Булмастиф

Булмастиф – пазител, който знае какво прави

Булмастифът е от онези породи, които не се нуждаят от шумна реклама. Достатъчно е да го видиш веднъж – масивно тяло, уверен поглед и излъчване, което ясно казва: „Аз съм тук, за да пазя“. Въпреки внушителния си външен вид обаче, булмастифът крие изненадващо нежна, спокойна и лоялна душа, което го прави не само отличен пазач, но и прекрасен семеен спътник.

Подходящ ли е булмастифът за вас?

Булмастифът не е куче за всеки, но за правилния човек е безценен. Той е идеален за хора, които търсят спокоен, надежден и внушителен пазач, който в същото време е нежен и отдаден към семейството си. Не изисква прекомерна активност, но изисква ангажираност, последователност и уважение.

Ако сте готови да изградите връзка, основана на доверие, а не на принуда, булмастифът ще ви се отплати с безусловна лоялност и присъствие, което носи сигурност и спокойствие.

Произход и история – създаден да пази без да напада

Историята на булмастифа е тясно свързана с една особена епоха в Англия. Време, когато горите били строго охранявани, дивечът принадлежал на аристокрацията, а бракониерството се смятало за тежко престъпление. През XVIII и XIX век незаконният лов бил широко разпространен, а бракониерите често били въоръжени и опасни. Горските пазачи имали нужда от куче, което да работи нощем, да открива нарушителите, да ги спира и задържа, без да ги убива. Именно тази практическа необходимост поставя началото на породата булмастиф.

По онова време вече съществували мощни кучета като английския мастиф, използвани за охрана, както и староанглийският булдог, по-дребен, но изключително смел, упорит и безстрашен. Всеки от тях имал своите силни страни, но и своите ограничения. Мастифът бил огромен и внушителен, но твърде бавен за нощни преследвания в гъсти гори. Булдогът бил бърз и решителен, но недостатъчно едър, за да се справи сам с въоръжен човек. Решението било логично за времето си, кръстосване между двете породи.

Първите кръстоски между мастиф и булдог нямат официално име

Те били просто „кучета на горските пазачи“. Съотношението между двете породи постепенно се оформило около 60% мастиф и 40% булдог, което дало куче с компактно, мускулесто тяло, мощна захапка и удивителна способност да действа тихо. Булмастифът не лаел излишно, а се приближавал незабелязано, повалял бракониера на земята и го задържал, докато пазачът пристигне. Това поведение се ценяло повече от агресията, целта била контрол, а не кръвопролитие.

• През XIX век

През XIX век тези кучета започнали да се използват масово в английските имения. Те работели основно през нощта, разчитайки на обонянието си и на тъмната си окраска, която им помагала да се сливат с околната среда. Затова и дълго време тъмната маска и по-мрачните цветове били предпочитани. Булмастифът бил считан за „невидимия пазач“, куче, което виждаш едва когато вече е заело позиция.

С навлизането на по-модерни методи за охрана и промяната в законите, нуждата от такива работни кучета постепенно намаляла. Това обаче не довело до изчезването на булмастифа. Напротив, породата започнала да привлича вниманието на любителите на кучета, които оценявали не само работните ѝ качества, но и нейния характер. Постепенно булмастифът започнал да се отглежда не само като служебно, но и като семейно куче.

• Официалното признаване на породата

Официалното признаване на породата идва сравнително късно. През 1924 година Английският киноложки клуб признава булмастифа като самостоятелна порода. Малко по-късно, през 1933 година, Американският киноложки клуб също я включва в своя регистър. С това започва и по-строгото стандартизиране на външния вид и характера, като акцентът се поставя върху уравновесеното поведение, стабилната психика и контролирания защитен инстинкт.

През първата половина на XX век булмастифът намира приложение и извън Англия. Използван е за охрана на фабрики, мини и складове, особено в Южна Африка, където дори компанията De Beers използва булмастифи за защита на диамантените си мини. Това още веднъж затвърждава репутацията на породата като надежден и неподкупен пазач.

