Френско бяло-черно гонче

Френско бяло-черно гонче – хибрид на две ловни школи

Френското бяло-черно гонче на пръв поглед впечатлява с елегантната си окраска, но истинската им история започва едва когато кучето излезе на терен. Това е голямо френско гонче, създадено за продължителен лов, работа по следа и преследване на дивеч, а неговата физика е изцяло подчинена на тази задача.

Черно-бялата окраска придава на породата почти аристократичен вид, но зад него стои изключително работоспособно куче. То е издръжливо, с отлично обоняние, силен ловен инстинкт и характерен лай, чрез който може да поддържа контакт с останалите кучета по време на работа.

Френското бяло-черно гонче не е порода за човек, който търси просто спокойно голямо куче. То е създадено да се движи, да търси и да следва.

За кого е подходящо Френското бяло-черно гонче?

Това е порода за човек, който харесва активния начин на живот и разбира природата на ловните кучета. То може да бъде прекрасен спътник при дълги преходи, работа с носа, занимания на открито и, разбира се, ловна дейност при подходящи условия и обучение.

Не е добър избор за човек, който иска голямо куче предимно за пазач на двора или за кратки ежедневни разходки. Най-голямата грешка би била да се опитваме да превърнем Френското бяло-черно гонче в нещо, което то не е. То не е създадено да стои до човека през целия ден.

То е създадено да поеме следата, да я следва с часове и да не се отказва. Тук се крие неговият чар. Зад аристократичната черно-бяла окраска стои едно истинско френско работно куче, което съчетава интелигентност, издръжливост, великолепно обоняние и онази независимост, без която никога не би могло да изпълнява ролята си на ловец.

История – порода, изградена около истинския лов.

Историята на френското бяло-черно гонче е тясно свързана с развитието на френските глутнични кучета. Породата произлиза от стари френски ловни линии, селектирани за работа с едър дивеч.

В миналото ловът във Франция често се е извършвал с големи глутници кучета. Те не са били просто помощници, които намират животното. От тях се е очаквало да могат да открият следата, да я развият, да преследват дивеча на значителна дистанция и да поддържат работата продължително време. Точно тази селекция постепенно е създала куче с впечатляваща комбинация от скорост и издръжливост.

Породата е особено свързана с лова на елени и друг едър дивеч. В резултат на това съвременният представител запазва много силно развито обоняние и желание за преследване. Интересното е, че при тази порода красотата никога не е била единствената цел. Външният вид трябва да обслужва работата. Дългите крайници, дълбокият гръден кош и атлетичната конструкция са част от една система, предназначена за движение на големи разстояния.

Как изглежда Френското бяло-черно гонче?

Това е едро, хармонично и атлетично куче, което обикновено има впечатляващо издължен силует. Козината е къса и гъста, а основният цвят е бял с ясно изразени черни петна. Главата и тялото могат да имат различно разпределение на черното, което прави всеки представител визуално различен.

Типичният представител има дълга глава, добре развита муцуна и висящи уши. Изражението е интелигентно и внимателно, но няма онази тежест, която се среща при някои други големи ловни породи. Телосложението е особено интересно. Френското бяло-черно гонче трябва да бъде силно, но не тежко. То не е създадено за демонстрация на огромна мускулна маса. Неговата сила се проявява в движението. Когато започне да бяга, дългата крачка и ефективният галоп позволяват на кучето да покрива голямо разстояние без излишен разход на енергия.

• Носът е неговият най-ценен инструмент.

Ако трябва да се посочи едно качество, което определя породата, това е обонянието. Френското бяло-черно гонче не възприема гората така, както човекът. Докато ние виждаме дървета, трева и пътеки, кучето получава огромно количество информация от миризмите. То може да открие следа, да определи посоката ѝ и да я следва дори когато тя не е очевидна за човека.

При загубване на следата кучето може да започне да прави дъги, да се връща назад или да проверява различни участъци от терена. За неопитния наблюдател това може да изглежда като безцелно лутане. Всъщност кучето търси мястото, на което миризмата отново става достатъчно ясна. Точно тук се проявява интелигентността на доброто гонче, то не просто тича след дивеча, а анализира информацията от терена.

Френско бяло-черно гонче – основни характеристики:

