Шипоопашата костенурка

Шипоопашата сухоземна костенурка, пазителката на Средиземноморието

Слънчеви лъчи огряват сухите хълмове, аромат на мащерка и розмарин се носи във въздуха, а тревата подухва едва-едва от лекия бриз. Между скали и ниска растителност, бавно и неумолимо, се движи една древна пътешественичка – шипоопашатата сухоземна костенурка (Testudo hermanni). Тя не бърза, не се суети и не се страхува от времето, защото го е надживяла. Всяка гънка на черупката ѝ носи историята на векове, а очите ѝ сякаш помнят зората на Средиземноморието.

Видова самоличност – коя е всъщност шипоопашатата костенурка?

Шипоопашатата сухоземна костенурка е един от най-популярните видове костенурки в Европа, а и един от най-старите представители на фауната на Балканския полуостров. В България е добре позната и широко разпространена в определени райони, най-вече в Южна България.

Името ѝ произлиза от характерния малък шип в края на опашката, особеност, която я отличава от близката ѝ родственица, Шипобедрената костенурка (Testudo graeca). Това е дребна до средно голяма костенурка, достигаща дължина от 15 до 25 см, с изпъкнала, гладка черупка, боядисана в топли нюанси на кафяво, жълто и черно.

Най-отличителната ѝ черта обаче е не цветът, а рисунката на черупката са шарки, наподобяващи слънца, плочки като пчелни кутийки, разпръснати като мозайка. Възрастните индивиди често носят върху себе си следи от времето като обтривки, износени краища, натрупан мъх или пръст. Всеки екземпляр е уникален, сякаш природата го е рисувала с любов и търпение.

Къде живее – дом сред камъни, билки и тишина

Шипоопашатата костенурка е типичен обитател на сухи, слънчеви и каменисти местности като пасища, горски окрайнини, нископланински хълмове и дори лозови масиви и запустели градини. Предпочита райони с мек климат, с добре дренирана почва, където да се заравя в горещите летни дни или през зимната хибернация.

Обитанието ѝ е тясно свързано със сезонните цикли. Пролетта е време за активност и размножаване. Лятото, за търсене на храна и скривалища от жегата. Есента, за подготовка за зимен сън. А зимата, за пълно уединение под земята, където телесната ѝ температура се понижава, сърцето бие по-бавно, а времето сякаш спира.

Въпреки спокойния си вид, шипоопашатата костенурка е изненадващо активна, особено в ранните сутрешни часове или привечер, когато температурите са по-умерени. Движи се уверено и целенасочено, обикаля територията си, търси храна, крие се от хищници и понякога търси партньор.

Костенурките са самотници, но през размножителния период се срещат и проявяват често агресивно поведение, особено мъжките. Те чукат с черупките си, обикалят женските, хапят ги по крайниците и опашката, като това е поведение, което за неспециалиста може да изглежда грубо, но всъщност е част от естествения им инстинкт.

Размножаване и животен цикъл

След успешното чифтосване, което може да се случи още през пролетта, женската започва да търси подходящо място за снасяне на яйца. Това място е винаги слънчево, защитено и с рохкава почва. Там тя изкопава с помощта на задните си крака малка ямка и снася от 3 до 12 яйца, които след това заравя старателно.

Яйцата се инкубират естествено от слънчевата топлина в продължение на около 60-90 дни, в зависимост от климатичните условия. Малките костенурчета се излюпват напълно самостоятелни, снабдени с миниатюрна, но вече твърда черупка. Още с първите си движения, те започват да се ориентират в околната среда, търсят подслон и храна, като инстинктите им вече са напълно развити.

Шипоопашатите костенурки растат бавно, но са дълголетници, като в природата могат да живеят до 40–50 години, а в подходящи условия на отглеждане в домашни условия, дори 70–80 години.

Хранене – билки, треви и сезонна растителност

Като сухоземна костенурка и Шипоопашатата е строг растителноядец. В естествена среда се храни с треви, диви билки, листа, цветове и понякога дори с паднали плодове. Предпочита храни с високо съдържание на фибри и ниско съдържание на протеини.

Най-полезни за нея са:

• Глухарче, детелина, живовляк;
• Бял равнец, троскот, мащерка;
• Сушени билки, сено;
• Цветове на хибискус, невен, роза (без третиране с пестициди);
• Понякога парченца краставица, тиквичка или ябълка, но само като лакомство.

В домашни условия, костенурката трябва да получава калциева добавка (например смляна сепия), за да поддържа здравината на черупката си. Протеинът от месо, кучешки храни и млечни продукти, е абсолютно неподходящ и вреден за този вид.

Грижи в домашни условия – естествена среда в контролирано пространство

Шипоопашатата костенурка е подходяща за отглеждане в голям открит терариум или двор, стига да се осигури безопасна, оградена и растително богата среда. Тя се нуждае от:

• Простор;
• Участък с пряко слънце и сянка;
• Убежища — хралупи, обърнати саксии, тунели;
• Почва, в която да се заравя;
• Купичка с прясна вода за пиене и овлажняване;
• Постоянен достъп до растения за храна.

