Показване на 1–12 от 435 резултатаSorted by popularity
Английски сетер е порода куче с дълбоки корени в историята на ловното изкуство. Произходът му се свързва с Англия от XVII век, когато ловът на птици и пернат дивеч е бил не само хоби на аристокрацията, но и начин за осигуряване на храна. Породата е развита чрез внимателна селекция на локални сетери и пойнтери. С цел да се създаде куче с изключителен нюх, стабилен темперамент и грациозна физика, способно да открива дивеч и да го „сочи“. Тоест да го показва на ловеца, без да го преследва.
Английският сетер впечатлява със своята стройна, елегантна фигура, която съчетава издръжливост и бързина. Козината му е средно дълга, мека и леко вълниста. Обикновено бяла с петна или крапини в различни цветове като оранжево, черно или лимонено. Тази комбинация не е случайна, като тя позволява на кучето да се вижда лесно на полето. Като същевременно предлага защита срещу неблагоприятни атмосферни условия.
Историята на английския сетер е дълга и интересна. Простираща се няколко столетия назад, като корените на породата са дълбоко свързани с развитието на ловното куче в Англия. Първите сведения за кучета, използвани за проследяване на дивеч, датират от края на XVI и началото на XVII век. Когато аристократичният лов върху полеви птици като фазани и патици става популярен сред благородниците. Тогавашните ловни кучета са били смес от различни местни пойнтери и сетери. Отличаващи се с остър нюх и способност да откриват дивеч без да го преследват агресивно. Тази особеност е била основна цел при развитието на английския сетер. Тоест куче, което да показва дивеча на ловците, оставайки спокойно и концентрирано.
Систематичното селектиране започва в Англия през XVII век, като основната цел е съчетаване на ловните способности с грациозна физика и устойчив темперамент. Развъждането се фокусира върху кучета с дълга, мека и лесно разпознаваема козина. Която да ги прави видими на полето, както и върху добър апетит, издръжливост и способност да работят в различни климатични условия. Породата се оформя постепенно чрез внимателно подбиране на родителски линии, които демонстрират отлични ловни качества и привързаност към стопанина.
През XVIII и XIX век английският сетер придобива популярност извън ловните територии на Англия. Кучета с подобни качества започват да се изнасят в континентална Европа и Америка. Като породата се утвърждава като символ на аристократичния лов. Именно в този период английските сетерите започват да се развъждат и с цел изложбена красота. Съчетавайки ловните инстинкти с естетически изисквания, което води до формирането на днешния им елегантен външен вид.
В исторически план английският сетер е известен със своята интелигентност и лесна обучаемост, което го прави ценен както за лов, така и за социални и семейни условия. Въпреки че първоначално е създаден като ловец, породата постепенно се утвърждава и като компаньонско куче за дома, благодарение на дружелюбния си характер, търпение и привързаност към семейството.
Днес английският сетер се смята за класическа ловна порода, която съчетава традиционни качества с модерен подход към живот в дома. Неговата история показва внимателна селекция, дългогодишно наблюдение и стремеж към съвършенство, както в ловните способности, така и във външния вид и темперамента. Историята на породата е доказателство за дългогодишната връзка между човека и кучето, базирана на сътрудничество, доверие и взаимна привързаност.
Физическите характеристики на английския сетер са създадени за издръжливост и динамика. Височината му варира обикновено между 58 и 68 см, а теглото му е между 20 и 30 кг. Костната структура е здрава, мускулатурата добре развита, а движенията плавни и енергични. Това позволява на кучето да покрива големи разстояния на открито, без да губи устойчивост или ловна концентрация.
