормони и съответно прекратява половите цикли и инстинкти.
Американският мастиф е сравнително рядка и скъпа порода. Независимо от това, безконтролното размножаване дори на породисти кучета води до риск от нежелано потомство, което може да се окаже в неподходящи ръце или дори в приюти.
При женските кучета кастрацията значително понижава риска от пиометра (животозастрашаваща инфекция на матката) и почти елиминира вероятността от рак на матката и яйчниците. Ако се извърши преди първата или втората разгонка, драстично намалява риска и от рак на млечните жлези.
При мъжките се предотвратяват заболявания на тестисите и силно намаляват проблемите с простатата.
При някои мъжки кучета кастрацията може да намали агресивността към други мъжки, скитническия инстинкт (бягане в търсене на женска) и маркирането на територията с урина. При женските изчезва цикълът, който може да бъде придружен от нервност, безпокойство и нежелано привличане на мъжки кучета.
Това е ключов въпрос, който трябва да се обсъди с ветеринар, запознат с големите породи кучета. За разлика от дребните кучета, при гигантските раси като американски мастиф се препоръчва да се изчака, докато кучето достигне пълна физическа зрялост, което обикновено е на 18-24 месеца.
Причината е, че половите хормони играят роля в затварянето на растежните пластинки в костите. Прекалено ранна кастрация, например на 6-7 месеца, може да доведе до по-дълги и по-тънки крайници, което при гигантските кучета повишава риска от ортопедични проблеми като дисплазия или скъсани връзки.
Кастрацията е рутинна хирургична интервенция, която се извършва под обща анестезия. При мъжките възстановяването е по-бързо, обикновено след 7-10 дни те са напълно възстановени. При женските, заради по-сложната операция, възстановяването може да отнеме 10-14 дни.
През този период кучето трябва да се пази спокойно, да се избягват резки движения и скачания. Често се поставя защитна яка, за да не ближе или дърпа конците.
Това е често срещан мит. Кастрацията не променя основния темперамент на кучето. Ако мастифът е бил спокоен, любвеобилен и уравновесен, той ще си остане такъв. Това, което може да намалее, са някои поведенчески прояви, свързани с половите хормони, като скитничество, маркиране или доминантно поведение към други кучета.
Важно е също да се отбележи, че след кастрация метаболизмът леко се забавя, затова трябва да се внимава с храненето и да се осигурят достатъчно движение и упражнения, за да не напълнее.
Кастрацията на американски мастиф е решение, което трябва да се вземе информирано и отговорно, в консултация с ветеринарен лекар. Ако се направи в правилния момент, тя може да донесе много здравословни ползи и да улесни съвместното съжителство. В замяна стопанинът получава още повече години в компанията на своя верен, величествен приятел, без излишни рискове от заболявания и без стрес, свързан с периодите на разгонване.
Американският мастиф е истински „нежен гигант“, който впечатлява със своята внушителна осанка, но и с невероятно спокойствие и привързаност към семейството си. Подобно на всяко друго куче обаче, той се нуждае от ежедневна грижа, внимание и любов, за да бъде щастлив и здрав. Домашната грижа за тази порода обхваща редица аспекти, от правилното хранене и поддържането на козината, до социализацията, играта и осигуряването на подходящо пространство за живот.
Американският мастиф е огромно куче, което има нужда от простор, но в същото време е сравнително ленив в домашни условия. За него е важно:
Тази порода куче има къса и плътна козина, която не изисква толкова интензивна грижа като дългокосместите породи кучета. Все пак редовното четкане от поне 1-2 пъти седмично, е много важно. Това:
Къпането се прави когато е необходимо, обикновено на 2-3 месеца или ако кучето се изцапа сериозно. Честото къпане може да отмие естествените мазнини и да доведе до суха кожа.
Не бива да се пренебрегват гънките по лицето и устните, ако мастифът ги има изразени. Те трябва редовно да се почистват с влажна кърпа и добре да се подсушават, за да не задържат влага и бактерии.
Хранене у дома
Храненето е сърцето на добрата грижа. Американският мастиф се нуждае от качествена храна за гигантски породи кучета, която да е богата на протеини, но умерена на калций и фосфор, за да поддържа ставите и костите здрави.
Този мастиф не е маратонец. За него са достатъчни 2-3 разходки на ден, по 20-30 минути, с възможност за спокойни игри и душене наоколо.
Въпреки че не е спортно куче, той има нужда и от умствени занимания, като играчки пъзели, нови маршрути за разходка, кратки тренировки за послушание. Това поддържа психиката му активна и го прави по-уравновесен.
Мастифите са силно привързани към своето семейство. Те не обичат да бъдат оставяни дълго сами и могат да страдат от раздяла. Затова прекарвай време с него у дома, дори просто да си седите един до друг. Включвайте го в ежедневието, защото американският мастиф обожава да те придружава из двора или при кратки пътувания.
Грижата за американски мастиф у дома не е само в храната и къпането. Това е всекидневно внимание към неговото здраве, психическо състояние и нужда от принадлежност. Ако му осигурите любов, търпение и сигурна среда, той ще ви се отблагодари с безгранична преданост и ще се превърне в най-голямото сърце, което някога ще тупти до вас.