С течение на времето селекцията започва все повече да се фокусира върху характера. Агресивните и нестабилни екземпляри били изключвани от развъдните програми, тъй като целта вече не била бойно или крайно служебно куче, а уравновесен пазач и семеен домашен любимец. Така булмастифът придобива днешния си образ на куче, което рядко лае, не търси конфликти, но реагира мигновено, когато ситуацията го изисква.

• След Втората световна война

След Втората световна война популярността на породата нараства, особено в Европа и Северна Америка. Булмастифът започва да се появява по изложби, а стандартът се доуточнява, като се обръща внимание на пропорциите, движението и типичния израз на главата. Въпреки изложбената си кариера, породата никога не губи напълно работния си дух, това остава куче със силно развит инстинкт за защита на територията и семейството.

• Бълмастифът днес

Днес булмастифът е признат и уважаван по целия свят. Макар вече рядко да патрулира в нощните гори на Англия, неговата история продължава да живее във всяка негова черта. В спокойната увереност, в мълчаливото наблюдение и в готовността да застане между опасността и човека си. Булмастифът е живо доказателство, че една порода може да бъде създадена не за показност, а за конкретна мисия и да я изпълнява достойно дори векове по-късно.

Външен вид – сила, концентрирана в мускули

Булмастифът е истински атлет в тежка категория. Мъжките достигат до 68–69см височина и тегло около 50–60кг, а женските са малко по-дребни, но също толкова внушителни. Тялото е компактно, мускулесто и добре балансирано, без излишна тромавост.

Главата е голяма и квадратна, с къса муцуна и ясно изразена стоп линия. Очите са тъмни, интелигентни и винаги наблюдаващи обстановката. Козината е къса, гъста и лесна за поддръжка, като най-често срещаните цветове са тигров, червен и светлобежов, почти винаги с тъмна маска на муцуната.

Таблица с описание на породата:

• Спокоен пазител и отдаден приятел

Ако външният вид на булмастифа може да внуши респект, характерът му често изненадва приятно. Това е уравновесено, уверено и изключително лоялно куче, което създава дълбока връзка със своето семейство. Булмастифът не е шумен, не е хиперактивен и рядко лае без причина.

Към децата се отнася с търпение и защитнически инстинкт, като често ги възприема като част от „стадото“, което трябва да бъде пазено. С непознати е резервиран, но не агресивен, като той предпочита да наблюдава и да реагира само ако усети реална заплаха.

Важно е да се отбележи, че булмастифът е самоуверен и понякога инатлив. Това не е порода за хора, които търсят безусловно подчинение. Тук става дума за партньорство, изградено върху уважение, спокойствие и последователност.

Грижи за здравето– минимализъм с внимание към детайла

Булмастифът е здрава и издръжлива порода, създадена за реална работа, а не само за външен ефект. Въпреки това, големият му размер и специфичното телосложение изискват целенасочени грижи за здравето, за да се осигури дълъг и качествен живот. Правилната профилактика, балансираното хранене и редовният ветеринарен контрол са далеч по-важни от реактивното лечение при вече възникнал проблем.

• Предразположен към ставни проблеми

Като едра порода куче, булмастифът е предразположен към проблеми със ставите, най-често тазобедрена и лакътна дисплазия. Тези състояния често се развиват постепенно и могат дълго време да останат незабелязани. Затова е важно още при кученцата да се избягва прекомерно натоварване, особено скачане по стълби, рязко тичане по хлъзгави повърхности и наднормено тегло. Контролът върху растежа е ключов, защото прекалено бързото наддаване натоварва костите и ставите в критичен период от развитието.

• Сърдечно-съдовата система

Сърдечно-съдовата система също заслужава внимание. При булмастифите се срещат сърдечни заболявания, които в началото протичат без ясно изразени симптоми. Редовните профилактични прегледи, особено след навършване на 5–6 години, могат да открият навреме промени в сърдечния ритъм или функцията. Летаргия, бърза умора или учестено дишане при леко натоварване не бива да се подценяват.

• Чувствителна храносмилателна система

Храносмилателната система при тази порода е сравнително чувствителна. Един от най-сериозните рискове е стомашното превъртане, характерно за едрите кучета с дълбок гръден кош. За да се намали рискът, храненето трябва да бъде разделено на минимум две порции дневно, а физическата активност преди и след хранене да бъде ограничена. Водата не бива да се поглъща на големи количества наведнъж веднага след разходка.

