Немски шпиц

Немски шпиц –забелязва абсолютно всичко

Ако човек избере Немски шпиц единствено заради пухкавата козина и „усмихнатото“ изражение, вероятно ще бъде изненадан още през първите седмици. Зад декоративната външност стои будно, самоуверено и изключително наблюдателно куче, което поколения наред е било използвано като пазач на домове, дворове и стопанства.

Немският шпиц не е една-единствена разновидност с фиксиран размер. Това е породна група, включваща няколко размера, от внушителния Волфшпиц/Кеесхонд до миниатюрния Цвергшпиц, познат широко като Померан.

Общото между тях е характерният шпицов силует: компактно тяло, малки изправени уши, клиновидна глава, богата двойна козина и опашка, носена високо над гърба. Но истинската отличителна черта е поведението. Немският шпиц е куче, което постоянно следи какво се случва около него.

Пет размера, една основна идея.

Според FCI Немският шпиц се среща в пет основни размерови разновидности. Волфшпиц (Keeshond) е най-големият – около 49см при холката, с допустимо отклонение от стандарта. След него идва Големият шпиц (Grossspitz), около 45см. Средният шпиц (Mittelspitz) е приблизително 35см, а Малкият шпиц (Kleinspitz) – около 27см. Най-дребният е Цвергшпицът (Zwergspitz/Pomeranian) – приблизително 21см.

Това означава, че изразът „Немски шпиц“ сам по себе си не е достатъчен, когато се избира легло, нагръдник, количество храна или транспортна клетка. Разликата между 21-сантиметров Цвергшпиц и почти 50-сантиметров Волфшпиц е огромна. По отношение на темперамента обаче родството между разновидностите се усеща много ясно.

Немски шпиц – синтезирана таблица:

Защо шпицът е толкова наблюдателен?

За да разберем поведението му, трябва да забравим за момент съвременния образ на малкото пухкаво куче. Предците на Немския шпиц не са били създадени просто да седят в нечий скут. В продължение на поколения тези кучета са живели около дворове, ферми, стопанства и домове, където една от задачите им е била да забелязват необичайното и да сигнализират. За подобна работа не е необходимо огромно куче. Необходимо е куче, което спи сравнително леко, чува добре, наблюдава територията и реагира бързо на промяна. Тези качества са останали в породата. Затова Немският шпиц често първи разбира, че някой е пред входната врата. Чува стъпките в коридора, забелязва човек пред прозореца и реагира на шум, който останалите членове на семейството дори не са регистрирали. Това е прекрасно качество за сигнално куче. В апартамент обаче може да се превърне в проблем.

• Лаенето не е случайна особеност.

Една от най-честите грешки при породата е стопанинът да започне да работи върху лаенето едва когато то вече е станало навик. Шпицът има естествена склонност да съобщава какво се случва. Звънецът, асансьорът, човекът по стълбите, друго куче пред прозореца, всички могат да бъдат причина за сигнализация. Целта не трябва да бъде кучето никога да не лае. Много по-реалистично е да бъде научено, че след първоначалния сигнал човекът поема контрола върху ситуацията. Команда за прекратяване на лаенето, отдалечаване от входната врата и изпращане към определено място могат да бъдат изключително ценни упражнения. При тази порода контролът на възбудата е също толкова важен, колкото „седни“ и „ела“.

• Малко куче с доста голямо самочувствие.

Немският шпиц обикновено не осъзнава особено добре собствените си размери. Това важи най-вече за по-малките разновидности. Цвергшпиц от няколко килограма може да демонстрира впечатляваща увереност срещу значително по-голямо куче. Ако собственикът постоянно го вдига на ръце при всяка среща, вместо постепенно да изгражда спокойно социално поведение, проблемът може да се задълбочи. Шпицът трябва да бъде възпитаван като куче, а не като аксесоар. Той има нужда да ходи, да души, да общува, да учи правила и да се справя с нормални ситуации от ежедневието. Размерът не отменя тези потребности.

• Интелигентен ли е Немският шпиц?

Много, но интелигентността му има интересна форма. Това не е куче, създадено да изпълнява една задача стотици пъти независимо от контекста. Шпицът е наблюдателен и много бързо открива какво работи в отношенията с човека. Ако веднъж лаенето пред шкафа доведе до лакомство, той може да повтори експеримента. Ако бутането с лапа доведе до внимание, поведението лесно се превръща в стратегия. Това прави породата забавна за обучение, но изисква последователност. Кратки тренировки от 5–10 минути, провеждани няколко пъти през деня, обикновено са по-подходящи от продължителна монотонна сесия. Шпицът отлично се справя с обучение чрез награди, трикове, търсене на предмети и различни задачи за решаване.

Колко движение всъщност му трябва?

