Хъски

Произход и ранна история на породата Хъски

Корените на породата водят към далечен Сибир, в района на полуостров Чукотка, където племето чукчи от векове развъждало кучета, пригодени да издържат на екстремно ниски температури и тежки условия. За чукчите хъскито било не просто транспортно средство, а част от тяхната култура и бит. Те ги използвали за теглене на шейни, лов и дори за затопляне на децата по време на студените нощи.

Таблица с характерстиките на породата:

Развъждане на хъскита

Смята се, че чукчите започнали целенасочено развъждане на хъскита преди повече от 3000 години. Целта им била да създадат куче, което съчетава сила, издръжливост и послушание, но и лоялност към човека. За разлика от други породи, селекцията при хъскито била изцяло функционална, като само най-издръжливите и социални животни били допускани до развъждане. Това довело до формирането на куче с уникален баланс между физическа мощ и дружелюбен нрав.

• Пътят към света

Сибирското хъски излиза извън границите на Русия едва в началото на XX век. В края на 1800-те и началото на 1900-те години в Аляска започва т.нар. „златна треска“, която довежда хиляди хора в северните територии на САЩ. Там, в суровите условия на арктическия климат, възниква нужда от бързи и издръжливи кучета за шейни, използвани при транспорт на хора, стоки и поща.

Именно тогава американски изследователи и търговци забелязват малките, но енергични сибирски кучета, използвани от чукчите. Те ги пренасят в Аляска около 1908г., за да участват в състезания по теглене на шейни. Хъскитата бързо впечатляват местните със своята скорост, издръжливост и интелигентност, като започват да печелят едно след друго състезания.

• Героят от Ном – подвигът, който прославя породата

Истинската световна слава на сибирското хъски идва през зимата на 1925 година. В малкия град Ном, Аляска, избухва епидемия от дифтерия, която застрашава живота на стотици хора, включително и деца. Единственият антисерум се намирал на повече от 1000 километра разстояние, а бурята правела въздушния транспорт невъзможен. Така се ражда легендата за „серумната щафета“.

Екипи от кучешки впрягове се редували, за да пренесат лекарството през ураганни ветрове и минусови температури. Сред тях най-известен остава водачът Балто, сибирско хъски, който повежда последния етап от мисията и успява да достави серума навреме. Подвигът му спасява стотици човешки животи и остава завинаги в историята като символ на храброст и лоялност. Днес статуя на Балто стои в Сентръл Парк, Ню Йорк, като почит към всички хъскита, участвали в този епичен преход.

• Развъждане и признаване на породата

След подвига в Ном интересът към сибирското хъски рязко нараства. През 1930г. породата е официално призната от Американския киноложки клуб под името Siberian Husky. Оттогава тя се разпространява из целия свят, от Северна Америка до Европа и Азия.

Развъдчиците започват да работят за запазване на типичните черти на породата, а именно компактно, но мускулесто тяло, гъста двойна козина, изправени уши и опашка, завита като сърп. Очите са сини, кафяви или разноцветни и се превръщат в един от най-впечатляващите белези на породата. Въпреки комерсиализацията, съвременните хъскита запазват своята древна енергия и независим дух.

Хъскито като спътник на човека

Днес сибирското хъски е популярно не само като работно куче, но и като домашен любимец. То обаче не е порода за всеки човек, тай като наследството му от северните племена го прави енергично, любопитно и понякога упорито. Хъскито има нужда от движение, простор и активен собственик, който може да разбере природата му.

Макар и далеч от замръзналите простори на Сибир, това куче остава символ на свободата и силата на волята. Много собственици споделят, че животът с хъски не е просто съвместно съжителство, това е партньорство, изпълнено с приключения, доверие и взаимно уважение.

Историята на породата хъски е неразривна част от човешката цивилизация в Арктика. От верен спътник на номадите чукчи до герой на спасителна мисия и любимец на милиони хора по света. В неговите очи, сини като лед или дълбоки като земята на Сибир, се крие духът на свободата – древен, непокорен и винаги верен.

