Живот с Дегу – хранене и грижа за малките гризачи

Живот с Дегу – хранене и грижа за малките гризачи

В същото семейство като чинчилите и морските свинчета, дегу са гризачи, които живеят в големи общности в сложни подземни дупки, които копаят в пасищата на Чили.

Външен вид и поведение на дегу.

Големи са колкото морско свинче, но с кафява козина и дълга тънка опашка, дегу изглеждат като огромни гербили. Те имат закръглени тела, тежат между 170 и 300 грама и достигат до около 25-30см  дължина, от носа до върха на опашката. Върхът на опашката им има кичур черна козина, докато коремите им са покрити с жълтокафява козина и имат настръхнали косми на задните си крака.

Тези малки гризачи са изключително умни и могат да се адаптират както към нощен, така и към дневен режим на сън. Те също така развиват медицински състояния като диабет и тревожност при раздяла. Също така могат да покажат признаци, подобни на болестта на Алцхаймер, и поведение, подобно на Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Това ги прави отлични лабораторни модели за изследване на тези заболявания.

Дегутата стават популярни като домашни любимци едва през последното десетилетие. Също като техните роднини, чинчилите и морските свинчета. Много интересен факт е, че някои щати в САЩ, като Калифорния, Аляска и Джорджия, както и определени райони в Канада, забраняват притежаването на дегу. Тъй като те се считат за инвазивни видове. За щастие в България всичко е наред и нямаме заплаха от прекомерно развитие на дегу.

Активност на Дегу.

За разлика от много други гризачи като хамстерите и чинчилите, които са активни през нощта, дегу са активни през деня и спят през нощта, което ги прави по-подходящи за домашни любимци. Домашните дегу живеят средно 6-9 години при подходящи грижи и хранене.

• Те имат отлично зрение и всъщност могат да виждат ултравиолетова светлина, което е адаптация, която вероятно има социална функция в дивата природа. В тази връзка, още един интересен факт е,  че тяхната урина и козината на корема им отразяват UV светлина. Изумително!
• Дегу са много общителни и енергични гризачи, които създават тесни връзки със своите собственици и с други дегу. Те разпознават другите дегу и както ще разпознаят и вас, чрез зрение и звук. Дегу често се изправят на задните си крака в клетките си, за да покажат, че искат да излязат, когато видят собствениците си.
• Те общуват помежду си чрез обширен речник от повече от дузина звуци, които бебетата дегу научават от родителите си, докато растат. Дегу ще бърбори, скърца и издава трептящи звуци в зависимост от настроението си.
• Много дегута са по-щастливи, когато са настанени с други представители на вида си. Въпреки това, мъжките не трябва да се настаняват с други мъжки, особено ако женската е в полезрението им, тъй като ще се бият. В идеалния случай, дегу, които са настанени заедно, трябва да се запознаят един с друг на възможно най-млада възраст.
• Ако ли не, те трябва да бъдат запознавани едно с друго постепенно. Първо в отделни клетки една до друга и след това чрез кратки посещения под наблюдение. Само след като покажат, че могат да се разбират, дегу трябва да бъдат поставени в една и съща клетка.

Личност

За да се укротят и да се чувстват комфортно със своите стопани, тези гризачи трябва да се пипат ежедневно, докато им се предлагат малки лакомства, така че да не хапят. Важно е обаче да не хващате дегу за опашката, когато го докосвате, тъй като кожата и кичурът косми на върха на опашката са адаптирани да се отделят лесно.

Да, трети интересен факт е, че това е друга адаптация, която позволява на дивите дегу да избегнат залавянето им от хищници.

Ако все пак имате ситуация на отделяне на опашката, дегу може да дъвче наранената част от опашката и да развие инфекции. Дегу може безопасно да се държи с една ръка през гърба зад предните крака и друга ръка под задния край. Те трябва да се държат близо до гърдите или в скута ви, тъй като не обичат краката им да висят.

Поради склонността си да хапят и tтази към нараняване на опашката при грубо боравене с тях, дегу не са добри домашни любимци за семейства с много малки деца. От друга страна могат да бъдат страхотни домашни любимци за деца в начално училище или по-големи деца стига да са под надзора на възрастен.

