Горска костенурка

Горска костенурка – древен обитател на зелените сенки

Сред шума на широколистните гори, където слънцето се прокрадва между листата, а земята е покрита с мъх и суха шума, понякога можеш да зърнеш бавно движеща се фигура с броненосна черупка – горската костенурка. Тя не бърза за никъде, не вдига шум и не оставя следи, но е носител на тишина, устойчивост и древна мъдрост, които малко същества в природата излъчват толкова силно.

Горската костенурка (Testudo hermanni) е един от най-разпознаваемите сухоземни видове в Европа, включително и на Балканския полуостров. В България тя е защитена, тъй като популацията ѝ е уязвима от човешка дейност, основно заради унищожаване на местообитания и незаконно събиране за домашни любимци.

Тялото ѝ е покрито с куполна, твърда черупка в златисто-кафяви и черни тонове, които ѝ осигуряват отлична маскировка сред сухи листа и треви. Достига до 25-30 см на дължина и може да живее десетки години, често над 50, а при добри условия и повече от век.

Живот, подчинен на светлина и топлина

Горската костенурка е активна през топлите месеци на годината, от пролетта до есента. През този период тя прекарва дните си в търсене на храна, слънчеви бани и избягване на хищници. Утринното слънце я събужда и я изтегля от хралупите и сенките, където е прекарала нощта, а горещите следобеди я връщат обратно под прикритие.

Няколко любопитни факта за горската костенурка:

• Тя разпознава територията си и често се движи по едни и същи маршрути.
• Има силно развито обоняние, като може да открива храна, вода и други костенурки от разстояние.
• Макар да изглежда бавна, може да се движи учудващо бързо, особено ако усети опасност.
• Обича почви с рохкав субстрат, в които лесно може да се заравя за сън или охлаждане.
• Притежава изключителна памет за ландшафта и се връща към същите места дори след години.

Храни се от листа, цветя и слънце

Горската костенурка е предимно тревопасна. Храни се с различни видове треви, широколистни листа, цветове и плодове. Любими са ѝ глухарчетата, детелината, широколистния живовляк, както и паднали плодове като смокини, черници и дребни ябълки. В редки случаи може да приеме и животинска храна като охлюви, насекоми или мърша, най-вече за да си набави допълнителен протеин.

Слънчевата светлина играе съществена роля за нея, защото чрез нея костенурката синтезира витамин D3, необходим за правилното усвояване на калция. Затова слънчевите бани са не само удоволствие, но и физиологична необходимост.

Хибернация – дългият сън на зимата

Когато есента започне да притихва и температурата спадне под 10°C, горската костенурка започва да се готви за зимен сън. Избира защитено място под корени, в плитка хралупа или изкопана дупка и постепенно забавя метаболизма си. През зимата тя спи дълбоко, без да се храни или движи. Събужда се чак през март или април, когато слънцето отново стопли земята.

Хибернацията е важна част от нейния жизнен цикъл, и ако бъде прекъсната или пропусната, при домашно отглеждане, това може да наруши ритъма ѝ и да доведе до здравословни проблеми.

Размножаване и грижа за следващото поколение

В края на пролетта започва размножителният сезон. Мъжките се съревновават помежду си за вниманието на женската, като я обикалят, бутат, често я ухапват леко по черупката, което е своеобразен брачен танц. След чифтосване женската снася между 2 и 12 яйца, като ги заравя на сухо, слънчево място. Инкубацията продължава около 60-80 дни, след което малките костенурчета сами се излюпват и напускат гнездото.

В природата оцеляват малко от тях и мнозина стават жертва на хищници или климатични промени. Но тези, които оцелеят, се вписват безмълвно в цикъла на гората, където ще останат за десетилетия.

Защитена, но не забравена

Горската костенурка е включена в Червената книга на България и е защитена по Закона за биологичното разнообразие. Ловът, търговията и притежаването ѝ без разрешение са забранени. Незаконният ѝ улов, промените в земеползването, пожарите и автомобилният трафик са сред основните заплахи за нейното оцеляване.