Характеристика	Описание
Официално име	Français Blanc et Noir
Произход	Франция
Група	Гончета и сродни породи
Предназначение	Ловно куче, работа по следа и лов в глутница
Основен ловен дивеч	Едър дивеч, традиционно елен
Размер	Голямо куче
Височина – мъжки	Около 65–72 см
Височина – женски	Около 62–68 см
Тегло	Обикновено около 30–35 кг, според пола и телосложението
Телосложение	Атлетично, издължено и добре замускулено
Козина	Къса, гъста и сравнително лесна за поддръжка
Окраска	Бяла с черни петна и ясно изразени черни участъци
Глава	Дълга, суха и добре оформена
Уши	Дълги, висящи и поставени сравнително ниско
Очи	Тъмни, с интелигентно и внимателно изражение
Обоняние	Изключително добре развито
Ловен инстинкт	Много силен
Издръжливост	Много висока – селектирана за продължителен лов
Скорост	Висока, особено на открит терен
Характер	Дружелюбен, интелигентен, уверен и самостоятелен
Отношение към стопанина	Привързан, но с характерна за гончето независимост
Към други кучета	Обикновено много добро, особено при ранна социализация
Към деца	Подходящо при правилно социализирано и добре възпитано куче
Към малки животни	Необходим е повишен контрол заради силния ловен инстинкт
Ниво на активност	Много високо
Дневна нужда от движение	Около 1,5–2+ часа качествена активност при възрастно куче
Обучаемост	Добра, но изисква търпение и последователност
Най-силна мотивация	Работа с носа, следа, движение и ловни задачи
Подходящо за апартамент	Възможно при много активен стопанин и достатъчно движение
Подходящо за двор	Да, но дворът не заменя ежедневните разходки
Поддръжка на козината	Ниска до умерена
Подходящо за начинаещ стопанин	По-скоро не – по-подходящо за активен и опитен собственик
Средна продължителност на живота	Около 10–12 години
Отличителна черта	Комбинацията от изключително обоняние, издръжливост и способност за работа в глутница

• Темперамент – спокойно у дома, неудържимо навън.

У дома добре отгледаното Френско бяло-черно гонче може да бъде спокойно, дружелюбно и привързано към семейството. Но това не трябва да заблуждава стопанина. Навън ловният му инстинкт може да се активира за секунди. Една интересна миризма е способна напълно да промени поведението му.

Породата има известна независимост, като това е качество, което исторически е било необходимо. Кучето е трябвало да работи на дистанция от човека и да взема решения въз основа на следата. Това означава, че обучението изисква повече търпение, отколкото при порода, селектирана основно за работа в постоянен контакт с водача.

• Обучение – не потискайте инстинкта, а го управлявайте.

Френското бяло-черно гонче е интелигентно и способно да учи, но подходът трябва да бъде правилен. Наказателното и грубо обучение обикновено не е добър избор. По-ефективна е последователната работа с положително подсилване, при която кучето разбира какво се очаква от него. Най-важната команда е връщането.

При тази порода „Ела“ трябва да бъде изградена като изключително силна асоциация още от ранна възраст. Свободното пускане в гората не трябва да започва само защото кученцето изглежда послушно. Дългият повод от 5-10 метра е прекрасен инструмент. Той позволява на младото куче да изследва околната среда и да използва носа си, без стопанинът да губи контрол.

А още по-добре, използвайте естествения му талант. Търсене на скрита играчка, работа по ароматна следа и различни задачи с носа могат да бъдат изключително полезни. Така кучето получава възможност да прави нещо, което генетично му идва естествено.

• Колко движение му е необходимо?

Тук няма място за компромиси. Френското бяло-черно гонче е високоактивна порода. Една кратка разходка около блока няма да бъде достатъчна за здрав възрастен представител. Добър ориентир за домашно куче е поне 1,5-2 часа качествена активност дневно, като част от нея трябва да включва не само ходене, но и възможност за изследване, работа с носа и физическо натоварване. Работещото ловно куче естествено има много по-високи потребности. Важно е натоварването да бъде разнообразно. Продължителният преход, работата по следа и свободното движение в сигурна среда обикновено са по-полезни от механичното хвърляне на топка в продължение на час.

Подходящо ли е за апартамент?

Технически, да, но практически – само за много активни хора. Размерът на жилището не е единственият фактор. Голямото значение има какво се случва извън него. Ако кучето получава достатъчно физическо натоварване, умствена стимулация и контакт със семейството, то може да бъде спокойно вкъщи. Ако обаче е оставено да прекарва по-голямата част от деня без занимания, вероятността да започне само да си намира работа е сериозна. А при голямо гонче „сам да си намери работа“ невинаги е добра новина.

• Съжителство с деца и други кучета.

При добра социализация Френското бяло-черно гонче може да бъде много приятно семейно куче. То обикновено е социално и се чувства добре в компанията на други кучета. Историческият му произход като глутнична порода допълнително обяснява защо социалният контакт с други кучета често е естествен за него.

С малки домашни животни обаче трябва да се подхожда внимателно. Ловният инстинкт не изчезва само защото кучето е добре възпитано. Куче, което спокойно живее с домашна котка, все пак може да преследва чужда котка навън.

Здраве и продължителност на живота.

Френското бяло-черно гонче е издръжливо работно куче, но големият размер и активният начин на живот означават, че трябва да се обръща внимание на опорно-двигателната система.

Контролът на теглото, правилното хранене и постепенното изграждане на физическа форма са много по-важни от това кучето просто да бъде „натоварвано максимално“. Редовните ветеринарни прегледи, ваксинациите, обезпаразитяването и профилактиката срещу кърлежи са задължителна част от грижата. При куче, което редовно работи в гората, след разходка трябва да се проверяват лапите, ушите, кожата и козината.