• Кожа и козината на булмастифа

Кожата и козината на булмастифа са лесни за поддръжка, но не бива да се пренебрегват. Късата козина позволява бързо да се забележат кожни раздразнения, алергични реакции или паразити. Периодичното къпане с подходящи продукти и редовният визуален контрол помагат за ранно откриване на проблеми. Особено внимание трябва да се обръща на кожните гънки около муцуната, където може да се задържа влага и мръсотия.

• Очи и уши

Очите и ушите също изискват профилактични грижи. Ушите трябва да се проверяват редовно за натрупване на секрет и неприятна миризма, които могат да са признак на възпаление. Очите трябва да са чисти и бистри, без обилно сълзене или зачервяване. Всяка внезапна промяна в поведението, апетита или походката е сигнал за консултация с ветеринарен лекар.

Особено важна част от грижата за здравето на булмастифа е редовното обезпаразитяване. Поради голямото телесно тегло и често спокойния начин на живот, вътрешните и външните паразити могат дълго време да останат незабелязани, докато вече не са нанесли вреда. Обезпаразитяването трябва да се извършва целогодишно и стриктно по график.

• Вътрешното обезпаразитяване при възрастен булмастиф

Вътрешното обезпаразитяване при възрастен булмастиф обикновено се прави на всеки три месеца. При кученцата схемата е по-интензивна, започва се на около две седмици възраст и се повтаря през 14 дни до навършване на три месеца, след което се преминава към ежемесечно обезпаразитяване до шестмесечна възраст. След този период може да се следва стандартният тримесечен график.

• Външното обезпаразитяване

Външното обезпаразитяване срещу бълхи, кърлежи и други паразити трябва да бъде непрекъснато през цялата година, дори през зимните месеци. Повечето съвременни препарати се прилагат веднъж месечно или веднъж на три месеца, в зависимост от продукта и начина на приложение. При булмастифите е особено важно препаратът да бъде подбран според точното тегло на кучето, за да се осигури ефективност и безопасност.

• Превенцията срещу дирофилариоза

Превенцията срещу дирофилариоза, известна като сърдечен червей, също не бива да се пренебрегва, особено в райони с по-висока популация на комари. Профилактиката обикновено се прилага веднъж месечно в активния сезон или целогодишно, според препоръките на ветеринарния лекар.

Когато всички тези грижи се превърнат в рутина, булмастифът се отблагодарява с това, което умее най-добре – стабилно присъствие, спокойствие и безрезервна лоялност. Здравият булмастиф не е просто внушително куче, а сигурен и балансиран партньор, който остава до стопанина си в добри и лоши моменти.

Хранене на Булмастиф – гориво за мощно тяло

Храненето на булмастифа не е просто въпрос на количество, а на баланс. Това е едра, мускулеста порода куче с умерена активност, която има нужда от качествено „гориво“, за да поддържа ставите, мускулите и общото си здраве. Грешките в храненето често водят до наднормено тегло, ставни проблеми или храносмилателни смущения, затова изборът на храна и правилната дозировка са от ключово значение.

• Висококачествен животински протеин

Основата на менюто на булмастифа трябва да бъде висококачествен животински протеин. Месото е това, което поддържа мускулната маса и силата на породата. Независимо дали се избира готова суха или мокра храна за кучета, или балансиран домашен режим, е важно първата съставка да бъде ясно обозначен животински източник, а не зърнени култури или растителни заместители. Мазнините трябва да са в умерени количества, за да осигурят енергия, без да натоварват теглото, а въглехидратите да са лесно усвоими.

При булмастифа контролът на теглото е особено важен. Това куче не бива да изглежда „закръглено“, дори и внушителният му вид да подвежда. Излишните килограми увеличават натоварването върху ставите и сърцето и съкращават активните години на живот. Затова храненето трябва да бъде съобразено не само с възрастта, но и с реалното ниво на активност.

Кученцата булмастиф имат специфични нужди

Те растат бързо, но растежът трябва да бъде контролиран. Прекалено калоричната храна може да ускори наддаването и да доведе до проблеми с костите и ставите. Затова се препоръчва храна, предназначена за кученца от едри породи, с балансирано съдържание на калций и фосфор. Храненето в този период трябва да бъде разделено на няколко хранения дневно, за да се щади храносмилателната система.

