Showing all 10 resultsSorted by popularity
Преносим аквариум
Аквариум за костенурки
Водни костенурки
Водни и блатни костенурки
Водни и блатни костенурки
Водни и блатни костенурки
Водни и блатни
Водни костенурки
Аквариум за костенурки
Аквариум за костенурки
Сред зелените покривки на забравени блата, в сенките на водни лилии и сред гукащи жаби, се движи една от най-древните обитателки на европейската фауна – европейската блатна костенурка (Emys orbicularis). Скромна и дискретна, тя е част от нашата природа още от ледниковия период и продължава да оцелява там, където времето сякаш е спряло.
Въпреки своята скромност, това създание е изключително интересно, не само като вид, но и като символ на устойчивост и хармония между земя и вода. Позната и в България, тази костенурка е неразделна част от влажните зони, истински индикатор за здравето на екосистемите.
Европейската блатна костенурка е сравнително дребен вид костенурка, като възрастните индивиди достигат между 12 и 20 см дължина на черупката. Тялото ѝ е тъмнозелено до почти черно, осеяно с финни жълти точки и ивички, които ѝ придават почти звездовиден блясък. Това я отличава ясно от сухоземните си родственици.
Черупката (карапаксът) е гладка, заоблена и хидродинамична, адаптирана към живот във вода. Коремната част (пластронът) е по-светла, с понякога шарки от черно или кафяво. Очите ѝ са ярки, като при женските са жълти, а при мъжките – червеникави, което улеснява разпознаването на пола.
Както подсказва името ѝ, европейската блатна костенурка обитава бавни води с обилна растителност като блата, езера, канали, мочурища и ръкави на реки. Предпочита места с калесто дъно и гъсти водни растения, които ѝ осигуряват както прикритие, така и ловна територия.
На сушата излиза предимно за слънчеви бани, като обикновено се катери върху паднали клони, камъни или плитки брегове, където часове наред се грее неподвижно. Въпреки че прекарва по-голямата част от живота си във вода, е отличен пешеходец и изминава значителни разстояния по суша, особено по време на размножителния период.
Тази костенурка е едновременно търпелив хищник и потаен обитател. Активна е предимно през деня, като ловува дребни водни организми като червеи, ракообразни, ларви, насекоми, дори малки риби и попови лъжички. Въпреки това понякога се храни и с мърша или водорасли.
Тя е плашлива и при най-малкото движение във водата се гмурка мигновено и може да остане скрита дълго. Въпреки това проявява териториално поведение и често се наблюдават няколко индивида, които споделят едно и също слънчево място, но не и храна.
В ранна възраст европейската блатна костенурка е строго месоядна, но с времето преминава към всеядна диета. Това ѝ осигурява гъвкавост при оскъдни ресурси.
В естествени условия храната ѝ включва:
При отглеждане в контролирана среда, временно или за рехабилитация, се препоръчва разнообразно меню с рибки, скариди, охлюви, водни червеи, както и специализирана храна за водни костенурки, обогатена с калций и витамини A и D3.
Размножителният период настъпва през пролетта, обикновено между април и юни. Мъжките стават по-активни и ухажват женските чрез повтарящи се движения с предните крака около главата им. След успешното оплождане, женската излиза на сушата в търсене на подходящо място за гнездо.
Тя изкопава плитка дупка в пясък или рохкава почва, където снася между 6 и 15 яйца. Инкубацията трае около 60–90 дни, в зависимост от температурата. Любопитно е, че температурата на средата определя пола – по-високите температури водят до женски индивиди, а по-ниските – до мъжки.
Малките се излюпват в края на лятото или пролетта следващата година. Те са напълно самостоятелни и оцеляването им зависи от прикритието и наличието на храна.
Европейската блатна костенурка спира да се храни и започва да се подготвя за хибернация още в края на октомври. Обикновено прекарва зимата заровена в тиня на дъното на водоема или под гниещи растения и клони, където температурата е стабилна и не пада под нулата.
По време на сън метаболизмът ѝ се забавя драстично, като дишането става кожно, през клоаката и тънките кръвоносни съдове в кожата. Събуждането е бавно и зависи от покачването на температурата през март или април.
Европейската блатна костенурка е защитен вид в много страни от Европа, включително и в България. Основните ѝ заплахи са:
Включена е в Приложение II на Бернската конвенция и Приложение II и IV на Директивата за хабитатите на ЕС, което налага строга защита.
Европейската блатна костенурка не е просто едно красиво и загадъчно същество, тя е жив мост между древността и съвременната екология. Нейното присъствие е знак за здрава и чиста околна среда, а изчезването ѝ е тревожен сигнал за човешките действия.
Да познаваме и да уважаваме тези тихи обитатели на водните светове е наш дълг, защото понякога от най-бавните същества зависи най-бързата промяна към по-добро.
Ако искате да намерите разнообразие от аксесоари за Вашите любимци посетете Petstation.bg
Отговор: По принцип не. Европейската блатна костенурка е защитен вид в България и в повечето европейски държави. Според закона е забранено да се улавя от природата и да се държи в плен без специално разрешение. В редки случаи, ако костенурката е ранена или отглеждана като част от спасителна програма, е възможно временно отглеждане в домашни условия, но винаги под надзор.
Отговор: Най-лесният начин да се различат е по черупката и главата:
• Европейската блатна костенурка има тъмна черупка със ситни жълти точки и линии, а червенобузата има зеленикава черупка и червена ивица зад очите.
• Европейската е местен вид и се среща естествено в България, докато червенобузата е инвазивна, внесена от Северна Америка и често изпусната от хората в природата.
Отговор: Тя е всеядна, но предпочита месна храна:
• Насекоми, червеи, ракообразни, ларви и попови лъжички.
• Понякога мъртва риба или органични отпадъци.
• В по-късна възраст – и водорасли или меки водни растения.
• В домашни условия може да се храни със специална храна за водни костенурки, обогатена с калций и витамини.
Отговор: Да, европейската блатна костенурка изпада в зимен сън (хибернация). Обикновено това се случва от края на октомври до март, когато температурите паднат. Тя се заравя в калта на дъното на водоема, където метаболизмът ѝ се забавя силно. През това време не се храни и диша основно през кожата.
Отговор: Ако костенурката не е наранена, най-доброто, което можеш да направиш, е:
• да я преместиш от пътя в посоката, в която е тръгнала, и
• да не я носиш вкъщи – тя има конкретна роля в екосистемата и най-добре се чувства в природата.
Поддържането на подходящите стойности на pH и твърдостта на водата е основен елемент от грижата за всяко градинско езеро. Те влияят директно на здравето на рибите, растенията и микробиологичния баланс, […]
Вижте повечеС настъпването на студените месеци грижата за градинското езеро придобива съвсем ново измерение. Подготовката на езерото за зимата е ключова, за да се осигури здравето и безопасността на рибите, растенията […]
Вижте повечеКристално чистата вода е мечтата на всеки, който се грижи за градинско езеро. Но понякога, въпреки всички усилия, водата става мътна, а прозрачността й намалява. Това може да се дължи […]
Вижте повечеДобре дошли в PetStation! Истинският рай за домашни любимци! Пълен стомах, любов и почивка.