Манчестър териер

Манчестър териер – малко куче с характер на боец

Жива и енергична порода кучета, Манчестър териер е истинско олицетворение на линията териер. Отгледано в Манчестър, за борба с плъхове и разгонване на зайци, тези кучета има истински ловен нюх и обичат да го показват. Джентълменският териер (както са известни във Викторианска Англия) не е куче за състезания, но всеки представител на породата обича, добро преследване. Това ги прави истински звезди в игрите на флайбол и аджилити.

Въпреки че външният им вид може да ви напомня на миниатюрен доберман или голям миниатюрен пинчер, манчестърският териер е съвсем отделна порода. Малко кученце със силен лай и характер на боец. Лоялно, сърдечно и страхотно куче пазач, което обожава да излиза с хората си. Тези енергични кучета се адаптират добре към живот в апартамент, което е добра новина за всички хора, които живеят в града. Сред вида на териерите, Манчестър териер е известен като една от най-добре възпитаните и отзивчиви породи. Това куче ще прекарва времето си с вас и ще ви удиви с търпението си.

Когато обмисляте да вземете куче Манчестър териер, препоръчително е да дадете приоритет на осиновяването от спасителни организации или приюти, за да осигурите любящ дом на куче в нужда. Въпреки това, ако решите да закупите кученце, от решаващо значение е да изберете реномиран развъдчик. Проведете задълбочено проучване, за да сте сигурни, че развъдчикът следва етичните практики и дава приоритет на благосъстоянието на своите кучета.

Черти на породата Манчестър териер

Манчестър териер е енергично, много интелигентно и хитро куче, което е нетърпеливо да учи. То показва истинската природа на териер – независим, верен, жизнен, спортен и бдителен. Освен това проницателен и предан. Кучето Манчестър териер е верен приятел и страхотен пазач.

В родната им Англия обаче това куче има два размера и те са класифицирани като различни породи: Английският той териер и Манчестър териер. Ушите на кучето са голям проблем за тези, които искат да бъдат официално титолувани собственици на породата Манчестър териер. Според американския стандарт за породата, Манчестър териер трябва да има естествено изправени уши – изрязването не е разрешено.
Манчестър териерите са изключително лоялни към хората си. Те жадуват за вашето внимание, без да са прекалено взискателни. Тоест няма да има лаене или постоянно напомняне за внимание. Е, почти никакви. Тъй като са напълно отдадени на другарството, Манчестър териерите не се справят добре, ако бъдат оставени сами за дълги периоди от време.

Те могат да станат отегчени и нервни в тези ситуации, което може да доведе до разрушително поведение, като копаене на дупки, дори в паркета ви! Вокална порода като начало, те също могат да лаят прекомерно, ако бъдат оставени да се забавляват с гласа си. Упражнението е най-добрият ви инструмент за превенция срещу куче терминатор – колкото повече получават, толкова по-малко проблеми ще ви създават. Ако имате проблеми с вашия домашен любимец, който ви носи мъртви и потенциално не цели малки същества, може да помислите за друга порода куче.

Манчестър териерите нямат котешка философия, така че това не са любовни подаръци от почитател, а мъртвите същества са плячка от войната и съответно плячката си остава за този, който е победил. Като много териери, Манчестър териер има много енергия. Те искат да угодят и се учат бързо. Те обаче са чувствителни кучета и могат да станат рязки, когато искат да бъдат оставени сами. Тази черта ги прави неподходящи за семейства с малки деца, освен ако възрастните не желаят да общуват и да тренират своя Манчестър на последователна основа.

Поради късата си козина не трябва да се оставят на открито. Когато навън е горещо. Черните им палта могат да ги накарат да прегреят, а когато навън е студено, те могат да изстинат много бързо. Те се справят най-добре, когато им е позволено да останат на закрито със семействата си.

История на породата Манчестър териер

Много хора смятат, че манчестърските териери са малки версии на доберманите. Напротив! Луис Доберман използва Манчестър териер, за да развъжда по-големия доберман, а експертите по миниатюрни пинчери казват, че тяхната порода няма общо наследство. Манчестърските териери се считат от мнозина за най-старите от всички разпознаваеми породи териери.

Те се споменават в книги, датиращи от началото на 16 век. Манчестърските териери изпълнявали важна функция в Англия. В началото на 1800г. хигиенните условия са лоши и плъховете са заплаха за здравето. Убиването на плъхове било популярен спорт и според източниците за породата, ентусиаст на име Джон Хълм кръстосва Уипет с черен и тен териер, за да създаде куче, което ще бъде изтинска машина за ловене на плъхове. Дори след като спортът с ловенето на плъхове бил забранен, малките териери имали много работа в обществените ханове на страната, повечето от които били проспо претъпкани с плъхове.

