Дендидинмънт териер

Дендидинмънт териер – развъждан в точното време

Дендидинмънт териерът (Dandie Dinmont Terrier) е куче, което трудно може да бъде объркано с друга порода куче. Нисък, издължен, с голяма глава, огромни изразителни очи и характерната мека „шапка“ от косми върху темето, той изглежда почти като декоративна порода. Под тази необичайна външност обаче се крие истински работен териер. Тоест куче, създадено да преследва видри, язовци и други животни в трудния терен по границата между Шотландия и Англия. Това е важен детайл за разбирането на породата. Дендидинмънтът не е куче което да лежи на дивана или което случайно прилича на териер. Това е териер, който просто е достатъчно спокоен, привързан и адаптивен, за да бъде отличен домашен любимец.

За кого е подходящ Дендидинмънт териерът?

Най-добрият стопанин за тази порода не е непременно най-активният човек. По-важни са търпението, чувството за хумор и готовността да се живее с куче, което има собствено мнение. Дендидинмънтът е чудесен избор за човек, който търси малко куче, но не желае типичен декоративен характер. Получава компактно животно, което може да живее в апартамент, не изисква маратонски натоварвания и е силно привързано към семейството. Но едновременно с това запазва смелостта, самостоятелността и ловните инстинкти на истински териер.

Именно контрастът прави породата толкова необичайна. В едно тяло се срещат достолепното изражение на малък шотландски аристократ, спокойният домашен любимец и старият ловец, който някога е бил достатъчно смел да последва язовец под земята.

Произход и история на Дендидинмънт териер.

Корените на породата се намират в граничните райони между Англия и Шотландия. Там още през края на XVII и началото на XVIII век се срещат ниски, издължени и изключително смели териери, използвани от фермери и ловци за контрол на вредители и за лов на язовци и видри. Кучетата е трябвало да могат да проникват в тесни убежища, но същевременно да притежават достатъчно мощни челюсти, силна шия и огромна решителност. Любопитното е, че породата получава името си не от местност или реален човек, а от литературен герой.

През 1815г. шотландският писател сър Уолтър Скот публикува романа Guy Mannering. Един от героите, фермерът Dandie Dinmont, притежава група характерни териери с имена, свързани с цветовете Pepper и Mustard. Романът става изключително популярен и постепенно хората започват да наричат подобните кучета „териерите на Данди Динмонт“, откъдето остава съвременното име на породата. Това превръща Дендидинмънт териера в една от най-интересните породи от историческа гледна точка. Името му практически е излязло от страниците на роман.

През XIX век породата вече е добре установена. През 1870-те години се създава специализиран клуб и е оформен стандартът, който в основните си характеристики определя породата и до днес.

Рядка порода с реален риск да стане още по-рядка.

Днес Дендидинмънт териерът е необичайно рядък. Във Великобритания породата е включена от Royal Kennel Club сред Vulnerable Native Breeds – местни породи с нисък брой регистрирани кученца. Това има практическо значение за бъдещите стопани. Кученце от породата може да бъде трудно за намиране, а изборът на развъдник трябва да бъде много внимателен. При малка популация отговорното управление на генетичното разнообразие и родословията е особено важно. Рядкостта обаче е част и от очарованието на Дендидинмънта. Това е порода, която е запазила изключително характерен тип в свят, в който много по-популярни териери са се разпространили в огромни мащаби.

Как изглежда Дендидинмънт териерът?

Силуетът е необичаен дори за териер. Кучето е значително по-дълго, отколкото е високо, крайниците са сравнително къси, а тялото е мускулесто и гъвкаво. Линията на гърба не е напълно права, което характерното извиване е част от типичния породен профил. Главата е сравнително голяма спрямо размера на кучето, а очите са големи, кръгли и много изразителни. Височината обикновено е приблизително 20-28см, а теглото е около 8-11кг. Това го поставя сред малките породи, но конструкцията му е много по-здрава, отколкото размерите предполагат.