Обучението на американски мастиф е процес, който започва още с пристигането му у дома и продължава през целия му живот. Макар че тази порода се отличава със спокоен темперамент, тя все пак е внушителна по размер и сила. Затова доброто възпитание и ранното обучение не са просто препоръчителни, а направо задължителни, за да живеете спокойно и безопасно заедно.
Американският мастиф обикновено е уравновесен, кротък и обича да бъде близо до своите хора. Това го прави сравнително лесен за обучение, ако подходът е правилен. Важно е да се има предвид следното:
Социализацията е най-важната основа, върху която се гради характерът на всяко куче. За породата американски мастиф това е особено важно, защото кучета с такъв размер, които не са уверени в средата си или са нервни от непознати, могат да станат трудни за контрол.
Затова още в първите месеци водете кучето си:
Така мастифът ще се научи да приема света спокойно и без страх.
Най-важните команди за такова голямо куче са „Седни“, „Легни“, „Стой“, „Ела“ и „До мен“. Не е нужно да ги учите с военна точност, но кучето трябва да ги изпълнява сигурно, особено командата за връщане „Ела“, за да можете винаги да го извикате, ако се налага.
Важно е да провеждате тренировките редовно, но кратко (5-10 минути няколко пъти дневно) и винаги да завършват с похвала и игра. Винаги трябва да бъдете последователни, което означава, че една команда винаги значи едно и също всеки път.
Американският мастиф тежи често над 80 кг, а мъжкарите могат да достигнат 90-95 кг. Ако не е научен да ходи на повод и да не дърпа, това ще е проблем, който просто няма да можeте да удържите физически.
Още от кутре тренирайте ходене до крак, чести спирания и смяна на посоката, за да свикне да се съобразява с вас. Наградите и похвалите са ключови. Ако започне да дърпа, просто спрете и изчакайте. Щом отпусне повода, продължете.
Мастифът е любвеобилен и понякога, особено като млад, може да се опита да скача от радост. Но когато говорим за 90-килограмово куче, което слага лапите си на нечии рамене, това не е безопасно. От ранна възраст трябва да се учи на „Не скачай“, ако се надигне, скръстете ръце и се обърнете. Игнорирайте го, докато се успокои. След това го поздравете.
Учето го и да уважава личното пространство и да не блъска хората от радост или нетърпение.
Един много полезен навик при американския мастиф е изчакването. Това означава кучето да седи спокойно, докато му отворите вратата, сложите храната или пуснете друг човек. Това се учи с кратки команди като „Стой“ и „ОК“ (или „Хайде“) за разрешение.
Търпението помага:
Тази порода куче узрява бавно, понякога чак на 3 години. До тогава ще преминава през различни етапи на тийнейджърски инат. Затова дори след първоначалното обучение е добре да продължите с кратки сесии няколко пъти седмично и да включвате нови команди или трикове за забавление и умствена стимулация. Продължавайте да го хвалите и награждавате за спокойно поведение.
Обучението на куче американски мастиф е пътешествие, което изгражда връзка на доверие и уважение между вас и вашия верен приятел. Ако подходите с търпение, последователност и много любов, този внушителен гигант ще стане най-добрият, послушен и предан спътник, който можете да си пожелаете.
Американският мастиф е гигантско куче с внушителна мускулатура и тежка костна структура. Поддържането на такова тяло в отлично здраве изисква качествено и внимателно балансирано хранене. Правилният хранителен режим не само осигурява енергия за ежедневните му дейности, но е и основна предпоставка за здрави стави, кости, добра имунна система и дълъг живот.
Това куче расте бързо и достига зрял размер чак около 3-годишна възраст. Това продължително развитие означава, че правилното хранене в периода на растеж е критично, за да не се претоварят костите и ставите.
Тази порода има нужда от:
Най-важният период за хранене. Кученцата от гигантски породи се нуждаят от специални формули за „large/giant puppy“, които контролират скоростта на растежа. Прекалено бързото развитие води до проблеми като дисплазия на тазобедрената или лакътната става.
Разделяйте дневната дажба на 3-4 хранения до около 6-8 месечна възраст, след това преминете на 2 хранения дневно. Не давайте добавки с калций, освен ако не са препоръчани от ветеринар!
Когато мастифът завърши растежа си, преминете на храна за големи или гигантски породи възрастни кучета. Те поддържат мускулите и ставите, без да натоварват организма с излишни калории.
Хранете го 2 пъти дневно, за да се намали рискът от стомашна дилатация и торзия, към която мастифите са предразположени. Избягвайте тежки физически натоварвания поне 1 час преди и след хранене.
В напреднала възраст метаболизмът се забавя, а рискът от наднормено тегло и проблеми със ставите се увеличава. Подберете храна за „senior large breed“, която съдържа повече глюкозамин, хондроитин и по-малко калории.