Хановете често държали развъдници за териери и след затваряне за през нощта работниците ги пускали в залите за хранене, за да грабнат плъховете. Породата си е спечелила репутацията на силен дух и решителност, когато се изправя срещу враг, дори и два пъти по-голям от него. Практиката на подрязване на уши започнала да елиминира риска от разкъсване на ушите при битки, но това си е нехуманна дейност и съветваме никой да не го прави!

Област Манчестър в Англия е центърът на развъждането на породата до средата на 1800г. за тези малки териери, така че името Манчестър им е дадено с право. Обществото искало кучета с още по-малък ръст, така че някои развъдчици кръстосвали кучетата си с чихуахуа, за да намалят допълнително размера им. Това причинило множество проблеми, най-вече тънка козина, ябълкови глави и изпъкнали очи. Много малките Манчестър териери, макар и деликатни и нездравословни (и тежащи само два килограма и половина), били популярни в продължение на много години през Викторианската епоха.

Някои собственици имали специално проектирани кожени торбички, направени да висят на коланите си, за да вземат със себе си той териерче, когато яздят конете си, което им спечелва прозвището „Джобът на младоженеца“. Тоест, досещате се, че са подараляви кученцата, за да спечелят по някоя целувка. Но дори и най-малките манчестър териери запазили своя боен дух. През 1937г. е създаден Британският Манчестър Териер Клуб. Неговите членове са допринесли за спасяването на породата от изчезване след Втората световна война. Благодарение на този клуб, сега и ние в Европа се радваме тази буйна порода куче.

Особености на породата Манчестър териер

Породата Манчестър териер, стандартно тежи между 5,5кг и 10кг. Като цяло Манчестър териер е малко по-дълго куче, отколкото високо. Техните гладки, компактни и мускулести тела изразяват голяма сила и пъргавина, от които тези малки кучета се нуждаели за първоначалната си работа като ловци на вредители.

 Личност на породата куче Манчестър териер

Манчестър териер обожава своите хора и обича да бъде с тях. Социално същество, това куче не е много подходящо да бъде само по цял ден, защото просто иска да се мотае с вас. Въпреки че не е особено агресивен, Манчестър е териер, е отглеждан за убиване на малки животни, което означава, че не е добра идея той да живее в една къща с плъхове и зайци.

Въпреки че са по-податливи на обучение от други кучета, Манчестър териер все още има териерското убеждение, че управлява света. Ако не промените това възприятие в кучето си, вероятно ще завършите с малък четириног Наполеон. Той може да бъде своенравен, защитен и рязък, ако не е отгледан правилно, така че тези кучета трябва да бъдат напълно социализирани, когато са млади, за да се предотвратят потенциални проблеми.

Манчестър териер се нуждае от задълбочено и редовно обучение, за да го предпази от недостатъците на собствената му природа. Въпреки това, същото игриво и преследващо отношение което толкова ловко им позволява да филетират малки гризачи, може да работи срещу тях в обучението. Непременно трябва да им покажете, че сте лидер и трябва да ви слушат.
Последователността е критична, защото манчестърът е упорит и решителен. Те също така са интелигентни животни, силно наблюдателни и проницателни, така че трябва да внимавате за пробойни в оградата и не затворени врати около тях. Ако не, те ще се възползват от всяко несъответствие. Като група териерите са лаещи, жизнени, властни, смели, умни и своенравни. Породата Манчестър териер не прави изключение. Той трябва да има редовни възможности да спортува и да мисли, защото наистина не искате да знаете в какви проблеми може да се забърка, когато скучае. Помислете за комбинацията от умно и упорито и развихрете въображението си.

То трябва да посещава уроци по послушание от най-ранна възраст, както за социализация, така и за обучение. Трябва и да продължи да посещава класове или състезания, които му харесват най-много, за да остане интелектуално стимулирано и физически изразходвано. Както при всяка порода кучета, темпераментът се влияе от редица фактори, включително наследственост, обучение и социализация. Кученцата с приятен темперамент са любопитни и игриви, готови да се доближат до хората и да бъдат прегърнати от тях.

Изберете средното кученце, а не това, което бие своите братая и сестри или това, което се крие в ъгъла. Винаги се срещайте с поне един от родителите на кученцето, обикновено майката е тази, която е на разположение, за да се уверите, че те имат добър темперамент, с който се чувствате комфортно.