Тук размерът има значение. Малкият и миниатюрният шпиц не се нуждаят от режима на работно ловно куче, но това не означава, че са кучета за дивана. За здрав възрастен Волфшпиц или Цвергшпиц около 45–60 минути общо движение дневно, разпределено между няколко излизания, често е добра отправна точка. Среден шпиц може спокойно да има 60–90 минути, особено ако обича по-дълги разходки. Голям шпиц и Волфшпиц могат да бъдат много добри партньори за значително по-продължителни разходки и туризъм. По-важно от секундомера е съдържанието на разходката. Десет минути спокойно изследване на ново място могат да бъдат по-интересни за кучето от двадесет минути механично обикаляне на един и същи блок.

Огромната козина не означава огромно куче.

При Немския шпиц козината създава визуална измама. Под характерния пухкав силует се намира сравнително компактно тяло. Козината е двойна с дълъг, прав покривен косъм и плътен, мек подкосъм. Особено характерна е богатата грива около врата и раменете и силно окосмената опашка. Тази структура има практическо значение. Покривният косъм защитава подкосъма и кожата, докато подкосъмът осигурява добра термоизолация. И точно затова радикалното подстригване или бръснене не трябва да се разглежда като нормален начин за летен комфорт.

Трябва ли Немският шпиц да бъде подстригван през лятото?

Обичайно не се бръсне до кожата. Двойната козина не работи като зимно палто, което просто трябва да бъде свалено през юли. Тя участва в изолацията на тялото и защитава кожата от директно слънчево въздействие. Много по-смислено е мъртвият подкосъм да бъде редовно отстраняван чрез правилно разресване. Лятната защита се постига чрез разходки в по-хладните часове, достъп до вода и сянка и избягване на тежко натоварване при високи температури.

• Разресването – къде всъщност се образуват проблемите?

Красивата козина не изисква непременно ежедневен груминг, но изисква правилна техника. При повечето представители 2–3 качествени разресвания седмично са добра основа. По време на интензивно сезонно линеене може да бъде необходимо по-често разресване. Не трябва да се минава само по повърхността. Особено внимание изискват зоните зад ушите, под мишниците, около слабините, задните крайници и основата на опашката. Там подкосъмът може да се уплътни и да започне да образува сплъстявания. Метален гребен е отличен финален тест: ако преминава свободно от кожата към края на косъма, зоната е действително разресана.

• Къпането не трябва да бъде ежедневна козметика.

Шпицът може да бъде къпан при необходимост, но честото безпричинно миене не е нужно. След баня най-важното е подкосъмът да бъде изсушен добре. Външната част на козината може да изглежда суха, докато непосредствено до кожата все още има значително количество влага. При много плътна козина това може да подпомогне кожно раздразнение и сплъстяване.

Зъбите са особено важни при малките разновидности.

Колкото по-малка е разновидността, толкова по-сериозно трябва да се приема денталната профилактика. При малките кучета зъбите са разположени в сравнително компактна челюст и натрупването на плака и зъбен камък може да стане значителен проблем. Най-добрата домашна профилактика е редовното миене на зъбите с паста, предназначена за кучета. При възможност това се прави ежедневно или поне няколко пъти седмично. Денталните лакомства могат да бъдат допълнение, но не са равностойна замяна на четката.

Шпицът и студът.

Двойната козина осигурява добра защита и породата обикновено понася прохладното време отлично. Но това не означава, че всеки Немски шпиц трябва да живее навън. Особено миниатюрните разновидности са много по-подходящи за живот заедно със семейството. При сняг проблем могат да бъдат малките ледени топчета, които се образуват по козината между пръстите и по долната част на крайниците. След зимна разходка лапите трябва да бъдат проверявани и подсушавани.

Значително по-голямо внимание е необходимо през лятото. Плътният подкосъм, малкият размер при някои разновидности и силното слънце могат да създадат сериозен топлинен дискомфорт. През горещите дни основната разходка е по-добре да бъде рано сутрин или вечер. Асфалтът също трябва да бъде проверяван. Ако повърхността е неприятно гореща за човешката ръка, тя може да бъде опасна и за кучешките възглавнички.

Може ли Немският шпиц да живее с деца?

Да, но при най-малките разновидности трябва да обърнем въпроса. Понякога детето е по-голям риск за кучето, отколкото кучето за детето. Цвергшпицът е малък и сравнително крехък. Падане от ръце, скачане от високи мебели или груба игра могат да причинят травма. Детето трябва да бъде научено да оставя кучето на пода, да не го дърпа за козината и да не го преследва, когато то се опитва да се отдалечи.

• Други кучета и животни.

При добра социализация Немският шпиц обикновено може успешно да живее с други кучета и котки. Проблемът понякога е прекалената увереност на по-дребните представители. Малкият размер не гарантира предпазливо поведение при среща с голямо куче. Затова социализацията трябва да цели спокойно и неутрално поведение, а не задължително поздравяване и игра с всяко срещнато животно.

Силната привързаност към семейството има обратна страна. Ако кученцето прекарва първите месеци постоянно до човек и изведнъж бъде оставено само за осем часа, вероятността от проблем е значителна. Самостоятелността се изгражда постепенно – първо минути, след това по-дълги периоди. Целта е кучето да разбере, че отсъствието на стопанина е нормална част от ежедневието.

Здравето зависи и от разновидността.