| Характеристика | Описание |
| Произход | Англия, XVII век |
| Основна функция | Ловно куче, специализирано в „сети“ на птици |
| Темперамент | Социално, интелигентно, дружелюбно, привързано към семейството |
| Височина | 58–68 см (мъжки), 55–65 см (женски) |
| Тегло | 20–30 кг |
| Козина | Средно дълга, мека, леко вълниста; бяла с петна или крапини в черно, лимонено или оранжево |
| Продължителност на живота | 10–12 години |
| Активност | Висока; изисква редовни физически упражнения и ловни занимания |
| Здравословни особености | Дисплазия на тазобедрена става, очни заболявания, алергии |
| Характерни качества | Отличен нюх, издръжливост, ловна концентрация, адаптивност към семейна среда |
| Подходящ за | Лов, активно семейство, спортни дейности, социална среда с други животни |
Темпераментът на английския сетер е един от най-привлекателните аспекти на породата. Това е куче с изключителна социалност, интелигентност и нежност. То е дружелюбно както към хората, така и към други животни, като често се свързва с високата си способност за обучение. Ловният инстинкт е силно развит, но той е съчетан с желанието да угоди на стопанина, което го прави подходящ не само за лов, но и за активно семейство.
Здравословното състояние на английския сетер изисква специално внимание. Породата може да бъде предразположена към дисплазия на тазобедрената става. Очни заболявания като прогресивна атрофия на ретината и различни алергии. Редовните ветеринарни прегледи, балансираното хранене и подходящата физическа активност са ключови за дълъг и здравословен живот на кучето.
Кастрацията на английския сетер, както и при другите големи и активни породи, се препоръчва основно с цел контрол на популацията, намаляване на агресивни или териториални прояви и профилактика на някои здравословни проблеми, включително тумори на половите органи и простатата при мъжките.
При женските кастрацията може да намали риска от инфекции на матката и млечните жлези, особено ако се извърши преди първата или втората разгонка. Важно е обаче процедурата да се извършва в оптимална възраст, обикновено след 12-18 месеца, когато костите и ставите са напълно развити, за да се избегнат потенциални проблеми с растежа или ставната стабилност.
Обезпаразитяването на английския сетер е неотменима част от грижата за здравето. Като включва както вътрешни паразити (глисти, хелминти), така и външни (кърлежи, бълхи, акари). Кучетата от тази порода, поради своята активност и склонност към лов и продължителни разходки на открито, са особено изложени на контакт с паразити.
Вътрешното обезпаразитяване се извършва редовно, обикновено на всеки 3-6 месеца, като честотата може да се увеличи при кучета с по-активен начин на живот или при наличие на контакти с други животни. Външното обезпаразитяване се осъществява чрез капки, спрейове или таблетки с дълготраен ефект и е препоръчително да се прилага сезонно, както и преди и след разходки в гористи или тревисти райони.
При всички случаи е важно обезпаразитяването да бъде съобразено с възрастта, теглото и здравословното състояние на кучето, като се използват продукти, одобрени от ветеринарен лекар. Редовните прегледи и профилактичните мерки осигуряват не само добро здраве, но и дълъг и активен живот на английския сетер, като намаляват риска от сериозни заболявания, предавани от паразити.
Храненето на английски сетер трябва да бъде съобразено с неговата активност и възраст. Млади кучета и активно работещи ловни сетер трябва да получават по-висококалорична храна с богато съдържание на протеини и полезни мазнини, докато възрастните и по-малко активни индивиди се нуждаят от храни, поддържащи здравината на ставите и козината. Изборът на качествена суха и мокра храна, съобразена с индивидуалните нужди на кучето, гарантира здравословен растеж и енергия за ежедневните активности.
Храненето на английския сетер трябва да се планира спрямо неговата висока активност, ловни задължения и чувствителност към хранителни алергии или стомашни разстройства. Като активно куче, породата изисква балансирана диета, която осигурява достатъчно енергия за ежедневните упражнения и тренировките на полето, но същевременно не води до наднормено тегло, което би ограничило подвижността и ловната му ефективност.
Основата на хранителния режим трябва да се състои от висококачествена храна с оптимален баланс между протеини, мазнини и въглехидрати.
За поддържане на здрава кожа и блестяща козина, храната трябва да съдържа омега-3 и омега-6 мастни киселини, витамини от групата В и антиоксиданти като витамин Е и селен. Породата е предразположена към дисплазия на тазобедрената става, затова калцийът и фосфорът трябва да бъдат в оптимално съотношение, особено при кученцата и юношите.