Оптимални условия за отглеждане на породата

Сибирското хъски е порода, която впечатлява не само със своята красота и енергия, но и с изключителната си приспособимост. Въпреки това, за да бъде едно хъски щастливо, здраво и балансирано, трябва да му се осигурят условия, които съответстват на неговия произход и природни инстинкти. Това не е типично „градско куче“, а животно, създадено за движение, студ и общуване – физическо и емоционално.

• Климат и жилищна среда

Хъскитата произхождат от студените райони на Сибир, където температурите могат да падат до –50°C. Затова тяхната гъста двойна козина ги предпазва отлично от студ, но може да създаде трудности в горещ климат. Оптималните условия за отглеждане включват умерени до по-ниски температури и достатъчно сенчести места през лятото.

Ако кучето се отглежда на открито, трябва да има просторен и добре изолиран двор, с навес или къщичка, която го предпазва от силен вятър, дъжд и жега. В жилищни условия (апартамент или къща) хъскито може да се чувства добре, стига да получава достатъчно физическо натоварване и ежедневни разходки. Задължително е през топлите месеци да се избягват дълги разходки в горещите часове на деня.

• Физическа активност и упражнения

Хъскито е порода с огромна нужда от движение. В природата тези кучета са изминавали десетки километри дневно, теглейки шейни през снега. Липсата на активност може да доведе до скука, безпокойство и дори разрушително поведение.

Оптималният режим включва минимум две дълги разходки дневно, комбинирани с възможност за тичане и игра без повод в безопасна, оградена зона. Освен физическа, хъскито има нужда и от умствена стимулация, като игри с търсене на предмети, обучение на нови команди или занимания като каникрос (бягане с куче) и скиджоринг (теглене на скиор).

• Социализация и поведение

Хъскитата са интелигентни, социални и изключително дружелюбни кучета. Те обичат компанията на хора и други животни, особено на себеподобни. Породата не е подходяща за дълги периоди на самота, защото изолацията може да доведе до стрес, виещ звук и деструктивно поведение.

Ранната социализация е от ключово значение. Още от малко кученцето трябва да бъде запознато с различни хора, животни, звуци и среди. Това помага да се оформи уравновесен характер и да се избегнат поведенчески проблеми в зряла възраст.

Въпреки че хъскито не е агресивна порода, то има силен ловен инстинкт и може да прояви интерес към по-дребни животни, затова при разходки е добре да се държи на повод или в оградена зона.

• Грижа за козината

Козината на сибирското хъски е едно от най-забележителните му качества, а тя е гъста, мека и водоотблъскваща. Тя изисква редовна грижа, особено по време на сезонното линеене, обикновено два пъти годишно.

Разресването поне 2-3 пъти седмично помага да се премахне мъртвата козина и да се предотврати сплъстяване. В периода на линеене може да се наложи ежедневно ресане. Къпането не трябва да е прекалено често, веднъж на няколко месеца е напълно достатъчно, тъй като козината естествено се самопочиства.

Здравословни особености на хъскито

Сибирските хъскита са сравнително здрави и устойчиви кучета, но има някои предразположености. Сред тях са проблеми с очите, като катаракта и прогресивна атрофия на ретината и дисплазия на тазобедрената става. Редовните ветеринарни прегледи, ваксини и поддържане на оптимално тегло са задължителни за предотвратяване на тези състояния.

Хъскито е куче, което се привързва силно към своя човек, но същевременно запазва независимия си дух. То не понася грубо отношение и не реагира добре на наказания. Обучението трябва да се базира на търпение, постоянство и положително насърчаване.

Собственикът на хъски трябва да бъде не просто стопанин, а лидер, който заслужава уважението на кучето чрез доверие, а не страх. Само така може да се изгради истинска връзка между човек и животно – такава, каквато съществувала от векове между чукчите и техните впрягове.