Една от запазените марки е меката, копринена козина върху горната част на главата. Тя контрастира с по-твърдата текстура на останалата козина и създава характерното почти аристократично изражение. При породата традиционно се признават две основни цветови групи – Пепър и Горчица. Пепър обхваща нюанси от тъмно синьо-сиво до светло сребристо, докато Горчица варира от по-тъмни червеникаво-кафяви тонове до светлобежово. Именно тези две названия идват още от историята на породата и романа на Уолтър Скот.

Породна таблица на Дендидинмънт териер:

Характер – спокоен териер, докато не се събуди ловецът.

Дендидинмънтът често е описван като своеобразен „джентълмен сред териерите“. В домашна обстановка обикновено е по-уравновесен от много други представители на групата. Не е куче, което задължително ще препуска из жилището през целия ден или постоянно ще търси занимание. Той силно се привързва към хората си и обича да бъде част от ежедневието на семейството. Може спокойно да лежи наблизо, докато стопанинът работи, но много бързо разбира кога предстои разходка или игра. Спокойствието му обаче не трябва да се бърка с мек характер.

Дендидинмънтът е смел, самоуверен и независим. Това е наследство от работата му като ловен териер. Куче, изпращано под земята след язовец, исторически не е можело да чака постоянни инструкции от човека, като е трябвало да се справя сам. Тази независимост съществува и при съвременните представители на породата. Те са интелигентни и сравнително бързо разбират какво се иска от тях, но понякога просто решават, че имат по-интересна задача. Затова положителното обучение с ясна мотивация работи значително по-добре от грубата дисциплина.

Дендидинмънт териерът и семейството.

Добре социализираният Дендидинмънт обикновено е много приятен домашен любимец. Той е привързан, обича вниманието и може да изгради силна връзка с всички членове на семейството. Породата може да живее с деца, особено когато кучето е отглеждано с тях и децата знаят как да се държат с животно. Трябва обаче да се има предвид физиката му.  Дългият гръб и ниските крайници означават, че грубото дърпане, изпускането или позволяването на малко дете да носи кучето не са добра идея.

С други кучета отношенията зависят много от ранната социализация. Дендидинмънтът обикновено не търси конфликти без причина, но типичната териерска увереност означава, че може да отговори, ако бъде провокиран. При дребните домашни животни трябва да се проявява повече внимание. Ловният инстинкт не е изчезнал само защото породата днес се отглежда основно като компаньон.

Колко движение му е необходимо?

Това не е хиперактивен териер. Като ориентир можем да посочим до около един час движение дневно, което прави породата сравнително удобна и за градски начин на живот. На практика за възрастно здраво куче са подходящи две или три разходки дневно, като поне една трябва да позволява истинско движение, душене и изследване на средата. Именно душенето е важно. За ловен териер разходката не представлява просто изминаване на определен брой километри. Миризмите предоставят огромно количество информация и умствена стимулация. Игри за търсене на храна, следване на миризма, интерактивни играчки и кратки тренировъчни сесии често изморяват Дендидинмънта по-ефективно от безкрайното хвърляне на топка.

Трябва да се внимава и с пускането без повод на необезопасени места. Силен интерес към миризма или движещо се животно може временно да се окаже по-важен от командата за връщане.

Обучение – интелигентен, но не изпълнява механично.

Дендидинмънт териерът е много добър пример за разликата между интелигентност и покорство. Той може отлично да разбира дадена команда и въпреки това да прецени дали има достатъчна причина да я изпълни. Натискът и постоянното повтаряне обикновено не подобряват ситуацията. Много по-ефективни са кратките тренировки от по няколко минути, ясните правила и подходящата награда. Храна, игра или възможност да подуши интересен обект могат да бъдат използвани като мотивация. Особено важни от ранна възраст са командата за връщане, спокойно ходене на повод, оставяне на намерени предмети и привикване към манипулации на лапи, уши, зъби и козина.