 

Френското бяло-черно гонче е активно ловно куче с добра физическа издръжливост и сравнително голяма нужда от движение. При него профилактиката срещу паразити и правилното планиране на кастрацията са важна част от дългосрочната грижа. Особено при кучета, които прекарват много време навън, в гора, по поляни или контактуват с други животни, паразитният контрол трябва да бъде последователен, а не да се прави само при видими симптоми.

• Вътрешно обезпаразитяване.

Вътрешните паразити като глисти и тении могат да се срещат дори при добре гледани домашни кучета. Рискът е по-висок при Френското бяло-черно гонче заради активния му начин на живот и естествената склонност да души, ближе и изследва различни места по време на разходка.

При възрастно куче профилактиката обикновено се организира периодично според начина му на живот и риска, като ветеринарният ви лекар може да препоръча различен интервал при ловни кучета или животни, които ядат сурово месо, плячка или имат достъп до диви животни.

При кученца схемата е по-интензивна през първите месеци и трябва да бъде съобразена с възрастта и теглото. Не е добра практика да се използва произволен препарат или човешко лекарство. Дозировката и активното вещество трябва да бъдат определени според конкретното куче.

• Външни паразити – кърлежи и бълхи.

За Френското бяло-черно гонче защитата срещу външни паразити е особено важна. Кърлежите могат да пренасят сериозни заболявания, а при куче, което редовно посещава тревисти и гористи терени, експозицията може да бъде значителна.

Защитата може да бъде под формата на:

• таблетки;
• spot-on препарати;
• противопаразитни нашийници;
• комбинирани продукти срещу няколко вида паразити.

Изборът зависи от възрастта, теглото, начина на живот и останалите препарати, които кучето получава. При активно ловно куче е важно защитата да бъде целогодишна, а не само през пролетта и лятото, тъй като при подходящи температури кърлежите могат да бъдат активни и извън традиционния сезон.

След разходка в гора или висока трева е разумно кучето да бъде оглеждано за кърлежи, особено около ушите, шията, подмишниците, слабините и между пръстите.

• Кастрация на Френско бяло-черно гонче.

Кастрацията не трябва да се разглежда като задължителна процедура за всяко куче. При Френското бяло-черно гонче решението трябва да бъде индивидуално и да отчита пола, възрастта, общото здравословно състояние, поведението, предназначението на кучето и дали ще участва в развъдна програма.

При мъжките кастрацията премахва тестисите и съответно производството на основната част от тестостерона. Тя предотвратява размножаването и елиминира риска от заболявания на тестисите. Може също да намали определени поведения, свързани със сексуалното поведение, но не бива да се очаква автоматично да промени характера на кучето.

При женските стерилизацията предотвратява нежелана бременност и премахва риска от пиометра, което е сериозна инфекция на матката. В зависимост от конкретния случай може да има и други здравни ползи, но времето на операцията трябва да бъде обсъдено с ветеринарен лекар.

• Кога е най-подходящо?

При средни и големи активни породи не е разумно да се използва една универсална възраст за всички кучета. Времето на кастрация може да зависи от развитието на кучето и от причината за операцията.

При Френско бяло-черно гонче ветеринарният лекар може да прецени дали е по-подходяща кастрация преди или след достигане на физическа зрялост. Това е особено важно, ако кучето се използва активно за лов или спорт, тъй като телесното развитие и кондицията имат голямо значение.

Преди операцията обикновено се прави клиничен преглед, а при необходимост и кръвни изследвания и други изследвания според възрастта и състоянието на животното.

• Какво да очакваме след кастрацията?

Първите дни са насочени към спокойствие и ограничаване на физическата активност. При активно гонче това може да бъде по-трудната част от възстановяването, защото кучето често се чувства по-добре, отколкото реално е заздравяла оперативната зона.

Трябва да се ограничат тичането, скачането, игрите с други кучета и дългите разходки до момента, определен от ветеринарния лекар. Необходимо е също да се следи оперативната рана за зачервяване, подуване, секрет или разтваряне.

След кастрация е важно да се следи и телесното тегло. При някои кучета енергийните потребности намаляват, докато апетитът остава същият. Ако храненето не бъде адаптирано, постепенното напълняване може да се превърне в проблем, особено при куче, което вече не получава същото количество движение.

За Френското бяло-черно гонче добрата форма е особено важна: наднорменото тегло натоварва ставите и намалява издръжливостта, която е характерна за породата.

Най-добрият подход е: постоянна противопаразитна профилактика, редовни ветеринарни прегледи и индивидуално решение за кастрация, вместо да се следва една и съща схема за всяко куче.

Ловни особености на Френско бяло-черно гонче.

Френското бяло-черно гонче е създадено преди всичко като работещо ловно куче, а не просто като любимец. Породата принадлежи към групата на френските гончета и е селектирана за работа по следа, най-често в глутница. Неговата сила не е в светкавичния спринт, а в способността дълго и методично да следва миризмата на дивеча, да поддържа преследването и да работи в екип с други кучета.