Всеки, който срещне такава костенурка сред природата, трябва да я остави там, където я е намерил – там ѝ е мястото. Ако изглежда ранена или застрашена, може да се сигнализира до най-близкото поделение на РИОСВ или природозащитна организация.

Горската костенурка е не просто част от природата, тя е жив спомен от времето, когато хората още не са се втурнали в света с шум и бързане. В нейното бавно движение, в мълчаливото ѝ присъствие под сенките на дъбовете и буковете, се крие една друга истина за живота, че устойчивостта, търпението и свързаността със земята са безценни дарове, които ние, хората, често забравяме.

Грижа за здравето на горската костенурка – съхранение на природната ѝ устойчивост

Горската костенурка, въпреки че е символ на дълголетие и издръжливост, не е имунизирана срещу болести и неблагоприятни условия, особено когато е извън естествената си среда. В дивата природа тя е в постоянен контакт с екосистемата, която я балансира, но в плен или при нарушени местообитания, здравето ѝ може бързо да се влоши. Правилната грижа включва наблюдение, превенция и разбиране на нейните биологични нужди.

• Признаци на здрава костенурка

Здравата горска костенурка е активна през деня, с буден поглед, бистри очи и гладка, твърда черупка без деформации или наранявания. Тя се храни с апетит, отговаря на допир и има стабилна походка. Черупката ѝ трябва да е твърда и симетрична, а ноздрите са чисти, без секрет.

• Чести здравословни проблеми

Въпреки естествената си устойчивост, при неблагоприятни условия горската костенурка може да развие следните състояния:

• Респираторни инфекции – обикновено в резултат на влажност, течение или резки температурни промени. Проявяват се с отделяне на секрет от ноздрите, отворена уста при дишане и летаргия.
• Обезводняване и липса на витамини – при недостиг на прясна вода и разнообразна храна. Води до суха кожа, летаргия, проблеми с черупката.
• Мека или деформирана черупка (метаболитно костно заболяване) – причинено от липса на калций или витамин D3, особено при отглеждане на закрито без UVB осветление.
• Чревни паразити – в природата се срещат често, но в затворена среда без контрол водят до отслабване, диария и общо влошено състояние.
• Рани и наранявания по черупката или крайниците – често причинени от хищници, косачки или падане от височина.

Превенция и основни грижи

• Слънце и естествена светлина – изключително важни за синтеза на витамин D3 и правилното усвояване на калций. Ако костенурката е отглеждана в плен, задължително трябва да има UVB лампа.
• Балансирана диета – богата на калций, с разнообразни листни зеленчуци и горски растения. Забранени са храни с високо съдържание на захари или животински мазнини.
• Достъп до прясна вода – за пиене и за къпане, особено в топлите дни.
• Редовен преглед при ветеринар – най-добре при специалист по влечуги, поне веднъж годишно или при съмнение за заболяване.
• Контрол на паразити – чрез профилактично обезпаразитяване при нужда, особено ако животното е намерено в природата или пренасяно от друга среда.

Хигиена и местообитание

Дали живее в ограден двор, градина или вътрешен терариум, чистотата на средата е ключова. Отломки, замърсена вода, гниеща храна или неестествени повърхности (като плочки) могат да доведат до кожни инфекции, инфекции по черупката или проблеми с краката.

Ако костенурката живее на открито, ограждението трябва да я предпазва от хищници, като кучета, язовци, птици, и да не позволява измъкване или нараняване.

Здравето на горската костенурка не е просто въпрос на късмет, то е резултат от разбиране на естествения ѝ начин на живот и умелото му пресъздаване в плен или контролирана среда. Когато се грижиш за такава костенурка с търпение и уважение към природата ѝ, тя може да бъде не просто дългогодишен спътник, а истински символ на хармонията между човека и дивия свят.

Посетете Petstation.bg!

Често задавани въпроси