Честотата на хранене зависи от възрастта и активността на кучето. Кученцата се хранят 3-4 пъти на ден, за да се осигури равномерен растеж и енергия, докато възрастните кучета могат да се хранят два пъти дневно. След интензивна физическа активност се препоръчва да се изчака поне час преди хранене, за да се избегне рискът от стомашно разширение и завъртане, което е потенциално опасно за дълбокогърдестите породи като английския сетер.
Допълнително, водата трябва да бъде винаги на разположение, особено след упражнения или лов, тъй като породата губи значително количество течности поради активния си метаболизъм. Като алтернатива, при нужда от висока енергийност, могат да се добавят специални лакомства или функционални добавки, съдържащи глюкозамин и хондроитин, които подпомагат ставите и поддържат мобилността на активно куче.
С правилно съставен хранителен режим, съобразен с възрастта, нивото на активност и индивидуалните нужди на английския сетер, се осигурява не само дълъг живот, но и оптимална физическа и психическа кондиция, което позволява на породата да съчетава ловни умения с активно участие в семейния живот.
Английският сетер е не само ловец, но и изключителен семеен спътник. Той се адаптира добре към различни условия на живот, стига да получава достатъчно физическа активност и внимание. Любовта му към хората, интелигентността и социалността го правят едно от най-ценените кучета сред ловци и семейства, които търсят енергичен, предан и красив спътник.
Английският сетер е порода, създадена специално за лов, като неговите качества и темперамент са тясно свързани с тази дейност. Исторически той е развиван в Англия през XVII–XVIII век като „setters“, кучета, които откриват птици и ги задържат на място, докато ловецът се доближи. Основната му роля е да „сети“ – тоест да открива и показва птиците чрез характерна поза, като задържа тялото си неподвижно и насочва носа и погледа към потенциалната плячка.
Сетърът има изключително развито обоняние, което му позволява да открива птици на значителни разстояния, както и остро зрение за проследяване на движенията им в различни терени. Високата интелигентност на породата го прави лесен за обучение, като реагира бързо на команди и адаптира поведението си според обстановката. Тези качества го правят идеален партньор както за лов на дребни и средни птици, така и за участия в ловни изпитания и спортни състезания.
Физическата издръжливост на английския сетер е ключова за ловния успех. Кучетата от тази порода могат да работят продължително време на големи терени, като покриват обширни площи без умора. Мускулатурата и структурата на тялото им осигуряват бързина, устойчивост и плавност на движенията, което е важно за преследване на плячката и работа в разнообразен терен, включително хълмисти и гористи местности.
За ловна дейност е особено важно кучето да поддържа правилна физическа форма чрез редовни упражнения и балансирано хранене. Английският сетер изисква интензивни тренировки за развиване на ловния инстинкт, усъвършенстване на позицията „сети“ и правилно реагиране на командите на ловците. Породата е чувствителна към мотивация и похвали, което я прави по-ефективна при позитивни методи на обучение.
Ловът също така засилва социализацията и дисциплината на английския сетер. Кучетата трябва да работят в синхрон с ловците и другите кучета, което развива тяхната способност за сътрудничество и комуникация. В същото време активната ловна дейност предотвратява натрупването на енергия, която в домашни условия може да се прояви като разрушително поведение.
С правилната подготовка и обучение английският сетер съчетава ловния инстинкт с предаността към човека, превръщайки се не само в ефективен ловен партньор, но и в активен член на семейството.
Обучението на английския сетер за лов е процес, който изисква търпение, постоянство и систематичен подход, тъй като породата съчетава остър ловен инстинкт с висока интелигентност и чувствителна психика. Основната цел на обучението е да насочи природния инстинкт за „сетиране“ и проследяване на плячката към контролирано и ефективно поведение в ловната среда.
Процесът започва още в ранна възраст, обикновено когато кученцето навърши около два до три месеца. На този етап се полага основата за социализацията, контактите с хора и други кучета, както и първите команди за послушание. Кученцето се учи да реагира на основни команди като „при мен“, „стой“ и „не пипай“, които по-късно са жизненоважни при ловни условия, когато безопасността и контролът върху животното са ключови.