Здравни проблеми при породата Манчестър териер

Манчестър териерит обикновено са здрави, но като всички породи кучета и те са предразположени към определени здравословни проблеми. Не всички Манчестър терирери ще развият някои или всички от тези заболявания, но е важно да сте наясно с тях. Ако купувате кученце, намерете добър развъдчик, който ще ви покаже здравни разрешения и за родителите на вашето кученце. Здравните прегледи доказват, че кучето е тествано за определено състояние и е изчистено от него.

Глаукома

Това е болезнено заболяване, при което налягането в окото става необичайно високо. Очите непрекъснато произвеждат и източват течност, наречена вътреочна течност, ако течността не се оттича правилно, налягането вътре в окото се увеличава, което причинява увреждане на зрителния нерв и води до загуба на зрение и слепота. Има два вида. Първична глаукома, е тази, която е наследствена, а вторична глаукома е, тази в резултат от възпаление, тумор или нараняване. Глаукомата обикновено засяга първо едното око, което ще бъде червено, сълзящо, кривогледо и изглежда болезнено. Разширената зеница няма да реагира на светлина, а предната част на окото ще има белезникава, почти синя облачност. Заболяването ще доведе до загуба на зрението и в крайна сметка до слепота, понякога дори и след лечение.

• Болест на фон Вилебранд – Среща се както при кучета, така и при хора, като това е заболяване на кръвта, което засяга процеса на съсирване. Засегнатото куче ще има симптоми като кървене от носа, кървене от венците, продължително кървене от операция, продължително кървене по време на разгонване или след раждане и понякога кръв в изпражненията. Това заболяване обикновено се диагностицира на възраст между три и пет години и не може да бъде излекувано. Въпреки това може да се управлява с лечения, които включват обгаряне или зашиване на нараняванията, кръвопреливане преди операция и избягване на специфични лекарства.
• Топлинни удари (слънчеви петна) – Тези удари може да се появят по гърба, ако вашият Манчестър остане на слънце твърде дълго.

 Общи грижи за породата Манчестър териер

Вашият Манчестър териер се нуждае от ежедневни упражнения и умствена стимулация, минимум половин час всеки ден. Това включва разходки, бягане, игри с диск, послушание или ловкост. Да се мотаеш сам в задния двор не е упражнение. Ако това е, което сте възнамерявали, вашият Манчестър ще прекара времето си в чакане на вратата с молба да бъде пуснат обратно. Тези териери имат голяма нужда от човешки контакт, така че винаги са по-щастливи, когато сте излезли с тях. Когато не играете с домашния си любимец, играчките пъзели са чудесен начин да занимавате този активен ум. Кученцата не се нуждаят от толкова тежки упражнения, колкото възрастните, и всъщност не трябва да ги оставяте да тичат по твърди повърхности като бетон или да скачат много, докато навършат поне една година. Това може да натовари тяхната все още развиваща се скелетна система и да причини бъдещи проблеми със ставите.

• Манчестърските териери са чисти, почти без мирис и чудесно приспособими, което ги прави изключително подходящи за живот в апартаменти или къщи, но по-малко за живот на открито. Манчестър териерите не са досадно активни на закрито, по-скоро повечето съответстват на нивото на активност спрямо собствениците си.
• Това означава, че ако сте легнали на дивана, вашият Манчестър териер вероятно също ще се намърда до вас. Разбира се, ако имаше избор, кучето ви би предпочело да тича с вас. Ако имате две кученца от породата Манчестър териер, те ще се забавляват един с друг и ще бъдат малко по-активни на закрито, отколкото ако имате само едно куче. В едно семейно жилище Манчестър териерът трябва да има ограден двор.

Козина и подстригване на Манчестър Териер

Благодарение на тази къса черна и кафява козина, единствените цветове, които се срещат при тази порода, манчестър териерите са доста лесни за поддръжка.