При възрастния булмастиф режимът става по-структуриран. Най-добре е дневната дажба да бъде разделена на две хранения, сутрин и вечер. Това не само подпомага храносмилането, но и намалява риска от стомашно превъртане. Физическата активност трябва да се избягва поне един час преди и след хранене.

• Ръководство за хранене в грамове

Количеството храна винаги зависи от конкретния продукт и неговата калорийност, но следните стойности могат да се използват като ориентир при хранене със стандартна висококачествена суха храна за едри породи.

• възраст от 2 до 4 месеца

При кученца булмастиф на възраст от 2 до 4 месеца дневната дажба обикновено е между 350 и 500 грама, разделена на три или четири хранения. В периода от 4 до 6 месеца количеството се увеличава до около 500–650 грама дневно, разпределени в три хранения. Между 6 и 12 месеца булмастифът консумира приблизително 600–750 грама на ден, като постепенно се преминава към две хранения.

• Възрастен булмастиф с тегло около 50-60 кг.

Възрастен булмастиф с тегло около 50-60 кг и умерена активност обикновено се нуждае от 550 до 700 грама суха храна дневно, разделени на две порции. По-активните кучета или тези, които живеят навън, може да имат нужда от леко увеличаване на дажбата, докато по-спокойните и кастрирани екземпляри често се чувстват добре с по-ниската граница.

При възрастни булмастифи над 7 години

При възрастни булмастифи над 7 години метаболизмът се забавя и е добре дневната дажба да бъде намалена до около 450–600 грама, като се премине към храна за възрастни кучета с добавки за стави и сърце. В този етап качеството на храната е по-важно от количеството.

Винаги трябва да се наблюдава телесното състояние на кучето. Ребрата трябва да се усещат под лек слой мускул и мазнина, без да стърчат, но и без да са напълно скрити. Ако булмастифът започне да качва или губи тегло, корекцията трябва да бъде плавна, с промяна от 10–15 процента в дневната дажба.

Прясната вода трябва да бъде на разположение по всяко време, но е добре да се избягва приемът на големи количества веднага след хранене. Лакомствата не бива да надвишават 10 процента от дневния калориен прием и трябва да се включват в общия хранителен баланс.

Правилното хранене прави булмастифа не просто едро куче, а здрав, стабилен и уравновесен пазач, който запазва силата и спокойствието си през годините.

Условия за отглеждане на куче булмастиф – практично ръководство за голямо куче с големи нужди

Булмастифът може да бъде спокоен и непретенциозен характер, но размерът му не допуска компромиси в условията на отглеждане. Това е едро, тежко куче, което се нуждае от стабилна среда, достатъчно пространство и правилно подбрани аксесоари, за да се чувства комфортно и да се развива здравословно. Неподходящите размери на леглото, купичките или повода не просто създават неудобство, а могат да доведат до проблеми със ставите, гръбнака и ежедневното поведение.

Булмастифът може да живее както в къща, така и в апартамент, стига да има достатъчно място да се движи спокойно и да ляга, без да се удря в мебели. Минималната препоръчителна свободна площ за едно такова куче в жилището е около 10–12 квадратни метра, в които то да може да се обръща, да се изтяга напълно и да става без затруднение. Тесни коридори и постоянно катерене по стръмни стълби не са подходящи, особено за млади и възрастни булмастифи.

Мястото за почивка е от изключително значение. Леглото на булмастифа трябва да бъде достатъчно голямо, стабилно и добре подплатено, за да предпазва ставите и гръбначния стълб. Минималните препоръчителни размери на легло за възрастен булмастиф са около 120 × 90 см, като за по-едри екземпляри е по-добре да се избере размер 130 × 100 см. Дебелината на матрака трябва да бъде поне 10–12см, а най-добрият вариант е ортопедично легло с мемори пяна или високоплътна пяна. Леглото трябва да се постави на място без течение, далеч от директни източници на топлина и така, че кучето да има визуален контакт със семейството.