Не е правилно всички Немски шпицове да се разглеждат като идентични от медицинска гледна точка. При по-малките разновидности внимание заслужават пателарната луксация, денталните проблеми и някои трахеални проблеми. При по-големите разновидности по-голямо значение могат да имат ортопедичните заболявания. Очите, кожата и козината също трябва редовно да бъдат наблюдавани. При избора на кученце здравните изследвания на родителите са много по-ценна информация от твърдения като „родителите никога не са боледували“.

Породата като цяло се отличава с добра продължителност на живота, но размерът отново има значение. Много представители достигат 12–15 години, а при малките разновидности не са необичайни и по-високи възрасти. Поддържането на нормално тегло, добрата дентална хигиена, профилактичните ветеринарни прегледи и ежедневното движение имат огромно значение за качеството на тези години.

ТОП 5 любопитни факти за Немски шпиц.

1. Шпицове са изобразявани в европейското изкуство векове преди съвременния породен стандарт.

Кучета с ясно разпознаваем шпицов силует – изправени уши, заострена муцуна и богата козина, се появяват в европейски изображения много преди модерната кинология. Това показва колко стар е функционалният тип куче, от който впоследствие се оформят германските шпицове. Разбира се, това не означава, че всяко историческо изображение показва съвременен чистопороден Немски шпиц, защото породните стандарти се появяват много по-късно.

2. Някога шпицовете били известни като пазачи на каруци и превозвани товари.

Една от по-малко познатите исторически роли на шпицовия тип била охраната на имущество по време на транспорт. Кучето можело да остане около каруца или стоки и да сигнализира при приближаването на непознат. Това било изключително практично: не се изисквало кучето физически да победи натрапника, достатъчно било да вдигне тревога и да привлече вниманието на хората.

3. Белият Голям шпиц има историческа връзка с развитието на Американското ескимоско куче.

Това е една от интересните международни следи на германските шпицове. Германски шпицови кучета, внесени в САЩ от европейски имигранти, стоят сред предците на породата, която днес познаваме като Американско Ескимоско куче. Името е подвеждащо, защото породата няма произход от ескимосите. Историята и е значително по-тясно свързана с германските шпицове.

4. Кралица Виктория има огромна роля за популяризирането на малките шпицове.

Британската кралица Виктория се увлича по малките шпицови кучета през XIX век и започва да ги развъжда. Особено известна става нейната предпочитана по-дребна форма. Интересът на една от най-влиятелните личности на епохата оказва огромно влияние върху модата. Развъдчиците започват все по-силно да предпочитат малките екземпляри, което допринася за развитието на значително по-дребния тип, свързан със съвременния Померан. Така една кралска мода реално помага да се промени посоката на селекция.

5. Името „Померан“ всъщност идва от географска област.

Днешният миниатюрен Померан не е получил името си заради някаква особеност на външността. Наименованието е свързано с Померания – исторически регион по южното крайбрежие на Балтийско море, части от който днес попадат в Германия и Полша.

Интересното е, че ранните шпицови кучета, свързвани с региона, не са били непременно миниатюрни като съвременния Цвергшпиц. Постепенната селекция към много малък размер идва по-късно. Затова зад днешния няколкокилограмов пухкав Померан стои доста по-сложна история. Германски работни шпицове, европейска търговия, британска аристократична мода и десетилетия целенасочена селекция.

Храна и хранителен режим за Немски шпиц.

При Немския шпиц няма една универсална порция – разликата между Цвергшпиц и Волфшпиц е огромна. Храната трябва да се определя според реалното тегло, възрастта, активността и телесната кондиция, а не само според разновидността.

• Без какво не може?

Основата трябва да бъде пълноценна храна с качествен животински протеин, достатъчно мазнини и правилно балансирани минерали. Особено полезни са омега-3 мастните киселини EPA и DHA за кожата и гъстата козина.

При малките разновидности са важни подходящият размер на гранулата и контролът на калориите. Само 100 kcal в повече са незначителни за голямо куче, но могат да представляват огромна част от дневните нужди на миниатюрен шпиц.

Ориентировъчен дневен режим:

При суха храна с приблизително 370–400 kcal/100 g:

Това са отправни количества – конкретната храна винаги се съобразява с нейната калорийна стойност. Ако кучето напълнява или отслабва, порцията може първоначално да се коригира с около 5–10%.

• Кученце Немски шпиц.

До около 3-месечна възраст храната обикновено се разделя на 4 хранения, между 3 и 6 месеца – на 3, а впоследствие постепенно се преминава към 2 хранения. При миниатюрните кученца продължителното гладуване е особено нежелателно. Много малките и млади кучета имат ограничени енергийни резерви и могат да бъдат по-уязвими към хипогликемия, особено при недостатъчен прием на храна, стрес или заболяване.

• Най-важният контрол е под козината.

При Немския шпиц наднорменото тегло лесно остава скрито от богатата козина. Ребрата трябва да се напипват лесно, без да стърчат, а под козината да има ясно оформена талия.Лакомствата също са калории и е разумно да остават под приблизително 10% от дневния енергиен прием.

Често задавани въпроси