Грижа за уринарния тракт на котките

Котешки уринарни проблеми – инфекции на пикочните пътища

Бактериалните инфекции на пикочния мехур не са толкова чести при котките, но вероятността се увеличава с възрастта им. Диагностицирането на инфекция на пикочния мехур може да бъде доста лесно. Как да проявявате грижа за уринарния тракт на котките?

Предполага се, че пикочният мехур е стерилна среда, така че ако ветеринарен лекар погледне проба от урина, която е взета директно от пикочния мехур с игла или спринцовка и види бактерии, ето, котката ви има инфекция на пикочния мехур.

За съжаление, поставянето на диагноза не винаги е толкова лесно. Малкият брой бактерии може да бъде труден за идентифициране под микроскоп.

Ако пробата е взета от урина от котешката тоалетна за преглед, наличието на бактерии е безсмислено.

В тези случаи ветеринарният лекар може да види доказателства за възпаление например протеинови остатъци, червени и бели кръвни клетки, и да заключи, че инфекцията е причината, но това не винаги е така.

Например котешкият идиопатичен цистит (FIC) причинява възпаление на пикочния мехур и всъщност е много по-често срещан от инфекциите на пикочните пътища при котките.

Когато изследването на урината само по себе си не води до окончателна диагноза, се налага по-задълбочено изследване на урина.

В този случай урината трябва да се вземе чрез стерилна техника директно от пикочния мехур.

Някои ветеринарни лекари извършват уринни култури в собствената си клиника, но повечето ги изпращат в лаборатория, където техниците изваждат урината и се опитват да отгледат бактериални колонии.

Ако възникне растеж, различни антибиотици могат да бъдат тествани срещу действителните бактерии, взети от пикочните пътища на вашата котка. Това предоставя безценна информация за това кои антибиотици трябва да бъдат най-ефективни срещу инфекцията.

Подходящото лечение на инфекция на пикочния мехур трябва бързо да подобри симптомите на котката.

Например уриниране извън котешката тоалетна, дискомфорт при уриниране, често уриниране и/или отделяне на малки количества урина наведнъж.

Ако котката ви не се почувства по-добре само ден или два след започване на антибиотика, време е да изградите култура на уриниране, ако не е била изградена първоначално.

След това опитайте с различен клас антибиотик или преоценете първоначалната диагноза. Устойчивите или повтарящи се инфекции на пикочните пътища са доста редки при котките, освен ако причината не е основен медицински проблем като захарен диабет или резистентност към антибиотици.

Понякога котките с инфекции на пикочния мехур също имат струвитни кристали в урината си и/или рН на урината, което е по-високо от нормалното.

Ако вашият ветеринарен лекар види струвитни кристали под микроскоп, той или тя ще препоръча или котешка храна с рецепта, или подкислител на урината, за да ускори възстановяването на вашата котка.

Без подходящо лечение струвитът и други видове уринарни кристали могат да се слеят, за образуване на камъни в пикочния мехур.

Ако вашият ветеринарен лекар е открил кристали в пробата от урина на вашата котка, той или тя вероятно ще иска да направи рентгенови снимки и/или да направи абдоминален ултразвук, за да диагностицира котката ви.

5 признака на бъбречно заболяване и грижа за уринарния тракт на котките

Бъбречното заболяване при котките може да се раздели на две големи категории: остро и хронично. Острото бъбречно заболяване се развива в течение на дни и обикновено има една единствена причина, като отравяне с антифриз или бъбречна инфекция.

Хроничното бъбречно заболяване се развива много по-бавно и обикновено се диагностицира при по-възрастни котки. Това е резултат от постепенната загуба на бъбречната функция. Най-често причината никога не се установява.

Бъбреците на котките не могат да се регенерират сами, и когато функционалната бъбречна тъкан е увредена непоправимо, тя изчезва завинаги. Признаците на бъбречно заболяване започват да стават очевидни, след като две трети до три четвърти от бъбречната функция е загубена.

Промени в уринирането и грижа за уринарния тракт на котките

Бъбреците играят жизненоважна роля за задържането на вода там, където е необходима – в тялото. Произвеждането на големи количества разредена урина е един от първите признаци на бъбречно заболяване при котките.

Това може да доведе до по-често уриниране, по-големи и/или по-многобройни бучки в кутията за отпадъци и напишкване в къщата.

От друга страна, котките с тежко остро бъбречно заболяване често отделят по-малко урина от нормалното и с напредване на състоянието може в крайна сметка да не произвеждат изобщо.

Повишена жажда

Когато водата се губи от тялото под формата на големи количества разредена урина, котките с бъбречно заболяване стават дехидратирани и жадни. В началото те могат да компенсират, като пият повече вода, но в крайна сметка не могат да пият достатъчно, за да заменят загубеното. Понякога котките ще седят до купата си с вода, сякаш искат да пият, но просто не могат да се решат да го направят.

Летаргия

Дехидратацията кара котките да се чувстват зле. Те губят енергия и може просто да искат да си починат, вместо да участват в дейностите, които по принцип обичат.

Здравите бъбреци на котката, са отговорни и за филтрирането на отпадъчните продукти от кръвния поток и изхвърлянето им в урината, за да бъдат елиминирани от тялото.

Бъбречното заболяване компрометира тази важна бъбречна функция, което води до повишени кръвни нива на метаболитни отпадъчни продукти като урея в кръвта и креатинин. Това също кара котките да се чувстват болни.

И накрая, в случаи на хронично бъбречно заболяване, бъбреците на котките вече не произвеждат достатъчно от хормона еритропоетин, който стимулира костния мозък да произвежда червени кръвни клетки. Резултатът е анемия и влошаваща се летаргия.

Слаб апетит при котките

Всички метаболитни промени, които предизвикват летаргия при котки с бъбречно заболяване, могат също да ги накарат да се чувстват достатъчно зле, за да загубят апетита си.

Котките с хронично бъбречно заболяване често са имали лош апетит за толкова дълго време, че губят значително тегло.

Котките с бъбречно заболяване са изложени на по-висок от средния риск от развитие на стомашно-чревно дразнене и язви. Тези състояния причиняват гадене и болки в корема особено след хранене, което прави засегнатите котки дори по-малко склонни да ядат.

Стомашно-чревни признаци

Котките с напреднало бъбречно заболяване често започват да повръщат в резултат на дразненето и/или развиват язви в стомашно-чревния си тракт, заедно с други метаболитни промени. Някои котки също развиват и диария, но ако дехидратацията стане достатъчно тежка, може да се получи запек.

Признаци на напреднало бъбречно заболяване

Бъбреците са жизненоважни за нормалното функциониране на тялото. Когато котката има напреднала бъбречна недостатъчност, могат да се появят следните симптоми:

• рани в устата,
• уединено поведение,
• хлътнали очи от тежка дехидратация,
• затруднение/неспособност да седи или да ходи,
• мяукане от дискомфорт,
• деменция,
• проблеми с дишането,
• гърчове,
• внезапен колапс,
• кървене.

Не чакайте, а посетете вашия ветеринарен лекар

Както е в случая с повечето сериозни котешки заболявания, колкото по-скоро котките получат подходящо лечение за бъбречно заболяване, толкова по-добра е перспективата им.

Някои случаи на остро бъбречно заболяване могат да бъдат излекувани и тези щастливи котки ще продължат да живеят щастливи, здрави и, да се надяваме, дълъг живот.

Хроничното бъбречно заболяване не се лекува, но някои случаи могат да бъдат управлявани по такъв начин, че котките да се радват на отлично качество на живот за продължителен период от време.