Козина и поддръжка.

Козината е една от особеностите на породата. Тя представлява комбинация от по-твърди и по-меки косми, докато характерният кичур върху главата е значително по-мек. Дендидинмънтът не се характеризира със силно сезонно линеене като много други породи, но това не означава липса на поддръжка. Козината трябва да бъде разресвана няколко пъти седмично, особено по местата, склонни към сплъстяване.

За запазване на правилната структура традиционно се използва ръчно отстраняване на мъртвата козина. Препоръчваме периодично да се прави стрипинг, вместо обикновено машинно подстригване, тъй като честото машинно скъсяване може да промени характерната структура и външен вид на косъма. Особено внимание трябва да получават брадата и областта около устата, ушите, лапите и меката козина върху главата.

Подходящ ли е за апартамент?

Да, всъщност това е една от силните страни на породата. Въпреки работния си произход Дендидинмънтът може успешно да живее както в къща, така и в градско жилище, стига да получава ежедневните си разходки и достатъчно занимания. Размерът му е удобен за апартамент, а в дома обикновено не проявява непрекъсната хиперактивност. Но малкият размер не означава малка нужда от възпитание. Ако скучае, ловният териер лесно може сам да си намери занимание като копаене, разкъсване на предмети или наблюдение и предупреждаване за всичко случващо се около входната врата.

Здраве и особености на конструкцията.

Дендидинмънтът е здраво и издръжливо куче, но неговата специфична анатомия изисква разумно отношение. Особено внимание заслужава дългият гръб. Поддържането на нормално телесно тегло е изключително важно, защото излишните килограми увеличават механичното натоварване върху гръбначния стълб и ставите. В ежедневието е разумно да се ограничава постоянното скачане от високи дивани, легла и други мебели. При възможност могат да се използват ниски стъпала или рампа.

Особено при кученцата физическото натоварване трябва да се увеличава постепенно. Не е необходимо младото куче да бъде държано без движение, но системното скачане от височина и прекомерното натоварване преди пълното физическо развитие са ненужни. Зъбите, очите, ушите, ставите и телесното тегло също трябва да бъдат проследявани при редовните ветеринарни профилактични прегледи.

• Проблеми с междупрешленните дискове – са сред най-важните. Дългият гръб и късите крайници увеличават натоварването върху гръбначния стълб. Поддържането на нормално тегло и ограничаването на честото скачане от високи мебели са особено важни.
• Очни заболявания – също се срещат в породата, включително глаукома. Профилактичните очни прегледи са препоръчителни, особено при кучета за разплод.
• Ставни проблеми – като луксация на пателата могат да се наблюдават при отделни кучета. Куцота, необичайна походка или нежелание за движение трябва да бъдат прегледани от ветеринар.
• Наднорменото тегло – е особено неблагоприятно за тази порода, тъй като допълнително натоварва гръбначния стълб и късите крайници.

Породата се отличава с добра продължителност на живота с над 12 години като типична продължителност. При правилно хранене, контролирано тегло, достатъчно движение и добра профилактика много представители могат да останат активни любимци и в напреднала възраст.

Храна за Дендидинмънт териер според нуждите на породата.

Дендидинмънт териерът няма нужда от огромно количество храна, но контролът на калориите е критичен. Заради дългия гръб и късите крайници наднорменото тегло увеличава натоварването върху гръбначния стълб и ставите. Затова при него правилната телесна кондиция е по-важна от храненето на око.

Основата трябва да бъде пълноценна храна с качествен животински протеин, например пилешко, пуешко, агнешко, телешко или риба. Протеинът подпомага запазването на мускулатурата, която от своя страна стабилизира тялото и гръбначния стълб.