Оптималните условия за отглеждане на хъски включват пространство, движение, правилно хранене и емоционална връзка със собственика. Това е порода, която се чувства най-добре, когато е активна, обичана и част от човешкото ежедневие. С правилна грижа, внимателно обучение и уважение към природните му инстинкти, хъскито се превръща в предан приятел, пълен с жизненост, интелигентност и дух на приключение.

Ръководство за хранене на Сибирско хъски

Сибирското хъски е известно със своя любящ и игрив характер. Въпреки големия си размер, те не изискват тежка диета. Но тъй като те са активни кучета, със сигурност се нуждаят от специална храна за хъски.

Познаването на хранителните навици на хъскитата, както и най-добрите храни за тях и графика им на хранене е много важно за един отговорен стопанин на хъски.

Хранителни навици на сибирските хъскита

Хранителните навици на това куче са много различни от тези на другите кучета. За разлика от другите кучета, хъскитата следят приема си на храна и не са лакоми.

Хъскито няма да яде, ако не е гладно, дори и ако има свободен достъп до храна. Хъскито обаче ще яде повече, ако спортува повече.

Тъй като тези кучета са развъждани да работят в тежки условия, където храната не е лесно достъпна, те имат висок метаболизъм и знаят как да използват хранителните вещества. Храненето на хъскито с качествена храна между 2-9 месеца е много важно, тъй като това е основната фаза на растеж за това куче.

Честота на хранене

Като цяло, хъскито трябва да се храни три пъти на ден, когато е кученце. С течение на времето то автоматично ще премине на две хранения на ден.

Ако осигурите достъп до храната на кучето през целия ден, това няма да навреди, тъй като хъскитата не се хранят като другите кучета. Докато другите кучета ядат, докато не се разболеят, хъскитата няма да ядат, когато са сити.

Хъскито трябва да се нахрани поне два часа преди тренировката, тъй като няма да може да тренира с пълен стомах. По същия начин изчакайте поне 30 минути след упражнението, за да го нахраните, в противен случай може да се получи стомашно усукване.

Проверка на храната

Сибирското хъски трябва да бъде хранено с питателна храна и затова е много важно да го храните само с първокласна храна за кучета или качествена домашно приготвена такава.

В идеалния случай добрата храна за кучета трябва да съдържа протеини, въглехидрати, витамини и добри мазнини за цялостен растеж и добър имунитет на кучето. Различни меса като агнешко, риба и пиле са добри източници на качествени протеини.

Кучето трябва да се храни със зеленчуци, за да му осигурите различни витамини и минерали.

Каква храна се препоръчва за Сибирско хъски?

Хъскито може да яде както сурова, така и търговска суха и мокра храна кучета. Въпреки това не се препоръчва да му давате и двете храни в едно и също хранене, тъй като и двете отнемат различно време за храносмилане.

Докато храненето на кучето със сурова храна като пилешко, телешко, агнешко, риба, плодове и зеленчуци е здравословно; поддържането му на търговска храна ви струва по-малко.

Освен това търговската кучешка храна е по-лесна за хранене, съхранение и има по-дълъг живот.

Какво да направя, ако кучето ми е отегчено от храната?

Може да има различни причини зад това. Може би го храните с една и съща храна всеки ден и то се е отегчило от храната. Можете да го нахраните с нещо, което не яде редовно, за да се отървете от този проблем.

Предлагането му на няколко парчета месо или сирене ще свърши работа. Въпреки това, не променяйте цялото хранене изведнъж.

Избягвайте тези храни:

• Сурови яйца;
• Газирани напитки;
• Шоколад и кафе;
• Авокадо;
• Сурово или недопечено месо;
• Черен лук;
• Сурови кости;
• Грозде и стафиди;
• Лук;
• Чесън;
• Хмел;
• Ксилитол;
• Макадамия;
• Тесто за хляб;
• Мухлясали храни;
• Алкохол;
• Мляко;
• Солена храна.

Често задавани въпроси