Жълтобуза костенурка

Жълтобуза костенурка – екзотичната пришълка с шарено минало

Жълтобузата костенурка (Trachemys scripta scripta) е един от най-лесно разпознаваемите представители на сладководните костенурки, благодарение на отличителните жълти линии отстрани на главата ѝ, напомнящи на усмивка. Тя е част от рода Trachemys, който включва няколко подвида, включително и небезизвестната червенобуза костенурка (Trachemys scripta elegans).

Жълтобузата обаче има своята специфична история, адаптации и поведение, които заслужават самостоятелно внимание. В последните десетилетия тя става популярна по цял свят като декоративен вид и домашен любимец, но също така и като потенциална екологична заплаха, когато бъде освободена в природата.

Произход и разпространение

Жълтобузата костенурка произхожда от югоизточната част на САЩ от щати като Северна и Южна Каролина, Джорджия, Флорида и околните региони. Там тя обитава реки, блата, езера, мочурища и всякакви други сладководни басейни с богата растителност.

През 20-и век, благодарение на масовото ѝ развъждане и търговия за домашни любимци, тя бързо се разпространява по целия свят, Европа, Азия и дори Африка. Днес жълтобузата костенурка често се среща и извън естествения си ареал, някъде като декоративен вид, а другаде като натурализирана част от местната фауна, след като е била изоставена от стопани.

Най-забележимата черта на жълтобузата костенурка са двете ярко жълти ивици отстрани на главата, които преминават през бузите и понякога продължават по шията. Карапаксът (горната част на черупката) е овален, с маслиненозелен до тъмнокафяв цвят, украсен с шарки от по-светли линии. С възрастта тези шарки често избледняват, особено при по-големите екземпляри.

Пластронът (долната част на черупката) е светложълт, обикновено с тъмни петна, които могат да варират при различните индивиди. Крайниците и опашката са на ивици, зелени с жълтеникави линии. Женските обикновено са по-едри от мъжките и могат да достигнат до 25-30 см дължина, докато мъжките рядко надвишават 20-22 см, но имат по-дълги нокти и опашка.

В природата жълтобузата костенурка е активна през деня и прекарва времето си в търсене на храна, плуване или припичане на слънце. Обича да се катери върху камъни, клони или изкуствени платформи, където се нагрява, регулирайки телесната си температура. Този процес е жизненоважен за метаболизма ѝ.

Когато се почувства застрашена, костенурката с изключителна бързина се гмурка във водата и се скрива в тинята или между водната растителност. През студените месеци в по-хладните райони тя изпада в състояние на хибернация, заравяйки се в дъното на водоема или в калта около бреговете.

Жълтобузата костенурка е самостоятелна и териториална. В плен, при недостиг на пространство, може да проявява агресия към други костенурки, особено при конкуренция за храна или място за припичане.

Хранене – всеяден режим

Подобно на другите представители от рода Trachemys, жълтобузата костенурка е всеядна, като храната й варира според възрастта. Младите се нуждаят от повече животински протеин и предпочитат дребни водни животни като охлюви, червеи, ларви на насекоми, дребни рибки. Възрастните постепенно преминават към по-растителна храна за костенурки, включваща водорасли, меки водни растения, водна леща, глухарче, маруля, тиквички и моркови.

В домашни условия храненето трябва да е балансирано, като се комбинира с висококачествена гранулирана храна за водни костенурки с пресни зеленчуци, живи или замразени червеи и понякога варена риба, без сол и подправки. Осигуряването на калциеви добавки и UVB светлина е задължително за здравето на черупката.

Отглеждане у дома – предизвикателство с отговорност

Жълтобузата костенурка е една от най-често отглежданите у дома. Това се дължи на факта, че като малка е изключително симпатична, едва с големината на монета, зелена и подвижна. Но с времето тя пораства значително, става по-активна и изисква просторен акватерариум с топла, филтрирана вода, силно осветление, UVB лампа и стабилна зона за сушене.

За нея е необходим воден басейн с обем поне 100-150 литра за един възрастен индивид. Водата трябва да се поддържа между 24–26°C, а зоната за припичане, около 30–32°C. Без UVB осветление и достатъчно калций, костенурките развиват метаболитна костна болест, деформации на черупката и дори умират.

Важно е да се знае, че жълтобузата костенурка живее 20 до 40 години, което я прави ангажимент за десетилетия. Тя не е подходяща за деца без надзор и не бива да се третира като временен домашен любимец.

Заплаха за екосистемите

През последните десетилетия много жълтобузи и червенобузи костенурки са били освобождавани в природата, след като собствениците им разбират, че не могат да се грижат за тях. В някои региони на Европа и Азия, включително и в България, тези костенурки успяват да се адаптират, размножават се успешно и изместват местните видове, особено Европейската блатна костенурка която е защитена.

Жълтобузата костенурка е издръжлива, агресивна при конкуренция и може да окаже сериозно влияние върху популациите на местни видове чрез конкуренция за храна и местообитания. Затова в много страни е включена в списъци с инвазивни видове и се предприемат действия по контрол и превенция на нейното разпространение.

Жълтобузата костенурка е красива, интересна и интелигентна, но също така и отговорност, която не бива да се подценява. Тя е жив пример как човекът може да влияе на природата, понякога с добри намерения, но с неочаквани последствия. Ако решите да я отглеждате, направете го съзнателно, с грижа и уважение към вида. И никога, ама никога не я пускайте в природата. Това, което за вас е лесно избавление, за природата може да бъде сериозен проблем.

Среща ли се в България?

Да, жълтобузата костенурка се среща в България, но не като естествено срещан див вид. А като интродуциран, тоест пренесен от хората. Това е резултат от масовото ѝ разпространение като домашен любимец през последните десетилетия.

Много стопани, които не са били подготвени за дългия живот, бързия растеж и нуждите на тази костенурка, са я пускали на свобода в природата. Най-често в езера, реки, канали и паркови водоеми. В резултат на това, жълтобузи, както и червенобузи, костенурки могат да бъдат наблюдавани в различни части на страната, особено около:

• градски езера и паркове (например в Пловдив, София, Варна, Бургас),
• бавнотечащи реки и язовири,
• изкуствени водоеми и напоителни канали.

Макар че климатът в България е на границата на допустимия за тях, тези костенурки успяват да преживеят зимата. Особено в Южна България, където температурите са по-меки. Някои дори се размножават успешно, което поражда екологични притеснения.

Защо това е проблем?

Жълтобузата костенурка, подобно на червенобузата, е инвазивен вид. Тя:

• Конкурира местната Европейска блатна костенурка за храна и местообитание;
• Яде яйца и малки на други водни животни;
• Е по-агресивна и устойчива от местните видове;
• Пренася болести и паразити, непознати за българската фауна.

Поради това е включена в списъка на инвазивните чужди видове от значение за Европейския съюз, като от 2016 г. е забранено търговското ѝ предлагане, развъждане и разпространение в ЕС, включително в България.

Жълтобузата костенурка не е естествена част от българската природа. Но се среща като последица от човешка дейност, предимно изоставени домашни любимци. Нейното присъствие е потенциална заплаха за местните екосистеми и не бива да се насърчава. Ако притежавате такава костенурка, не я пускайте в природата, а потърсете алтернативи, като връзка със спасителен център или отговорен осиновител.

Посетете Petstation.bg!

Често задавани въпроси