• Купичките за храна и вода

Купичките за храна и вода трябва да са съобразени с голямата глава и силната муцуна на булмастифа. Препоръчва се използването на стабилни метални купички с вместимост минимум 2,5 до 3 литра за вода и поне 1,5 до 2 литра за храна. Най-добрият избор е поставка с регулируема височина, при която горният ръб на купичката се намира приблизително на нивото на гърдите на кучето или малко под него. За възрастен булмастиф това обикновено означава височина на поставката около 40–50см. Това улеснява храненето и намалява натоварването върху врата и ставите.

• Нашийник и повод

Нашийникът и поводът трябва да бъдат изключително здрави. За булмастиф не са подходящи тънки или декоративни аксесоари. Нашийникът трябва да бъде широк поне 4–5см, изработен от здрава кожа или подсилен найлон, с метална тока. Обиколката на врата при възрастен булмастиф често е между 55 и 70см, затова е важно да се измери точно. Поводът трябва да бъде с дължина около 1,2–1,5м и да издържа на силно дръпване. За контрол при разходки много стопани избират и нагръдник за едри породи, който разпределя натоварването по гърдите.

Булмастифът не е хиперактивно куче, но има нужда от ежедневни разходки. Препоръчват се минимум две разходки дневно с обща продължителност около 60–90 минути. Повърхностите трябва да са щадящи за ставите – трева, пръст или асфалт с умерено темпо. Хлъзгави подове у дома трябва да се покриват с килими или пътеки, за да се избегнат разтягания и травми.

• Играчки

Играчките също трябва да бъдат подбрани внимателно. Булмастифът има мощна захапка и стандартните играчки за средни породи често не издържат. Подходящи са гумирани или найлонови играчки за едри кучета, с размер минимум 15–20см, които не могат да бъдат погълнати. Играчките за дъвчене са особено полезни, тъй като помагат за поддържане на зъбите и намаляват скуката.

Ако булмастифът се отглежда в двор, оградата трябва да бъде стабилна и достатъчно висока. Препоръчителната височина е минимум 160–180см, с добре укрепени колове, тъй като силата на кучето е значителна. В двора трябва да има сенчесто място и достъп до прясна вода по всяко време. Булмастифът не е куче, което трябва да живее изолирано навън – той има нужда от постоянен контакт със семейството.

В обобщение, отглеждането на булмастиф изисква предварителна подготовка и инвестиция в правилните условия. Просторно легло, стабилни купички на подходяща височина, здрави аксесоари и щадяща среда не са лукс, а необходимост. Когато тези условия са налице, булмастифът се превръща в това, за което е създаден – спокоен, уравновесен и надежден пазач, който се чувства истински у дома си.

Обучение за булмастиф – ръководство за спокойна сила под контрол

Обучението на куче булмастиф не прилича на това при повечето породи. Тук не става дума за бързи реакции, безкрайни повторения и демонстративно подчинение, а за изграждане на авторитет, доверие и ясни граници. Булмастифът е интелигентен, самоуверен и мислещ пазач, който винаги преценява ситуацията. Ако не вижда смисъл в дадена команда, той просто ще я игнорира. Затова обучението трябва да бъде логично, спокойно и последователно още от първия ден.

Първите уроци започват веднага след пристигането на кучето в новия дом. Булмастифът трябва да разбере какви са правилата на територията, кой взима решенията и какво поведение се очаква от него. Тонът винаги трябва да бъде уверен, но никога груб. Крясъци, наказания и физически натиск не само не работят, но могат да създадат несигурно или затворено куче, което губи доверие в стопанина си.

• Социализация

Социализацията е най-важната част от обучението, особено през първите месеци. Булмастифът по природа е резервиран към непознати и това е нормално за пазаческа порода. Целта не е да стане „приятел с всички“, а да реагира спокойно и контролирано. Срещите с различни хора, деца, кучета, шумове и среди трябва да бъдат чести и позитивни. Кучето трябва да се научи да наблюдава, без да реагира импулсивно.

Основните команди се въвеждат постепенно и без бързане. „Седни“, „Легни“, „Ела“, „До мен“ и „Остани“ са фундаментът, върху който се гради всичко останало. Булмастифът учи най-добре чрез кратки сесии, по 5-10 минути, няколко пъти дневно. Повтарянето до безкрайност води до отегчение и отказ от сътрудничество. По-ефективно е една команда да се упражнява в различни ситуации, за да се затвърди нейният смисъл.