Освен това, като се има предвид, че дегу са видове плячка, бъдете супер внимателни с други домашни любимци, като котки и кучета. Няма страшно да ги отглеждате заедно, стига тези естествено хищни животни да се държат далеч от дегу и никога да не са около тях без надзор.

Дегу никога не трябва да се настанява с други видове гризачи, като хамстери, гербили, чинчили или морски свинчета. Още  повече избягвайте други дребни бозайници. Тъй като тези животни пренасят болести, които могат да предадат на дегу и обратно. Освен това дегутата може да се окажат в битка за територия или други ресурси.

Какви клетки се използват за отглеждане на дегу?

Тъй като зъбите на дегу растат непрекъснато, те имат постоянна нужда да гризат и трябва да бъдат настанени в сигурни клетки, в които не могат да си изгризат изход. Колкото по-голяма е клетката, толкова по-добре. Метални, многоетажни клетки, предназначени за чинчили или домашни плъхове, обикновено са подходящи за настаняване и на дегу.

• Различните нива на клетката задоволяват нуждата на дегу да се катери и да тича. Клетките с телена мрежа осигуряват добра вентилация и трябва да имат подове със твърдо дъно и рампи, така че малките пръсти на краката на дегу да не се закачат в мрежата. Резервоари с пластмасово дъно, предназначени за по-малки гризачи, не са подходящи, тъй като всяко дегу може да ги сдъвче. Трябва да подготвите и кутия за гнездо.
• Например може да използвате обърната дървена или картонена кутия, както и тежка керамична саксия, поставена вътре в клетката, така че дегу да може да се скрие и да рови. Клетките трябва да бъдат облицовани с хартиени постелки, за да предпазят краката на дегу срещу рани от декубитус и добавете колело, на което да тичат за упражнения.
• Предлаганите в Petstation.bg  хартиена постелка или нарязана рециклирана хартия са идеални, защото не са токсични и смилаеми, ако се яде. Дървените постелки са несмилаеми и често съдържат масла, които са потенциално дразнещи за кожата на дегу. За едно дегу в клетка, постелката на клетката трябва да се почиства на всеки ден и да се подменя напълно всяка седмица. Ако повече от едно дегу е настанено в клетка, то може да се нуждае от по-често почистване.

Хигиена, надзор и температура

Тези гризачи се нуждаят от дървени играчки, които да дъвчат, за да поддържат растежа на зъбите си под контрол. Също така правете и прахови вани, два до три пъти седмично за по половин час, за да поддържат козината си блестяща и не омазнена. Хигиенните пясъци и прах, предназначен за къпане на чинчила, е подходящ и за дегу. Прахът трябва да се отстранява между баните, в противен случай дегуто може да изцапа ваната си с изпражнения.

Друг фактор за отлеждането на този домашен любимец е, че дегутата предпочитат да живеят при температури от около 18-24°C, тъй като не могат да се потят и да се прегреят при температури близки до 27°C. Също така се нуждаят от време всеки ден извън клетките си, за да тичат наоколо и да се упражняват.

Дегу никога не трябва да се оставят извън клетките си без надзор, тъй като те са любопитни, приключенски настроени и бързи. Обръщаме специално внимание, че са склонни да си навличат неприятности, като дъвчат жици, первази и всичко друго, в което могат да вкарат непрекъснато растящите си зъби. Трябва да им бъде позволено да излязат само в защитена стая, където няма разхлабени кабели за дъвчене или малки пространства, в които да пропълзят и да се забият.

Най-добрата храна за Дегу.

Дегу са тревопасни животни, които ядат листа и храсти в дивата природа. Като следствие от храненето с треви с високо съдържание на фибри в дивата природа, стомашно-чревният тракт на дегутата е непоносим към захарта.

