Каспийска блатна костенурка

Каспийска блатна костенурка – загадъчната пътешественичка на влажните зони

В тайнствения свят на сладководните костенурки, Каспийската блатна костенурка (Mauremys caspica) се откроява със своята адаптивност, скрит начин на живот и изумителна способност да оцелява в различни среди. Този вид, разпространен главно в района около Каспийско море и съседните територии, е част от семейството Geoemydidae и притежава уникални биологични, екологични и поведенчески черти, които я правят обект на интерес както за херпетолози, така и за природозащитници.

Произход и разпространение

Каспийската блатна костенурка е вид, който обитава обширен ареал от източните части на Европа до западна Азия. Среща се в страни като Иран, Азербайджан, Турция, Ирак, Сирия, както и по долините на реки, водещи към Каспийско море. Тя е част от природния пейзаж на полусухи райони, влажни равнини и гористи долини, където водоемите предлагат нужното убежище и храна. Въпреки името ѝ, тя не е ограничена само до Каспийския регион, а се среща и в други територии с подходящи водни и климатични условия.

Тялото на Каспийската блатна костенурка е изключително добре приспособено към живот както във вода, така и на суша. Корубата ѝ е умерено овална, леко сплесната, с дължина между 20 и 25 сантиметра при възрастните екземпляри. Цветът на карапакса варира от тъмнозелен до кафяв, с характерни жълтеникави или кремави ивици и шарки, които се разклоняват като капиляри по повърхността, нещо като лична „географска карта“ за всеки индивид.

Пластронът – долната част на корубата, обикновено е светъл, често с тъмни петна по периферията. Кожата на крайниците, шията и главата има подобен шарен мотив, като лицето е украсено с жълти линии, напомнящи на древни татуировки. Очите са малки, проницателни и подвижни, които й придават бдителен и интелигентен вид.

Поведение и начин на живот

Каспийската блатна костенурка е дневно активен вид, като най-често се среща в спокойни водоеми като блата, езера, канали, напоителни системи и заблатени участъци на реки. Тя е изключително добър плувец и прекарва голяма част от времето си във водата, но също така обича да се припича на слънце върху камъни, клони или плитки участъци на брега.

При заплаха реагира с изключителна пъргавина и веднага се гмурва или се крие в калта и подводната растителност. През студените месеци, особено в районите с по-суров климат, Каспийската блатна костенурка изпада в хибернация като се заравя в тинята на дъното или под корени и камъни, където остава неподвижна до настъпването на пролетта.

Храненето й е разнообразно, защото тя е всеядна, като предпочита животинска храна в младостта си, а с възрастта преминава към все по-растителна диета. В менюто й влизат водни безгръбначни, риби, охлюви, насекоми и ларви, както и водорасли и меки части на водни растения.

Размножаване и поколение

Размножителният сезон започва през пролетта, когато температурите се повишат и активността на животните се увеличи. Мъжките започват да ухажват женските с характерни движения на предните крайници и поглаждане на главата. След успешно чифтосване, женската търси подходящо място на брега, където изкопава дупка и снася между 3 и 10 яйца, в зависимост от възрастта и физическото си състояние.

Инкубационният период продължава между 60 и 90 дни, като новоизлюпените костенурчета са изцяло самостоятелни от първия миг. Те веднага се насочват към водата, водени от инстинкта за оцеляване. Младите са особено уязвими на хищници – от птици до бозайници и риби, което обяснява високата смъртност в ранните стадии на живота.

Екологично значение и заплахи

Каспийската блатна костенурка изпълнява важна роля в екосистемите, които обитава. Тя регулира популациите на водни безгръбначни, допринася за почистването на водоемите чрез храненето си с мърша и растителни остатъци, и самата тя служи като храна за редица хищници. Нейното присъствие е индикатор за здравословното състояние на влажните зони.

За съжаление, видът е изправен пред редица заплахи. Загубата на местообитания вследствие на урбанизацията, замърсяването на водоемите, дренажните дейности и изграждането на инфраструктура за напояване значително намаляват естествения ѝ ареал. Освен това, бракониерството и нелегалната търговия с костенурки като домашни любимци също оказват негативно въздействие върху популациите ѝ.

Каспийската бланта костенурка е включена в различни регионални и международни природозащитни списъци, като в някои райони е със статут „уязвима“. Опазването на влажните зони и контролът върху търговията с диви животни са от ключово значение за запазване на вида. Образователни програми, инициативи за опазване на биологичното разнообразие и научни изследвания играят важна роля в поддържането на стабилна и здрава популация.