• Контрол при разходка

Контролът при разходка е особено важен. Булмастифът е силен и ако не е научен да ходи спокойно на повод, може да бъде труден за овладяване. Обучението за ходене „до крак“ започва още от ранна възраст, като се акцентира върху спокойното темпо и липсата на дърпане. Поводът не бива да се използва за наказание, а като средство за комуникация. Кучето трябва да разбере, че спокойното поведение води до движение напред, а дърпането – до спиране.

Булмастифът има силно развит защитен инстинкт и именно тук много стопани допускат грешки. Насърчаването на агресия или „пазене“ без професионален контрол може да доведе до сериозни проблеми. Истинският добре обучен булмастиф не напада без команда и не реагира самоволно. Той трябва да се научи първо да наблюдава и да чака сигнал от стопанина си. Ако се обмисля специализирано защитно обучение, то задължително трябва да се провежда от опитен инструктор, запознат с породата.

Половото съзряване

Половото съзряване, което обикновено настъпва между 12 и 24 месеца, е критичен период. Тогава булмастифът започва да тества границите и да демонстрира по-изразено самочувствие. Много кучета в този етап изглеждат „инатливи“, но всъщност проверяват последователността на правилата. Най-важното е те да останат непроменени. Това не е момент за затягане чрез натиск, а за още по-ясна и спокойна комуникация.

Обучението на възрастен булмастиф също е напълно възможно, но изисква повече търпение. Вече изградени навици трябва да се коригират постепенно, без резки промени. Положителното насърчаване, ясните сигнали и рутината са ключът към успеха. Булмастифът уважава стопанин, който е предсказуем, уверен и справедлив.

Менталната стимулация е също толкова важна, колкото и физическата. Булмастифът не се нуждае от изтощителни тренировки, но има нужда да „работи с главата си“. Команди, упражнения за самоконтрол, изчакване, носене на предмети или просто включване в ежедневни дейности поддържат ума му активен и балансиран.

В крайна сметка обучението е процес на изграждане на партньорство. Това е куче, което не служи сляпо, а съзнателно. Когато му се даде ясна структура, уважение и спокойна увереност, булмастифът се превръща в изключително надежден, стабилен и контролиран пазач – такъв, какъвто е бил създаден да бъде.

ТОП 5 отличителни черти на породата Булмастиф

Мълчалив пазач с вроден защитен инстинкт – Той е създаден да пази без шум и показност. За разлика от много други пазачески породи кучета, той рядко лае без причина. Вместо това наблюдава спокойно и реагира само когато усети реална заплаха. Това го прави изключително надежден пазач, който не действа импулсивно, а премерено и уверено.

Внушителна сила, съчетана с уравновесен характер – Зад масивното тяло и мощната мускулатура се крие изненадващо балансиран темперамент. Булмастифът не е нервен, не е хиперактивен и не търси конфликти. Той умее да контролира силата си и именно това го отличава като порода, която внушава респект, без да проявява агресия.

Изключителна лоялност към семейството – Създава силна емоционална връзка със своите хора. Той не е куче, което обича да бъде отделено или изолирано. Присъствието на семейството е изключително важно за неговото психическо равновесие. Към децата е търпелив и защитнически, често заемайки ролята на тих наблюдател и пазител.

Самостоятелно мислещ и интелигентен – Тази порода не е създадена за безусловно подчинение. Булмастифът анализира ситуацията и преценява действията си, което го прави изключително интелигентен, но понякога и инатлив. Той уважава спокойния и последователен стопанин, а не авторитарния подход. Това качество го отличава от много други едри породи.

Минимални изисквания за поддръжка на външния вид – Късата козина на тази порода куче е лесна за поддържане и не изисква специални грижи. Линеенето е умерено, а редовното разресване веднъж седмично е напълно достатъчно. Това го прави подходящ за хора, които търсят едро куче с внушителен вид, но без сложна и времеемка поддръжка.

Разгледайте Petstation.bg, за да откриете най-подходящите продукти за Вашия домашен любимец.

Често задавани въпроси