Необходими са също умерено количество мазнини и омега-3 мастни киселини, особено EPA и DHA. При склонност към напълняване е по-разумна храна с умерена енергийна плътност, отколкото просто силно намаляване на порцията. За възрастния Дендидинмънт са полезни рецепти за малки породи с контрол на теглото и подкрепа за ставите. Глюкозаминът и хондроитинът могат да присъстват във формулата, но не компенсират наднорменото тегло.

Ориентировъчен дневен режим:

*Грамовете са ориентировъчни за суха храна и зависят силно от нейната калорийност. Водещи трябва да бъдат kcal/100 g, активността и телесната кондиция, а не само теглото на кучето.

При тази порода ребрата трябва да могат лесно да се напипват, без да изпъкват силно, а талията да се вижда отгоре. Дори сравнително малко наднормено тегло не е желателно при Дендидинмънта, затова лакомствата е добре да остават под около 10% от дневния калориен прием.

Отглеждане на Дендидинмънт териер – практично ръководство.

Дендидинмънт териерът е малко куче, но заради дългия гръб и късите крайници средата му трябва да бъде организирана така, че да се ограничат излишните скокове и подхлъзването.

Легло: оптимален размер около 70×50см, а за куче около 10-11 кг може и 75×55см. Изберете ортопедична или плътна постелка с нисък борд – входът е добре да бъде не по-висок от 8-12 см. Много меките легла, в които тялото потъва, не са най-добрият избор.

Купички: за храна е достатъчна купа с вместимост 400-600 мл и диаметър около 14-17 см. За вода използвайте 700-1000 мл. Ниски и стабилни купички с противоплъзгаща основа са по-практични от високи стойки. Прясна вода трябва да има постоянно.

Нашийник и повод: ориентировъчната обиколка на врата при възрастното куче е около 30-40 см, но винаги измервайте конкретното животно. За ежедневните разходки е подходящ Y-образен нагръдник, който не ограничава раменете, и повод около 1,8-2,5 м. За разходки сред природата може да се използва 5-10-метров тренировъчен повод заради ловния инстинкт.

Домът: поставете противоплъзгащи пътеки върху хлъзгави подове. Ако кучето има достъп до диван или легло, рампа с нехлъзгаща повърхност е по-добро решение от ежедневно скачане нагоре и надолу. Особено при кученца трябва да се избягват многократните скокове от височина.

Движение: възрастният Дендидинмънт обикновено се чувства добре с около 45-60 минути активност дневно, разделена на 2-3 разходки. Добавете 10-15 минути игри за душене, търсене на храна или кратки тренировки. Продължителното тичане по стълби и многократните високи скокове не са подходящ начин за натоварване.

Козина: разресвайте 2-3 пъти седмично, като проверявате особено брадата, корема, зад ушите и крайниците. За запазване на характерната структура на козината периодично се прави стрипинг. Ноктите обикновено се проверяват на всеки 2-3 седмици.

Най-важното при отглеждането е комбинацията от нормално телесно тегло, редовно умерено движение и предпазване на дългия гръб от ненужно натоварване. Това позволява на Дендидинмънта да остане активен, без домът да се превръща в място с постоянни ограничения.

7. ТОП 3 малко известни факти за Дендидинмънт териер.

• Породата има собствен паметник – В Шотландия, близо до мястото, свързано със сър Уолтър Скот, историята на Дендидинмънта е отбелязана и с паметник. Малко породи кучета имат толкова силна връзка с културното наследство на родината си.
• Дендидинмънтът участва в създаването на други териери – Смята се, че породата е оказала влияние върху развитието на някои по-късни британски териери, включително Бедлингтън териера. Неговата ниска конструкция, работни качества и специфична козина са били ценни характеристики за ранните развъдчици.
• Някога родословията му са били пазени изненадващо прецизно – Още през XIX век ентусиастите на породата започват систематично да проследяват произхода на отделните линии. Това е забележително за времето си, а Дендидинмънтът е сред породите, при които организираното развъждане и документиране започват сравнително рано. Това помага характерният му външен вид да се запази повече от век.

Често задавани въпроси