• Работа по следа – истинската стихия на породата.

Най-характерното качество на Френското бяло-черно гонче е отлично развитото обоняние. Кучето може да се концентрира върху миризмата на дивеча и да я проследява през различен терен, включително през гъста растителност и горски участъци.

При работа то не разчита единствено на визуален контакт. Когато изгуби непосредствената видимост към животното, използва миризмата, за да възстанови посоката. Именно това прави породата ценна при продължителен лов, при който следата може да преминава през значителна площ.

Френското бяло-черно гонче има силен ловен инстинкт и добра постоянност. Когато попадне на интересна следа, трудно губи концентрация и може да продължи работа дълго време.

• За какъв дивеч се използва?

Породата традиционно се свързва с лов на едър дивеч, особено дива свиня и еленови. В зависимост от местната ловна традиция и конкретната линия кучета може да бъде използвана и за други видове дивеч.

Тук има важна особеност: това не е типично куче за апортиране на отстрелян дивеч като ретривърите. Основната му задача е да открие, следва и преследва дивеча по миризма, като чрез гласа си дава информация на ловците.

• Лаят е част от ловната работа.

Една от най-интересните особености на породата е нейният характерен ловен глас. Френското бяло-черно гонче е сравнително гласовито куче и по време на преследване може да лае и да дава продължителни звукови сигнали.

За ловеца този глас не е просто шум. Опитният човек може да получава информация за развитието на преследването според силата, честотата и характера на гласа. Именно затова породата не е идеалният избор за човек, който търси абсолютно тихо куче за отглеждане в апартамент.

• Работа в глутница.

Френското бяло-черно гонче е особено интересно със способността си да работи с други кучета. То е селектирано за колективен лов, при който няколко гончета следват една следа и координират поведението си. Добре обучената глутница не означава просто много кучета, които тичат едновременно. Всяко животно трябва да запази концентрация върху следата, без постоянно да се разсейва от останалите.

Това изисква социално поведение, увереност и способност кучето да приема присъствието на други работещи животни.

• Издръжливост вместо кратък спринт.

Телосложението на Френското бяло-черно гонче е типично за куче, предназначено за продължителна физическа работа. То има добра издръжливост и може да покрива големи разстояния по време на лов.

Това означава, че при работа породата може да бъде активна с часове, а не само за няколко кратки преследвания. Затова кучето трябва да бъде добре кондиционирано преди реален лов.

При подготовката трябва постепенно да се увеличават продължителността и натоварването. Внезапното натоварване на куче, което през по-голямата част от седмицата се движи малко, увеличава риска от травми и преумора.

• Как се държи при среща с дивеч?

При попадане на прясна следа ловният инстинкт може да стане доминиращ. Кучето се концентрира върху миризмата и може да започне да работи самостоятелно, като постепенно се отдалечава от водача.

Това е една от причините отличният контрол върху повикването да бъде толкова важен. Не трябва да се разчита единствено на естествената привързаност към стопанина. При силен ловен стимул кучето може да постави следата на първо място. При младо куче обучението за връщане трябва да започне рано, но да се изгражда постепенно и с много контролирани ситуации.

• Подходящо ли е за ловец?

Да, но най-вече за човек, който разбира спецификата на гончето. Френското бяло-черно гонче е отлично за следова работа, продължително преследване и лов в глутница, но не е универсално ловно куче за всяка задача. Неговият характер е силно повлиян от работната селекция и ако няма възможност да използва естествените си способности, може да започне да търси собствено „занимание“.

За ловец, който търси куче с мощен нос, издръжливост, глас и желание за работа, породата е много интересен избор. За човек, който иска просто спокойно семейно куче с умерена активност, ловните ѝ качества могат да се окажат по-скоро предизвикателство, отколкото предимство.

Храна и хранителен режим за Френско бяло-черно гонче.

Френското бяло-черно гонче е едро, мускулесто и изключително активно ловно куче. Породата е създадена за продължителна работа по следа и преследване на едър дивеч, включително в продължение на часове. Това поставя храненето му в малко по-различна категория от това на обикновено домашно куче.

При възрастно куче от около 30-35кг основната цел не е просто да се осигури „много храна“, а да се поддържат мускулна маса, издръжливост, добра ставна функция и нисък излишък от телесни мазнини. Mрепоръчваме храненето да се коригира според индивидуалните енергийни нужди и телесното състояние, като идеалният Body Condition Score при повечето кучета е 4-5 от 9.

• Без какво Френското бяло-черно гонче не може?

На първо място, висококачествен пълноценен протеин. Това е основата за поддържане на мускулатурата при куче, което редовно тича, преследва и работи на неравен терен. Подходяща е пълноценна храна за големи активни кучета, като източниците на животински протеин могат да бъдат птиче месо, агнешко, говеждо или риба.

Мазнините също са особено важни. При работещо ловно куче те са концентриран източник на енергия и са по-подходящи за продължително натоварване от прекомерното увеличаване на количеството храна. Омега-3 мастните киселини от рибено масло са полезно допълнение към режима, особено при активно куче.