През зимата костенурките изпадат в хибернация, което е естествена част от живота им. Ако се отглеждат навън, могат да зимуват в суха и проветрива яма, покрита с листа. Ако са в апартамент, е нужно специално зимуване в контролирана среда – хладилник между 4-7°C, с вентилация и наблюдение.

Защита и статут в природата

Шипоопашатата костенурка е застрашен вид в много части на Европа, включително и в България. Защитена е от Закона за биологичното разнообразие и от международни конвенции като CITES. Улавянето от дивата природа, търговията и унищожаването на хабитата ѝ са забранени.

Въпреки това, бракониерство, пътнотранспортни инциденти и урбанизация все още застрашават популациите. Затова е важно хората, които искат да отглеждат този вид, да се сдобият с животни само от лицензиран развъдник, придружени с нужните документи за произход и регистрация.

Шипоопашатата сухоземна костенурка е не просто интересен домашен любимец. Тя е символ на дълголетието, постоянството и природната хармония. Гледана с уважение и разбиране, тя ще върне доверието си със спокойствие, любопитство и присъствие, което учи на търпение и баланс.

В свят, който се движи все по-бързо, тази малка обитателка на Средиземноморието ни напомня за силата на бавността, за стойността на всяка стъпка, за тишината, която говори, и за живота, който не бърза, но никога не спира.

Шипоопашатата костенурка в България – тихата обитателка на слънчевите склонове

Българската природа крие в себе си едни от най-древните и устойчиви създания на нашата планета. Сред тях, шипоопашатата сухоземна костенурка, присъства не като случайна фигура, а като естествен символ на спокойствието и постоянството. Тя е част от нашето биоразнообразие от хиляди години и заема достойно място в природната ни мозайка.

Къде се среща у нас?

В България шипоопашатата костенурка е разпространена най-вече в Южна и Югоизточна България, по Странджа, Сакар, Родопската яка, източните склонове на Стара планина и частично в Тракийската низина. Предпочита открити, сухи и слънчеви местности, каменисти поляни, пасища, стари лозови масиви, храсталаци и крайпътни склонове.

Тя обича разнообразието от диви треви и билки, характерно за южните български терени. Обитава места, където има възможност за заравяне в почвата, както през най-горещите летни дни, така и по време на зимната хибернация.

Разпознаване сред други видове

В България се срещат два вида сухоземни костенурки, шипоопашата и шипобедрената. Макар и сходни, между тях има съществени разлики:

• Шипоопашатата костенурка има малък шип на края на опашката (откъдето идва името ѝ) и ясно изразена жълта ивица по долната част на черупката;
• Шипобедрената костенурка има малки шипчета по бедрените части на задните крака и обикновено по-малко контрастна окраска.

Защитен вид и законови рамки

Шипоопашатата костенурка в България е строго защитен вид. Включена е в:

• Червената книга на България;
• Приложение II и IV на Директива 92/43/ЕИО за местообитанията;
• Приложение II на Бернската конвенция;
• Приложение II на CITES международна конвенция за търговия с застрашени видове.

Съгласно Закона за биологичното разнообразие, събирането, притежаването, отглеждането, търговията и изнасянето от страната на диви костенурки без разрешително е абсолютно забранено. Нарушенията подлежат на сериозни глоби и наказания.

Основни заплахи за вида в България

Макар че някога е била масово разпространена, днес шипоопашатата костенурка е изправена пред сериозни заплахи:

• Унищожаване на хабитатите – чрез застрояване, земеделие и горска сеч;
• Пътнотранспортни произшествия – особено през пролетта и лятото, когато костенурките се придвижват през пътища;
• Бракониерство и нелегална търговия – въпреки забраните, все още има хора, които събират диви костенурки за домашно отглеждане или износ;
• Пожари – много от техните естествени местообитания изгарят при летни пожари, което води до гибел на цели популации;
• Домашни животни и хищници – кучета, свине и врани често нападат малките костенурки.

Какво можем да направим?

Всеки човек може да помогне за опазването на този изключителен вид:

• Ако срещнете костенурка на пътя, преместете я внимателно в посоката, в която се е движела;
• Никога не я взимайте вкъщи, освен ако не е наранена и не се нуждае от помощ;
• При наранена костенурка – свържете се с РИОСВ или с организация за диви животни;
• Не подпомагайте незаконната търговия – не купувайте костенурки от съмнителни източници;
• Участвайте в природозащитни инициативи и информирайте други хора за значението на сухоземните костенурки.

Шипоопашатата костенурка е не само част от българската фауна, но и жива връзка с древността. Тя е бавно движещ се пазител на равновесието в природата, тихият свидетел на сезоните, който се нуждае от нашата отговорност, за да продължи да крачи из пътеките на България още дълги години.

Посетете Petstation.bg!

Често задавани въпроси