• Изчетквайте козината веднъж седмично с гумена четка или ръкавица, за да се отървете от мъртвите косми и да предотвратите матирането. Те линят, макар и не прекомерно и редовното четкане държи това под контрол. Те издухват козината си два пъти годишно, като всяка пролет и есен линеят обилно. Ако държите териера си изчеткан, вашият звяр трябва да има нужда от баня само когато е мръсен. Използвайте шампоан, предназначен за кучета, за да избегнете изсушаване на кожата и козината му.
• Почистете зъбите на Манчестър териера поне два или три пъти седмично, за да премахнете натрупания зъбен камък и бактериите, които се крият в него. Ежедневното миене на зъбите е още по-добро, ако искате да предотвратите заболяване на венците и лош дъх.
• Подстригвайте ноктите веднъж или два пъти месечно, ако кучето ви не ги износва естествено, за да предотвратите болезнени сълзи и други проблеми. Ако можете да ги чуете да щракат на пода, те са твърде дълги. Кучешките нокти на краката имат кръвоносни съдове и ако отрежете твърде дълбоко, можете да предизвикате кървене. В последствие, вашето куче може да не съдейства следващия път, когато види нокторезачката да излиза. Така че, ако нямате опит в подрязването на кучешки нокти, попитайте ветеринарен лекар или грумър за съвети.
• Ушите му трябва да се проверяват всяка седмица за зачервяване или лоша миризма, което може да означава инфекция. Когато проверявате ушите на кучето си, избършете ги с памучна топка, навлажнена с нежно pH балансиран препарат за почистване на уши за предотвратяване на инфекции. Не поставяйте нищо в ушния канал, а просто почистете външното ухо.
  Започнете да привиквате вашия Манчестър териер да бъде четкан и преглеждан, още когато е кученце. Дръжте често лапите му, защото кучетата са докачливи за краката си и погледнете в устата му.

Направете подстригването положително изживяване, изпълнено с похвали и награди и ще положите основите за лесни ветеринарни прегледи и други манипулации, когато стане възрастен индивид. Докато се подстригвате, проверете за рани, обриви или признаци на инфекция като зачервяване, чувствителност или възпаление по кожата, в носа, устата, очите и краката. Очите трябва да са чисти, без зачервяване или секрет. Вашият внимателен седмичен преглед ще ви помогне да забележите рано потенциални здравословни проблеми.

Хранене на Манчестър териер

Препоръчителната дневна доза кучешка храна е 1/4 до 1 чаша висококачествена суха храна на ден, разделена на две хранения. Колко яде вашето възрастно куче зависи от неговия размер, възраст, телосложение, метаболизъм и ниво на активност. Кучетата са индивидуалности, също като хората, и не всички се нуждаят от еднакво количество храна. Почти от само себе си се разбира, че едно високоактивно куче ще се нуждае от повече енергия от куче, опънало се на дивана. Качеството на кучешката храна, която купувате, също има значение. Колкото по-добра е кучешката храна, толкова по-добре ще подхранва вашето куче и толкова по-малко от нея ще трябва да сипвате в купата на кучето.

Манчестър териерите не са придирчиви в яденето и общо взето, ще яде всичко, което не го изяде първо. Не е изненадващо, че това куче е склонно към затлъстяване. Поддържайте своя Манчестър в добра форма, като измервате храната му и го храните два пъти на ден, вместо да оставяте храна навън през цялото време. Ако не сте сигурни дали кучето ви е с наднормено тегло, направете му очен тест и практически тест.

Първо погледни надолу към него. Трябва да можете да видите талията. След това поставете ръцете си на гърба му, палците по протежение на гръбнака, с пръсти разтворени надолу. Трябва да можете да усещате, но не и да виждате ребрата му, без да се налага да натискате силно. Ако не можете, кучето се нуждае от по-малко храна и повече упражнения. За повече относно храненето на вашия Манчестър териер, разгледайте нашите специално подбрани храни за породата.
Обикновено кучето Манчестър териер е отдадено на семейството си и харесва деца. Но малкият му размер го прави уязвим за младежи, които не са достатъчно големи, за да знаят, че боли, когато дръпнеш ушите му. Някои кучета от породата предпочитат домове без много малки деца. Със сигурност ще ви помагне да го социализиране, с малки и не толкова малки деца, докато териерът ви е ощу кутре.

Покажете на децата си как да се приближават и докосват кучетата и наблюдавайте всяко взаимодействие между кучета и малки деца. Трябва да можете да предотвратите ухапване или дърпане за уши или опашка от която и да е страна. Научете детето си никога да не се доближава до куче, докато яде, или да се опитва да вземе храната на кучето. Никое куче не трябва да се оставя без надзор с дете. Манчестър териерите и другите домашни любимци зависят от другите домашни любимци.

Те са по-малко раздразнителни от много други видове териери, но не изпускайте кучето си от поглед защо са били развъждани, за да убиват вредители. Както вече многократно стана дума, манчестър териерите имат силен стремеж към плячка. Така че, докато обикновено се справят добре с други кучета, котките може да са доста нервни около тях, а малки същества като плъхове, хамстери и морски свинчета биха били в постоянна опасност около този звяр.

Често задавани въпроси