Не трябва да се пренебрегват и ставите. Френското бяло-черно гонче има сериозно физическо натоварване и е важно да се поддържа оптимално тегло, защото излишните килограми увеличават механичното натоварване върху ставите. При работещи или възрастни кучета може да се обсъди с ветеринарен лекар храна или добавка с вещества за ставна поддръжка.

• Колко храна му е необходима?

Няма една универсална грамова норма. Куче от 32кг, което прекарва деня в почивка, и куче от 32кг, което работи няколко часа в гората, могат да имат много различни енергийни потребности. Трябва да подчертаем, че калорийните изчисления са начална точка и индивидуалните нужди могат да се различават значително.

За практичен ориентир при пълноценна суха храна с нормална енергийна плътност може да се използва следният режим:

Възраст / натоварване	Тегло	Суха храна/ден	Хранения
Кученце 3–6 месеца	според развитието	300–450 г	3
Кученце 6–12 месеца	според развитието	350–500 г	2–3
Младо куче 12–18 месеца	30–35 кг	400–500 г	2
Възрастно, умерено активно	30–35 кг	350–450 г	2
Възрастно, много активно	30–35 кг	450–550 г	2
Работещо/ловен сезон	30–35 кг	500–650+ г	2–3
Възрастно, ниска активност	30–35 кг	300–380 г	2

Тези количества са ориентировъчни за суха храна, а не универсална рецепта. Калоричността на различните храни може да се различава съществено, затова най-правилно е да се започне от таблицата на конкретния производител и след това да се коригира според теглото и телесното състояние.

При куче в активен ловен сезон е по-разумно калориите да се увеличат постепенно, вместо изведнъж да се даде огромна порция. При много тежки работни дни храната може да бъде по-енергийно концентрирана.

• Как да се храни през ловния сезон?

Тук има една много важна особеност. Не давайте голяма порция непосредствено преди продължително тичане. Френското бяло-черно гонче е голямо куче с дълбок гръден кош и при такива кучета е разумно тежкото физическо натоварване да се отделя от основното хранене. Източници за породата също препоръчват разделяне на дневната дажба на две хранения и избягване на интензивна активност около храненето.

При ловен ден може да се използва по-голямата част от дневната дажба след приключване на натоварването, но кучето първо трябва да се успокои и охлади. Водата трябва да бъде постоянно достъпна.

• Вода – подценяваната част от режима.

При куче, което тича часове, водата е също толкова важна, колкото и храната. Френското бяло-черно гонче може да изгуби значително количество течности при продължително движение, особено през топлите месеци.

Не трябва да се чака кучето да стане очевидно жадно. При лов или продължителен преход е добре да има възможност за редовно пиене на малки количества, като при горещо време контролът върху натоварването е особено важен.

• Какво да не се прави?

Най-голямата грешка е да се храни кучето „на око“ и да се увеличава порцията всеки път, когато изглежда гладно. Ловните гончета често имат много добър апетит, но това не означава, че трябва да бъдат тежки.

Не е необходимо и менюто да бъде усложнявано с множество добавки. Добрата пълноценна храна трябва да осигурява основните хранителни вещества, а добавките трябва да имат конкретна причина. Обръщаме внимание и на това, че лакомствата и храната от масата не бива да надхвърлят приблизително 10% от дневните калории.

При Френското бяло-черно гонче най-добрият визуален ориентир е стегнато, атлетично тяло с добре развита мускулатура, но без излишни мазнини. Ребрата трябва да могат да се напипат без дебел мастен слой. Именно телесното състояние, а не само цифрата на кантара, трябва да определя дали дажбата е правилна.

Накратко: за тази порода търсим пълноценна храна за голямо, активно куче, достатъчно животински протеин, добра енергийна плътност, качествени мазнини, постоянен достъп до вода и най-вече правилно количество според реалното натоварване. При ловно куче храненето трябва да следва работата, а не просто килограмите.

Отглеждане на Френско бяло-черно гонче – практическо ръководство.

Френското бяло-черно гонче е голямо, силно и издръжливо ловно куче, което не е селектирано за спокоен градски живот. Това е важно още при избора на дом. Френското бяло-черно гонче може да живее като домашен любимец, но стопанинът трябва да компенсира липсата на ловна работа с много движение, занимания за носа и достатъчно пространство за свободно, но контролирано движение.

• Дом и пространство.

Най-добрият вариант е къща с добре обезопасен двор. Оградата трябва да бъде поне 1,70-1,80 м висока, стабилна и без пролуки в долната част. Това не е порода, която трябва да се оставя да се разхожда сама извън ограден имот. При попадане на интересна следа силният ловен инстинкт може да надделее над желанието да остане близо до стопанина.

Дворът обаче не заменя разходките. Френското бяло-черно гонче има нужда не просто от пространство, а от реално движение и работа с носа. Добър ежедневен режим за възрастно куче е поне 90-120 минути активност, като при куче, което се използва за лов, натоварването естествено може да бъде значително по-голямо.