Възраст на кучето | Приблизителен дневен грамаж суха храна* | Брой хранения |
2-4 месеца | 400 – 600 г | 3-4 |
4-8 месеца | 600 – 800 г | 3 |
8-18 месеца | 800 – 1 000 г | 2 |
Над 18 месеца (възрастен) | 800 – 1 000 г | 2 |
Над 7 години (сеньор) | 700 – 900 г (по-малко калории) | 2 |
*Това са примерни стойности. Реалното количество зависи от енергийния разход на кучето, неговото тегло, активност и състояние. Винаги се водете по таблицата на производителя на храната + индивидуалните нужди.
Храненето на куче американски мастиф не е просто въпрос на, да му сипем в купата. Това е основа за дълъг и здравословен живот. Подбирайте висококачествена кучешка храна, съобразена с възрастта и натоварването му, и следете теглото и състоянието на козината, ставите и настроението му. Така ще имате едно щастливо и жизнено куче, което ще ви се отблагодари с безкрайна любов и преданост.
Американският мастиф е една от най-новите мастифоподобни породи в света. Той е създаден през 80-те и 90-те години на миналия век в САЩ от Бриджит Еванс, която имала за цел да развъди куче с всички величествени качества на английския мастиф, но с по-малко лигавене и по-здрава конструкция. Тя постигнала това чрез кръстоска между английски мастиф и анадолска овчарка, което дало начало на този впечатляващ гигант.
Една от най-честите причини хората да се колебаят дали да вземат мастиф, е лигавенето. Но благодарение на анадолската линия в кръвта им, американските мастифи имат по-стегнати устни и по-затворена уста, което значително ограничава количеството слюнка, което се стича. Разбира се, това не означава, че изцяло липсва, но е значително по-малко от класическия английски мастиф.
Американските мастифи се срещат в няколко основни цвята: кайсия, светъл или сребристо-бежов и тигров. Интересно е, че топлият, почти рижав оттенък на кайсията се смята за един от най-търсените и впечатляващи за породата, носещ допълнително благородство и уникалност на външния им вид.
Въпреки страховития си размер и мощната физика, американският мастиф е известен като едно от най-нежните и чувствителни кучета сред гигантските породи. Те изграждат дълбока връзка със семейството си, често наричани „големи плюшени мечета“. Лесно усещат настроението на стопанина си и са готови да се сгушат до него, дори без да осъзнават, че могат да тежат над 80 кг.
Интересен факт е, че въпреки популярността им в определени среди, американските мастифи все още не са официално признати от Американския киноложки клуб (AKC). Те обаче са признати от Continental Kennel Club (CKC) и няколко по-малки регистри. Това поддържа породата по-рядка и уникална, и същевременно дава възможност на развъдчиците да запазят по-стриктни стандарти и да избягват прекомерната комерсиализация.
Посетете Petstation.bg!
Отговор: Американският мастиф е гигантска порода куче. Възрастните мъжки достигат между 80 и 95 кг, а понякога дори повече, при височина на холката около 76-86 см. Женските са малко по-дребни – обикновено около 68-80 кг и височина 71-81 см. Те завършват напълно развитието си сравнително късно, чак около 3-годишна възраст.
Отговор: Това е един от най-често задаваните въпроси за породата. За щастие, американският мастиф се лигави значително по-малко от други мастифоподобни кучета, като английския мастиф. Това се дължи на по-стегнатите устни и по-затворената уста, наследени от анадолската овчарка. Разбира се, известна слюнка винаги може да се очаква, особено след пиене на вода или при горещо време.
Отговор: Да, американският мастиф е известен с мек и спокоен характер, изключително търпелив и нежен с децата. Обикновено се разбира добре и с други кучета и домашни любимци, особено ако е социализиран отрано. Поради размера си обаче винаги трябва да се наблюдават игрите му с малки деца, за да не ги повали без да иска.
Отговор: Американският мастиф се нуждае от простор, за да се движи свободно, и се чувства най-добре в къща с двор. Макар че е относително спокоен у дома и често ще лежи до вас, това не е типично куче за апартамент. Огромният му ръст и тегло правят изкачването на стълби и тесните пространства предизвикателни, особено за ставите му.
Отговор: Американският мастиф изяжда средно между 800 г и 1 кг суха храна дневно, разделена на 2 хранения. Количеството зависи от възрастта, теглото и нивото на активност. По време на растежа до около 18-24 месеца е много важно храненето да се контролира, за да не се натоварят ставите и костите. Също така винаги трябва да се осигурява прясна вода.
Зелената вода в езерото е често срещан проблем, който тревожи много собственици на градински водни площи. Основната причина за зеления цвят е масовият растеж на зелени водорасли, които са микроорганизми, […]
Вижте повечеПоддържането на здравословен биологичен баланс в езерото изисква редовна грижа. Добавянето на полезни бактерии е един от най-ефективните начини за това. Но колко често трябва да слагате бактерии в езерето, […]
Вижте повечеАко имате градинско езеро, знаете колко е важно водата да е чиста, а екосистемата – балансирана. Тук на помощ идват различните препарати за езера, които могат да ви помогнат да […]
Вижте повечеДобре дошли в PetStation! Истинският рай за домашни любимци! Пълен стомах, любов и почивка.