Как изгубените кучета намират пътя си към дома.

Всеки любител на кучета е чувал вариация на чудотворната истории за изгубените кучета. Кучето, което се е изхлузило от каишката и нахапало стопаните си у дома. Кучето, което избягало от хотела и тичало през целия град, за да стигне до вкъщи. А най-интересните истории са за кучета, които изчезват безследно, а след това се появяват две седмици по-късно, махащи с опашка пред вратата и умиращи от глад.

Но как точно изгубените кучета намират пътя към дома си от толкова далеч? Ново изследване от Чешката република може да съдържа отговора.

Кучетата се движат с помощта на магнитни полета.

Изследователите оборудвали 27 кучета от 10 породи с камери и GPS нашийници, след което наблюдавали общо 622 опита в горите на Чехия. За експеримента кучетата вървели през гората със стопаните си, без каишка, докато не помиришат плячката си. Когато тръгнали да хванат плячката, собственикът оставал на мястото си. След това екипът проучвал връщането на кучетата до техните собственици и може да не е изненада да научим, че много кучета са използвали мощните си носове. За да се върнат при стопаните си, почти 60 процента от кучетата следват изходящия си маршрут, като проследяват собствения си аромат.

Но в една трета от случаите кучетата направили нещо друго. В началото на пътуването си към дома те тичали около 20 метра по оста север-юг, независимо дали собственикът им се намирал северно или южно от тях. След това побягвали обратно по изцяло нов маршрут.

Като се има предвид обединяващата ориентация север-юг на тези писти, изследователите екстраполират, че тези първоначални „пробеги по компас“, са помогнали на кучетата да се ориентират. Още по-завладяващо е, че кучетата, които бягали по компас. Те завършили опита значително по-бързо от кучетата, които се върнали у дома по изходящия маршрут, използвайки проследяване на аромата.

Накратко: невероятната способност на кучетата да намират пътя към дома изглежда произтича от способността да откриват магнитни полета.

Какво можем да научим от суперсилите на магнитното самонасочване на кучетата?

Изследователите подчертават, че са необходими повече изследвания, за да се разбере как точно кучетата използват способността си да възприемат магнитни знаци. Но те също така посочват, че кучетата не са сами с тази способност. Добре известно е, че широк спектър от организми имат „магнитен усет“, т.е. магниторецепция, която се използва за пространствена ориентация и навигация“. „Гълъбите и прелетните птици са особено добре проучени, както и морските костенурки, земноводни и насекоми.  Макар и на магнитна основа навигацията е изследвана при някои диви бозайници, като китове, бизони, карибу и зебри, но като цяло кучетата остават слабо представени в областта.

Струва си да се запитаме защо хората може да са се забавили да оценят този аспект от поведението на кучетата. Възможно ли е да се мъчим да разпознаем, че нашите любими кучета имат способности, датиращи от живота им преди опитомяването? Че по някакъв начин те все още са създадени за живот в дивата природа, много различен от този, които обикновено водят днес?

Спекулира се, че вероятно всички породи кучета имат силата да получават магнитна информация, но това чувство е просто латентно при домашните кучета. Добре е любителите на кучета да разпознаят това, като и други аспекти на в кучетата. Те са наистина необикновени животни и ние трябва да се грижим за тях, да ги защитаваме и да ги обичаме. Но кучето трябва да си остане куче, със собствен характер, поведение и външен вид. Не трябва да се опитваме да превръщаме кучетата в хора.

Отправени към дома: Най-забележителните истории за способностите на кучетата да се навигират.

Ето някои от любимите ни истории за кучета, които са намирали пътя към дома, въпреки всичко!

По време на Първата световна война, ердейл териери, бордър коли, староанглийски овчарки, ретривъри и смесени породи са били използвани като пратеници, предаващи съобщения между бойния щаб и окопите на Западния фронт. Тяхната услуга била незаменима. Тъй като можело да се разчита на тях за навигация през големи терени и за покриване на терени. Където превозните средства биха могли да затънат в кал и хората да бъдат атакувани от врага. Едно особено доблестно куче пратеник било Ердейл териер на име Джак, който бягал през вражеския огън в продължение на половин миля. Носейки съобщение до щаба, че войските на фронтовата линия се нуждаят от подкрепления. Неговата храброст спасила много животи този ден.

Друга история е на Бъки. Тригодишен лабрадор, който през 2012 г. пътува 500 мили от Вирджиния до Южна Каролина в търсене на собственика си Марк Уесълс. Уесълс бил оставил Бъки да живее с бащата на Уесълс във Вирджиния, защото мястото на настаняване му забранявало кучета. Осем месеца по-късно Бъки се появил, скитайки из гора в Южна Каролина. Местен човек го прибра, нахранил го и го завел при ветеринаря, който прочел микрочипа му и открил, че той принадлежи на Марк Уесълс. Моментът на събирането между човека и лабрадора бил радостен, но само Бъки знае пълната история на своето 500-милно пътуване.

И накрая, приказка за силата на любовта на кученцата. В Terre Haute, Индиана, двойка бездомни кучета на име Бен и Джейд били отведени в приют, когато Джейд забременява. Кучетата останали заедно в приюта няколко месеца, докато Бен не бил спасен. Само три седмици по-късно той избягва от новия си дом и прекосява 10 мили улици, железопътни линии и други препятствия, за да намери Джейд в приюта. Виждайки силата на връзката на събраната двойка, новото семейство на Бен решило да спаси и Джейд.

Това просто показва, че магнетичният чар на кучетата е много повече от вродена способност.

Ние от petstation.bg знаем колко е важно кучетата да са в добро здравословно състояние. Така те ще могат по -лесно да се ориентират в пространството.