При отглеждане в апартамент е възможно кучето да се адаптира, но това е по-скоро компромисен вариант. Необходимо е да получава сериозно физическо натоварване всеки ден, а не само няколко кратки разходки около блока.

• Легло – конкретни размери.

Заради големия размер на породата не избирайте стандартно средно кучешко легло. За възрастно Френско бяло-черно гонче ви препоръчваме минимален вътрешен размер около 100×75см, а още по-добре 110×80см.

Ако кучето обича да се изпъва напълно, може да се използва модел 120×90 см. Височината на борда не трябва да е прекалена, около 10-15 см е достатъчна. Матракът трябва да е плътен и да не потъва прекомерно под тежестта на кучето.

За куче, което прекарва много време навън, е практичен втори, по-лесен за почистване матрак в покрита зона. Леглото не трябва да бъде директно върху студен бетон или влажна земя.

• Каишка и нашийник.

Тук е важно да се избере екипировка за едро и силно куче, а не просто аксесоар с подходящ външен вид.

За ежедневни разходки подходящият нашийник е широк около 2,5-3 см, здрав и с надеждна метална халка. За дълги разходки и тренировки трябва да предпочетете добре прилягащ нагръдник тип Y, особено когато кучето има склонност да дърпа.

За повод оптималният вариант е фиксиран повод с дължина около 1,8-2м и ширина 15-20мм, изработен от здрава лента или кожа. За тренировки за следване на миризма може да се използва дълъг повод 5-10м, който позволява на кучето да работи с носа си, без да бъде пуснато напълно свободно.

Автоматичен повод не е за предпочитане като основен повод за тази порода. При внезапно тръгване след дивеч голямото и силно куче може да натовари механизма сериозно.

• Разходки и физическо натоварване.

Това е вероятно най-важната част от отглеждането. Породата е създадена като голямо гонче за работа и FCI я поставя в секцията на големите гончета с работни изпитания.  Една добра разходка не трябва да означава просто 30 минути ходене по тротоара. Комбинацията от ходене, бягане, терен, душене и следови занимания е много по-подходяща.

Може да се направи например сутрешна разходка от 30-45 минути и по-дълга вечерна разходка от 60-90 минути. Няколко пъти седмично е добре кучето да получава възможност да се движи по естествен терен като гора, поляна или полски път.

При младо куче натоварването трябва да се увеличава постепенно. Не е разумно подрастващо гонче да бъде водено на продължителни преходи или принуждавано да тича дълго, преди опорно-двигателният му апарат да е достатъчно развит.

• Грижа за козината и ушите.

Козината е къса и сравнително лесна за поддръжка. Обикновено е достатъчно разресване веднъж седмично, а при по-силен сезонен косопад, няколко пъти седмично.

По-голямо внимание заслужават ушите. Те са висящи и при куче, което работи в мокра растителност, могат да задържат влага и замърсявания. Проверявайте ги поне веднъж седмично, а след лов или продължителна разходка във влажна растителност е задължително.

Не почиствайте ушите агресивно с клечки. При неприятна миризма, зачервяване, силно натрупване на секрет или често тръскане на главата е необходим ветеринарен преглед.

• Клетка, транспорт и място за почивка.

Ако кучето пътува често, транспортната клетка трябва да позволява изправено положение, обръщане и удобно лягане. За голямо възрастно гонче е разумно да се търси клетка приблизително 105-110×70-75×75-80см, като конкретният размер трябва да се съобрази с реалните размери на животното.

В автомобила е важно кучето да бъде надеждно обезопасено. При такова едро животно свободното му движение в купето не е безопасно нито за него, нито за пътниците.

• Най-важното при ежедневната грижа.

Френското бяло-черно гонче се отглежда най-добре, когато животът му наподобява поне частично този, за който е създадено: движение, следа, работа с носа, контакт с други кучета и достатъчно време навън.

Ако получава това, обикновено е спокойно и приятно куче у дома. Ако обаче е оставено с часове без занимание и се извежда само за кратко, неговата издръжливост и ловен инстинкт могат да се превърнат в проблем – бягство, постоянно душене, дърпане на повод, вокализация или разрушително поведение.

Практичната формула за породата е: голямо удобно легло 110×80 см, здрав нашийник 2,5–3 см, фиксиран повод 1,8–2 м, дълъг повод 5–10 м за следови занимания, сигурна ограда около 1,80 м и всекидневно сериозно физическо и умствено натоварване. Това е много по-важно за доброто му състояние от скъпи аксесоари или огромен двор без занимания.

Размножаване на Френско бяло-черно гонче.

Развъждането на Френско бяло-черно гонче не трябва да се разглежда просто като чифтосване на две здрави кучета. Това е работна порода, при която има значение не само екстериорът, но и обонянието, издръжливостта, ловният инстинкт, гласът, характерът и способността за работа в глутница. Добрата развъдна програма трябва да запазва именно тези качества.

• Кога е подходящо за разплод?