Когато се хранят с твърде много захар, те развиват диабет и като такива са използвани като изследователски модели за разбиране на човешкия диабет. По този начин домашните дегу не трябва да се хранят със сладки лакомства, а трябва да им се предлагат от тези в Petstation.bg пелети или блокчета за гризачи. Като цяло тези, направени за плъхове, са подходящи, заедно с листни зеленчуци, като тъмни марули и зелени глухарчета. Храна за вашите домашни любимци може да откриете тук:

• Заложете и на зеленчуци като сладки картофи, краставици, чушки и моркови, и неограничени количества тревно сено. Сеното от люцерна трябва да се дава само от време на време, тъй като е с твърде високо съдържание на протеини и калории и може да доведе до затлъстяване.
• Сеното е от съществено значение не само за осигуряване на фибри за чревния тракт, но и за подпомагане на износването на непрекъснато растящите зъби, докато се дъвче. Храната трябва да се предлага два пъти на ден в тежки, непреобръщащи се купи.
• Всички сладки храни, като плодове или лакомства, съдържащи меласа или мед, трябва да се избягва. По същия начин избягвайте семена или ядки с високо съдържание на мазнини. Тези видове храни трябва да се предлагат само като случайни лакомства. И накрая, дегу трябва да се снабдява с прясна вода всеки ден, а съдовете за храна трябва да се почистват с гореща сапунена вода също всеки ден.

Грижа за здравето на Дегу.

Дегуто обикновено са издръжливи гризачи, когато се грижат и хранят правилно. Ако се хранят с подходяща храна за дегу, те не се нуждаят от допълнителни витамини или минерали. Друго хубаво нещо е, че не изискват ваксинации. За да бъдат здрави обаче, всички новозакупени или осиновени дегу трябва да преминат пълен физически преглед от ветеринарен лекар, запознат с този вид.

• Дегу трябва да се подлагат на годишни прегледи и да посещават ветеринарен лекар, когато покажат признаци на заболяване като летаргия, намален апетит, загуба на тегло или слабост. Те също така може да се нуждаят от периодично подстригване, като подрязване на ноктите, на всеки няколко месеца, у дома или в кабинета на ветеринарния лекар.
• Въпреки че дегу могат да бъдат поддържани здрави с подходящи грижи и превантивни прегледи, те са предразположени към развитие на определени състояния, като диабет, поради тяхната чувствителност към хранителните захари. Те също така развиват катаракта, често като последица от развитие на диабет. Младото дегу може да развие катаракта в резултат на вроден дефект на очите, който не е свързан с диабета. Независимо от това, всички дегу с катаракта трябва да бъдат проверени за диабет.

Ако зъбните заболявания и други медицински проблеми

Поради непрекъснато растящите си зъби, те са предразположени към развитие на зъбни проблеми като прекомерно израстване или ударени зъби и зъбни инфекции и абсцеси. Дегу със зъбно заболяване може да отделя прекомерно слюнка, има проблеми с храненето (изпускане на храна от устата им), ядат по-малко или изобщо не ядат и губят тегло.

• Ако зъбните заболявания и други медицински проблеми при дегу са разпознати от ветеринарен лекар навреме, те може да са лечими. Израсналите зъби може да изискват подрязване, а зъбните абсцеси може да наложат операция, както и антибиотици и болкоуспокояващи. Диабетът обаче може да бъде много труден за лечение и в крайна сметка може да доведе до фатални усложнения като бъбречна недостатъчност.
• Често срещано при дегу е диарията, ако се храни с излишък от зеленчуци и недостатъчно фибри (сено). Честото коригиране на храната ще реши проблема. Ако не, домашният любимец трябва да бъде прегледан от ветеринарен лекар или може да настъпи дехидратация.
• Понякога дегу ще развие респираторни инфекции от бактерии и вируси, които причиняват хрема, хрипове и дори затруднено дишане от пневмония. Животинче с тези признаци трябва да бъде прегледано от ветеринарен лекар възможно най-скоро.

 Полова зрялост

Когато мъжкото и женското дегу трябва да бъдат настанени заедно, мъжкото трябва да бъде кастрирано. Дегу достига полова зрялост след около шестмесечна възраст, а женските могат да раждат котила от 1-12 бебета след 90 дни бременност. Уау, сега разбирате ли, защо могат да бъдат заплаха в определени екосистеми!

Те също могат да забременеят отново веднага след раждането. Така че, освен ако не искате да се сдобиете с дузина дегута, накарайте ветеринарен лекар да кастрира мъжките или женските и мъжките поотделно.

Като потенциални собственици трябва да помислите дали разполагате с пространството, времето и ресурсите да се грижите за тези очарователни гризачи.