След основната социализация се преминава към специфично ловно обучение. В началото се използват упражнения за развиване на обонянието и проследяването на следи, като кучето се стимулира чрез игра или похвали да открива и следва миризми, които имитират птича плячка. Важно е тези упражнения да бъдат кратки и позитивни, за да се поддържа интересът и мотивацията на младото куче.
След като основните умения са усвоени, се въвеждат практики за позиция „сети“. Тук английският сетер се научава да замръзне и да посочи птицата, без да я безпокои, докато ловецът се доближи. Обучението включва постепенно увеличаване на разстоянието до плячката и въвеждане на различни терени като полета, гори и хълмове, за да се развие универсалност и увереност.
В по-късен етап се въвеждат упражнения за възстановяване на уловена птица, контрол на ентусиазма и работа в екип с други кучета. Английският сетер трябва да се научи да следва командите на ловците в присъствието на силни дразнители като шум, движение и други животни. Това изисква редовни тренировки и постепенно повишаване на сложността на задачите, винаги с акцент върху позитивното поощрение и минимизиране на стреса.
Системното обучение за лов при английския сетер не само развива ловните умения, но и укрепва връзката между кучето и човека. Правилно обучената и мотивирана порода проявява балансирано поведение, отлична координация и концентрация, което я прави ценен партньор както в ловната дейност, така и в домашната среда.
Разгледайте разнообразието от продукти, които предлагаме!
Отговор: Обучението започва още от ранна възраст и продължава няколко месеца до около една година, като основните умения – социализация, послушание и развиване на обонянието – се усвояват до шестия месец. Специфичните ловни техники, като позиция „сети“ и работа в екип с други кучета, изискват редовни тренировки и практика на терен. Целият процес е постепенен, като мотивацията и позитивното подкрепление са ключови за успеха.
Отговор: Да, породата се адаптира добре към домашна среда, но изисква значителна физическа активност и умствено стимулиране. Без подходящи разходки, игри и упражнения кучето може да проявява разрушително поведение или нервност. Ловният инстинкт остава активен, затова играта с топка, следене на следи и интерактивни игри са подходящи заместители на ловната дейност.
Отговор: Средната продължителност на живота е между 11 и 13 години. Поддържането на правилно хранене, редовни упражнения и рутинни ветеринарни грижи допринася за дълъг и здравословен живот. Генетичните предразположения към определени заболявания, като дисплазия на тазобедрената става, също трябва да се вземат под внимание при избор на развъдник.
Отговор: Породата се нуждае от балансирано хранене, богато на протеини за мускулатурата и достатъчно мазнини за енергия. Качествените сухи храни или приготвената у дома храна трябва да се комбинират с редовно следене на теглото и физическата активност. Ловната и активна природа на кучето изисква допълнителни хранителни добавки за ставите и костите, особено при по-интензивни упражнения.
Отговор: Активните възрастни кучета се нуждаят от поне два до три часа физическа активност на ден, включително разходки, игри и тренировки. Умствената стимулация чрез следене на следи, упражнения за послушание и интерактивни игри е също толкова важна, за да се поддържа баланс в поведението и да се предотврати стрес или скука.
Градинското езеро е жив организъм, който постоянно взаимодействува с околната среда. С падането на листа, цветчета, клони и други органични материали във водата, те започват да се разграждат. Това е […]
Вижте повече
Когато изграждате ново езеро, едно от най-важните неща е да създадете стабилна и здрава екосистема още от самото начало. Тук на помощ идват стартовите бактерии. Те са малки, но важни […]
Вижте повече
Водорасли – неразделна част от всяко градинско езеро. Те са естествени обитатели на водната среда и в умерени количества дори са полезни. Те произвеждат кислород и помагат да се поддържа […]
Вижте повече
Добре дошли в PetStation! Истинският рай за домашни любимци! Пълен стомах, любов и почивка.