Половата зрялост настъпва по-рано от пълната физическа и психическа зрялост. Затова първият разплод не бива да се планира само защото кучето вече е способно да се размножава.

При женската е разумно да се изчака достатъчно физическо развитие и да се направят необходимите ветеринарни и развъдни изследвания. На практика първо разгонване не е подходящ момент за първо кучило. За голяма работна порода е по-разумно женската да е напълно развита и да е оценена както здравословно, така и по отношение на породния тип и работните качества.

Мъжкият също трябва да бъде физически зрял, здрав и с доказан характер. Особено ценни са кучета, които реално показват добри работни качества, а не просто имат правилна външност.

• Как се избира партньор?

При Френското бяло-черно гонче изборът на партньор трябва да бъде направен с мисъл за допълване, а не просто за родословие. Ако женската има определена слабост, например недостатъчна издръжливост или неправилен тип конструкция, партньорът трябва да бъде подбран така, че да не задълбочава този проблем.

Не трябва да се допуска и прекалено близко родствено чифтосване. Преди планиране на кучило е добре да се провери родословието на двамата родители и, когато е възможно, да се използва развъден коефициент на инбридинг.

При работна порода трябва да дадем сериозна тежест на реалното поведение на кучето на терен. Отличният ловен инстинкт, доброто обоняние, постоянството по следата и правилният глас са наследими качества, които имат голяма стойност за бъдещото поколение.

• Здравни изследвания преди разплод.

Преди чифтосване и двамата родители трябва да преминат ветеринарен преглед. Трябва да се оцени общото им здравословно състояние, телесното тегло, опорно-двигателният апарат и репродуктивното здраве.

При едра и активна порода е особено важно да се обърне внимание на тазобедрените и лакътните стави, като конкретните изследвания и изисквания зависят от развъдната организация и държавата. Добре е също да се прегледат родословията за известни наследствени заболявания. Ако за конкретната развъдна линия има препоръчани ДНК тестове, те трябва да бъдат направени преди чифтосването.

• Разгонване и подходящ момент.

При женската разгонването обикновено продължава около 2-3 седмици, но подходящият момент за овулация не може надеждно да бъде определен само по външни признаци или по броя дни от началото на разгонването.

При планирано кучило най-надеждният подход е ветеринарно проследяване на цикъла чрез серийни прогестеронови изследвания, при необходимост комбинирани с вагинална цитология. Така моментът за естествено чифтосване или изкуствено осеменяване може да бъде определен много по-точно.

• Бременност и подготовка за кучилото.

Бременността при кучето продължава приблизително 63 дни, като нормалната продължителност може да варира според момента на овулация. През първата част на бременността храненето обикновено не трябва да се увеличава драстично. По-късно енергийните потребности нарастват и е подходящо постепенно да се премине към висококачествена храна за бременни/лактиращи кучета или за кученца, според ветеринарната препоръка. Не трябва самоволно да се дават калций и други минерални добавки по време на бременността. При неправилна употреба те могат да създадат проблеми около раждането.

Около края на бременността е добре да бъде подготвено спокойно, чисто и топло място за раждане. За голяма порода родилната зона трябва да позволява на женската да се обръща и ляга свободно, без да притиска кученцата.

• Колко кученца може да има?

Размерът на кучилото варира значително. При едра порода като Френското бяло-черно гонче не може да се определи предварително само по размера на женската. Ветеринарният ви лекар може да потвърди бременността с ехография, а в по-късните етапи рентгенографията е по-подходяща за приблизително определяне на броя на плодовете. Това е особено полезно преди раждането, защото позволява да се прецени дали всички кученца са родени.

Поради размера на породата раждането трябва да бъде внимателно наблюдавано. Добре е стопанинът предварително да има контакт с ветеринарен лекар, който може да реагира при усложнение. След раждането основните приоритети са топлина, прием на коластра, редовно сучене, хигиена и контрол на теглото. Кученцата трябва да бъдат претегляни редовно, защото липсата на наддаване е един от ранните сигнали, че има проблем.

Женската също трябва да бъде наблюдавана за прекомерно кървене, температура, отпадналост, болезнени млечни жлези или други признаци на усложнение.

• Отглеждане на кученцата.

При тази порода социализацията не трябва да започва чак след продажбата. Още в ранна възраст кученцата трябва постепенно да се запознават с различни звуци, хора, повърхности и контролирани ситуации. Особено полезно е постепенното развитие на интереса към миризми и търсещо поведение, но без тежки физически натоварвания. Не трябва да се правят продължителни преходи или принудително бягане с подрастващи кученца.

Кученцата трябва да бъдат обезпаразитявани и ваксинирани по схема, определена от ветеринарен лекар. Преди да бъдат предадени на новите си стопани, е важно да са достатъчно развити, социализирани и идентифицирани съгласно местните изисквания.

ТОП 5 супер интересни факти за Френско бяло-черно гонче. 

• Породата официално е призната сравнително късно, през 1983 г.