Това е тих, но значим обитател на водните екосистеми в Европа и Азия. Със своето забележително поведение, устойчивост и красота тя заслужава не само нашето възхищение, но и активна защита. В света, където човешката намеса често изтрива следите на дивата природа, всеки спасен водоем е дом за нея, символ на устойчивост и биологично богатство.

Хранене на Каспийска блатна костенурка – всеядна стратегия за оцеляване

Храненето на Каспийската блатна костенурка е гъвкаво и зависи както от възрастта ѝ, така и от сезонната наличност на храна в нейното местообитание. Този вид е типичен представител на всеядните костенурки, което ѝ позволява да се възползва от разнообразни хранителни източници в зависимост от обкръжаващата среда и климатичните условия.

В ранните стадии от живота си, при новоизлюпените и младите екземпляри, храната е предимно животинска

Това включва малки водни безгръбначни като водни бълхи (гамарус), ракообразни, ларви на насекоми, дребни червеи и охлюви. В този период от живота метаболизмът е интензивен, а растежът бърз, и затова костенурката се нуждае от богата на протеини храна, за да развие мускулатурата и костната си структура.

Напредване на възрастта и достигане на полова зрялост

С напредване на възрастта и достигане на полова зрялост, храната на блатната костенурка става все по-разнообразна и в нея започват да преобладават растителните компоненти. Възрастните индивиди се хранят с водорасли, млади и меки части на водни растения, паднали листа, цветове и дори плодове, попаднали във водата. Те не пренебрегват и остатъци от животински произход, като мърша, рибешки останки или умрели малки животни, които откриват в тинята.

Животинската храна при възрастните включва по-едри водни безгръбначни като охлюви, миди, личинки на комари, водни бръмбари, както и малки риби или попови лъжички. Тази гъвкавост в храненето прави вида изключително устойчив в природата, дори при временен недостиг на определен тип храна, костенурката успява да компенсира с наличното в момента.

Интересен аспект от поведението й при хранене е търпеливото дебнене, като тя често стои неподвижно, прикрита сред растителността, докато нейната плячка се доближи. В други случаи активно търси храна, ровейки в дъното или сред водните растения.

Важно е да се отбележи, че Каспийската блатна костенурка играе роля и на санитар на водните екосистеми, като се храни с разлагаща се органична материя и по този начин допринася за поддържане на екологичното равновесие във водоемите.

В домашни условия или в природозащитни центрове, ако се отглежда временно за рехабилитация, храната й се базира на балансирана смес от риба, червеи, парчета зеленчуци (като тиквички, моркови, маруля), както и калциеви добавки за укрепване на черупката.

Каспийската блатна костенурка е умело приспособен хищник и растителноядец едновременно с меню, което ѝ осигурява енергия и хранителни вещества през всички сезони и във всякакви условия. Именно тази гъвкавост я е направила жизнеспособен вид в разнообразни и понякога сурови среди.

Отглеждане на Каспийска блатна костенурка в домашни условия

Макар и предимно див вид, Каспийската блатна костенурка понякога попада в домашна среда, било поради неволно събиране от природата, отглеждане с образователна цел, или като част от спасителна и рехабилитационна програма. Въпреки че е адаптивна и сравнително издръжлива, отглеждането ѝ у дома не е лесна задача и изисква задълбочени познания, постоянна грижа и съзнателно отношение към нуждите на диво животно.

Акватерариум – необходимост, а не лукс

Първото и най-важно изискване за отглеждане на Каспийска блатна костенурка е подходящото местообитание. Обикновен аквариум не е достатъчен, а е необходимо т.нар. акватерариум, който комбинира водна и сухоземна зона. Костенурката прекарва голяма част от времето си във водата, но също така има нужда от място за сушене, където да се припича под топлинна лампа.

Акватерариумът трябва да бъде поне 4–5 пъти по-дълъг от дължината на костенурката и достатъчно широк, за да ѝ осигури свободно движение. Водната част трябва да бъде дълбока поне 20-25 см или повече при по-големи индивиди, а на дъното се поставят камъни или филтрирани речни камъчета. Важно е да се осигури филтрация и редовна смяна на водата, тъй като замърсяването бързо води до кожни инфекции и заболявания.