Въпреки че корените и са много по-стари, Френско бяло-черно гонче получава официалния си стандарт на FCI едва през 1983г. под номер 323. Това е интересен пример за порода, която има дълга развъдна история, но сравнително късно получава съвременния си официален статут.

• „Grand“ в името му не означава просто „голямо куче“.

Това е един от най-интересните детайли. Думата „Grand“ („Голям“) исторически се отнася преди всичко до предназначението му за лов на едър дивеч, а не просто до физическия размер на кучето. Съществува и по-малкият Anglo-Français de Petite Vénerie, предназначен за различен тип лов.

• То е резултат от своеобразен френско-английски ловен проект.

Предците му не са случайна смесица от породи. Създаването му е свързано с т.нар. Големи Англо-Саксонски кучета, получени чрез кръстосване на стария големи кучета с английски Фоксхаунд през XIX век. По-късно в селекцията участва и Саксонско гонче. Идеята била да се комбинират различни качества: английската линия допринася за физическата конструкция и издръжливостта, а френските гончета, за носа и ловния лай.

• Породата е толкова рядка, че исторически почти не се среща извън ловните среди.

Това не е порода, която във Франция традиционно се развъжда масово като домашен любимец. Данните за породата показват сравнително малка популация, като тя е свързана предимно с ловни глутници. В исторически данни от френския LOF броят на регистрациите е бил изключително малък. Например само 1 регистрация през 2000г. в посочената статистика.

Това обяснява и защо днес човек много по-трудно ще срещне такова куче по улиците в сравнение с породи като Бийгъл, Лабрадор или Френски булдог.

• Черно-бялата му окраска всъщност има много повече детайли, отколкото изглежда на пръв поглед.

На пръв поглед породата изглежда просто „черно-бяла“, но стандартът описва доста специфична комбинация от маркировки. Освен черното покривало и белия фон могат да се срещнат черни или синкави петънца, светлокафяви маркировки над очите и по бузите, а понякога и характерна светлокафява маркировка от вътрешната страна на бедрото, известна като марка на сърната.

И може би най-якото: породата не е просто още едно френско гонче. Тя е своеобразен генетичен компромис между две ловни школи – английската и френската. Създаден с много конкретна цел: да получи физическата мощ и устойчивост на английските Фоксхаунд линии, съчетани с типичните за френските гончета качества при работа по следа.

Често задавани въпроси

Може ли Френското бяло-черно гонче да живее като семейно куче, без да ходи на лов?

Отговор: Да, но е важно да получава достатъчно физическо натоварване и умствена стимулация. Породата не се нуждае непременно от реален лов, за да се чувства добре, но има силна потребност да използва качествата, заради които е създадена.

Дългите разходки, следовите игри, търсенето на предмети и заниманията с миризми могат успешно да заместят част от ловната дейност. Ако обаче кучето получава само кратки разходки около дома, е много вероятно само да започне да си намира занимания.

Наистина ли Френското бяло-черно гонче може да преследва дивеч с часове?

Отговор: Да. Издръжливостта е една от характерните особености на породата. Френското бяло-черно гонче не е създадено за кратки спринтове, а за продължителна работа по следа и може да изминава големи разстояния, докато следва миризмата на дивеч.

Затова физическата подготовка трябва да се изгражда постепенно. Добре тренираното и кондиционирано гонче има значително по-голяма издръжливост от куче, което прекарва по-голямата част от времето без достатъчно движение.

Може ли Френското бяло-черно гонче да бъде пускано свободно в гората?

Отговор: Само ако има надеждно изградена команда за връщане и средата е безопасна. При тази порода силният ловен инстинкт може лесно да надделее, когато кучето попадне на интересна миризма или следа.

Дълъг тренировъчен повод от около 5–10 метра може да бъде много полезен при обучение в естествена среда. Постепенното изграждане на надежден контрол е по-разумен подход от директното пускане на кучето свободно в гората.

Защо Френското бяло-черно гонче е толкова гласовито?

Отговор: Гласът е естествена част от ловното поведение на породата. При традиционния лов той помага на ловците да проследяват движението на кучетата и развитието на преследването, дори когато те са скрити от растителността или се намират на по-голямо разстояние.

Затова Френското бяло-черно гонче може да бъде по-гласовито от много други породи. Ако търсите изключително тихо куче, тази особеност трябва да бъде взета предвид предварително.

Какво може да се случи, ако Френското бяло-черно гонче няма възможност да използва обонянието си?

Отговор: Липсата на подходящи занимания може да доведе до нежелано поведение. За тази порода душенето не е просто любопитство, а естествен начин за изследване и обработване на информация от средата.

Ако кучето няма възможност да търси, да следва миризми и да решава задачи, натрупаната енергия може да се прояви чрез неспокойствие, прекомерна вокализация, дърпане на повод или опити за самостоятелно изследване на околната среда.

Подходящо домашно занимание е скриването на лакомства или предмети, които кучето трябва да открие по миризма. Кратка, но концентрирана работа с носа може да бъде много стимулираща и удовлетворяваща за Френското бяло-черно гонче.