Сухата зона се изгражда с помощта на корк, камъни или готови платформи и задължително се поставя UVB лампа (8.0 или 10.0), която имитира слънчевата светлина и е жизненоважна за метаболизма на калция и синтеза на витамин D3. Без този компонент костенурките страдат от рахит и деформации на черупката. Температурата на водата трябва да бъде около 24–26°C, а зоната за сушене – 30-32°C.

Хранене в домашни условия

В домашни условия Каспийската блатна костенурка трябва да получава разнообразна и балансирана храна. За млади костенурки преобладава животинската храна като парченца риба без кости, червеи (например червени калифорнийски), замразени водни бълхи или ларви на комари. При възрастни индивиди е добре да се добавят и растителни компоненти като листа от маруля, рукола, глухарче, тиквички, моркови (настъргани), водни растения като елодея или водна леща.

Допълнително се препоръчва прахообразна калциева добавка и минерали, които да се поръсват върху храната два-три пъти седмично. Храненето се извършва най-добре във водата, където костенурката по-лесно поглъща храната и я смила.

Поведение и съвместимост

Каспийската блатна костенурка може да бъде любопитна, активна и дори да разпознава човека, който я храни. Въпреки това, тя не обича да бъде вдигана и носена, следователно, контактът трябва да бъде ограничен и само когато е наложително. Повечето индивиди проявяват териториалност и агресия към други костенурки от същия вид, особено ако пространството е ограничено. Затова не се препоръчва съвместно отглеждане, освен ако не разполагате с много голям акватерариум и наблюдавате животните внимателно.

Здравословни рискове

Сред най-честите проблеми при отглеждане в домашни условия са:

• Мекотелост на черупката – поради липса на UVB светлина и калций.
• Респираторни инфекции – резултат от ниска температура и висока влага.
• Гъбични и бактериални инфекции – в следствие на замърсена вода.
• Недохранване или еднообразна диета, водеща до деформации и слаба имунна система.

Редовният преглед при ветеринар, специализиран в екзотични животни, е препоръчителен. Костенурките са експерти в прикриването на симптоми, затова дори леки промени в поведението, като загуба на апетит или летаргия, трябва да се взимат насериозно.

Етични и правни съображения

Важно е да се отбележи, че Каспийската блатна костенурка е див вид и в някои страни отглеждането ѝ без разрешение е незаконно. В България тя не е местен вид, но може да се срещне като интродуцирана или отглеждана от любители на влечуги. Покупката ѝ от незаконни източници например, хванати от природата индивиди, допринася за намаляване на популациите в дивата природа и за страдания на животни, които не са пригодени за плен.

Ако искате да отглеждате такава костенурка, най-етичното решение е да осиновите екземпляр от спасителен център или лицензиран развъдник, а не да взимате животно от природата.

Каспийската блатна костенурка може да бъде интересен и дългогодишен спътник за отговорни стопани, които са готови да посветят време, средства и усилия за осигуряване на подходяща среда. С правилна грижа и уважение към естествените ѝ нужди, тя може да живее над 30 години и да покаже своята интелигентност и характер, скрити зад бронираната ѝ външност. Отглеждането ѝ обаче не е за всеки, защото това е ангажимент към диво създание, което заслужава грижа, а не просто аквариумен декор.

Среща ли се в България?

Каспийската блатна костенурка не е естествен вид за фауната на България. Тя произхожда от райони, разположени източно и югоизточно от страната, основно около Каспийско море, Близкия изток, Кавказ и части от Централна Азия. В естественото ѝ разпространение попадат държави като Турция, Иран, Азербайджан, Армения, Ирак, Сирия и Ливан.

В България естествен представител на блатните костенурки е Европейската блатна костенурка която обитава влажни зони, блата, езера и бавнотечащи реки в цялата страна. Тя е защитен вид и често бива бъркана с други сладководни костенурки, включително с интродуцирани чужди видове.

Въпреки че касийската костенурка не е местен вид, е възможно да се срещне изолирано в плен или като изпусната костенурка в природата, най-често от домашно отглеждани индивиди. Такива случаи обаче са единични и не водят до установени популации. За разлика от червенобузата костенурка, която вече се е натурализирала в някои български водоеми и представлява инвазивен вид, Каспийската блатна костенурка няма такава екологична експанзия у нас.

Каспийската костенурка не се среща в България в диво състояние и не е част от естествената ни фауна. Ако бъде забелязана в природата, най-вероятно става въпрос за освободен или избягал домашен екземпляр.

Посетете Petstation.bg!

Често задавани въпроси